Майкъл Крайтън
Ген (35)

33.

Брад Гордън изключи телевизора и извика:

— Отворено е. Влизай.

Беше по обед. Брад се излежаваше в апартамента си на третия етаж в Шърман Оукс, гледаше мач и чакаше да му донесат поръчаната по телефона пица. Но за негова изненада в апартамента му влезе най-красивата жена, която беше виждал. Излъчваше елегантност на вълни — около трийсетгодишна, висока, стройна, с европейски дрехи, не твърде високи токчета. Секси, но не разюздана. Брад се наведе напред във фотьойла и прокара длан по брадичката си. Тази сутрин не се беше бръснал и вече си личеше.

— Извинете — каза той. — Не очаквах гости…

— Праща ме вуйчо ви — каза жената и тръгна право към него. Той побърза да стане. — Казвам се Мария Гонзалес. — Имаше лек акцент, но не приличаше на испански. По-скоро на немски. — Работя за фирмата, която се грижи за инвестициите на вуйчо ви — каза тя и се ръкува с него.

Брад кимна и долови уханието на лекия й парфюм. Не се изненада, че жената работи за вуйчо му Джак — старецът се обграждаше с красиви и високо компетентни бизнесдами. Каза:

— Какво мога да направя за вас?

— За мен — нищо — спокойно отговори тя, като се оглеждаше за място, където да седне. Накрая реши да остане права. — Но можете да направите нещо за вуйчо си.

— О, за него винаги.

— Не е нужно да ви напомням, че вуйчо ви ви плати гаранцията и ще поеме разноските по правната ви защита. И понеже сте обвинен в секс с непълнолетна, защитата ще е [???]

— Но мен ме натопиха…

Тя вдигна ръка.

— Това не е моя работа. Въпросът е следният — вуйчо ви ви е помагал много пъти през годините. Сега той има нужда от помощта ви… дискретно.

— Вуйчо Джак има нужда от моята помощ?

— Точно така.

— Добре. Няма проблем.

— Въпросът е строго поверителен.

— Да, добре.

— Няма да го обсъждате с никого. Никога.

— Ясно. Разбрах.

— За това не бива да се разчува. Ако се изпуснете пред някого, няма да има кой да плати за адвокатската ви защита. Ще прекарате двайсет години в затвора като педофил. Знаете какво означава това.

— Да. — Той изтри ръце в панталона си. — Разбирам.

— Този път гледай да не прецакаш работата, Брад — мина на „ти“ тя.

— Добре, добре. Просто ми кажете какво иска вуйчо от мен.

— Твоята любима компания, „Биоджен“, е на път да обяви важно откритие — ген, който лекува наркотичната зависимост. Това е първата стъпка към изключително печелившпродукт и ще привлече огромно финансиране. Понастоящем вуйчо ти има значителен дял в компанията и не иска делът му да намалее процентно заради включването на нови инвеститори. Иска да ги подплаши.

— Да…

— Чрез лоша новина, свързана с „Биоджен“.

— Каква лоша новина?

— В момента — каза Мария Гонзалес — най-важният търговски продукт на „Биоджен“ е една клетъчна линия, линията „Бърнет“, която компанията купи от Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Клетъчната линия произвежда цитокини, които са важни за лечението на рака.

— Да…

— Контаминацията — замърсяването — на тези клетъчни линии би било катастрофално за „Биоджен“. Тя бръкна в чантичката си и извади малко пластмасово шише от популярна марка капки за очи. Шишенцето съдържаше бистра течност. Жената отвъртя капачката и капна по една капка от течността на върха на пръстите на другата си ръка.

— Схванали?

— Да — каза той.

— По една капка на всеки пръст. И ги оставяш да засъхнат.

— Добре.

— Отиваш в „Биоджен“. Картите ти за достъп още са валидни. Проверяваш в базата данни къде се съхранява линията „Бърнет“. Складовият номер е записан тук. — И тя му подаде малко картонче, на което беше записан номерът BGOX6178990QD. — Има замразени проби и живи ин витро инкубатори. Отиваш при всяка и… просто ги докосваш.

— Просто ги докосвам? — Брад погледна шишенцето. — Какво има вътре?

— На теб няма да ти стане нищо, но клетките няма да го харесат.

— А охранителните камери? Ще ме засекат. Влизането с карта също се регистрира автоматично. Веднага ще разберат кой го е направил.

— Не и ако влезеш между един и два през нощта. Тогава системите се изключват за калибриране.

— Не се изключват.

— Напротив, изключват се. Само тази седмица.

Брад взе шишенцето и го завъртя в ръка.

— Наясно сте — каза той, — че тази клетъчна линия я държат и във външни складови помещения.

— Ти просто направи каквото иска вуйчо ти. Другото остави на него — каза жената и затвори чантичката си. — И още нещо. Не се свързвай с вуйчо си по този или друг въпрос. Той не желае да остават следи от какъвто и да било контакт с теб. Ясно?

— Ясно.

— Желая ти късмет. И ти благодаря от името на вуйчо ти. — Стисна му ръката и си тръгна.

БЛОНДИНКИТЕ ВСЕ ПАК НЯМАЛО ДА ИЗЧЕЗНАТ

BBC пуска фалшива история без проверка на фактите

Няма изследване на СЗО. Няма немско изследване.

Кофти виц за блондинки на 150 години

Световната здравна организация (СЗО) днес отрече да е провеждала или публикувала какъвто и да било научен проект, предсказващ изчезването на гена за руса коса. Според говорител на ООН „СЗО няма представа кой е източникът на тази новина, но иска да подчертае, че Световната здравна организация няма мнение по въпроса за бъдещото съществуване на блондинките“. Според „Уошингтън Поуст“ репортажът на Би Би Си идва от Германия. Първоизточникът е статия отпреди две години, публикувана в немското женско списание „Алегра“, която цитира като източник антрополог от СЗО, но няма запис от интервюто с него.

Историята никога не би получила този втори шанс, казва Лен Юлер, преподавател по история на медиите от университета в Джорджтаун, ако редакторите в Би Би Си бяха направили най-елементарна проверка на фактите. Някои медийни експерти твърдят, че новинарските агенции са спрели да проверяват каквото и да било. „Ние просто публикуваме комюникетата и продължаваме нататък“, казва един репортер. Друг репортер, пожелал да запази анонимност, казва: „Нека си го кажем, историята е добра. Проверката на фактите би я запратила в трета глуха“.

По-нататъшно проучване в сайта за градски фолклор Snopes.com откри множество версии на историята за изчезващите блондинки, като най-старите са отпреди сто и петдесет години, по времето на Ейбрахам Линкълн. Във всеки от случаите твърдението е подплатено с данни за научна достоверност. Ето един типичен пример от 1906 година:

БЛОНДИНКИТЕ — ОБРЕЧЕНИ НА ИЗЧЕЗВАНЕ

Майор Удраф бие камбаната на умряло — всичко е въпрос на наука

Момичето със златните коси е обречено и след шестстотин години блондинките ще са изчезнал вид. Съдбата им беше предсказана днес от майор К. Е. Удраф по време на лекция в Асоциацията за научен напредък към Колумбийския университет…

 

Ясно е, че блондинките няма да изчезнат, но няма да изчезнат и новинарските истории, които предсказват кончината им, след като се повтарят вече век и половина, без да са стъпили на каквато и да било научна основа, каза Лен Юлер.