Тери Гудкайнд
Камъкът на сълзите (59)

Петдесет и девета глава

Усещайки как пада в празното пространство, Калан отвори уста да изкрещи, но преди да има време да осъзнае какво ще стане, когато се удари в пода, нечии груби ръце се вкопчиха в нея и я повалиха върху ледените каменни плочи. На светлината на единствената факла, която мъждукаше в помещението, видя няколко ухилени мъжки лица.

Въжето се впиваше в китките й. Ужасът и чувството за безпомощност я подтикнаха към отчаяни действия. Изрита един в слабините. Беше повалена по гръб на пода, но можеше свободно да движи краката си. Заби тока на ботуша си в лицето на друг, който се навеждаше над нея. Той изкрещя и политна назад. Калан продължаваше да раздава яростно ритници. В глезените й се вкопчиха две ръце. Опита се да се измъкне от хватката им, но бяха твърде силни. Извъртя се настрани, разби обръча от мъже около себе си и стигна до ъгъла. Спечели миг свобода, след което ръцете отново докопаха краката й.

Докато се бореше отчаяно, се опитваше да мисли. В дълбините на съзнанието й проблесна искрица мисъл и тя се постара да се съсредоточи върху нея. Беше нещо, свързано със Зед, но не можеше да разбере точно какво.

Мъжете, които драпаха към нея, успяха да разголят краката й. Жадни ръце се впиха в бедрата й. Огромни, месести пръсти се закачиха за бельото й и го разкъсаха. Усещаше върху плътта си груби ръце и студен въздух. Опитваше се да се пребори както с мъжете, така и със собствената си паника.

На пода лежаха двама мъже. Единият се държеше за слабините, другият бе проснат по гръб, а от разбития му нос течеше кръв. Останалите десет се опитваха едновременно да се нахвърлят върху нея. Блъскаха се един друг, като всеки искаше да е пръв. Най-едрият успя да си пробие път. Калан не можеше да си поеме въздух.

С отчаяно усилие успя да накара искрицата мисъл да изплува по-нагоре в съзнанието й. Спомни си, че някога бе попитала Зед дали е възможно да й отнеме силата. Искаше да се освободи от нея, за да може да бъде с Ричард. Зед й бе обяснил, че е невъзможно един Изповедник да бъде лишен от силата си, че тя е родена с магията и не може да бъде разделена от нея, докато е жива.

Как тогава го направи Рансън? Зед беше магьосник от Първия орден. Нямаше по-могъщ от магьосник от Първия орден. Защо Рансън не поиска да я изнасили пръв? Каза, че тя го отвращавала. Но твърдеше, че иска да я лиши от достойнството й. Защо не поиска да го направи сам?

Защото се е страхувал.

Страхувал се е, че тя ще разбере. Ще разбере какво?

Сети се. Първото правило на магьосника.

Хората могат да повярват на всичко. Стига да поискат. Или ако се страхуват, че може да бъде истина. Тя се страхуваше, че наистина е лишена от силата си. Може би той беше използвал магия, за да й причини болка и да притъпи усещането за собствената й магия. За да я накара да повярва в онова, от което се страхува.

Докато мъжете се опитваха да се доберат до нея, тя се опитваше да се добере до силата си. Да усети спокойствието, мястото, където се помещаваше магията й. Не успя. Там нямаше нищо. Единственото, което усещаше, бе празнота. Там, където винаги досега бе чувствала силата си, имаше безжизнена, празна дупка.

Прииска й се да крещи, усещайки всички тези ръце по краката си, между тях. Но не можеше да си позволи да загуби самообладание — това беше единственият й шанс. Колкото и да се опитваше, не можеше да открие магията си, не можеше да я извика. Нея просто я нямаше. Отчаяно копнееше ръцете й да са свободни.

— Чакайте! — изкрещя тя.

Мъжете спряха за миг и отдръпнаха лицата си, за да я погледнат. Тя с мъка си пое въздух. „Говори, заповяда си, говори, докато имаш тази възможност!“

— Не се прави така!

Те се изсмяха.

— Все ще му намерим колая — каза един.

Калан с мъка успяваше да овладее страха си и да мисли. Те щяха да направят онова, което искаха, и тя не можеше да ги спре. Съпротивата й нямаше да постигне нищо. Така само подхранваше паниката си. Оставаше й един-единствен шанс и той беше да използва главата си. Трябваше да забави нещата и да си даде време да помисли.

— Ако продължавате така, само ще се лишите от пълното удоволствие.

Те се намръщиха.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако се борите помежду си и с мен самата, няма да имате възможност да ми се насладите като на жена. Няма ли да ви е по-приятно, ако и аз участвам?

Те се спогледаха. Един в края проговори:

— Тя е права. С Кралицата не се получи кой знае колко хубаво точно защото стоеше като дърво.

— Кралица ли? — попита Калан. — Каква Кралица? Вие нещо ме пързаляте. Никаква Кралица не е имало при вас.

— Кралица Сирила — каза друг. — Първо припадна, след това изперка. През цялото време лежеше като умряла риба. Но така или иначе, ние си получихме нашето — бяхме с Кралица. Обаче…

Калан с усилие преглътна вика си и потисна порива си да започне да рита отново заради чутото току-що. Знаеше, че ако го направи, ще я постигне съдбата на Сирила.

Единственият й шанс бе да използва главата си. Имаше нужда от време, през което да може спокойно да потърси магията си. И ако по някакъв начин успееше да я намери, трябваше да раздели мъжете. В противен случай единият, когото щеше да докосне, нямаше да може да се справи с останалите девет. Първо трябваше да организира нещата, в случай че магията й действа. Онзи, когото щеше да докосне, трябваше да е най-силният от тях.

За миг идеята й се стори абсурдна и тя си помисли, че това само би влошило положението й. След това обаче осъзна, че дори да не се получи, все едно. Поне щеше да опита. Нямаше какво да губи.

— Точно това имам предвид. Не бихте ли искали и аз да участвам? Ще бъда тук при вас доста време. Всеки от вас ще си получи своето. Не ви ли се ще удоволствието да е по-голямо? Така всеки ще получи, каквото иска. — Помисли си, че ще повърне.

— Продължавай — каза най-едрият.

Нямаше връщане назад.

— Никога… никога преди не съм била с мъж!

Всички подсвирнаха, радвайки се на късмета си. Тя изчака, докато похотливите им погледи отново се спрат на нея. Потисна желанието да потръпне.

— Както ви казах, никога преди не съм била с мъж. Знам, че ще си получите своето, и не мога да направя нищо, за да променя нещата. Щом така или иначе ще стане, по-добре… да ми достави удоволствие.

Стръвнишките им усмивки станаха още по-огромни.

— Брей, мамка му, и какво, малка госпожичке, си мислиш, че ще ти направи най-голям кеф?

— Да го правите един по един. Не мислите ли, че и за вас ще е по-добре така? Ако изчаквате реда си един по един, ще можете да се насладите изцяло на онова, което може да ви даде една истинска жена.

Двама-трима от мъжете я сграбчиха за краката и ги разтвориха. Изръмжаха, че ще си вземат онова, което искат, както те си знаят. Най-едрият им скръцна със зъби и ги бутна назад, при което единият отхвръкна към стената. Главата му се удари в камъка.

— Оставете я да говори. Има смисъл в това, което казва. — Той обърна кръвясалите си очи към нея. — И какво предлагаш?

Калан се опита в гласа й да прозвучи интерес към онова, което говори.

— Ако го направите така, както ви казвам, ще направя всичко, което пожелаете. Ще направя така, че да изпитате истинско удоволствие.

Някой се изхили нетърпеливо. В очите на огромния мъж се четеше подозрение.

— Защо ще го правиш? И как ще сме сигурни, че наистина го мислиш?

— Защото по този начин аз също ще изпитам удоволствие. — Тя преглътна страха си. — Отвържете ми ръцете и ще ви покажа, че наистина го мисля.

Тя се наведе напред, а той я развърза. През това време един от другите използва възможността да я опипа по гърдите. Тя остана спокойна. Ръцете й най-после бяха свободни. Разтърка парещите си китки и се усмихна на едрия мъж, като същевременно го погали по бузата. Той я перна през пръстите.

— Времето ти тече. По-добре побързай да ни покажеш, че наистина мислиш онова, което говориш.

Калан се стегна и опря гръб в стената. Подви роклята си нагоре, над кръста, вдигна колене и разтвори крака. Погледна го.

— Докосни ме!

Трима от мъжете посегнаха към нея. Тя ги плесна през ръцете.

— Нали се разбрахме, един по един! — Погледна едрия мъж в очите. Той се изправи срещу другите и те отстъпиха назад. — Как се казваш?

— Тайлър.

— Един по един. Хайде, Тайлър. Докосни ме.

Между каменните стени отекна звукът от тежко дишане. Едрият мъж посегна и я погали. Струваше й огромни усилия да държи краката си разтворени. Едва си поемаше дъх. Молеше се той да не забележи, че цялата трепери. Ръката му се плъзна по тялото й и на лицето му грейна похотлива усмивка. Тя игриво го бутна по ръката и събра колене.

— Виждаш ли? Не е ли по-приятно, отколкото с някоя глезла, която припада при първото докосване и след това лежи на пода като умряла риба?

Другите мъже се развикаха, че е така. Тайлър отново я погледна с подозрение.

— Нещо ми приличаш на Изповедник.

Калан се изсмя.

— На Изповедник ли? — Тя му показа късата си коса. Усещането едва не я накара да закрещи. — Така ли изглеждат Изповедниците?

— Не… но тая рокля…

— Ами — каза Калан, — една не я искаше и аз я взех на заем.

— За пръв път чувам, че ще обезглавяват някого, задето откраднал кат дрехи. Какво си направила, че те хвърлиха тук при нас?

Тя вирна брадичката си.

— Нищо не съм направила! Невинна съм!

Мъжете се захилиха. Един през друг започнаха да крещят, че и те са съвсем невинни. Тайлър не се смееше с тях. Гледаше я лошо. Тя знаеше, че трябва да направи нещо, и то много бързо. Сърцето й биеше така, че си помисли, че може да изскочи от гърдите й. Но все пак успя да си наложи да хване ръката му и да я сложи отново между краката си, след това стисна бедра. Похотливата усмивка се върна на лицето му и приспа бдителността му.

— И какво искаш да правим? — попита той.

— Аз ще се разположа тук, а вие ще идвате при мен. Един по един. Така ще се чувствам достатъчно сигурна, за да изпитам удоволствие от всеки един от вас. Вие също. — Тя погледна едрия мъж, облиза устните си и му се усмихна. — Имам само още едно условие. Винаги съм мечтала да го направя с едър мъжага като теб. Искам ти да си пръв.

Погледът му я накара да изтръпне. Каза си, че тя е Майката Изповедник и че не трябва да губи присъствие на духа. Отново облиза устните си и придърпа ръката му по-нагоре. Тайлър избухна в смях. Другите също се изсмяха нервно.

— Всички вие, изискани госпожички, можете да се правите на каквито си поискате, но стигне ли се до това, се превръщате в едно — в курви. Всичките сте еднакви. — Усмивката му изчезна и той я погледна така, че сърцето й прескочи. — Извих врата на последната курва, дето се правеше на нещо повече от мен, и реших, че ще я накарам да промени мнението си. Оня магьосник ни каза какво ще стане с нас, ако те убием, но това не значи, че няма да те накараме да съжаляваш, ако не удържиш на думата си.

Калан едва успя да кимне с глава и да му се усмихне.

— Хайде, да започваме!

Той замахна с ръка и запрати всички останали в другия край на дупката, докато тя отчаяно се опитваше да извика силата си. Мъжът им изръмжа да се споразумеят кой ще е следващият.

И се обърна към нея.

Започна да разкопчава панталона си.

Калан неистово се опитваше да измисли нещо, което да забави нещата. Имаше нужда от време, за да разбере как може да си върне силата.

— Искаш ли първо целувка?

— Не ми трябват никакви целувки — избоботи той. — Разтвори си краката, както преди малко. Беше гот.

— Е, аз… само защото целувка от такъв едър, красив мъж би накарала всяка жена да направи всичко, което той пожелае.

Той спря за миг, след това я сграбчи за рамото и я блъсна в пода.

— Ти по-добре се залавяй за работа, защото започвам да губя търпение.

— Нали ти обещах, но първо ме целуни.

Тайлър притисна устни до нейните. Дъхът й секна, когато ръката му грубо се плъзна между краката й. Този път движението беше категорично и настойчиво, не като преди. Той взе задъхването й за съпричастие и притисна устните си още по-силно. Тя обви ръце около врата му. От миризмата му й се повдигаше.

Опита се да намери онова място на покой и тишина, както правеше винаги когато се готвеше да използва силата си. Не успя. Нямаше го. Отчаяно търсеше магията си, но не я намираше.

От мисълта, че е загубила, очите й се напълниха със сълзи. Тайлър беше започнал да диша тежко. Притискаше устните си в нейните толкова силно, че зъбите й болезнено се врязваха в плътта й. Преструваше се, че й доставя удоволствие.

Беше почти невъзможно да се съсредоточи при ужаса, който изпитваше от ръката му между краката си. Но не посмя да го прекъсне. Докато си налагаше да държи краката си разтворени, в гърлото й се надигна паника. Токовете й се притискаха до земята и краката трепереха в ботушите й.

Започна да се укорява. Та тя беше Майката Изповедник. Беше използвала силата си толкова пъти. Опита отново.

Нищо.

Споменът за момичетата в двореца на Ебинисия й пречеше да се съсредоточи.

В същия миг си помисли за Ричард. Почти извика от копнеж по него. Ако искаше да го види някога отново, трябваше да използва магията си. Трябваше да е силна. Трябваше да го направи заради него.

Нищо.

Осъзна, че стене от болка. Тайлър го прие за изблик на страст. Отлепи за миг лицето си от нейното.

— Разтвори си повече краката, нека другите момчета видят колко много си пада по Тайлър засуканата мацка.

Почти без да мисли, тя събра пети и разтвори колене. Мъжете изреваха одобрително. Усещаше как ушите й горят. Спомни си думите на Рансън, че ще я лиши от достойнството й. Тайлър отново притисна устните си в нейните. От очите й потекоха сълзи.

Не се получаваше. Не можеше да намери силата си, ако изобщо беше у нея. Нямаше избор. Щеше да се наложи да направи онова, което сама бе предложила на мъжете. Отказът й би прибавил към другото и бой. Нямаше спасение.

Помисли си за бедните жени от Ебинисия. Точно това щеше да се случи и с нея. Положението беше безнадеждно. Мислено се предаде. Остави се на онова, което знаеше, че ще последва.

Изведнъж в съзнанието й изплува нещо, което й бе казал баща й: „Ако някога се предадеш, Калан, си загубена. Бори се с всички сили. До последен дъх, ако се наложи, но не се предавай. Никога. Не им подарявай победата. Бори се с каквото можеш до последния си дъх.“

Тя не правеше това. Беше се предала.

Тайлър се изправи.

— Достатъчно с целувките. Вече си готова.

Времето й беше изтекло. Запита се дали Ричард ще я намрази заради това. Не. Щеше да разбере, че не е имала избор. Щеше да бъде разочарован само ако тя се срамува от това, че е станала жертва. Той беше страдал неописуемо, преди Дена да получи онова, което иска. Знаеше какво е да си безпомощен. Тя не го упрекна за онова, което е бил принуден да направи. И той нямаше да я упрекне. Щеше да я утеши.

Ако не стане с този, щеше да опита със следващия. Може би с него щеше да се получи. Щеше да опита с всеки от тях. Нямаше да се предаде. Трябваше да си върне силата.

— Дръж си краката разтворени — изръмжа Тайлър и смъкна панталона си.

Тя установи, че без да иска, е събрала коленете си. Безропотно ги разтвори отново. По лицето й се изтърколи една сълза.

„Добри духове, започна да се моли тя, помогнете ми.“

Нищо.

Добрите духове никога не й бяха помагали. Независимо че правеше всичко, за да им угоди. Независимо от горещите й молитви. И сега нямаше да й се притекат на помощ.

Да вървят при Пазителя всички безполезни добри духове.

„Не плачи, момиче, каза си тя, трябва да победиш. Бори се до последния си дъх, ако се наложи.“

— Моля те — каза на глас, — само още една целувка?

— Достатъчно се целувахме. Време е да изпълниш обещанието си. Време е за мен.

Калан придърпа пети колкото се може по-нагоре, разтвори коленете си възможно най-широко и размърда дупето си.

— Моля те, ти целуваш по-добре от всеки друг мъж на света. Само още една? Моля те? — Тя гледаше как гърдите му се движат учестено. — След това ще ти доставя удоволствие, което не си изпитвал с никоя друга жена. Само още една целувка.

Той се отпусна върху нея, между краката й. Тежестта му изкара въздуха от дробовете й.

— Още една, след това е твой ред.

Той долепи отвратителното си лице до нейното. Беше престанал да се владее. Хапеше устните й със зъби. Тя се опита да не обръща внимание на парещата болка, която й причиняваше. Обви с ръце мускулестия му врат. Дробовете й изгаряха за въздух. Това беше последната й възможност. Последният й дъх. „Бори се до последен дъх, повтаряше си наум, бори се!“

За Ричард.

Както беше правила безброй пъти преди това, освободи ограничителите си, макар да не почувства сила, която да напира в нея.

Беше все едно да скачаш в бездънна черна дупка.

Гръмотевица без гръм.

Страхотният удар във въздуха разтресе помещението, от стените се посипаха каменни отломки.

Всички мъже изкрещяха от болка поради близостта си до нея в момента, в който освободи силата си.

Калан почти изкрещя от щастие. Отново усети магията в себе си. Беше слаба, тъй като току-що я бе изразходвала, но се усещаше. Беше се върнала. Никога не я бе напускала. Рансън си бе послужил с магия, за да я накара да му повярва. Да повярва на една лъжа.

Челюстта на Тайлър се отпусна и той се дръпна назад, загледан в очите й.

— Господарке! — прошепна той. — Заповядай ми нещо.

Другите мъже настъпваха към тях.

— Защитавай ме!

В стените се удряха глави и по камъните потече мозък и кръв. Тайлър чупеше ръце и крака. Свирепата битка продължи няколко минути, докато Калан успее да обуздае Тайлър и да го накара да направи, каквото тя искаше — примирие. Не й се щеше той да се бие с всичките мъже. Успееха ли да го омаломощят, с нея е свършено. Искаше да раздели двата лагера — Тайлър и тя да са в единия ъгъл, като той се грижи за безопасността й, а останалите — в другия. Това й даваше най-много шансове за оцеляване, докато възвърне силата си.

Тя крещеше заповеди както на Тайлър, така и на другите мъже. Само шест от тях бяха на крака, готови да продължават да се бият яростно. Един се валяше на земята и виеше от болка, а от ръката му стърчеше счупена кост. Други четирима, включително онзи, когото бе изритала в лицето, не помръдваха.

Калан им каза, че ще държи Тайлър при себе си, ако те се оттеглят в другия ъгъл и си траят. Те с неохота изпълниха желанието й, като издърпаха при себе си и ранените си другари. Болезнените им стенания ги убедиха да не правят глупости. Калан ги накара да й хвърлят бельото, за да не се налага да праща Тайлър да го вземе. След това седна в ъгъла и опря гръб в стената. Тайлър застана пред нея леко наведен, готов да изпълни мигновено всяка нейна заповед. Останалите наблюдаваха мълчаливо от другия ъгъл.

Тя беше наясно, че това примирие няма да продължи дълго. Рано или късно енергията на Тайлър щеше да се изчерпи. Тогава другите щяха да го хванат. Те също го знаеха.