Тери Гудкайнд
Камъкът на сълзите (54)

Петдесет и четвърта глава

От сърцето на двореца на пророците двамата започнаха да слизат към подземията. Стълбите на горните етажи имаха красив и изящен вид, докато тук, долу, бяха от груб камък, със заоблени, захабени стъпала. От чистачките, които бе видял да бродят по горните етажи, нямаше и следа.

Тухлените стени постепенно се смениха с каменни зидове. На някои места се виждаха огромни греди. По стените имаше закачени газени лампи, но всъщност коридорите се осветяваха с факли. Звуците на дворцовия живот постепенно останаха високо горе и бяха заменени от мъртва тишина. Някои от коридорите бяха подгизнали от вода.

— Какво има в тези подземия? — попита Ричард.

— Тук се съхраняват книгите с пророчествата, историческите книги, а също и архивите на Двореца.

— Но защо под земята?

— За да са по-добре защитени. Пророчествата са нещо опасно за необучените умове. Всички послушници изучават книгите с пророчества, но само някои от Сестрите имат разрешение да прочетат всичките и да работят с тях. Младите магьосници, които покажат, че тяхната дарба им дава склонност към пророчества, биват обучавани от тези Сестри. Има няколко младежи, които работят и учат в подземията. Тук Уорън е онова, което горе е Джедидайа. Всеки магьосник има своя област. Ние ще работим с теб, за да открием вродените ти способности. Когато това стане, обучението ти ще протече много бързо.

— Сестра Вирна ми каза нещо подобно. Каква способност мислиш, че бих могъл да имам?

— Обикновено зависи от индивидуалността на момчето. Някои са много сръчни и правят различни магически неща. Някои обичат да лекуват рани и стават лечители. И какво ли още не. Обикновено не е трудно да се разбере.

— А какво ще кажеш за мен?

Тя го погледна.

— Никой от нас не е виждал досега такъв като теб. Още нямаме никаква идея. — Лицето на Паша се оживи. — Но и това ще стане.

Стигнаха до огромна отворена врата с кръгла форма и дебелина колкото височината на Ричард. Зад нея се виждаха врати, издълбани направо в каменните основи на Двореца. Лампите не спомагаха особено за осветеността на мястото. Зад вратата имаше нещо като общо помещение с множество дълги, овехтели маси, върху които бяха разпилени книги. По стените се издигаха етажерки, също пълни с книги. На две от масите седяха жени и приближили плътно лампите над книгите си, си водеха бележки. Едната от тях вдигна поглед и се обърна към Паша.

— Какво правиш тук долу, дете?

Паша се поклони.

— Дойдохме да видим Уорън.

— Уорън ли? Защо?

От мрака изникна магьосникът.

— Всичко е наред, Сестро Беки, аз ги поканих да ме навестят.

— Добре, но следващия път те моля да ме предупредиш.

— Да, Сестро, ще го направя.

Уорън застана между двамата и като ги хвана за ръцете, ги поведе между етажерките, отрупани с книги и ръкописи. Когато осъзна, че е хванал ръката на Паша, се изчерви до корените на косата си.

— Изглеждаш… блестящо, Паша.

— Благодаря ти, Къртицо. — Тя се изчерви на свой ред и сложи ръка на рамото му. — Съжалявам, Уорън… не исках да кажа това. Исках да кажа Уорън.

Той се усмихна.

— Няма нищо, Паша, знам, че хората ме наричат така. Мислят, че е обидно, но за мен това е комплимент. Нали виждаш, къртицата си има свои пътища в тъмнината, там, където другите са слепи. Точно това правя и аз — виждам там, където другите не могат.

Паша въздъхна с облекчение.

— Радвам се, Уорън. Къртицо, чу ли, че Джедидайа е паднал по стълбите и си е счупил крака?

— Така ли? — Той потърси очите й. — Може би Създателят е искал да го научи да не си вири толкова носа, за да вижда къде върви.

— Не знам дали Джедидайа ще си вземе някаква поука от уроците на Създателя — каза Паша. — Говори се, че бил толкова ядосан, че изгорил килима.

Уорън все още я гледаше в очите.

— Ти си тази, която би трябвало да се ядоса, а не Джедидайа. Той ти каза жестоки неща. Никой не може да говори с теб по този начин.

— Обикновено е мил с мен, а освен това наистина не изглеждах много добре тогава.

— Някои от тези книги изглеждат мръсни и раздърпани на пръв поглед, но важното е какво има вътре в тях, а не прахът по кориците им.

Паша се изчерви.

— Благодаря ти, Къртицо, но защо… аз мисля…

Уорън погледна Ричард.

— Не знам защо дойде. Много хора казват, че ще дойдат, но никога не го правят. Много се радвам, че си тук. Заповядай. Паша, опасявам се, че ти ще трябва да почакаш тук.

— Защо? — Тя се наведе напред и Ричард си помисли, че ако не се изправи бързо, гърдите й могат да се изсипят от дълбокото й деколте. — И аз ще дойда.

Очите на Уорън се разшириха.

— Но аз трябва да го заведа в една от задните стаички. Ти си послушница. Там не е разрешено за послушници.

Тя се усмихна.

— Къртицо, след като не е разрешено за послушници, да не искаш да кажеш, че е разрешено за новите ученици?

Уорън присви очи.

— Той е споменат в пророчество. След като пророците са си направили труд да пишат за него, сигурно са искали да види написаното.

Тук Уорън изглеждаше много по-уверен в себе си, отколкото горе, в разкошните коридори на Двореца. Паша го стисна за рамото. Той заби поглед в земята.

— Уорън, ти си Къртица, показваш пътя на другите. Аз съм натоварена с обучението на Ричард, аз съм тази, която показва неговия път. Той още не може да се справя без моите уроци. Трябва заедно да му помогнем да разбере смисъла на пророчеството и на своята служба към Създателя. Нали това е най-важното?

Уорън вдигна очи и каза да почакат. Тръгна към Сестрите и им прошепна нещо тихичко. Накрая се върна усмихнат.

— Сестра Беки разреши. Казах й, че разбираш малко високо Д’Харански. Ако те попита, кажи, че е така.

Тя се наведе към него.

— Уорън, недей да лъжеш, знаеш какво ще стане, ако разберат.

Той й се усмихна.

— Знам.

— Какво ще стане? — попита Ричард силно заинтригуван.

Уорън махна с ръка нетърпеливо.

— Няма значение. Да тръгваме.

Те го последваха в мрака. Вървяха покрай безкрайни редици от книги, докато стигнаха до дебела каменна стена. Уорън сложи ръка върху металната плочка встрани от нея и част от стената потъна навътре, а зад нея се показа малка стаичка. Вътре имаше маса и десетина етажерки с книги. Четири лампи разпръскваха бледа светлина. Уорън докосна подобна метална плоча от вътрешната страна и каменната стена се затвори зад тях. Подаде стол на Паша и накара Ричард да седне от лявата му страна. Накрая взе от една етажерка подвързана с кожа книга и внимателно я сложи пред него.

— Моля те, не я докосвай — каза Уорън. — Много е стара и крехка. Напоследък е четена повече от обикновено и страниците й могат да станат на прах в ръцете ти. Нека аз да ги отгръщам.

— Кой я е чел толкова често? — попита Ричард.

— Прелатът. — На устните на Уорън се появи загадъчна усмивка. — Когато тя реши да дойде да чете тук, праща пред себе си двете си огромни пазачки да изгонят всички. Опразват подземието, за да е сама и никой да не знае какво чете.

— „Огромните си пазачки“ ли? — попита Паша. — Искаш да кажеш двете Сестри от нейния кабинет?

— Да — каза Уорън. — Сестра Улиция и Сестра Финела.

— Видяхме ги днес — вметна Ричард. — Не ми се видяха чак толкова огромни.

Уорън почти изкрещя.

— Ако някога им се изпречиш на пътя, ще мислиш по друг начин. Тогава наистина ще ти се видят огромни.

— След като изпразват цялото подземие, откъде знаеш какво чете Прелатът?

— Знам. — Той погледна книгата. — Знам, тя чете точно в тази стая. Аз живея с книгите и винаги разбирам, когато някой ги е докосвал. Виждаш ли тези пръсти върху праха? Не са мои. На Прелата са.

Уорън внимателно отгърна корицата и отдолу се показа пожълтяла страница. Ричард не можеше да прочете нито дума, не позна дори една буква. Уорън продължи да отгръща страниците, и на една се спря. Ричард почувства, че вижда нещо познато в написаното. Нещо изплува в паметта му. Уорън се наведе над рамото му и посочи нещо.

— Това е пророчеството, за което ти говори. — Уорън се премести малко надясно. — Това е оригиналът, написан от ръката на самия пророк. Малцина са го виждали. Разбираш ли високо Д’Харански.

— Не, изглежда ми като драсканица. — Ричард погледна безсмислената в очите му драсканица. — Каза, че имало спорове около това пророчество.

Очите на Уорън засвяткаха.

— Така е. Нали виждаш, то е много старо. Може би е, откакто съществува Дворецът, а може и да е отпреди това. Това е оригинално пророчество. Написано е на високо Д’Харански, както и всички книги в тази стая. Много малко хора разбират този език.

Ричард кимна.

— Значи хората са чели само преводи и има причина да се мисли, че някои от тях не са били точни.

— Ти разбираш — прошепна Уорън. Движенията му се оживиха. — Да, да, ти веднага схвана къде е проблемът. Повечето хора не разбират. Мислят, че едно нещо на даден език има същото значение на друг. С цел да завършат превода си, те правят интерпретация, която пасва на смисъла, който виждат. По този начин създават текстове, които могат да съответстват, а могат и да не съответстват на оригиналните.

— И по този начин не вземат под внимание възможните разночетения — каза Ричард. — С други думи, превеждайки, те предават само един от възможните смисли, без да предават текста в неговата цялост и многосмисловост.

Уорън въодушевено се хвърли напред.

— Да! Ти го разбра! Точно това другите не могат да разберат и затова спорят върху различните преводи, като че ли е възможно да има верен и грешен смисъл. Но това пророчество е написано на високо Д’Харански…

Думите на Уорън заглъхнаха. Ричард се загледа в страницата. Образите го поглъщаха в себе си. Дори сякаш му нашепваха нещо. Никога преди не беше виждал подобни букви, но те сякаш се свързваха с нещо дълбоко в него. Ръката му бавно се вдигна, сякаш привлечена от една от думите. Показалецът му се спря върху нея.

— Тази — каза Ричард като в транс.

Думите сякаш се повдигнаха от страницата и оживели, се завъртяха около пръста му, тъмните линии го галеха почти с интимна ласка. Пред очите му заплува образът на Меча на истината. Бялото лице на Уорън се вдигна от книгата.

— „Драука“ — прошепна той. — Тази дума лежи в центъра на противоречията. „Фуер грисса ост драука“ — онзи, който носи смърт.

Паша се наведе напред.

— И какво представляват тези противоречия? Да не искаш да кажеш, че тези думи могат да се превеждат по различен начин.

Уорън махна с ръка.

— Ами и да, и не. Това е буквалният превод. Онова, което е спорно, е значението им.

Ричард дръпна ръката си назад. Пропъди образа на меча.

— Смърт. Има различни значения.

Уорън направо легна на масата, навеждайки се напред.

— Да! Ти разбираш!

— Смъртта винаги си е смърт, какво толкова има да се спори — каза Паша.

Уорън се изправи и потърка ръце.

— Не, Паша. Не и на високо Д’Харански. Името на оръжието, което носят Сестрите — дакра, — произлиза точно от тази дума. „Драука“ означава смърт, като в мъртъв. Като например в „сбързът, убит от Ричард, е мъртъв“. „Драука“. Мъртъв. Но има и други значения. „Драука“ също така е дума, която обозначава душите на мъртвите.

Паша се наведе напред и се намръщи.

— Да не искаш да кажеш, че „драука“, употребено в пророчеството в този смисъл, ще направи изречението да звучи като „онзи, който носи душите“?

— Не — каза Ричард. Той прошепна второто значение на думата. — Духове. Онзи, който носи духовете.

— Да — едва чуто каза Уорън. — Това е второто тълкуване.

— Колко от значенията на „драука“ са използвани тук? — попита Паша.

„Три“, помисли си Ричард.

— Три — отвърна Уорън.

Ричард знаеше третото.

— Отвъдният свят — прошепна той, загледан в думата. — Мястото на мъртвите. Това е третото значение на „драука“.

Блед като призрак, Уорън се наведе към него.

— Но нали не разбираш Д’Харански?

Ричард бавно поклати глава, без да откъсва очи от страницата.

Уорън облиза пресъхналите си устни.

— Моля те, кажи ми, че в жилите ти не тече Д’Харанска кръв?

— Баща ми беше Мрачният Рал — каза Ричард меко. — Той беше магьосникът, който управляваше Д’Хара, както преди него моят дядо Панис.

— Велики Създателю! — прошепна Уорън.

Паша сложи ръка върху рамото на Ричард и се приближи и към двамата.

— Отвъдният свят ли? Как би могло да означава отвъдния свят?

— Защото — каза Уорън — отвъдният свят е светът на мъртвите.

Тя събра веждите си в една линия.

— Но как би могло да означава „онзи, който носи отвъдния свят“? Как би могъл да донесеш отвъдния свят?

Ричард гледаше в една точка, без да мига.

— Като разкъсаш воала.

Тишината изпълни каменната стая. Паша гледаше ту едното лице, ту другото. Накрая каза:

— Но нали са ни учили, че ако в дадено пророчество се сблъскаме с непозната дума, която има различни смислови нюанси, трябва да я интерпретираме според контекста. По този начин би трябвало да е лесно да се разбере в кой смисъл е използвана и да се разшифрова конкретното й значение.

Уорън повдигна вежда.

— Точно затова е целият спор. Нали разбираш, в това пророчество се говори за неща, които могат да се отнасят за всяко от трите значения на думата „драука“. В зависимост от това, кое значение е имано предвид, се променя значението на цялото пророчество. Ето защо то не може да бъде разтълкувано с абсолютна сигурност. Това е все едно куче да хване опашката си. Колкото повече опитваш, толкова по-бързо се въртиш в кръг. Затова ми е толкова интересно да разбера значението на думата „драука“ в този случай. Ако можех да направя това, сигурно щях да успея за пръв път досега да дам правилното тълкуване на това пророчество. Да съм първият за тези три хиляди години, който го е разбрал.

Ричард блъсна назад стола си.

— Е, както вече споменах, не съм особено силен в гатанките. — Той се опита да се усмихне. — Но ти обещавам да помисля над това.

Уорън грейна.

— Ще го направиш ли? Ще ти бъда толкова благодарен, ако можеш да ми помогнеш!

Ричард го стисна за рамото.

— Имаш думата ми.

Паша стана.

— Време е за урока на Ричард. Става късно.

— Благодаря и на двамата ви, че дойдохте. Много рядко имам посетители.

Тримата тръгнаха към вратата, Паша вървеше най-отпред. Щом тя прекрачи прага, Ричард натисна с длан металната пластина на стената. Вратата започна бавно да се затваря. Паша заудря с юмруци по камъка, тъй като процепът бе станал прекалено тесен, за да може да мине. Закрещя да й отворят. След миг вратата се затвори напълно, думите й изведнъж заглъхнаха и Ричард и Уорън останаха в тишина.

Уорън погледна металната пластина.

— Как го направи? Ти си начинаещ магьосник. Би трябвало да не можеш да въздействаш на въздушните щитове с твоя Хан?

Ричард нямаше отговор на този въпрос, така че си замълча.

— Кажи ми какво имаше предвид, като каза, че знаеш какво ще ти направят Сестрите, ако разберат, че си ги излъгал?

Уорън докосна яката си.

— Ами, ще ми причинят болка.

— Искаш да кажеш, че ще използват магията на яката, за да те наранят, така ли?

Уорън кимна и стисна робата си в юмрук.

— Често ли го правят? Често ли ни нараняват с яката?

Уорън извъртя юмрука си.

— Не, не често. Но за да станеш магьосник, трябва да преминеш през едно изпитание за болка. От време на време идват и ти причиняват болка с Рада’Хан, за да видят дали си научил достатъчно, за да можеш да преминеш този тест.

— И как се разбира дали си преминал?

— Ами, предполагам, че ако понесеш болката, без да ги молиш да спрат, си го издържал. Никога не са ми казвали какво точно трябва да се направи, за да го издържа. — Лицето му стана мъртвешки бледо. — Никога не съм могъл да се стърпя да не ги помоля да спрат. Покажеш ли им веднъж, че можеш да понесеш болката, която ти причиняват, те я увеличават.

— Предполагах, че е нещо подобно. Благодаря ти, че ми каза. — Ричард подпря брадата си с юмрук. — Имам нужда от помощта ти.

Уорън нави ръкавите на робата си до лактите.

— Какво мога да направя за теб?

— Ти каза, че тук има пророчества, в които се говори за мен. Искам да проучиш всички такива, които можеш да откриеш. А също и за Кулата на вечната смърт и Долината на изгубените. Освен това ме интересува всичко, което може да се открие за воала на отвъдния свят. — Ричард посочи книгата на масата. — Преди да стигнеш до страницата с пророчеството, видях една рисунка. Беше нещо като сълза. Знаеш ли какво е?

Уорън отново разтвори книгата и потърси, после посочи с пръст.

— Това ли?

— Да, точно това.

Ричард си спомни, че беше видял подобно нещо на врата на Рейчъл, когато двамата с Чейс се появиха в съзнанието му в Долината на изгубените. Изведнъж пред очите му изплува образът на Зед. Сърцето му заудря бързо.

— Виждал съм го и преди. Какво представлява?

Уорън го погледна изненадано.

— Това е Камъкът на сълзите. Къде си го виждал?

— Какъв е този Камък на сълзите?

— Ами, не съм съвсем сигурен. Трябва да направя още някои проучвания, но мисля, че е свързан с воала на отвъдния свят. Ако приемем, че „драука“ има и такъв смисъл. Но как така си го виждал?

Ричард за втори път не обърна внимание на въпроса му.

— Уорън, искам да знам всичко за този Камък. А също и за хората, които някога са живели в Долината на изгубените. Бака Бан Мана. Името им означава „тези, които нямат господар“. Искам да знам всичко и за човека, когото те наричат Кахарин.

Уорън го гледаше изумен.

— Но това е работа за няколко живота.

— Ще ми помогнеш ли, Уорън?

Магьосникът заби поглед в земята.

— При едно условие. Аз никога не излизам оттук. Не че не обичам да работя с пророчествата, нали разбираш, но хората си мислят, че нямам никакви други интереси. Ще ми се да разгледам страната извън Двореца. Горите, хълмовете. — Той стисна ръцете си в юмрук. — Страхувам се от големите неща. Небето е твърде огромно. Стоя тук, защото се чувствам на по-сигурно място. Но вече ми омръзна да живея като къртица. Ще ми се да изляза навън и да видя света. Ти би ли, ами, би ли ми показал страната? Приличаш ми на човек, който доста е живял под открито небе. Струва ми се, че ще се чувствам сигурен, ако бъдеш с мен.

Ричард му се усмихна топло.

— Попаднал си на правилния човек, Уорън. Преди да започне всичко това, аз бях горски водач. Все още не познавам добре местността около Двореца, но имам намерение да я разуча. Наистина ще се радвам да те разведа насам-натам. Това ще ме върне в добрите стари времена.

Лицето на Уорън светна.

— Благодаря ти, Ричард. С нетърпение чакам момента, в който ще мога да изляза под открито небе. Искам да се случи нещо в моя живот. Ще се заема веднага с онова, за което ме помоли, но Сестрите ме затрупват с работа, така че ще трябва да го правя, когато успея да си открадна някоя свободна минута. И, опасявам се, ще отнеме доста време. Тук са събрани хиляди томове. Само за да навляза в нещата, ще са ми необходими месеци.

— Уорън, това може да се окаже най-важното нещо, с което си се занимавал през живота си. Сигурно ще спестиш време, ако започнеш да четеш онова, от което се интересува Прелатът.

По устните на Уорън се разля дяволита усмивка.

— А казваше, че не те бива с гатанките. Точно за това си мислех. — Усмивката му се превърна в тревожна гримаса. — Защо искаш да знаеш тези неща?

Ричард се вгледа продължително в сините му очи.

— Аз съм „фуер грисса ост драука“, Уорън, знам какво означава това.

Уорън вкопчи пръсти в червеното сако на Ричард.

— Ти знаеш? Ти знаеш кой е правилният превод? — Пръстите му трепереха. — Ще ми го кажеш ли?

— Ако обещаеш да не казваш на никого. Поне засега.

Уорън кимна енергично.

— Никой досега не е успял да разбере кой е правилният превод, защото всички са се опитвали да изберат само един от трите, унищожавайки цялото.

Уорън се намръщи. Ричард се наведе напред към него.

— И трите са верни, Уорън!

— Какво? — прошепна той. — Как е възможно?

— С меча си съм убивал хора. Тоест аз съм онзи, който носи смърт. Това е първото значение на „драука“.

За да се преборя с иначе непобедими обстоятелства, като например да победя сбърза, използвах магията на меча, за да извикам духовете на онези, които са си служили с него преди мен. Извиках мъртвите, извиках миналото в настоящето. В този случай аз съм онзи, който носи духовете. Това е второто значение на „драука“.

Що се отнася до извикването на отвъдния свят, имам основания да смятам, че по някакъв начин съм разкъсал воала. Това е третото значение на „драука“.

Уорън ахна.

— Много е важно да откриеш информацията, за която те помолих. Не мисля, че разполагам с много време.

Уорън кимна.

— Ще се опитам, но ми се струва, че прекалено много залагаш на мен.

Ричард повдигна вежда.

— Вярвам в човек, който е способен да счупи крака на Джедидайа.

— Не съм направил нищо на Джедидайа. Той е могъщ магьосник, никога не бих посмял да се противопоставя на силата му.

— О, я стига, Уорън. По раменете ти още има от пепелта на изгорения килим.

Уорън инстинктивно вдигна ръце към раменете си.

— Няма никаква пепел. Не виждам пепел.

Ричард изчака другият да го погледне.

— Така ли, тогава защо понечи да се изтупаш?

— Ами аз… аз… само…

Ричард сложи ръка на рамото му, за да го успокои.

— Всичко е наред, Уорън. Аз съм привърженик на справедливостта. Мисля, че Джедидайа получи онова, което заслужаваше. Няма да кажа на никого. Не бива да го правиш и ти.

— Трябва да те предупредя, Ричард, че направи нещо много опасно вчера, като каза на Сестрите, че си онзи, който носи смърт. Това пророчество е широко известно, около него доста се спори. Някои от Сестрите вярват, че ти си човек, който убива. Те ще се опитат да те утешат. Има други, които мислят, че това означава, че ти ще извикаш смъртта, тоест духовете на умрелите. Те ще искат да те изучават. — Той се наведе към него. — Трети пък мислят, че ти си онзи, който ще разкъса воала и ще доведе Безименния в нашия свят. Те могат да се опитат да те убият.

— Знам, Уорън.

— Тогава защо им каза, че ти си човекът от това пророчество?

— Защото аз съм „фуер грисса ост драука“. Когато му дойде времето, ще убия всички, които трябва, за да сваля тази яка от врата си. Най-напред трябваше да ги предупредя, за да играем честно. Да им дам шанс за живот.

Уорън докосна с пръсти долната си устна.

— Но ти няма да нараниш Паша. Не и Паша.

— Надявам се да не се наложи да наранявам никого, Уорън. Може би с това, което ще прочетеш в старите книги, ще ми помогнеш, защото наистина не искам да причинявам никому болка. Мразя да бъда „фуер грисса ост драука“, но съм точно това.

Очите на Уорън се напълниха със сълзи.

— Моля те, не наранявай Паша.

— Уорън, аз я харесвам. Мисля, че е много добър човек отвътре, както ти казваш. Не вярвам, че някога ще ми даде повод да я нараня, но трябва да разбереш, че ако съм прав и воалът наистина е разкъсан, залогът е много по-голям от живота на едно човешко същество. Което и да е то. Аз, ти, Паша.

Уорън кимна.

— Чел съм пророчествата. Разбирам. Ще потърся нещата, които те интересуват.

Ричард се опита да го успокои.

— Всичко ще се оправи, Уорън. Аз съм Търсачът, ще направя всичко, което мога. Не искам никой да пострада.

— Търсач ли? Какво е това Търсач?

Ричард докосна металната пластина.

— Ще ти разкажа някой друг път.

Уорън гледаше с невярващи очи вратата, която бавно се отваряше.

— Как е възможно да можеш да го правиш?

Паша стоеше отвън спокойна и ги чакаше. Полагаше всички усилия гневът да не избие на лицето й.

— И за какво беше всичко това?

Ричард пристъпи към нея.

— Разговор между момчета.

Паша го спря с ръка.

— Какво искаш да кажеш с това?

Ричард се вгледа в топлите й кафяви очи.

— Изкълчих ръката на Уорън, за да го накарам да ми разкаже за теста за болка. Ти пропусна да ми споменеш за него, така че трябваше да попитам Уорън. Или може би си възнамерявала да не ми казваш, докато не се наложи да го приложиш върху мен?

Паша разтърка длани, сякаш за да ги стопли.

— Аз не правя това, Ричард. Аз съм само послушница. Този тест се дава от Сестрите.

— Защо не ми каза?

От очите й потекоха сълзи.

— Не мога да понасям да причиняват болка на някого. Не исках да те плаша с нещо, което може да не се случи скоро. Понякога очакването може да бъде по-ужасно от самия тест. Не исках да живееш в страх.

— О — въздъхна Ричард, — ами, струва ми се, че причината е основателна. Извинявай, Паша, за това, което си помислих за теб.

Тя опита да се усмихне.

— Ще започнем ли урока ти?

Те отново тръгнаха по безкрайните коридори и стълби, докато стигнат до „Гийом Хол“, където беше стаята му. Роклята на Паша шумолеше в тишината на мраморните помещения. Мястото беше прекрасно, с елегантни стаи, но не толкова впечатляващо, колкото Народния дворец в Д’Хара. Ако не беше виждал онзи дворец, сигурно тази сграда щеше да го порази с величието и красотата си. Сега просто запомняше внимателно разположението на стаите, коридорите и всичко останало. В някои от коридорите срещнаха младежи с Рада’Хан на врата. Най-накрая стигнаха до стаята на Ричард. Паша посегна да отвори вратата, но той я хвана за китката. Тя го погледна изненадана.

— Вътре има някой — каза той.