Кейт Куин
Господарката на Рим (2)

В храма на Веста

Вчера Тит Флавий Домициан беше просто моят раздразнителен и доста странен чичо. Днес той е Господар и Бог, Понтифекс Максимус, император на Рим. Както баща ми и дядо ми преди него, сега той е господар на света. И ме е страх.

Но той се държи мило с мен. Казва, че скоро ще се омъжа за братовчед си Гай, и ми обеща великолепни игри за празненството. Не можех да му кажа, че мразя игрите. Той се опитваше да бъде мил. Казва, че неговата императрица ще ми помогне с избора на сватбена дреха. Тя е много красива със зелената си коприна и смарагдите и се шушука, че той е луд от любов по нея. Също се шушука, че тя го мрази — но хората обичат да шушукат.

Взирам се в пламъка, докато не станат два.

Страх ме е. Винаги ме е страх. Сенки под леглото, силуети в мрака, гласове из въздуха.

Чичо ми гледаше как хиляди мъже умират на арената днес — а спаси само един. Той мрази останалите от семейството — но е мил с мен.

Какво ли иска чичо ми? Дали изобщо някой знае?

Веста, богиньо на домашното огнище и семейството, бди над мен! Нуждая се от теб сега.