Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Up the Line, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

Издание:

Робърт Силвърбърг. Назад по линията

Американска. Първо издание

Превод: Владимир Зарков

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Десислава Господинова

ИК „Бард“, София, 2010

ISBN: 978-954-655-175-7

 

Up the Line

Copyright © 1969 by Robert Silverberg

 

© Владимир Зарков, превод, 2010

© „Megachrom“, оформление на корица, 2010

 

Формат 84/108/32

История

  1. — Добавяне

8.

Така ме приеха като стажант в службата на времето, при времевите куриери. Заплатата си я биваше, а възможностите, които се откриваха пред мен, изглеждаха безкрайни. Отначало обаче имаше обучение. Не позволяват на новобранците просто така да размотават туристи в миналото.

Още седмица не се случи нищо особено. Сам пак ходеше на работа в смъркалницата, аз лентяйствах. Накрая ме привикаха в средището на службата на времето, за да ми наливат ум в главата.

В моята група бяхме осмина новаци. Представлявахме много опърпана сбирщина. Възрастта ни се простираше от малко над двайсет до — поне тъй ми се стори — доста над седемдесет. Половата ни принадлежност пък обхващаше целия диапазон от мъжа до жената с какви ли не междинни разновидности. В отношението към живота обаче всички си приличахме по ненаситност. Нашият наставник Наджиб Даджани не беше по-свестен от нас. Сириец, чието семейство приело юдаизма след израелската окупация — изцяло по делови съображения, — той носеше на гърдите си лъскава, набиваща се на очи звезда на Давид в знак на верската си принадлежност. Само че когато се разсейваше или притесняваше, чувахме го да призовава Аллах или да се кълне в брадата на Пророка. Не бих се зарадвал, ако тъкмо той беше в попечителския съвет на моята синагога… стига да принадлежах към някоя синагога, разбира се. Даджани изглеждаше като театрална версия на арабин, мургав и зловещ, винаги носеше тъмни очила и изобилие от тежки златни пръстени (от което ни се привиждаше, че има дванайсет-тринайсет пръста), а заучената приятелска усмивка май откриваше няколко реда извънредно бели зъби. По-късно научих, че го отстранили от изгодното водене на туристи да гледат разпъването на Исус и го понижили в инструктор за цели шест месеца. Наказанието му било наложено от времевия патрул. Изглежда си пълнел джобчето допълнително, като продавал напред и назад по линията парченца от Истинския кръст. Правилата не допускат куриерът да злоупотребява с работата си за лична изгода. Патрулът се разярил най-много не от това, че Даджани пробутвал фалшиви реликви. Напротив — били самата автентичност.

Започнахме с исторически увод.

— Платени пътувания във времето — поучаваше ни Даджани — се осъществяват от около две десетилетия. Както е известно, изследванията на ефекта на Бенчли започнали още към края на миналия век, но властите не биха разрешили на частни лица да навлязат в темпонавтиката, преди да бъде установено, че това е напълно безопасно. По този начин властите се грижат за добруването ва всички ни.

Той намигна пресилено, но зад тъмното стъкло се видя само разкривяването на веждата му.

Седналата отпред мис Далесандро се оригна пренебрежително.

— Не сте ли съгласна? — погледна я Даджани.

Пълничката чернокоса жена с учудващо малки гърди и нескрити лесбийски апетити имаше научна степен по история на промишлената революция. Тя понечи да отговори, но Даджани й отне невъзмутимо тази възможност, като продължи:

— Службата на времето, в която бяхте приети, изпълнява няколко важни задачи. На нас е поверена работата с всички устройства, използващи ефекта на Бенчли, и тяхната поддръжка. Освен това нашето изследователско управление се стреми непрестанно да подобри технологичната основа на пътуванията във времето. Всъщност сегашният модел таймер бе въведен в употреба само преди четири години. На нашето подразделение — времевите куриери, се пада задачата да придружават гражданите, желаещи да пътуват в миналото. — Той сплете пръсти на шкембенцето си и се загледа в блестящите фигури, образувани от златните му пръстени. — Голяма част от дейността ни е свързана тъкмо с времевия туризъм. Той е икономическата ни опора. Срещу внушителни такси водим групи от осем или десет зяпачи на грижливо обмислени и контролирани пътешествия в миналото. Обикновено ги придружава един куриер, но ако условията са необичайно сложни, можем да изпратим и двама. Във всеки момент от текущото време е възможно до сто хиляди туристи да са пръснати из предишните хилядолетия — наблюдават разпъването на кръста, подписването на Магна харта, убийството на Линкълн и подобни събития. Поради парадоксите, произтичащи от непрекъснато нарастващата публика на случка с фиксирана позиция в потока на времето, нашата задача става все по-трудна и съответно ограничаваме броя на групите.

— Сър, бихте ли обяснили това? — обади се мис Далесандро.

— При някоя от следващите ни срещи — отби въпроса Даджани. — Разбира се, не бива да се ограничаваме с пътешествия във времето само за туристи. Историците трябва да имат достъп до всички важни събития в миналото, тъй като е задължително да преразгледаме всякакви досегашни гледни точки за историята — вече научаваме истината. Част от приходите ни в туристическия бизнес се превръщат в субсидии за изследванията на видни историци — така те могат да посещават безплатно периодите, с които се занимават. И тези пътешествия се извършват под ръководството на куриер. Но вие няма да се занимавате с тази част от нашата работа. Всеки от вас, който докаже годността си да бъде куриер, ще бъде назначен в туристическото управление.

Другото основно управление в службата на времето е времевият патрул, чиято задача е да предотвратява злонамерено използване на устройствата, които работят с ефекта на Бенчли, и да не допуска възникването на парадокси. В следващата лекция ще разгледаме същността на тези парадокси и как можем да ги избегнем. Свободни сте.

Щом Даджани излезе от стаята, ние пообщувахме малко. Мис Далесандро понесе решително косматите си подмишници към русата и крехка мис Чембърс. Тя на свой ред избяга пъргаво при мистър Чудник — яка канара, чиято външност напомняше смътно за римска бронзова статуя. Той обаче се опитваше да свали мистър Бърлингейм, елегантен младеж, който едва ли беше чак толкова хомосексуално настроен, колкото изглеждаше. В търсене на друго спасение от хищната мис Далесандро, мис Чембърс дойде при мен с поканата да я изпратя до дома й. Аз приех. Оказа се, че мис Чембърс изучава късния период от историята на Римската империя, тоест областта на нейните интереси донякъде се препокриваше с моята. Позанимавахме се със секс нехайно и механично — тя не се стремеше тъкмо към това, но го направи от учтивост. После до ранни зори си приказвахме за покръстването на император Константин. Струва ми се, че тя започна да си пада по мен. Аз обаче не я насърчавах и скоро й мина. Възхищавах се на знанията й, но нейното дребничко бледо тяло беше твърде скучно.