Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Up the Line, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

Издание:

Робърт Силвърбърг. Назад по линията

Американска. Първо издание

Превод: Владимир Зарков

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Десислава Господинова

ИК „Бард“, София, 2010

ISBN: 978-954-655-175-7

 

Up the Line

Copyright © 1969 by Robert Silverberg

 

© Владимир Зарков, превод, 2010

© „Megachrom“, оформление на корица, 2010

 

Формат 84/108/32

История

  1. — Добавяне

31

В края на почивката се явих да получа задача и за пръв път поех група като самостоятелен времеви куриер.

Трябваше да водя шестима на едноседмична разходка в миналото. Те обаче не знаеха, че ми е за пръв път. Протопополос не виждаше смисъл да им каже, а аз се съгласих с него. Не се чувствах новак. Преливах от нахалството на Метаксас. Не се страхувах от нищо освен от самия страх.

В предварителния разговор с туристите им изредих правилата за пътешествениците във времето с ясни, отсечени изречения. Призовах страховития образ на времевия патрул, за да ги откажа предварително от промяна на миналото — и поради неволно нехайство, и по зъл умисъл. Обясних им как е най-добре да се опазят от неприятности. После им раздадох таймерите и ги настроих чрез моя.

— Тръгваме — заявих — назад по линията.

Обаяние. Наглост.

Джъд Елиът, времеви куриер, напълно самостоятелен!

Назад по линията!

— Пристигнахме — започнах — в 1659 година преди настоящето, която ви е по-привична като 400 година. Избрах я, защото е типична за ранния период на Византия. На власт е император Аркадий. Спомняте си от Истанбул в текущото време, че ето тук би трябвало да се намира „Света София“, а ей там — джамията „Султан Ахмед“. Е, разбира се, султан Ахмед и неговата джамия все още са на около десетина столетия в бъдещето, а църквата зад нас е първата „Света София“, построена четирийсет години по-рано, когато градът тепърва навлизал в младостта си. След четири години ще бъде опожарена по време на бунт. Ще бъде причинен от решението на Аркадий да прати в изгнание епископ Йоан Хризостомос, който отправял нападки срещу Евдокия, съпругата на императора. Да влезем. Виждате, че стените са зидани с камъни, но покривът е дървен…

Моята група се състоеше от строителен предприемач в щата Охайо, жена му, тяхната недодялана дъщеря и съпруга й, с нас бяха и психиатър от Сицилия и кривокраката му временна съпруга. Типично сборище на преуспели граждани. В църквата не биха могли да различат неф от нартика, но аз им я показах със замах, после ги запознах набързо с Константинопол по времето на Аркадий, за да имат с какво да сравняват видяното в по-късни епохи. Два часа по-късно скочихме напред по линията в 408 година и аз отново гледах празненствата по случай кръщенето на малкия Теодосий.

Открих себе си от другата страна на улицата, застанал до Капистрано. Не махнах с ръка. Другото ми „аз“ не показа с нищо, че съм забелязан. Питах се дали сегашното ми „аз“ беше тук и предишния път, когато дойдох с Капистрано. Главоблъсканиците в парадокса на натрупването ме потискаха и се постарах да ги пропъдя от ума си.

— Виждате развалините на старата „Света София“ — казах на туристите. — Ще бъде съградена наново под покровителството на това бебе — бъдещия Теодосий II, и ще бъде отворена за богомолци на 10 октомври 445 година…

Скочихме напред по линията в 445-а и присъствахме на церемонията по освещаването на църквата.

Сред куриерите има две противоположни мнения по въпроса как е най-добре да проведеш екскурзия в миналото. Методът на Капистрано показва четири-пет основни събития и оставя на туристите много време за кръчми, странноприемници, затънтени улички и пазари — бавно, спокойно придвижване, за да попият на воля духа на всяка епоха. Методът на Метаксас създава сложна мозайка от случки, като включва същите важни събития, а заедно с тях още двайсет, трийсет, дори четирийсет по-дребни — половин час тук, два часа там. Вече имах опит и с двата и предпочитах метода на Метаксас. Онзи, който изучава сериозно Византия, търси задълбоченост, не размах. Тези хора обаче не се стремяха да научат нещо задълбочено. За тях беше по-добре да им представяме Византия като същинско карнавално шествие, да ги подмятаме задъхани из епохите, да им показваме бунтове и коронации, състезания с колесници, издигане и сгромолясване на паметници и владетели.

Затова местех моята група ту в една година, ту в друга, като подражавах на моя идол Метаксас. Отделих цял ден за пребиваването им в ранната Византия, както би постъпил и Капистрано, но в този ден вместих шест скока. Завършихме усилния ден в 537 година — в града, който Юстиниан бе построил върху овъглените останки на унищожения от буйството на Сините и Зелените.

— Пренесохме се в 27 декември — обясних. — Днес Юстиниан ще участва в освещаването на новата „Света София“. Виждате колко по-голяма е катедралата в сравнение с предшественичките си — великанско здание, едно от чудесата на света. Юстиниан е вложил в построяването й средства, които в наше време биха се равнявали на милиарди долари.

— Тази ли съществува и в сегашния Истанбул? — усъмни се зетят на предприемача.

— Да, в основните си черти. Няма ги минаретата — мюсюлманите са ги пристроили, разбира се, когато превърнали църквата в джамия. Готическите контрафорси също още не са изградени. Освен това големият купол в момента не е онзи, който сте свикнали да виждате. Този тук е малко по-плосък и по-широк. Ще се окаже, че архитектът го е изчислил неправилно и половината купол ще се срути през 558 година, след като земетресения отслабят сводовете. Ще станете свидетели на това утре. Погледнете — идва Юстиниан.

Малко по-рано им бях показал изтормозения Юстиниан през 532, който опитваше да се справи някак с бунтовете. Императорът, който се появи пред нас в колесница, теглена от четири грамадни черни коня, изглеждаше остарял с доста повече от пет години, напълнял и още по-червендалест, но и несравнимо по-уверен в себе си — въплъщение на повелител. Имаше защо, щом бе надделял над страшното предизвикателство към властта му и бе превърнал съсипания град в нещо толкова величествено, че нямаше равен на себе си.

Сановници и придворни стояха отпред от двете страни. Ние оставахме настрана почтително сред простолюдието. Свещенослужители, дякони и псалти в скъпите си одежди чакаха императорското шествие. Псалми в старинни ладове се разнасяха под небето. Патриарх Менос се появи пред колосалната имперска порта на катедралата. Юстиниан стъпи на земята. Императорът и патриархът влязоха рамо до рамо в сградата, сановниците вървяха подире им.

— Според една хроника от десети век — обадих се аз — Юстиниан бил завладян от чувствата си, когато влязъл в новата „Света София“. Втурнал се към апсидата и отправил слова на благодарност към Господ, който позволил сътворяването на такова здание, после се провикнал: „О, Соломоне, надминах те!“ В службата на времето смятаме, че за посетителите на епохата ще бъде интересно да чуят прословутото възклицание, затова още преди години сме скрили „ушенце“ до олтара. Нося усилвател, който ще ни предаде думите на Юстиниан, щом доближи апсидата. Слушайте.

Включих усилвателя. В този миг незнайно колко куриери из тълпата наоколо правеха същото. Ще настъпи и време, когато ще се струпаме толкова много пришълци в миналото, че гласът на Юстиниан, усилен от хиляди миниатюрни устройства, ще загърми страховито навсякъде в града.

— От усилвателя в дланта ми ехтяха стъпки, които спряха внезапно. И думите на Юстиниан стигнаха до нас — първото му възклицание, откакто бе влязъл в този безсмъртен архитектурен шедьовър.

Прегракнал от ярост, императорът изрева:

— Я погледни нагоре, гъзолюбив тъпако! Намери ми майкоебеца, който е оставил онова скеле под купола! Искам ташаците му в алабастрова ваза още преди богослужението!

Аз се обърнах към моите шестима туристи.

— С началото на пътешествията във времето фактите ни принудиха да преразгледаме много от най-вдъхновяващите исторически случки.