Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Up the Line, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

Издание:

Робърт Силвърбърг. Назад по линията

Американска. Първо издание

Превод: Владимир Зарков

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Десислава Господинова

ИК „Бард“, София, 2010

ISBN: 978-954-655-175-7

 

Up the Line

Copyright © 1969 by Robert Silverberg

 

© Владимир Зарков, превод, 2010

© „Megachrom“, оформление на корица, 2010

 

Формат 84/108/32

История

  1. — Добавяне

51

Казах им:

— Адски съжалявам, че ви въвлякох в тази гадост.

Мъжете, които уважавах най-много от всички на света, се усмихваха, подхилваха и отвръщаха:

— Стига бе, нищо особено.

Те бяха опърпани и мръсни. Бяха се бъхтили усърдно и безплодно заради мен и им личеше. Искаше ми се да ги прегърна всички наведнъж. Черният Самбо, Джеф Монро с лицето като пластмасова маска, Сид Буонокоре с лукавите очи. Папас, Колетис, Пластирас. Имаха си таблица, в която отбелязваха местата, където не бяха открили Конрад Зауерабенд. Много редове от таблицата вече бяха попълнени.

— Не се тревожи, момко — успокои ме Сам. — Ще го издирим.

— Толкова съжалявам, че заради мен си прахосвате почивките…

— Това би могло да сполети всеки от нас — прекъсна ме Сам. — Ти не си виновен.

— Как тъй не съм виновен?

— Зауерабенд е разчовъркал своя таймер зад гърба ти, нали? Как би могъл да предотвратиш това? — Сам се ухили. — Трябва да ти помогнем да се измъкнеш. Не знаем кога същото може да се случи и на нас.

— Всички за един — изрече Мадисън Джеферсън Монро. — Един за всички.

— Да не се заблуждаваш, че си първият куриер с избягал клиент? — обади се Сид Буонокоре. — Не бъда такъв празноглавец! Тези таймери могат да бъдат пренастроени от всеки, който разбира теорията на ефекта на Бенчли.

— Никой не ми е казвал…

— Защото не искат да се разчува. Само че се случва. По пет-шест пъти годишно някой потегля на собствено пътешествие във времето зад гърба на куриера си.

— И как постъпват с куриера? — промърморих аз.

— Ако времевият патрул научи ли? Уволняват го — навъсено процеди Буонокоре. — А ние опитваме да си помагаме, преди да се е намесил патрулът. Гнусно занимание, но сме длъжни да го правим. Ако не се погрижиш за някого от своите, когато е загазил, кой, по дяволите, ще се погрижи за тебе?

— Пък и така можем да се чувстваме герои — добави Сам.

Прегледах таблицата. Те бяха претърсили почти навсякъде в ранната епоха на Византия — от Константин до втория Теодосий, — не по-малко внимателно бяха проверили и в последните два века на империята. В столетията по средата досега имаше само набези тук-там. Сам, Буонокоре и Монро се бяха върнали за отдих. Колетис, Пластирас и Папас се готвеха да потеглят за ново търсене и обсъждаха стратегията.

Всички продължаваха да се държат много мило с мен, докато умувахме как да спипаме Зауерабенд. Душата ми се сгряваше от сантиментална привързаност към тези хора. Моите другари в беда. Моите съратници. Моите колеги. Времевите мускетари. Дори дръпнах кратка реч колко съм им признателен за подкрепата. Те май се смутиха и пак ме увериха, че всичко просто опирало до златното правило на колегиалността.

Вратата се отвори и прашна фигура се затътри вътре, имаше твърде чужди за епохата черни очила на носа си. Наджиб Даджани, моя наставник! Изгледа ме кисело, тръшна се в кресло и размаха ръка нетърпеливо с надеждата някой да му поднесе вино.

Колетис му връчи голяма чаша. Даджани първо изля малко в шепата си и почисти очилата. После изгълта остатъка.

— Мистър Даджани! — възкликнах. — Не знаех, че са повикали и вас! Искам да ви благодаря, че ми помагате в…

— Тъп скапаняк — тихо ме прекъсна той. — Как допуснах да станеш куриер?