Робърт Силвърбърг
Назад по линията (10)

10.

Притесни ме мисълта за тези двайсет и един допълнителни Даджановци, но умниците в нашата група скоро измъдриха обяснение защо всички те не са се наблъскали в текущото време. Свързано беше някак с неотменимите ограничения в ефекта на Бенчли при пътуването напред по линията.

Мистър Бърлингейм ми обясни всичко след лекцията. Това беше старовремският му подход в опита да ме съблазни. Не му се отвори парашутът, но аз поне схванах мъничко от теорията на времето.

Каза ми, че когато се пренасяш назад по линията, можеш да се върнеш напред само толкова, колкото си скочил първоначално, като се добави и абсолютното време, прекарано назад по линията. С други думи, ако скочиш от 20 март 2059 година в, да речем, пролетта на 1801 година и преживееш в онази епоха три месеца, можеш да се пренесеш напред по линията само до 20 юни 2050 година. Няма как обаче да скочиш в август 2059-а, нито пък да изфучиш до 2159-а или чак в 20590-а.

Няма абсолютно никакъв начин да скочиш в собственото си бъдеще.

Не знам защо е така. Мистър Бърлингейм отпусна бледата си длан върху коляното ми и обясни набързо каква е теоретичната основа, но аз бях прекалено зает да отблъсквам ухажването му, за да схвана нещо.

Всъщност въпреки усилията на Даджани през следващите три лекции да ни набие в главите как действа ефектът на Бенчли, все още не съм съвсем сигурен как работи всичко или защо, или дори дали работи. Понякога ме изпълва подозрението, че само съм сънувал.

Както и да е, в текущото време няма двайсет и двама Даджани, защото при всяко негово пренасяне до момента на разпъването, той винаги е скачал обратно в текущото време в момент, предшестващ следващото му пътуване към миналото. Друго не би могъл и да направи. Ако пътуваш назад по линията през януари, прекараш две седмици в по-ранна епоха и се върнеш, задължително е да се озовеш в януари или най-късно във февруари на годината, от която си потеглил. И ако не ти предстои нов скок до март, няма как твоите различни времеви версии да се препокрият.

Затова Даджани, придружаващ туристи до Голгота, винаги си оставаше „същият“ от гледна точка на хората в текущото време. В другия край на скока обаче се натрупваха към две дузини Даджановци, защото той се пренася от различни точки в текущото време към една и съща точка в онова време. Това се случва с всеки, който често пътува към все същия момент назад по линията. Ето ви го парадокса на темпоралното натрупване. Задръжте си го за вас, ако щете.

Когато не си измъчвах ума с подобни парадокси, прекарвах си приятно времето в удоволствия. Както обикновено. Покрай Сам винаги се навъртаха в изобилие дашни момичета.

В онези дни аз все гледах да се пъхна между краката на някоя. Направо маниакално. Атаките към поредните женски слабини запълваха цялото ми свободно време. Струваше ми се, че нощта е пропиляна напразно, ако не съм направил поне една поредна крачка надолу по този хлъзгав склон. И нито веднъж не ми хрумна, че си струва усилията да потърся връзка с особа от противоположния пол, която да е малко по-задълбочена от прословутите петнайсет сантиметра. Онова, което хората наричат „любов“.

Аз си бях плиткоумен и завеян младок, не ме интересуваше някаква си „любов“.

Кой знае, може и да не съм бил толкова плиткоумен. Вече опитах що е то „любов“ и хич не се виждам по-щастлив от това. По-точно сега съм много по-зле.

Разбира се, никой не ми е внушавал да се влюбя в жена, която живее назад по линията.