Сандра Браун
Ниско налягане (28)

Двадесет и седма глава

Слънцето залезе и прахът се слегна. Фаровете на корвета бяха включени, когато Дент го насочи към празното място в един паркинг, но Белами остана невидима, докато той изкачи металното стълбище. Когато я видя да седи на площадката, той спря за няколко секунди, после продължи нагоре с още по-небрежна стъпка.

Беше закачил сакото на показалеца си и го носеше преметнато през рамо. Вратовръзката му беше развързана и се спускаше безжизнено върху гърдите му.

Тя стана, отупа се от праха и взе високите си токчета, които бяха изморили краката й толкова, че се наложи да ги събуе. Той не каза нищо, когато премина покрай нея и продължи нехайно към апартамента си.

Тръгна след него.

— Надявам се да нямаш нищо против, че съм те чакала да се прибереш. Не знаех кога ще се появиш. И дали изобщо ще си дойдеш вкъщи.

Той отключи вратата и влезе в апартамента. Тя се поколеба на прага.

— Може ли да вляза?

— Вратата е отворена. — Той сложи ключовете на масичката за кафе, хвърли сакото си на облегалката на един стол, след което и вратовръзката.

Белами пристъпи вътре и затвори след себе си.

— Не мисля, че си в настроение за някакви сложни неща, така че ще го карам по-просто. Съжалявам.

Той отиде в кухнята и взе една бутилка вода от хладилника.

— Съжаляваш за кое?

— Че не ти се обадих за татко. Наистина не бях сигурна как ще реагираш на обаждане от мен. Бях ти казала някои доста остри неща. — Когато той не отвърна нищо, тя продължи: — Извинявам се също така, че не се застъпих за теб в клуба. Бях… Единственото ми оправдание е, че бях в шок.

— Не се тревожи за това. Аз не се тревожа. — Той развъртя капачката на бутилката с вода и отпи. — Това ли е?

— Добре ли си?

— Защо да не съм?

— Беше ужасно ядосан, когато си тръгна от кънтри клуба.

— Не за дълго. Изпуснах малко пара.

— Какво направи.

— Отидох да летя.

— Разбирам.

— Съмнявам се.

Укорът беше кратък, но добре прицелен. Тя отпусна глава и погледна към чифта дизайнерски обувки в ръцете си. Изследва черната зърнеста следа напречно на големия й пръст. Бяха красиви обувки, но й стискаха. Защо я привличаха все неща, които или бяха неподходящи за нея, или я нараняваха?

— Муди се появи — каза тя. — Говорих с него, точно преди да те видя. Каза…

Той я прекъсна:

— Не искам да знам какво е казал. Не ме интересува. Приключих с приказките за него, както и за всичко, свързано с онази тема. — Той я изгледа от главата до босите крака. — Ако искаш да си съблечеш дрехите и да ми потанцуваш на скута, можеш да останеш. Ако не, връщай се в лоното на прогнилото си семейство и ме остави на мира. — Той й даде половин секунда да реши, и когато тя не помръдна, изсумтя. — Не го мислех. Не оставяй вратата да те удари, когато излизаш.

Като се върна към дневната, той взе дистанционното за телевизора.

— Може би ще хвана последните няколко ининга на двете срещи, които пропуснах, за да дойда на изпращането на твоя старец.

Отхвърлянето му, идващо толкова скоро след това на Стивън, беше съкрушително. От гърлото й се откъсна ридание, когато се обърна и се насочи към вратата.

Но преди да я отвори той се озова до нея, ругаейки под нос, и я обърна към себе си. Подпря ръце на вратата, притисна я между себе си и гладката плоскост, и облегна чело в нейното.

— Това, което казах, беше ужасно.

— Предполагам, че трябваше да го очаквам.

— Не, беше просташко. Беше жестоко. Защото знам колко много го обичаше и колко си тъжна.

— Когато сме ядосани, изричаме неща, които не мислим. Ти си ядосан.

— Адски много. — Той изпусна дълга въздишка. — Не знам как го правиш, Белами Листън Прайс.

— Правя… какво?

— Подлудяваш ме. — Той се приближи още. — И непрекъснато ме караш да те желая. Това ме убива.

Той се отдръпна на няколко сантиметра и Белами го погледна в очите. Не беше възможно да сбърка копнежа й, когато я видя как се фокусира върху устата му. Но след като беше отхвърлян толкова много пъти, нямаше да предприема нищо. Каквото и да се случеше след това, щеше да е по нейна инициатива.

Тя прошепна:

— Страхувам се.

— Да не ме разочароваш?

Тя кимна.

— Няма начин да се случи.

За това беше дошла. Да, искаше да се извини, но онова, което искаше най-много, беше да бъде с Дент. Докато съжаляваше Стивън, че отхвърля любовта, която му се даваше с охота и напълно неегоистично, й бе хрумнало, че тя прави същото. Не си беше позволявала да обича и да бъде обичана.

Безопасно беше ужасно самотен начин да живееш.

Тя пусна обувките си на пода и нежно сложи ръце на кръста му. Дълго време останаха така, без да мърдат. После разкопча копчетата на ризата му. След първото останалите не бяха чак толкова страшни.

Желанието й бе по-голямо, отколкото можеше да осъзнае. Поддаде му се. Косъмчетата на гърдите му се триеха нежно в лицето й, гъделичкаха носа й. Тя го целуна, после отвори уста. Кожата му беше топла и леко солена на вкус.

Дент издаде нисък звук, хвана я за брадичката и повдигна лицето й към своето. Устата му беше властна и гладна, и колкото по-дълго се целуваха, толкова по-нетърпеливи ставаха целувките. Ръцете му се обвиха около нея, притискайки я, и когато тя отговори на натиска му със съответно въртящо движение, той изруга тихо и прекъсна целувката, за да я обърне с гръб към себе си.

След като събра косата й в ръка и я пусна върху раменете й, разкопча закопчалката на роклята, после бавно дръпна ципа до долу покрай кръста й. Провря ръце вътре и ги сложи на хълбоците й, придърпа я отново към себе си и нагласи таза й плътно срещу възбудения си член.

Дъхът й изсвистя, когато тя се подпря безсилно на вратата.

Той остави нежна целувка на тила й. Ръцете му бавно минаха по ребрата й до закопчалката на сутиена. Пръстите му бързо го разкопчаха, после в продължение на няколко агонизиращи секунди не последва нищо.

Тя се запита по-късно възможно ли бе да й е дал шанс да спре дотам. Ако беше така, бе пропилял няколко ценни секунди правене на любов, защото тя го искаше, искаше го повече от всичко, което някога е искала в живота си.

Ръцете му минаха по тялото й отпред, пъхнаха се под чашките на сутиена и обхванаха гърдите й. Притисна я отново към себе си. Позволи му да я гали, отначало сладко и невинно, след това еротично, докато стана неспокойна и гореща от желание за повече. Той го знаеше.

— Ела тук.

Обърна я, свали роклята от раменете й и я пусна на пода. Сутиенът й я последва. Той съблече ризата си, после хвана ръката й и я дръпна, когато започна да се оттегля заднишком към леглото. Докато стигнат до там, беше разкопчал колана и панталона си. Няколко секунди по-късно се освободи от останалото. Белами го обхвана с поглед и се взира в пениса му толкова дълго, че накрая той произнесе неловко:

— Наред ли е всичко?

Тя се засмя тихо, сякаш да каже, че той дори няма представа колко е наред, което го накара да се усмихне.

— Погледни се — прошепна той. Едрите му ръце придаваха нова форма на гърдите й. Пръстите му си играеха със зърната й. След като ги подразни с устни, се дръпна и отново й се усмихна.

После очите му потъмняха. Защото тя го докосна. В началото само леко, пробно бръсване, за да задоволи любопитството си за различни текстури, но окуражена от неравното му дишане и тази замъгленост в очите му, го пое в ръка. Водена от дрезгавия му шепот и инстинкта си, тя задвижи ръката си нагоре-надолу по него, докато той стана огромен и твърд. Горещият му дъх докосна косата й, когато главата му се сведе над нейната и произнесе името й.

От връхчето се отрони капчица влага. Тя го взе върху палеца си, всмука го и притисна палеца си в средата на долната си устна. Дент произнесе задъхано:

— Щяла да ме разочарова, приказвай ги на баба ми. — После покри устата й с яростна целувка, която я накара да забрави всичко. Беше по гръб на леглото, преди да е разбрала как се е озовала там. Той се наведе над нея и целуна корема й, докато събуваше дантелените гащички.

Тя не си даде сметка дълго какво се е случило с тях. Изчезнаха, докато тя остана в робството на шлейфа от целувки, които отведоха устата му до мястото, където пулсираше от нужда; в робството на наболите му страни срещу нейните бедра, в робството на онова, което той правеше с устни, с език, с плъзгащи пръсти, с думите на обожание и дрезгава чувственост, непреживявани до този миг.

В робството на Дент Картър, който я любеше.

* * *

— Върна ли се? — прошепна той.

Очите й се отвориха леко.

— Хмм.

— Сигурна ли си? — Отне му цялата сила на волята, само за да я побутне, а не да проникне в нея. Но, по дяволите, беше толкова трудно да се сдържа.

Клепките й потрепнаха няколко пъти и тя отвори широко очи.

— Да, тук съм.

Той се усмихна порочно.

— Забавлява ли се?

Тя се изчерви.

— Забавлява ли се? — Отново я побутна, само че този път натисна, докато членът му се сгуши вътре в нея.

— Да — задъхано рече тя.

— Доволен съм. — Устните му се плъзнаха по луничките върху скулите й.

— Благодаря.

— Удоволствието беше мое.

— Наистина ли?

Оставяйки всички закачки настрана, той се отдръпна и погледна в красивите й очи, които винаги изглеждаха леко отнесени. Запита се дали някога щяха да се освободят от тази меланхолия.

— Наистина. — Гледаха се мълчаливо известно време. Той потъна в нея малко по-дълбоко и тялото й се изви в арка.

— Изумително е.

— И за мен.

— Но ти не си…

— Още не.

— Защо?

— Защото ти изпадна в еуфория. А аз исках да помниш това чувство. С перфектна яснота.

Тя докосна грапавата му буза.

— Никога не бих могла да го забравя.

— Нито пък аз.

— Само защото трябваше толкова да се потрудиш?

— Не. Защото си дяволски красива. — Той натисна още навътре и направи гримаса на удоволствие. — И защото си толкова хубава на усещане. Сега, когато съм в теб, знам колко си сладка и искам това да продължи още. Но проклет да съм, ако мога.

Секунда по-късно беше напълно в нея, пръстите му се ровеха в косите й и дишането му стана шумно и неравно. Като плъзна ръце под задника й, той я повдигна нагоре и се тласна в нея възможно най-дълбоко.

— Боже, Белами. — Надяваше се, че гърления звук, който е издал я е накарал да разбере колко стегната, гореща и невероятна я е почувствал.

Защото когато започна да се движи, бързо се изгуби.

 

 

— Хей, спиш ли?

Белами се притисна в него и въздъхна доволно.

— Не. Мисля.

Той беше хванал един кичур и прокарваше краищата му по зърното й.

— Начинът, по който косата ти ги докосва… Не съм виждал нищо по-секси от това. Докарва ме до тиха лудост. Но мисля, че вече ти го казах.

— Не знам за теб, но мен ме докарва до лудост — каза тя, когато той продължи да я гали.

— Приятна лудост?

— Чудесна лудост.

Дент притисна главата й назад и двамата се целунаха.

— За какво мислиш?

— Страхувах се, защото не исках да бъда сравнявана със сестра ми. Но не вярвам, че си мислил за нея.

Той не каза нищо известно време. След това вдигна вежди нагоре:

— Ти си имала сестра?

Тя се засмя и притисна лицето си към гърдите му. Ръката й се спусна към пъпа му.

— Не носиш вече превръзката.

— Гърбът ми се оправи. Само ме смъди понякога.

— А тези? — Тя се повдигна и целуна раните върху лицето му.

— Те ще имат голяма нужда от целувките ти.

— Къде е пистолетът ти?

— Не мислех, че трябва да го мъкна на погребението.

— Добре е, че не си го взел. Току-виж си застрелял Джери. Въпреки че това не е името му.

— Ще говорим за това по-късно. Точно сега… — Той я прехвърли върху себе си и когато коремите им се допряха един в друг, тя го попита къде е отишъл, след като си е тръгнал от приема.

— Със самолета на сенатора ли летя?

Той поклати глава.

— Когато отидох на летището, заварих там един приятел на Гал. Той има „Стиърман“. Знаеш ли какво е това? — Когато тя поклати глава, Дент й описа биплана, използван навремето за военни тренировки, а сега за летателна аеробика във въздушни шоута.

— След като Гал ми каза за този тип и за неговия самолет, исках да се кача да го изпробвам. Взе ме за едно завъртане, после го приземи и си сменихме местата.

— Позволил ти е да го пилотираш?

— О, направих го. Беше бърз и повратлив като морска котка.

— Не е ли опасно?

— Не мисля за такива неща. А само колко е приятно. — Той намигна дяволито. — Имам две любими забавления. И двете са много забавни, и двете започват с буквата „л“.

Тя се усмихна.

— Но само едното е опасно.

— Зависи с кого го правиш.

— Защо го обичаш толкова много?

— Как мога да не го обичам? Да сме голи, кожа до кожа, чудесно е. Не мога да се уморя от гледката или от играчките. — Той докосна връхчето на гърдата й и се усмихна, когато то се втвърди. — Особено от твоите играчки. — Плъзна ръце по дупето й и я притисна по-силно към себе си. — Но най-хубавата част е да те усещам как свършваш.

Бузите й порозовяха.

— Имах предвид летенето.

— О-о-ох, ето защо обичам летенето.

Те са разсмяха.

— Държах се като негодник, когато се прибрах, но всъщност бях доволен, че те виждам.

— А аз бях притеснена.

— Мислеше, че ще те изгоня?

— Мислех, че е възможно.

— Няма начин.

Ръцете му слязоха по-ниско и се плъзнаха по бедрата й. Разтвори ги и тя го обкрачи, после я повдигна, така че да може да тласне навътре.

Беше голям и твърд, но най-вече беше Дент, и тя се притисна към него с доволна въздишка. Наведе се напред, целуна го по устата дълго и бавно, после се сви надолу и допря език до зърното му. Той издаде нисък звук и я помоли да повтори.

Възбудата му разпали и нея, но когато започна да се поклаща ритмично, той сложи ръце на раменете й и я избута до седнала позиция.

— Искам да гледам.

— Какво?

Разпери ръка върху долната част на корема й.

— Наклони се назад. Още. Подпри се с ръце на бедрата ми.

Тя се поколеба, после изпълни инструкциите му, като се предостави на горещия му поглед и на палеца му, който се плъзна надолу между телата им. Гледаше как срамните й устни се затварят около него, после Дент я погледна в очите и започна да го движи в кръг, което накара тялото й да се раздвижи и да се тласне към палеца му. Вдигнала лице към тавана, затвори очи и се остави на усещанията.

Без задръжки се предаде на импулсите си, движеше се както тялото й диктува и си позволи да бъде управлявана единствено от чувствата си. Чу въздишката на удоволствие, която Дент издаде, усети влажните набези на устата му върху зърното си, леките удари на неговия език в съгласие с милувките на палеца му.

Тя се изви в дъга и извика името му.

 

 

В някакъв момент след полунощ се измориха.

— Никога не си ми казвал — сънливо прошепна тя.

— Какво не съм ти казвал?

— Защо толкова много обичаш да летиш. Каза ми, че си се влюбил в това още първия път, когато Гал те е взел със себе си. А той ми каза, че си бил запленен.

— Гал го е казал?

— Думата е моя, но той те описа точно така. — Тя обви ръка около кръста му и опря буза в гърдите му. — Опиши ми как си се чувствал онзи ден.

Докато събираше мислите си, пръстите му рошеха косата й.

— Доколкото мога да си спомня, опитвах се да разбера защо баща ми не ме обича и какво трябва да направя, за да го спечеля. Онзи ден, когато полетях с Гал, то беше като… като че съм оставил всичко това долу на земята.

По време на петминутния полет спря да ме вълнува дали баща ми ме харесва, или не. Безразличието му не можеше да ме стигне в небето. Знаех, че съм намерил нещо по-важно в моя живот, отколкото той би намерил някога, защото обичах това нещо. Бях намерил нов дом.

Той тихо се засмя.

— Разбира се, когато кацнахме в четиринайсетгодишния ми мозък нямаше нищо чак толкова поетично. Години наред съм мислил за този първи полет и колко знаменателен беше той. Дори тогава знаех, че е нещо, което ще промени живота ми, но, разбира се, нищо не се промени веднага.

Тя го гледаше и попиваше всяка негова дума.

— Кацнахме и аз се върнах в онази студена къща, при онзи безчувствен човек. Продължих да бъда ядосан и възмутен, държах се предизвикателно, както винаги. Разликата беше, че сега имах нещо, което да очаквам. Баща ми не можеше да ме заключи, да ме остави извън живота си, защото бях спрял да го искам.

Той млъкна, сякаш обмисляше дали да продължи, или да спре.

— Сигурно звучи адски сълзливо. Но… — Той отново се поколеба. — Но по време на онзи полет имаше може би четири-пет секунди, когато слънцето просветна през една пролука между облаците. Процеп. Нали знаеш как става понякога, непосредствено преди слънцето да залезе, когато има облаци на хоризонта?

Тя кимна мълчаливо.

— Летяхме на перфектната височина, за да сме на едно ниво със залеза. Този слънчев лъч бе насочен директно към мен. Гледах право към него и го притежавах. Беше като някакъв знак. За хлапе, което не е имало майка и е с баща, който не го забелязва, това беше… Беше много. И си помислих: ето това е. Никога нямаше да има нещо по-хубаво. Идеалният момент в живота ми. Ако доживея до сто години, ще си го спомням и в последния си ден.

Белами не беше помръднала. Дент прошепна:

— Беше проява на сантименталност.

— Не, хубаво е.

— Никога ли не си имала такъв момент? Разбираш ли за какво ти говоря?

Тя вдигна глава и една сълза се търкулна изпод клепача й, когато му се усмихна:

— Отсега имам.

 

 

Спаха няколко часа и се събудиха, за да правят любов отново, докато се къпаха заедно под душа. Той беше заредил кафемашината, когато тя излезе от банята, облечена само с ризата, която бе съблякъл предишната нощ, и с хавлиената кърпа, увита около главата й.

Когато се обърна и я видя, странно изражение премина по лицето му.

— Какво? — вдигна вежди тя.

Той поклати леко глава, после й се усмихна лакомо.

— Просто си помислих колко ти прилича.

— Ризата ти?

— Развратността.

Тя се изчерви до корените на косата си.

— По дяволите, всеки път ми се получава.

— Кое?

— Да те накарам да се изчервиш.

— Не съм се изчервила.

— Да се обзаложим.

— Ще го направим ли?

Той седна на един от столовете около масата, хвана ръката й и я придърпа в скута си. Останаха така, докато кафето не стана готово.

Над димящите чаши тя му каза какво е научила за мъжа, когото познаваха като Джери.

Дент промърмори:

— Стивън е този, след когото трябваше да тръгна.

— Наел е Джери да ме пази. Имал е добри намерения.

Той понечи да отговори, но се въздържа.

— Муди какво каза?

Тя му предаде разговора с бившия детектив и накрая въздъхна:

— Признай си, Дент. Трябва да си поне малко облекчен.

— Като знам, че не си я убила ти? — Когато тя кимна сериозно, той каза: — Облекчен съм заради теб. От практическа гледна точка всъщност никога не съм мислил, че си била ти.

— Но си обмислял възможността?

— Да кажем, че съм се надявал, че когато възстановиш паметта си няма да излезе, че си удушила Сюзан. Доволен съм, че това няма да те измъчва повече.

— Да. Но ако не съм била аз и не е бил Стрикланд, тогава кой е? Муди твърди, че знае само кой не е. А не кой го е направил. Трябва да…

— Да отидем при Хеймейкър — довърши той вместо нея.

 

 

Пенсионираният детектив изглеждаше като стар елф, както винаги.

— Съжалявам за баща ви — обърна се той към Белами.

Тя прие с благодарност съболезнованията, но мина направо към темата:

— Муди каза, че ще ни очаквате.

Той се дръпна и им направи знак да влязат. Седнаха като преди, той в люлеещия се стол, а те на дивана, състезавайки се за пространство с кучето. Хеймейкър посочи към папката, която лежеше на масичката за кафе.

— Позната ли ви е?

Тя кимна.

— Честно казано, не мога да повярвам, че Дейл е готов да сподели това. — Той вдигна ръце и сви рамене. — Но кой може да каже как работи умът на човек?

— Муди ми каза, че е оставил при вас някакво самопризнание.

Бившето ченге измъкна няколко сгънати листа от джоба на ризата си и ги разтвори.

— Подписани.

— И подпечатани с палец — каза тя, виждайки последния лист, където подписът на Муди бе придружен от пръстов отпечатък.

— И какво всъщност признава? — попита Дент.

Хеймейкър се намести по-удобно в стола си.

— Чували ли сте някога за едно ченге, Брейди?

Белами и Дент поклатиха глави.

— Имаше един случай във Върховния съд в средата на шейсетте, струва ми се. Който тръгна от процес за убийство — „Брейди срещу Мериленд“. Съдът отсъди в полза на Брейди. Заключението беше, че полицаите и прокурорите имат дълг, морално задължение да уведомят адвоката на защитата за всякакви оправдателни материали или информации, дори и да ги смятат за глупости.

Белами кимна мълчаливо.

— Дори ако са дяволски сигурни, че свидетел си изсмуква истории от пръстите в полза на виновника, са длъжни да го споделят с другата страна. Ако разследващият открие нещо, което е в полза на заподозрения, също е длъжен да уведоми.

— Което дава голям простор за спекулации.

— И ние — имам предвид ченгетата — спекулираме. Но тези, които лъжат най-безсрамно или умишлено задържат информация, мамят съдебната система и закона. На тях им викат Брейди-ченгета.

— И Муди е направил нещо такова? — попита Белами.

— С Джим Постълуайт. Муди го разпита в началото, както направи с всички мъже на барбекюто. — Като се наведе напред, Хеймейкър бръкна в папката и извади лист хартия с името на Постълуайт, подчертано с червено.

След това си сложи очила за четене.

— Господин Постълуайт каза на Муди къде е бил и какво е правил непосредствено преди и след като торнадото връхлетя парка. Описа го доста подробно. Казал на Муди, че е помогнал на няколко хлапета да се скрият, преди сам да потърси заслон. Ако успеете да прочетете драсканиците на Муди, всичко е написано вътре. — Той свали очилата си и ги погледна. — Историята на Постълуайт елиминира Алън Стрикланд като заподозрян.

— И защо така?

— Защото Алън му е помогнал да заведат тези деца до канала, в който ги е скрил.

— Къде е бил този канал? — попита Белами.

— Далече от мястото, където е намерено тялото на сестра ви. Постълуайт казал, че Алън е изтичал към него и децата откъм паркинга, където търсел брат си.

— Не би могъл да е на две места едновременно — произнесе замислено Дент.

Хеймейкър кимна.

— Ти имаше алиби, което Дейл и Руп не можаха да разбият, затова Руп каза, че ще припишат деянието на Алън Стрикланд. Но Дейл напомни на Руп, че Постълуайт може да свидетелства, че Стрикланд е бил някъде другаде по време на убийството. Руп инструктира Дейл да направи необходимото, но да накара Постълуайт да забрави това.

— О, не! — каза Белами тъжно.

Хеймейкър вдигна ръка.

— Не се наложи да прави нищо. Постълуайт почина от сърдечен удар три дни след торнадото.

— Късмет за тях — изсмя се Дент.

— Руп определено смяташе така. Дейл знаеше, че вероятността момчето да е изнасилвачът е минимална.

— Но никога не е споменал, че Постълуайт му е казал.

Хеймейкър направи пауза и замислено се почеса по бузата.

— Дейл беше добро ченге. Малко неотстъпчив, може би — каза той, поглеждайки Дент. — Но задържайки оправдателни факти, стъпи върху линията. Имаше го също така и тъй наречения инцидент, който попречи на брата на Стрикланд да свидетелства. Но по онова време Дейл се беше забъркал толкова дълбоко с Руп, че не виждаше начин да се измъкне.

— Какво се случва на Брейди-ченгетата, когато ги разкрият? — попита Белами.

— Изпадат в немилост, разобличени като лъжци. Обикновено ги уволняват. Някои влизат в „Брейди-списък“, който обикновено се разпраща и по другите агенции на съдебната система.

— Муди обаче не си е изгубил съня от тези последици — подхвърли Дент.

— Прав си — каза Хеймейкър. — Бедният стар Дейл нямаше много за губене. Но ако излезе, че Руп е нарушил справедливия процес, докато е изпълнявал длъжността щатски прокурор, и знаейки, че изпраща невинен човек в затвора, той може да бъде държан отговорен. Особено след като Стрикланд умря там. И накрая репутацията му ще отиде по дяволите. Няма да може да продаде и една триколка втора ръка.

— Муди очаква ли от нас да разгласим историята? — попита Белами.

Хеймейкър сгъна отново подписаното самопризнание и й го подаде.

— Направих си копие, но не бих го използвал никога срещу моя приятел. Дейл остави на вас да решите какво да правите с оригинала. Да го предадете на полицейското управление. На прокурорския офис. На министъра на правосъдието. На медиите.

— Защо не ни го даде вчера?

Хеймейкър отвърна без угризение:

— Трябваше му време да се укрие. Той няма да се върне обратно на мястото, където беше по-рано. Видяхме го за последен път.

— Проклет страхливец — изсумтя Дент.

— Каза ми, че си го нарекъл така в лицето. Каза също, че не си далеч от истината.

Белами се намръщи замислено.

— Дори и да споделя това с властите, Руп ще твърди, че всичко това са лъжи.

— Няма съмнение. Думата на Дейл срещу неговата. Но в бележките на Дейл в папката се споменава случая с Постълуайт. Всяко ченге знае колко важни могат да се окажат тези бележки. И ако папката не е опасна за никого, то тогава защо така мистериозно изчезва от управлението? Всичко събрано в едно изглежда зле за Руп. Кралят на колите ще бъде детрониран.

След това той се наведе към нея и със сериозен тон добави:

— И едно последно нещо. Дейл искаше да подчертая пред вас, че нито той, нито някой друг има и зрънце улика, която да сочи към вас.

— Каза ми го. Той също знаеше, че Алън Стрикланд не е убил Сюзан. Което ни оставя на същото място, на което бяхме и преди — не знаем кой го е направил.

В този миг от вътрешността на чантата й се чу звъненето на мобилен телефон. Тя го измъкна.

— Получих есемес. — Тя докосна стрелката на дисплея и закри устата си ужасена, когато се появи уголемената снимка.

Беше на Дейл Муди. Гърлото му беше прерязано от ухо до ухо.