Чък Паланюк
Оцелелият (45)

3.

Летището гъмжи от агенти на ФБР, издирващи Тендър Брансън, масовия убиец. Тендър Брансън, мнимия пророк. Тендър Брансън, който провали Суперкупата. Тендър Брансън, който заряза прекрасната си младоженка пред олтара.

Тендър Брансън, Антихриста.

Настигам Фертилити до билетното гише.

Тя казва:

— Един, моля. Имам резервация.

Черната ми боя е от седмици и русите корени вече личат. Напълнял съм отново от мазната храна в крайпътните заведения. Въпрос на време е въоръженият мъж от охраната, който ме гледа, да насочи оръжието си към мен.

Опипвам джоба на сакото си. Оказва се празен. Пистолетът на Адам го няма.

— Ако търсиш пистолета на брат си, у мен е — казва Фертилити със сведена глава. — Ще похитят този самолет дори ако трябва да го направя лично.

Не е зареден, казвам. Нали знае?

— Зареден е — отвръща тя. — Лъжех, за да не се притесниш.

Значи Адам е можел да ме застреля по всяко време.

От платнената си чанта Фертилити изважда лъскава месингова урна. Казва на касиерката:

— Ще взема урната на брат си с мен в самолета. Има ли проблем?

Човекът казва не, няма проблем. Урната не може да мине през рентгена на охраната, но ще й позволят да я вземе на борда.

Фертилити плаща билетите и поемаме към терминала. Подава ми платнената чанта и казва:

— Мъкна я от половин час. Свърши нещо.

Охраната е твърде притеснена от урната и почти не ме забелязва. Метална е и никой не иска да я отвори, камо ли да бръкне вътре.

По целия път се движат охранители по двойки, гледат ни и говорят в радиостанциите си. Урната се търка в крака ми през платнената чанта, Фертилити си поглежда билета и следи табелите на вратите, през които преминаваме.

— Стигнахме — казва тя. — Дай ми чантата и изчезвай.

Около нас хората се нареждат на опашка, защото започват да викат пътниците за полета.

Моля, пътниците с билети за редове от петдесети до седемдесет и пети да се качат на борда.

Кой от тези хора е смахнат терорист? Не знам.

В залата зад нас двойките охранители са се събрали по четирима и по шестима.

— Дай ми чантата — казва Фертилити.

Сграбчва дръжката и дръпва силно.

Вижда ми се безсмислено, че е взела Тревър.

— Дай ми чантата!

Моля, пътниците с билети за редове от трийсети до четирийсет и девети да се качат на борда.

Охранителите приближават, трополейки по коридора, с разкопчани кобури, с ръце върху оръжията.

И аз разбирам къде е пистолетът на Адам.

В урната е, казвам, и се опитвам да изтръгна платнената чанта от Фертилити.

Моля, пътниците с билети за редове от девети до двайсет и девети да се качат на борда.

Едната дръжка на чантата се скъсва и урната тупва върху килима на пода. С Фертилити се спускаме към нея.

Тя е решила да похити самолета.

— Някой трябва да го направи — казва. — Съдба.

И двамата стискаме урната.

Моля, пътниците с билети за редове от първи до девети да се качат на борда.

Няма смисъл да умират хора, казвам.

Последно повикване за полет 2039.

— Този самолет трябва да се разбие в Австралия — казва Фертилити. — Никога не греша.

— Не мърдайте! — извиква някой от охраната.

Повтаряме, последно повикване за полет 2039 до Сидни.

Охранителите са ни обкръжили, когато урната се отваря. Тленните останки на Тревър Холис се разпиляват. Пръст си и в пръст ще се върнеш. Пепел си и в пепел ще се превърнеш. Пълнят очите на всички. Дробовете им. Пепелта на Тревър се стели като облак около нас. Пистолетът на Адам пада на килима.

Преди Фертилити, преди охранителите, преди самолетът да потегли, аз сграбчвам пистолета. Сграбчвам Фертилити. Добре де, добре, ще го направим по нейния начин, казвам, притиснал пистолета в главата й.

Тръгваме заднишком към портала.

Не мърдайте, викам.

Спирам, за да й скъсат билета, и кимам към отворената урна и останките от Тревър по целия килим.

Някой да го смете и да го подаде на тази жена тук. Това е брат й.

Охранителите са приклекнали и дулата на оръжията им сочат челото ми. Един касиер събира повечето от Тревър в урната и я подава на Фертилити.

— Благодаря — казва тя. — Толкова е неловко.

Качваме се на този самолет, казвам аз, и отлитаме.

Насочвам я към терминала, чудейки се кой ли на борда е истинският смахнат похитител.

Питам Фертилити и тя се разсмива.

Питам я защо и тя казва:

— Каква ирония само! Скоро ще разбереш кой е похитителят.

Ти ми кажи.

Хората в самолета се тълпят в задната половина, приведени, закрили глави с ръце. Хлипат. Между редовете до пилотската кабина е струпана купчина с портфейлите, часовниците, лаптопите, мобилните телефони, преносимите CD-плеъри и сватбените халки на всички.

Хората са добре обучени.

Сякаш това има нещо общо с тях.

Сякаш това има нещо общо с парите.

Казвам на екипажа да затвори вратите. Все пак съм бил на много самолети, пътувайки от стадион до стадион. Подгответе се за отлитане, казвам.

До нас седи дебел костюмар с пакистански вид. Двойка бели с колежански вид. Мъж с китайски вид.

Питам Фертилити — кой е, кой е истинският похитител.

Тя коленичи до купчината с жертвоприношения и тършува из нея. Избира си красив дамски часовник и перлена огърлица.

— Сам познай, Шерлок — казва тя.

Тя казва:

— Аз съм само невинна заложничка.

И закопчава диамантена гривна около китката си.

Запазете спокойствие, изкрещявам аз, но знайте, че на борда на този самолет има опасен терорист, който възнамерява да го разбие.

Някой пищи.

Млъкнете, моля, казвам.

Казвам на всички — не ставайте, докато не открия терориста.

Фертилити взима диамантен пръстен от жертвения олтар и си го слага.

Един от вас е похитител, казвам, не знам кой, но някой тук иска да разбие самолета.

Фертилити се кикоти ли кикоти.

Обзема ме ужасно усещане, че пропускам някаква много смешна шегичка.

Успокойте се, казвам.

Казвам на стюардесата да отиде отпред и да разговаря с капитана. Не искам да нараня никого, но наистина трябва да се измъкна от тази страна. Трябва да излетим и да се приземим на безопасно място, някъде между тук и Австралия. После всички ще слязат.

На Фертилити, която се смее до мен, казвам, че дори тя ще слезе.

Ще довършим полета, казвам, но само аз и един пилот. И щом отлетим втория път, казвам, ще пусна пилота да скочи с парашут.

Ясно ли е, питам.

И стюардесата, към чието лице съм насочил пистолета, отговаря „да“.

Този самолет ще се разбие в Австралия, казвам, и само един човек ще умре.

И тогава започвам да разбирам.

Може би няма друг похитител.

Може би похитителят съм аз.

Около нас хората започват да си шушукат. Разпознали са ме. Аз съм масовият убиец от телевизията. Аз съм Антихриста.

Аз съм похитителят.

И аз се разсмивам.

Постави ми капан, нали, питам Фертилити.

През смях тя казва:

— Донякъде.

През смях я питам дали наистина е бременна.

През смях тя казва:

— Опасявам се, но, честно казано, не го предвидих. Истинско чудо си е.

Вратите на салона се затварят и самолетът запълзява назад по терминала.

— Е — казва Фертилити, — цял живот си чакал другите да ти казват какво да правиш — семейството ти, Църквата, шефовете, социалната асистентка, агентът, брат ти… — Е, сега никой не може да ти помогне. — Знам само, че ще намериш изход от тази каша. Ще намериш начин да загърбиш цялата си прецакана житейска история. Ще бъдеш мъртъв за целия свят.

Самолетните двигатели започват да вият и Фертилити ми подава мъжка сватбена верижка.

— И след като разкажеш житейската си история, и се сбогуваш с нея — казва тя, — след това двамата ще започнем нов живот и ще живеем щастливо до края на дните си.