Включено в книгата
Оригинално заглавие
Survivor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

36.

Хромът се излъсква с газирана вода. За да почистите дръжките на съдовете от слонова кост, изтъркайте ги с лимонов сок и сол. За да отстраните петна от пот от костюм, навлажнете плата със слаб разтвор от вода и амоняк, после изгладете с влажна кърпа за гладене.

Тайната на съвършения „Бьоф Буржиньон“ е да добавите малко портокалови корички.

Натрийте петната от череши със сок от пресни домати и изперете както обикновено.

Разковничето е да не се паникьосвате.

За да запазите изгладения ръб на панталоните, обърнете ги наопаки и прокарайте калъп сапун по вътрешната страна на ръба. После ги изгладете от външната страна.

Номерът е да не оставате без работа.

Въпреки че убиецът ми се обади, аз си карам постарому.

Разковничето е да не давате воля на въображението си.

Цяла нощ чистя. Сън не ме лови. За да изчистя печката, варя тенджера с амоняк. Друг начин да запазите ръба на панталоните е да навлажните кърпата за гладене с вода и оцет. Изчиствам калта под ноктите си. Ако не отворя някой прозорец, ще се задуша от миризмата на амоняк.

Е, време е да изплюя камъчето.

Социалната асистентка е изчезнала. През десет минути се обаждам в кабинета й и се включва телефонният й секретар. Обаждам й се за пръв път от десет години и чувам това: „След сигнала оставете съобщение.“

Онзи смахнат психар ми се обади, казвам.

Цяла нощ набирам номера й през десет минути.

„След сигнала оставете съобщение.“

Трябва да ми осигури охрана.

Телефонният секретар ме изключва. И аз се обаждам пак.

„Оставете съобщение.“

Трябва ми денонощна въоръжена полицейска охрана.

„Оставете съобщение.“

Трябва да отида до тоалетната. Ами ако в коридора дебне някой?

„Оставете съобщение.“

Убиецът, за който ми разказа, знае кой съм. Обади ми се. Знае къде живея. Знае телефонния ми номер.

„Оставете съобщение.“

Обади ми се! Обади ми се! Обади ми се!

„Оставете съобщение.“

Ако на сутринта ме открият убит, не е самоубийство, а убийство.

„Оставете съобщение.“

Ако някой убиец ми натика главата във фурната, ще е заради нея, задето не си проверява съобщенията.

„Оставете съобщение.“

Слушай, казвам на телефонния секретар. Не си измислям. Не е параноидна илюзия. Излекува ме от тях, забрави ли?

„Оставете съобщение.“

Не е шизоидна фантазия. Не халюцинирам. Гарантирам ти.

„Оставете съобщение.“ После записващата лента на телефонния секретар свършва.

Цяла нощ стоя буден и се ослушвам. Дръпнал съм хладилника пред входната врата. Ходи ми се до тоалетната, но не чак толкова, че да рискувам живота си. По коридора минават хора, но никой не спира. Никой не докосва бравата ми цяла нощ. Телефонът звъни ли звъни и аз го вдигам, в случай че е социалната асистентка, но никога не е тя. Обичайният парад на човешката мизерия. Бременни неомъжени жени. Хронични страдалци. Домашни насилници. Изстрелват набързо изповедите си, преди да затворя. Не бива да задържам линията заета.

Всяко обаждане ме изпълва с радост и ужас, защото може да е или социалната асистентка, или убиецът.

Протегната ръка или отказ.

Положителна и отрицателна нагласа да вдигнеш слушалката.

В разгара на паниката Фертилити се обажда и казва:

— Пак съм аз. Цяла седмица мисля за теб. Исках да те питам дали е против правилата да се срещнем. Много ми се иска да те видя.

Заслушан за стъпки, очаквайки сянка да падне върху процеждащата се светлина под прага, аз повдигам щорите да проверя дали няма някой на аварийното стълбище. Питам я какво става с приятеля й. Нямаха ли среща днес?

— О, той ли? Да, видях го.

И?

— Мирише на женски парфюм и лак за коса — казва Фертилити. — Недоумявам какво е намирал брат ми у него.

Парфюмът и лакът за коса са от пръсканото на розите, но не мога да й го обясня.

— По ноктите му има излющен червен лак.

Беше боя от листата на розите.

— И е ужасен танцьор.

Безсмислено е да ме убиват в този момент.

— Зъбите му са странни. Не точно проядени, но криви и дребни.

Ножът, пробол сърцето ми, е закъснял.

— И ръцете му са груби и малки като на маймуна.

Убият ли ме сега, ще усетя пролетен полъх.

— Това значи, че има малък кренвирш.

Ако Фертилити не млъкне, социалната ми асистентка ще има един клиент по-малко утре сутринта.

— И е пълен — казва Фертилити. — Не е чак шопар, но е прекалено дебел за моя вкус.

В случай че навън дебне снайперист, вдигам щорите и изправям в цял ръст дебелото си маймунско тяло пред прозореца. Има ли някой с пушка, моля? Простреляйте ме незабавно. Право в тлъстото ми голямо сърце. Право в миниатюрния ми кренвирш.

— Не е като теб — казва Фертилити.

О, ще се изненада, ако разбере колко си приличаме.

— Ти си толкова загадъчен.

Питам я — ако може да промени едно-единствено нещо в онзи мъж от мавзолея, какво ще избере.

— Да ме остави на мира — отвръща тя. — Иде ми да го убия.

Е, не е единствената. Влизай, разполагай се. Запази си ред на опашката.

— Забрави го — казва тя приглушено. — Обадих се да ти смъкна напрежението. Кажи ми какво искаш да направя. Поискай нещо ужасно.

Късметът чука на вратата.

Това е другата част от големия ми план.

Ще горя в ада за това, но й казвам — онзи мъж, дето не го харесваш, искам да го накараш да види звезди посред бял ден и да ми разкажеш какво е било.

— Няма начин. За нищо за света — отсича тя.

Тогава прекъсвам връзката.

— Чакай — казва тя. — Ами ако ти се обадя и те излъжа? Ако си съчиня всичко. Няма да разбереш.

Не, отговарям. Ще разбера. Ще позная.

— За нищо на света няма да спя с тази откачалка.

Ами ако само го целуне?

Фертилити казва не.

Ами ако просто излязат на среща? Някой следобед. Може пък извън гробницата да изглежда по-добре. Да го заведе на пикник. Да се позабавляват.

— Ще те видя ли тогава? — пита Фертилити. Несъмнено.