Включено в книгата
Оригинално заглавие
Survivor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

25.

Веднъж агентът ме попита как се виждам след пет години.

Мъртъв, отговорих му. Виждам се мъртъв и гниещ. Или на пепел, виждам се изгорял и превърнат в пепел.

Помня, че имах зареден револвер в джоба. Само ние двамата стояхме в дъното на тъмна, препълнена зала. Помня, че беше нощта на първата ми голяма публична изява.

Виждам се мъртъв и в Ада, казах.

Помня, че планирах да се самоубия тази нощ.

Казах на агента, че си представям как прекарвам първите си хиляда години в Ада в някаква входна позиция, но после искам да се присъединя към мениджмънта. Да съм истински екипен играч. Адът ще се радва на огромен икономически растеж през следващото хилядолетие. Искам да съм на гребена на вълната.

Агентът каза, че му звучи доста реалистично.

Пушехме цигари, помня. На сцената някакъв местен свещеник подгряваше публиката. Част от интерлюдията включваше покачване на адреналина на зрителите. Пеенето на висок глас върши работа. Или монотонното повтаряне. Според агента, когато хората крещят така или пеят химни до пръсване на белите дробове, те дишат прекалено много. Човешката кръв трябва да е киселинна. Покачи ли се адреналинът, нивото на въглеродния двуокис в кръвта пада и тя става алкална.

— Респираторна алкалоза — казва той.

Главите на хората се замайват. Те падат с бучащи уши, пръстите на краката и на ръцете им се вцепеняват, получават болки в гърдите, потят се. Това се нарича екстаз. Хората се строполяват на пода с ръце, сгърчени като вдървени рачешки щипки.

Това минава за просветление.

— Хората в религиозния бизнес го наричат лов на омари — казва агентът.

Еднообразните движения подсилват ефекта и интерлюдията на сцената включва обичайната строева подготовка. Публиката пляска в такт. Дълги редици хора се държат за ръцете и се полюшват като в делириум.

Който е измислил метода, казва ми агентът, сигурно движи нещата в Ада.

Помня, че спонсор на кампанията беше „Лятна традиционна лимонада на прах“.

Когато подгряващият ме вика на сцената, моят коронен номер е да хвърля публиката в транс.

— Натуралистичен ступор — казва агентът.

Изважда кафяво шишенце от джоба на сакото си:

— Вземи си два андорфина, ако усетиш прилив на чувства.

Отговарям му да ми даде цяла шепа.

За да се подготвят за тази нощ, членовете на екипа обиколиха домовете на местните да им връчат безплатни билети за шоуто. Агентът ми го повтаря за стотен път. По време на посещението си членовете на екипа молят да използват банята и си записват какво са открили в аптечката. Според агента преподобният Джим Джоунс въвел тази практика и тя сътворила чудеса на Храма на народа.

Чудеса вероятно не е точната дума.

Върху амвона има списък с хора, които никога не съм виждал, и техните животозастрашаващи заболявания.

Госпожо Стивън Брандън, трябва само да извикам. Елате и Бог ще докосне страдащите ви бъбреци.

Господин Уилям Докси, елате и положете осакатеното си сърце в Божиите ръце.

Обучението ми включваше упражнения да притискам с пръсти очите на хората бързо и силно, та оптичният им нерв да регистрира натиска като ярка бяла светлина.

— Небесно сияние — казва агентът.

Обучението ми включваше упражнения да притискам длани в ушите на хората толкова силно, та да чуят бръмчене, което да мине за вечния Ом.

— Върви — казва агентът.

Пропуснах момента.

На сцената подгряващият свещеник крещи „Тендър Брансън“ в микрофона. Единственият, неповторим последен оцелял, великият Тендър Брансън.

Агентът ми казва:

— Чакай. — Изважда цигарата от устата ми и ме бутва по пътечката. — Сега върви.

Всички ръце се протягат да ме пипнат. Прожекторите са толкова ослепителни на сцената пред мен. В мрака около мен са усмивките на хиляди опиянени хора, които си мислят, че ме обичат. Трябва само да пристъпя в светлината на прожекторите.

Това е безпрепятствена смърт.

Пистолетът тежи и ми убива на хълбока в джоба на панталона.

Това е да имаш семейство без близки. Това е връзка без обвързване.

На сцената прожекторите са топли.

Това е да те обичат без риска да обичаш някого в замяна.

Помня го като съвършения момент да умра.

Не беше Рай, но по-близо нямаше да стигна.

Вдигнах ръце и хората нададоха възторжени възгласи. Спуснах ръце и хората замлъкнаха. Сценарият ме чакаше на подиума да го прочета. Списъкът ми съобщаваше кой от какво страда в мрака наоколо.

Кръвта на всички беше алкална. Сърцата на всички бяха отворени за мен. Така се чувствах, когато крадях в магазините. Така се чувствах, когато слушах изповеди по горещата си телефонна линия. Така си представях секса.

Представяйки си Фертилити, зачетох:

Ние всички сме божествени творения.

Всички ние сме частиците, създаващи нещо цялостно и красиво.

Млъкнех ли, хората затаяваха дъх.

Дарът на живота, четях от сценария, е безценен.

Слагам ръка върху заредения пистолет в джоба ми.

Трябва да пазим безценния дар на живота, независимо колко болезнен и безсмислен ни се струва. Покоят, продължавам, е дар тъй съвършен, че само Бог може да го даде. Само най-егоистичните Божии чеда открадват най-прекрасния му дар, единствения Му дар, по-велик от живота. Дарът на смъртта.

Този урок е за убиеца, за самоубиеца, за поддръжниците на абортите, за страдащите и болните.

Само Бог има право да изненада чедата си със смърт.

Нямах представа какво говоря, докато не стана твърде късно. И може би беше съвпадение или може би агентът е разбрал какво съм намислил, когато поисках да ми намери пистолет и куршуми, но сценарият наистина ми прецака плана. Как да прочета това и после да се самоубия? Толкова глупаво щеше да изглежда.

Затова не се самоубих.

Останалата част от вечерта оправда всички очаквания. Хората се прибраха по домовете си с чувството, че са спасени, а аз си казах, че ще се самоубия някой друг път. Моментът беше напълно неподходящ. Протаках, а да улучиш момента е всичко.

Освен това.

Вечността е завинаги.

Заобиколен от тълпи усмихнати хора, усмихващи се на мен в мрака, аз, който бях прекарал целия си живот, чистейки бани и косейки морави, си казах, защо да прибързвам?

Бях се отмятал и преди. Защо да не се отметна сега? Практиката поражда съвършенство.

Ако може да се нарече така.

Сметнах, че още малко грехове ще ми помогнат да закръгля автобиографията си.

Това е предимството да си вече прокълнат навеки.

Сметнах, че Адът може да почака.