Чък Паланюк
Оцелелият (39)

9.

Кридишката църковна колония заема двайсет хиляди петстотин и шейсет акра — почти цялата долина на река Флеминг, която тече на запад-северозапад от Гранд Айлънд, Небраска. От Гранд Айлънд се стига за четири часа. От Сиукс Фолс и все на юг — за девет часа.

Това поне го знам със сигурност.

За всичко друго, което Адам ми обясни, все още се колебая. Адам каза, че повечето цивилизации първо кастрирали онези, които искали да превърнат в роби. Наричали ги евнуси. На същия принцип други цивилизации правят така, че да не харесваш толкова много секса. Режат части. Част от клитора, както се изрази Адам. Или от кожичката на пениса. Тогава усещаш по-малко с чувствителните си части, частите, на които иначе се наслаждаваш най-много.

Това е идеята, казва Адам.

Цяла нощ пътуваме на запад, отдалечаваме се от там, където ще изгрее слънцето, опитваме се да го надбягаме, опитваме се да не видим какво ще ни покаже, когато се върнем у дома.

Върху таблото в колата е залепена петнайсетсантиметрова пластмасова фигурка на мъж в кридишки костюм — с торбестите панталони, вълненото палто, шапката. Очите са от фосфоресцираща на тъмно пластмаса. Ръцете му са вдигнати като за молитва, толкова високо и толкова напред, че сякаш се кани да се гмурне към седалката.

Фертилити казала на Адам да търси зелен стар модел шевролет на около две пресечки от паркинга за камиони в покрайнините на Гранд Айлънд. Казала му, че ключовете ще са вътре, а резервоарът ще е пълен. Напуснахме „Кастилското имение“ и открихме колата за по-малко от пет минути.

Адам поглежда към статуетката върху таблото и казва:

— Какво, по дяволите, е това?

Това съм аз.

— Изобщо не прилича на теб.

Трябва да изглежда съвършено праведно.

— Прилича на дявол — казва Адам.

Аз шофирам.

Адам говори.

Адам казва, че цивилизациите, които не те кастрират, за да те превърнат в роб, кастрират съзнанието ти. Набеждават секса за толкова порочен, зъл и опасен, че независимо колко добре предполагаш, че ще се почувстваш, ако имаш сексуални връзки, предпочиташ да се въздържиш.

Така постъпват повечето религии във външния свят, обяснява той. Така постъпваха и кридишките старейшини.

Не искам да слушам, но когато понечвам да пусна радиото, всички бутони се оказват нагласени на религиозни станции. Хорова музика. Евангелистки свещеници тръбят колко съм лош и объркан. От една станция прозвучава познат глас. „Радиопроповед Тендър Брансън“ — едно от хилядите радиопредавания, които записвах в някакво незнайно студио.

Тормозът на кридишките старейшини беше нечуван, казвам по радиото.

— Помниш ли какво ти причиниха? — пита Адам.

Тормозът беше безкраен, казвам по радиото.

— Когато беше малък, имам предвид? — казва Адам.

Отвън слънцето ни настига и оформя силуети от непрогледния мрак.

По радиото аз казвам: Понеже владееха изцяло съзнанията ни, нямахме никакъв шанс. Никой от нас не би поискал секс във външния свят. Никога не бихме предали Църквата. Бяхме обречени да прекараме в работа целия си живот.

— И ако никога не правиш секс — казва Адам, — никога не усещаш какво е да властваш. Никога не се сдобиваш със собствен глас и самоличност. Сексът е актът, който ни отделя от родителите. Отделя децата от възрастните. Сексът е първият бунт на подрастващите.

И ако не познаеш секса, обяснява ми Адам, никога не надрастваш това, което родителите са ти втълпили. Ако не нарушиш забраната за секс, няма да нарушиш никое друго правило.

По радиото аз казвам: Трудно е за човек от външния свят да си представи колко съвършено обучени бяхме.

— Виетнамската война не е причината за бъркотията през шейсетте — казва Адам. — Нито пък хапчетата. Е, само едно. Противозачатъчното. За пръв път в историята всички можели да правят толкова секс, колкото желаят. Всички усетили вкуса на тази власт.

Най-могъщите владетели в историята били пристрастени към секса. Адам ме пита дали сексуалният им апетит произтича от властта, която притежават, или волята за власт произтича от сексуалния им апетит?

— Ако не жадуваш за секс — казва той, — ще жадуваш ли за власт?

Не, отговаря си той.

— И вместо да избираме благовъзпитани, отегчителни, сексуално потиснати държавници — казва той, — защо да не намерим най-лакомите кандидати, които току-виж свършили добра работа?

Мярва се табела с надпис: „Сметище за деликатни материали «Тендър Брансън» 10 мили“.

Адам казва:

— Схващаш ли накъде бия?

Домът ни е само на десет минути път.

Той казва:

— Трябва да си спомниш какво се случи.

Нищо не се е случило.

По радиото аз казвам: Невъзможно е да се опише колко ужасен беше тормозът.

Край шосето се валят все повече и повече скъсани мръснишки списания, които вятърът е отвял от откритите камиони. Избледнели снимки на красиви голи жени се вият около всеки дънер. Подгизнали от дъжда мъже с дълги, морави ерекции висят безжизнено от клоните. Черни видеокасети лежат върху чакъла край шосето. Спукана жена от розова гума е просната в трънаците и вятърът развява косата и ръцете й към нас, когато минаваме край нея.

— Сексът не е страшно и ужасно нещо — казва Адам.

По радиото аз казвам: Най-добре да загърбя миналото и да продължа напред.

Пред нас има точка, където дърветата край пътя секват и няма нищо отвъд тях. Слънцето е горе и ни настига, а напред в далечината няма нищо освен пустош.

Мярва се табела с надпис: „Добре дошли в Сметище за деликатни материали «Тендър Брансън».“

 

И сме у дома.

Отвъд табелата долината се простира до хоризонта, гола, осеяна с отпадъци и сива, ако не броим яркожълтите булдозери, паркирани и смълчани, понеже е неделя.

Няма нито едно дърво.

Няма нито една птица.

Единственото разнообразие в пейзажа е високата циментова колона в центъра на долината. Квадратната сива колона от цимент се издига от мястото, където се е възправял кридишкият молитвен дом с всички мъртъвци в него. Преди десет години. По земята около нас се стелят снимки на мъже с жени, жени с жени, мъже с мъже, мъже с жени, с животни и уреди.

Адам не продумва.

По радиото аз казвам: Сега моят живот е изпълнен с обич и радост.

По радиото аз казвам: Очаквам с нетърпение да се оженя за жената, избрана за мен в кампанията „Битие“.

По радиото аз казвам: С помощта на последователите си ще угася копнежа за секс, който е завладял света.

Пътят от края на долината към циментовия пилон в центъра е дълъг и изровен. От двете ни страни еротични играчки, списания, гумени вагини и френски вибратори се трупат на тлеещи купчини, а димът от тези купчини се носи като задушлива мръснобяла мъгла над пътя.

Пред нас пилонът нараства ли нараства, изгубва се понякога сред дима от горяща порнография, но след миг се възправя застрашително отново.

По радиото аз казвам: Целият ми живот се продава в най-близката до вас книжарница.

По радиото аз казвам: С Божията помощ ще отвърна света от желанието за секс.

Адам изключва радиото и казва:

— Напуснах долината в нощта, когато разбрах какво причиняват старейшините на Тендъровците и Бидитата.

Пушекът се стеле над шосето. Влиза в колата и в дробовете ни, лютив и изгарящ очите.

Със сълзи, стичащи се по лицето ми, казвам: Нищо не ни причиняваха.

— Признай си — закашля се Адам.

Колоната се появява отново. По-близо.

Няма какво да признавам.

Пушекът скрива всичко.

Тогава Адам го казва:

— Караха ви да гледате.

Не виждам нищо, но продължавам да карам.

— В нощта, когато жена ми раждаше първото ни дете — казва Адам, а димът оставя черна диря по лицето му там, където се стичат сълзите, — старейшините събраха всички Тендъровци и Бидита от колонията и ги накараха да гледат. Съпругата ми пищеше точно както й бяха казали. Тя пищеше, а старейшините проповядваха и виеха как сексът се наказва със смърт. Тя пищеше, а те представяха раждането като най-болезненото преживяване. Тя пищеше и бебето умря. Нашето дете. Тя пищеше и умря.

Първите две жертви на Възнасянето.

Същата нощ Адам напуснал църковната колония и се обадил по телефона.

— Старейшините ви караха да гледате винаги когато някоя жена раждаше — казва Адам.

Движим се с около четирийсет километра в час, но някъде напред, изгубена в дима, е гигантската циментова колона на църковния мемориал.

Онемял съм, но продължавам да дишам.

— И, естествено, никой от вас не би пожелал секс. Не бихте пожелали за нищо на света, защото всеки път, когато майка ни раждаше — казва Адам, — те ви караха да седите там и да гледате. Понеже за вас сексът е само грях и болка и майка ни, сгърчена и пищяща.

И тогава той го каза.

Димът е толкова гъст, че не виждам дори Адам.

Той каза:

— Сега сексът сигурно ти изглежда само като мъчение.

Изплюва камъчето и толкоз.

„Истина. Ароматът“.

И в този миг димът се разнася.

И ние се блъскаме право в циментовата колона.