Чък Паланюк
Оцелелият (4)

44.

В работните ми задължения влиза преглеждането на менюто за днешното вечерно парти. Това означава да хвана автобуса от къщата, където работя, до друга голяма къща и да попитам някакъв странен готвач какво ще ядат гостите. Работодателите ми не обичат изненадите и от мен се изисква да ги предупреждавам отрано дали ще се наложи да ядат нещо затруднително като омари или артишок. Ако в менюто е включено нещо заплашително, трябва да ги науча как да го ядат правилно.

С това си изкарвам прехраната.

Мъжът и жената, собствениците на къщата, която чистя, никога не са там. Такава им е работата. Познавам ги само покрай вещите, които чистя. Научавам нещичко само като разтребвам след тях. Като подреждам бъркотиите им ден след ден. Като превъртам видеокасетите им. „Аналната свита на краля“.

Огромните гърди на Лета Уепънс. Приключенията на малката Пепеляшка.

Когато автобусът ме оставя пред дома им, хората, за които работя, вече са отишли на работа. Когато се прибират у дома, аз вече съм в тесния си апартамент под наем, платим с ваучер — бивша миниатюрна хотелска стая, преди някой да натъпче вътре печка и хладилник, за да вдигне цената. Банята все още е в коридора.

Разговарям с работодателите си само по телефона. Пластмасова кутия върху кухненския плот, която ми възлага кресливо задача след задача.

Иезекил, Деветнайсета глава, седми стих: „… и градовете им опустошаваше“ и прочее^[1], и прочее. Не можеш да жонглираш с цялата Библия в главата си. Няма да остане място да си спомниш малкото име.

Къщата, която чистя от шест години, горе-долу отговаря на очакванията ви — голяма и, естествено, в скъпата част на града. В сравнение с моя квартал. Всички апартаментчета там са като топла тоалетна дъска. Някой е бил там секунди преди да седнете, и някой ще се намести там в мига, щом станете.

В тази част на града, където всяка сутрин отивам на работа, по стените има картини. Зад входовете има стаи, в които никой никога не влиза. Кухни, в които никой не готви. Бани, които никога не се цапат. Парите, които подхвърлят, за да ме изпитат дали ще ги взема, така де… са най-малко петдесетдоларова банкнота, паднала уж случайно зад тоалетната масичка. Дрехите им изглеждат като проектирани от известен дизайнер.

До телефона с високоговорител лежи дебел бележник, който пълнят с неща за вършене. Искат да инвентаризирам следващите си десет години, задача по задача. В техния свят всичко в живота се превръща в точка от списък. В цел. Виждаш как животът ти се разточва като тесто.

Най-краткото разстояние между две точки е времева линия, график, карта на часовете и минутите ти, маршрут до края на дните ти.

Нищо не показва по-добре правата отсечка от тук до смъртта по-добре от един списък.

„Погледна ли графика ти“, крещи ми телефонът, „искам да знам къде ще те намеря точно в четири следобед в същия този ден след пет години. Изисквам такава точност, ни повече, ни по-малко.“

Виждайки го черно на бяло, някак си винаги оставаш разочарован от постигнатото. Колко малко всъщност си свършил. Резюмето на твоето бъдеще.

Събота е, два следобед. Според дневния ми график трябва да сваря пет омара, за да се упражняват да ги ядат. Ето колко пари изкарват.

Единственият начин да похапна телешко е да го отмъкна и да го отнеса у дома, стискайки го в скута си в автобуса.

Тайната на добре сварените омари е нищо и никаква. Първо напълваш тенджера със студена вода и щипка сол. Може да се използва равно количество вода и вермут или водка. Може да се добавят водорасли, за да подсилят вкуса. Тези основни правила са описани в „Домашна икономика“.

Повечето ми други познания идват от цапаниците, които оставят хората.

Попитайте ме само как се чистят петна от кръв по кожено палто.

Не, наистина, хайде!

Попитайте ме.

Тайната е да четкаш с царевична паста по посока, обратна на косъма. По-трудната част е да си държиш устата затворена.

Ако има кръв по клавишите на пианото, избършете я с талк или сухо мляко.

Не е от най-високо котиращите се професионални умения, но за да почистите кръв от тапети, използвайте нишесте и студена вода. Същото върши работа и за матраци, и за канапета. Номерът е да забравите колко бързо стават тези неща. Самоубийства. Произшествия. Престъпления от страст.

Съсредоточете се върху петното, докато споменът избледнее напълно. Практиката наистина усъвършенства. Ако може да се каже така.

Забравете какво е усещането, когато единственият ви истински талант е да прикривате истината. Бог ви е дарил с умение да извършвате ужасни грехове. Това е призванието ви. Притежавате природна дарба да отричате. Благословия.

Ако може да се нарече така.

Дори след шестнайсет години чистене в хорските къщи, ми се иска да мисля, че светът напредва ли напредва, но всъщност знам, че не е така. Иска ти се хората да стават по-добри, но не стават. Иска ти се да мислиш, че можеш да направиш нещо.

Чистейки тази къща ден след ден, единственото, което се усъвършенства, е умението ми да отричам нередното.

Опазил ме Бог да се срещна очи в очи с хората, за които работя.

Не оставайте с впечатление, че не харесвам работодателите си. Социалната асистентка ми е намирала и далеч по-лоша работа. Не ги мразя. Не ги обичам, но не ги мразя. Работил съм за много по-тежки случаи.

Попитайте ме как се перат петна от завеси и покривки за маса.

Питайте ме кой е най-бързият начин да скриеш дупки от куршум в стената на дневна. Отговорът е паста за зъби. За по-големи калибри, забъркайте паста от равни части нишесте и сол.

Наречете ме Гласът на опита.

Реших, че пет омара ще им стигнат да усвоят тънкостите по разтварянето на гърба. Или черупката. Вътре се намират мозъкът или сърцето, които са търсената плячка. Номерът е да сложиш омарите във водата и тогава да включиш котлона. Тайната е да не бързаш. Да изчакаш поне трийсет минути, докато водата заври. Предполага се, че така омарите умират безболезнено.

Дневният ми график ми напомня да не се помайвам, да излъскам медните съдове до блясък с половин лимон, натопен в сол.

Ще се упражняваме със „слонски“ омари. Наричат ги така, понеже са по около килограм и половина всеки. Омарите под половин килограм са „пилета“. Омарите с липсваща щипка са „бракувани“. Тези, които изваждам от хладилника, увити във влажни водорасли, ще се варят около половин час. И това съм го научил от „Домашна икономика“.

От двете големи предни щипки, по-голямата, по която сякаш се редят кътници, се нарича „трошачка“. По-малката с резците се нарича „резачка“. По-малките странични крака се наричат „ходови крайници“. По долната страна на опашката има пет редици дребни перки, наречени „плавници“. Пак от „Домашна икономика“. Ако предната редица плавници са меки и перести, омарът е женски. Ако са твърди и груби, омарът е мъжки.

Ако омарът е женски, търсете тясна сърцевидна кухина между задните крака. Там женската още носи жива сперма, ако е правила секс в близките две години.

Телефонът звъни, докато слагам омарите — три мъжки и един женски без сперма, в тенджерата на котлона.

Телефонът звъни, докато засилвам огъня само с една степен.

Телефонът звъни, докато си мия ръцете.

Телефонът звъни, докато отивам и си наливам чаша кафе, и добавям сметана и захар.

Телефонът звъни, докато вземам шепа водорасли от плика и ги поръсвам върху омарите в тенджерата. Единият омар вдига щипка да отложи екзекуцията. И трошачките, и резачките са пристегнати с ластичета.

Телефонът звъни, докато пак си измивам и избърсвам ръцете.

Телефонът звъни и аз отговарям.

„Домът на семейство Гастън“, казвам.

— Резиденцията на Гастънови! — крещи ми телефонът. — Повтори! Резиденцията на Гастънови! Кажи го, както ти наредихме.

В „Домашна икономика“ пише, че е правилно да наричаш дома „резиденция“ само в писмена форма. Обсъждали сме го милиони пъти.

Отпивам малко кафе и си поигравам с котлона под омарите. Телефонът продължава да крещи:

— Има ли някой? Ало? Връзката ли прекъсна?

На едно парти мъжът и жената, за които работя, били единствените гости, които не знаели, че трябва да повдигат купичката за изплакване на пръсти със салфетката. Оттогава се пристрастиха към усвояването на етикета. Продължават да твърдят, че е безсмислен и безполезен, но се ужасяват да не пропуснат някой дребен ритуал.

Телефонът не спира да крещи:

— Отговори ми! По дяволите! Кажи ми за партито довечера! Срещу каква храна ще се изправим? Цял ден треперим от страх!

Отварям шкафа над печката и търся инструментите за омари — лешникотрошачка, шило за ядки и платнени салфетки.

Благодарение на моите уроци тези двамата знаят трите приемливи начина да поставяш десертните си прибори. От мен научиха как да пият правилно чай с лед — без да вадят дългата лъжичка от чашата. Трудничко е, но трябва да държите лъжичката притисната към стъклото срещу устните ви, придържайки я между показалеца и средния си пръст. Внимавайте да не си извадите окото. Малцина го знаят. Повечето изваждат мократа лъжица и се озъртат къде да я оставят, за да не изцапат покривката. Или още по-зле — просто я пускат, където намерят, и оставят петно.

Когато телефонът замлъква, тогава и само тогава започвам.

Питам телефона: „Слушаш ли?“

Казвам на телефона: „Представи си поднос за ордьоври.“

Тази вечер, казвам, спаначеното суфле ще е в позиция един часа. Цвеклото ще е в посока четири часа. Месото с бадеми — в другата половина на подноса в позиция девет часа. На гостите ще им трябва нож за него. Месото няма да е обезкостено.

Това е най-добрата ми работа досега — никакви деца, никакви котки, никакви паркети, та не искам да се оплескам. Ако не ми пукаше, щях да подучвам работодателите си на какво ли не. Например — ближете шербета от купата като кучета.

Или — стисвате агнешката пържола със зъби и клатите енергично глава наляво-надясно.

Ужасното е, че най-вероятно ще го направят. Доверяват ми се, защото никога не съм ги подвеждал.

Ако не броим уроците по етикеция, най-тежкото ми задължение е да оправдавам очакванията им.

Попитайте ме как се поправят надупчени нощници, смокинги и шапки. Моята тайна е малко прозрачен лак за нокти от долната страна на отвора.

„Домашна икономика“ няма да ви научи на всички тънкости на занаята, но след известно време ще се усъвършенствате. В църковната колония, където израснах, ни учеха, че за да не капят свещите, трябва да ги киснем в силно подсолена вода. Складирайте свещите във фризера преди употреба. Това са техните домакински сръчности. Запалваш свещта със сурова спагета. От шестнайсет години чистя хорските къщи, но никой не ме е карал да се разхождам със запалена спагета в ръка.

Независимо какво поучава „Домашната икономика“, това не е приоритет във външния свят.

Никой например не ви казва, че зеленият овлажнител прикрива зачервена от плесници кожа. И всеки джентълмен, зашлевен от дама с диамантен пръстен, трябва да знае, че стипцата спира кръвотечението. Затваряте раната с капчица секундно лепило и сте готови да ви снимат за филмова премиера, усмихнати, без шевове и без белези.

Винаги дръжте под ръка червена кърпа за забърсване на кръв и никога няма да се налага да я накисвате предварително.

Дневният ми график ми съобщава, че остря ножа за месо. Продължавам да осведомявам работодателя си какво го очаква на вечерното парти.

Важното е да не се паникьосва. Да, ще трябва да се преборят с омарите.

Ще има само една солница. След печеното ще сервират дивеч. По-точно — гълъби. Ако има нещо по-сложно за ядене от омарите, то това са гълъбите. Трябва да отстраниш десетки костички, при това наконтен тъкмо като за дисекция. След аперитива ще сервират друго вино; шери със супата, бяло вино с омарите, червено с печеното, друго червено с мазното гълъбово предизвикателство. Дотогава масата вече ще е осеяна с архипелази от подправки, сосове и вино — миниатюрните островчета на гостите върху бялата покривка.

Такава ми е работата. Дори в най-добрия случай никой не пита къде ще седи почетният гост.

Изтънчените вечери, описани от мъдреците в „Домашна икономика“, умиротворението с пресни плодове и миниатюрна чаша черно кафе след поредния безупречно ведър и изискан ден, никой не дава пукнат грош за това.

Тази вечер, някъде между супата и печеното, всички край масата ще трябва да разчленят по един голям, мъртъв омар. Трийсет и четирима капитани на индустрията, трийсет и четири преуспели чудовища, трийсет и четири знаменити варвари с черни вратовръзки ще се преструват, че знаят как да се хранят.

И след омара прислугата ще донесе горещи купички за изплакване на пръстите, в които плуват лимонови резенчета, и трийсет и четиримата нескопосани патолози, оплескани с чесън и масло до лактите, ще вдигнат усмихнатите си мазни лица, смучейки месо от някой птичи фенер.

Седемнайсетте години ежедневна работа в частни къщи обогатиха най-вече познанията ми за зашлевени лица, царевица със сметана, очи с тъмни сенки, ударени рамене, счукан чесън, ухапвания от всякакъв вид, никотинови петна, лубриканти, избити зъби, разцепени устни, бита сметана, навехнати крайници, вагинални сълзи, шунка от обезкостен бут, изгаряния от цигара, намачкан ананас, хернии, аборти, петна от домашни любимци, нарязан кокосов орех, извадени очи, навяхвания, рани от залежаване.

Наплачат ли се хубавичко дамите, за които работите, дайте им синя или бледоморава очна линия, за да не личи, че очите им са зачервени. Следващия път, когато някоя избие зъб на съпруга си, дръжте зъба в чаша мляко, докато собственикът му отиде на зъболекар. Междувременно забъркайте бяла паста от цинков окис и карамфилово масло. Изплакнете венците и запълнете празнината с пастата — лесен и скоротечно втвърдяващ се пълнеж.

Третирайте петната от сълзи върху възглавницата също като петната от пот. Разтворете пет аспирина във вода и търкайте, докато изчезнат. Проблемът е разрешен дори ако е зацапано със спирала за очи.

Ако може да се нарече разрешен.

Независимо дали почиствате петна, риба, къща, иска ви се да мислите, че превръщате света в по-добро място, но всъщност само влошавате положението. Въобразявате си, че стига да работите по-усърдно и по-бързо, ще надвиете хаоса, но един ден сменяте крушката на лампата на верандата с петгодишен срок на годност и осъзнавате, че ще я смените има-няма още десетина пъти, преди да умрете.

Времето препуска. Нямате — предишната енергия. Забавяте темпото.

Започвате да се предавате.

Тази година по гърба ми никнат косми, а носът ми расте. Всяка сутрин лицето ми все повече заприличва на кана.

Работата в богаташките къщи ме научи, че най-добрият начин да почистиш кръв от багажник на кола е да не задаваш въпроси. Телефонът казва: „Ало?“

Най-добрият начин да си запазиш добрата работа е да правиш каквото ти кажат.

Телефонът повтаря: „Ало?“

За да почистите червило върху яка, втрийте малко бял оцет.

За упорити протеинови петна като сперма опитайте плакнене със студена солена вода, после изперете както обикновено.

Това са ценни познания от практиката. Не се притеснявайте да си водите бележки.

Когато събирате стъкла от разбит прозорец или от строшена гарафа за уиски, помнете, че филийка хляб обира и най-дребните парченца.

Спрете ме, ако вече го знаете.

Телефонът казва: „Ало?“

Бил съм там. Правил съм го.

„Домашна икономика“ ви учи и какъв е най-подходящият начин да отговорите на сватбена покана. Как да се обръщате към папата. Как да изработите монограм върху сребро. В църковното училище рисуват съвършена картина на свят, изтъкан от изтънчени маниери, чийто режисьор сте вие. Учителите описват нагледно вечерни партита, на които всички знаят как се яде омар.

Но не е така.

Остава ви единствено да се изгубите в нищожните подробности на всекидневието, вършейки едно и също всеки ден.

Чистите камината.

Косите моравата.

Обръщате всички бутилки в барчето.

Косите моравата. Отново.

Излъсквате среброто.

Повторете отначало.

И все пак само веднъж ми се иска да докажа, че владея нещо по-добро. Способен съм не само да прикривам. Светът може да е далеч по-добър, отколкото очакваме. Само попитайте.

Не, наистина. Попитайте ме.

Как се яде артишок?

Как се яде аспарагус?

Питайте ме.

Как се яде омар?

Омарите в тенджерата изглеждат достатъчно умрели и аз вдигам единия. Казвам на телефона: „Първо откъсваш големите предни щипки.“

Другите омари ще прибера в хладилника, за да се упражняват да ги разчленяват. На телефона казвам: „Води си бележки.“

Разчупвам щипките и изяждам месото.

Накланяш омара назад, докато опашката му се отдели от тялото. Отчупваш върха на опашката и изваждаш месото с вилицата за морска храна. Отстраняваш червото по протежение на опашката. Ако е чисто, омарът не е ял нищо от известно време. Дебелото тъмно черво е пълно с изпражнения.

Изяждам месото от опашката.

Вилицата за морска храна, казвам на телефона с пълна уста, е малката тризъба виличка.

После повдигаш черупката (корубата) от тялото и изяждаш зелената храносмилателна жлеза. Изсмукваш медночервената кръв, която се съсирва в бяла лепкава пихтия. Изяждаш кораловите купчинки незрели яйца.

Изяждам всичко.

Омарите са с така наречената „отворена“ кръвоносна система; кръвта се плиска в кухините им и къпе органите.

Дробовете са гъбести и твърди, но могат да се ядат казвам на телефона и си облизвам пръстите. Стомахът е жилавата торбичка, която прилича на зъби и се намира точно зад главата. Не се яде.

Изгребвам вътрешността на тялото. Изсмуквам оскъдното месо от краката. Отхапвам миниатюрните хриле. Подминавам ганглиите на мозъка.

Спирам.

Откривам нещо невъзможно.

Телефонът крещи: „А после какво? Това ли е всичко? Остана ли друго за ядене?“

Невъзможно е, защото според дневния график е почти три часът. Трябва да съм навън и да прекопавам градината. В четири трябва да оформя цветните лехи. В пет и половина трябва да изкореня салвията и да я заменя с датски ириси, рози, кученца, папрат и чакъл.

Телефонът крещи: „Какво става? Отговори ми! Проблем ли има?“

Сверявам разписанието си и в него пише, че съм щастлив. Продуктивен. Работя усърдно. Черно на бяло е написано, че всичко е наред. Движа се по план. Телефонът крещи: „Какво да правим после?“ Днешният ден е от онези, когато слънцето изгрява, само и само да те посрами.

Телефонът крещи: „Какво следва?“

Правя се на глух, понеже нищо не следва. Почти нищо. И навярно просто светлината ми играе номера, но съм изял почти целия омар, преди да забележа, че сърцето тупти.