Включено в книгата
Оригинално заглавие
Survivor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

26.

Хората ще кажат, че стероидите са ме побъркали.

Дуратестон 250.

Френски мифепристон за ранни аборти.

Пленастрил от Швейцария.

Мастерон от Португалия.

Това са истински стероиди, а не патентовани имена на бъдещи хапчета. Предлагат се под формата на инжекции, таблетки, трансдермални лепенки.

Хората ще са толкова сигурни, че стероидите са ме довели дотук, превърнали са ме в смахнат похитител на самолети, литнал над света, докато се самоубие. Сякаш хората знаят нещо за това какво е да си известен знаменит духовен водач. Сякаш вече не се озъртат за нов гуру, който да изтръгне смисъл от безопасната скука, наречена живот, докато те гледат телевизия и ме съдят. Всички хора търсят това, ръка, която да уловят. Успокоение. Обещание, че всичко ще бъде наред. Това е всичко, което искаха от мен. От моето стресирано, отчаяно, знаменито „аз“. Пренапрегнато „аз“. Никой от тези хора не знае главното за големите, лъскави, харизматични ролеви модели.

Катерейки се по стълбата, някъде около сто и трийсетия етаж започваш да бълнуваш, да бръщолевиш, да си говориш сам.

Представете си как щяхте да се чувствате, ако целият ви живот се превърнеше в работа, която не понасяте.

Не, всички си мислят, че целият им живот трябва да е забавен поне колкото мастурбацията.

Ще ми се да видя тези хора как живеят в хотелска стая и се мъчат да намерят рум сървис с нискомаслено меню и същевременно да се преструват на дълбоко умиротворени и единени с Бога.

Станеш ли известен, вечерята вече не е храна; тя е двайсет унции протеин, десет унции въглехидрати, гориво без сол, без мазнина, без захар. Това се повтаря през два часа, шест пъти дневно. Храненето вече не е хранене, а протеинова асимилация. Балсам за клетъчно подмладяване. Миенето е ексфолиация. Дишането е респирация.

Аз ще поздравя първо онзи, който успее да имитира безупречна красота, съчетана с поднасяне на мъгляви вдъхновителни послания:

Успокойте се. Дишайте дълбоко. Животът е хубав. Бъдете справедливи и добри. Бъдете любов.

Как не.

В повечето случаи тези дълбоки духовни послания и убеждения пристигаха при мен от сценаристите в последните трийсет секунди, преди да изляза на сцената. Това е предназначението на мълчаливата встъпителна молитва. Предоставя ми минута да погледна към подиума и да си прочета репликите.

Минават пет минути. Десет минути. Четиристотинте милиграма дека-дурболин и тестостерон-ципионат, които си инжектирал зад кулисите, са все още кръгла сачма в кожата на задника ти. Петнайсетте хиляди вярващи платци са коленичили пред краката ти със сведени глави. Като линейка, виеща по тиха улица, химикалите се вливат в кръвоносната ти система.

Започнах да нося литургични роби на сцената, понеже с достатъчно еквипойз в системата през повечето време си вдървен като цепеница.

Хората коленичат от петнайсет минути.

Когато си готов, просто я кажи, магическата дума.

Амин.

И настава време за шоу.

— Вие сте деца на покоя във вселена на вечен живот и безкрайно изобилие от любов и благоденствие, дрън, дрън, дрън! Вървете си в мир.

Нямам представа откъде черпят идеи сценаристите.

Да не споменаваме чудесата, които демонстрирах по националната телевизия. Чудото ми в полувремето на Суперкупата. Всички бедствия, които предсказах, спасените хора.

Знаете старата максима — не е важно какво знаеш, а кого познаваш.

Хората си мислят, че е толкова лесно да си на мое място, да излизаш пред пълни стадиони и да ги вдъхновяваш за молитва, а после да закопчаеш колана в поредния самолет, който те пренася за един час до друг стадион, и през цялото време да запазваш жизнерадостна, здравословна фасада. Въпреки всичко тези хора ще те нарочат за смахнат похитител на самолети. Хората не знаят какво е главното за жизнерадостната динамична здравословна жизнерадост.

Нека само се опитат да намерят достатъчно от мен за аутопсия. Никой няма да се заинтересува, ако черният ми дроб е увреден. Или ако далакът й жлъчката ми са огромни от въздействието на човешкия хормон на растежа. Сякаш те самите не биха си инжектирали нещо, изсмукано от хипофизните жлези на мъртъвци, ако сметнат, че ще изглеждат добре като мен по телевизията.

Рискът да си известен е, че трябва да взимаш левотироксин натрий, за да слабееш. Да, централната ти нервна система отива по дяволите. Страдаш от безсъние. Метаболизмът ти вилнее. Главата ти тупти. Потиш се. Нервен си през цялото време, но изглеждаш страхотно.

Не забравяйте — сърцето ви бие само и единствено за да сте редовен гост на вечерите в Белия дом.

Централната ви нервна система е само и единствено за да държите реч пред Генералното събрание на ООН.

Амфетамините са най-американското лекарство. Ставаш толкова работоспособен. Изглеждаш страхотно и бащиното ти име е „Постижение“.

— Цялото ти тяло — крещи агентът — е само модел на дизайнерската ти линия спортно облекло.

Щитовидната ти жлеза спира естественото производство на тироксин.

Но продължаваш да изглеждаш страхотно. И си, наистина си американската мечта с главно „А“. Ти си постоянният растеж на икономиката.

Според агента хората, които си търсят лидер, искат жизненост. Искат масивни мускули. Искат динамика. Никой не иска дребен кльощав бог. Искат осемдесет сантиметра разлика между обиколката на гърдите и талията. Широки рамене. Дълги крака. Изсечена брадичка. Големи прасци.

Искат нещо повече от човешко.

Искат нещо по-голямо от естествен ръст.

Никой не иска анатомична правдивост.

Хората искат анатомична еволюция. Хирургично подсилване. Нещо ново и подобрено. Имплантирано със силикон. Инжектирано с колаген.

Само за протокола, след първия ми тримесечен цикъл с дека-дурболин не можех да се протегна до обувките си; толкова големи бяха мускулите на ръцете ми. Няма проблем, казва агентът, и наема някой, който да ми връзва обувките.

След като седемнайсет седмици вземах някакъв руски метаха-поктехозик, косата ми опада и агентът ми купи перука.

— Повярвай ми — казва той. — Никой не иска да боготвори Господ, който сам си връзва обувките.

Никой не иска да те боготвори, ако имаш същите проблеми, същия лош дъх, рошава коса и извити нокти като стандартен човек. Трябва да си всичко стандартно, което хората не са. Където те се провалят, ти трябва да успяваш. Да бъдеш каквото хората се страхуват да бъдат. Да станеш този, на когото се възхищават.

Хората, пазаруващи месия, искат качество. Никой няма да последва неудачник. Когато избират спасител, няма да се задоволят просто с човешко същество.

— С перука изглеждаш по-добре — казва агентът. — Притежава нивото на постоянно съвършенство, което няма да ни подведе. Слизаш от хеликоптери, перките те разрошват, всяка минута си пред очите на хората, няма начин да контролираш вида на естествената коса.

Както агентът ми обясни плана си, ние не се целехме в най-умните хора на света, а само в повечето.

— Отсега нататък мисли за себе си като за диетична кока-кола — каза агентът.

— Мисли за младежите по света, борещи се с отживели религии или с никакви, мисли за тези хора като за свои основни потребители.

Хората искат да подредят всичко на едно място. Трябва им уеднаквена полева теория, която съчетава блясък и святост, мода и духовност. Хората искат да примирят необходимостта да са добри и да изглеждат добре.

След дълги дни без никаква твърда храна, на недоспиване, катерене на хиляди стъпала и на агента, който ми крещи идеите си, всичко това ми зазвучава съвършено смислено.

Музикалният екип започна да пише химни още преди да подпиша договора. Писателският екип завършва автобиографията ми. Медийният екип пуска комюникета за пресата, организира рекламната кампания и шоупрограми: „Кридишката смъртоносна трагедия на лед“, сателитни програми, интервюта. Имиджекипът контролира креативно външния ми вид. Сценаристите контролират всяка дума, която излиза от устата ми.

За да скрия акнето, което пипнах от лаураболина, започнах да си слагам грим. За да излекувам акнето, някой от екипа по поддръжката ми намери рецепта за ретин-А.

За косопада екипът по поддръжката ме шприцоваше с рогаин.

Всичко, което правехме, за да поправим положението, даваше странични ефекти, които трябваше да поправяме. После поправката даваше странични ефекти за поправяне и така нататък, и така нататък.

Представете си история за Пепеляшка, в която героят поглежда в огледалото и отсреща го гледа абсолютно непознат. Всяка дума, която изрича, му е написана от професионален екип. Всичко, което облича, е избрано или замислено от дизайнерски екип.

Всяка минута от всеки негов ден е планирана от агента му.

Може би сега картината ви се прояснява?

Освен това вашият герой си инжектира дрога, която се купува само от Швеция или Мексико, и не вижда по-далеч от издутия си гръден кош. Винаги е със слънчев загар, с перука, избръснат и със стриктно разписание за козметик, защото хората в Тъксън, в Сиатъл, в Чикаго или в Батън Руж не искат аватара с космат гръб.

Някъде около двеста и първия етаж достигаш най-възвишеното състояние.

Станал си анаероб, гориш мускули вместо тлъстини, но съзнанието ти е кристалночисто.

Истината е, че всичко това беше просто етап от самоубийствения процес. Защото тенът и стероидите са проблем само ако планираш да живееш дълго.

Защото единствената разлика между самоубийството и мъченичеството всъщност е медийният отзвук.

Ако в гората падне дърво и там няма никой да го чуе, нима дървото не изгнива просто на земята?

И ако Исус беше умрял от свръхдоза барбитурати сам на пода в банята, щеше ли да отиде на Небето?

Въпросът не беше дали ще се самоубия или не. Усилието и времето, писателският екип, дрогата, диетата, агентът, стъпалата, изкачващи се доникъде, всичко това беше, за да се насладя на пълното внимание на всички.