Включено в книгата
Оригинално заглавие
Survivor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

7.

Студената сянка на кридишкия църковен монумент се стели върху мен цяла сутрин, докато погребвам Адам Брансън. Под слоевете разврат, под Гладните дупки, под Разюзданите мъже от женски пол аз копая с голи ръце пръстта на църковния двор. По-големи камъни, покрити с плесен, и черепи са погребани навсякъде около мен. Епитафиите върху тях гласят обичайното:

Отиде си, но живее в спомените ни.

Нека Небесата опростят грешките им.

Любим баща.

Скъпа майка.

Объркано семейство.

Дано Бога, когото намерят, да ги дари с покой.

Безпомощна социална асистентка.

Противен агент.

Заблуден брат.

Може би заради ботоксовата ботулинова отрова, инжектирана в мен, или заради лекарствените взаимодействия, или от безсънието, или от дългосрочния ефект на абстиненцията, но не чувствам нищичко. В устата ми горчи. Притискам лимфните възли на врата си, но усещам само презрение.

Сигурно понеже всички край мен умират, съм развил умение да губя хора. Природен талант. Благословия.

Също както безплодието е най-съвършеното професионално умение на Фертилити в качеството й на сурогатна майка, може би аз съм развил полезна липса на чувства.

Също както когато погледнете отрязания си крак и отначало не изпитвате нищо, сигурно това е просто шок.

Но се надявам да не е.

Не искам да отмине.

Моля се никога повече да не усетя нищо.

Защото ако отмине, ще боли толкова много. Ще боли до края на живота ми.

Няма да го научите в никое училище, но за да не разровят кучетата нещо, което сте закопали, напръскайте гроба с амоняк. За да прогоните мравките, напръскайте с боракс.

Срещу хлебарки използвайте стипца.

Ментовото олио държи настрана плъховете.

За да почистите кръвта под ноктите си, пъхнете пръстите си в половин лимон и ги завъртете. Изплакнете ги с топла вода.

Колата е изгоряла. Останали са само димящите седалки. Само панделка черен дим се развява над долината. Когато вдигам Адам, от джоба на сакото му пада пистолетът. Единственият звук долита от рояка мухи около камъка с отпечатъка от кървавата ми длан.

Останките от лицето на Адам са покрити с лепкавото червено списание и когато пускам първо краката му и после раменете в дупката, която съм изкопал, едно жълто такси подскача и пълзи към мен от хоризонта.

Дупката е дълбока, колкото да побере Адам, свит на една страна. Коленичил до ръба, аз започвам да хвърлям пръст.

Когато чистата пръст свършва, хвърлям вътре избледняла порнография, развратни книги с разкъсани корици, вибратори с мъртви батерии, оръфани карти за игра, презервативи с изтекъл срок на годност, чупливи и крехки, но неизползвани.

Познавам чувството.

Презервативи, оребрени за свръхчувствителност.

Последното, от което се нуждая, е чувствителност.

Има и презервативи, покрити с местна упойка за удължено действие. Какъв парадокс. Не чувстваш нищо, но можеш да чукаш часове наред.

Изглежда ми съвсем безсмислено.

Искам да покрият целия ми живот с местна упойка.

Таксито подскача по дупките и приближава. Един човек шофира. Един човек седи отзад.

Кой ли е? Не знам, но мога да си представя.

Взимам пистолета и се опитвам да го напъхам във вътрешния джоб на сакото си. Цевта прокъсва подплатата и цялото нещо се скрива. Не знам дали е заредено.

Таксито удря спирачки на един вик разстояние.

Фертилити излиза и маха с ръка. Навежда се към прозореца на шофьора и вятърът довява думите й до мен:

— Почакайте, моля. Няма да се бавя.

После тръгва към мен с вдигнати за равновесие ръце, а лицето й се свежда при всяка стъпка през хлъзгавите, лъскави купчини използвани списания. Ненаситни момчета. Оргии с катерички.

— Реших, че ти трябва компания — подвиква ми Фертилити.

Аз се озъртам за кърпичка или за еротично бельо, с което да избърша кръвта от ръцете си.

Тя вдига поглед и казва:

— Уха! Сянката на този кридишки мъртвешки монумент пада върху гроба на Адам по толкова символичен начин!

Трите часа, през които погребвах Адам, са най-дългата ми безработица. Сега Фертилити Холис е тук да ми казва какво да правя. Новата ми работа е да я следвам.

Тя се обръща, оглежда хоризонта и отбеляза:

— Това е истинска Долина на смъртта. Определено си избрал най-подходящото място да разбиеш черепа на брат си. Толкова каинско и авелско е, че направо не мога да издържа.

Убих брат си.

Убих брат й.

Адам Брансън.

Тревър Холис.

Дръжте ме далеч от братята си, ако съм въоръжен с телефонна слушалка или с камък.

Фертилити пъха ръка в чантата, провесена през рамото й, и казва:

— Искаш ли червени бонбонки?

Протягам ръцете си, покрити със засъхнала кръв.

— Приемам го за „не“.

Тя поглежда през рамо към бездейното такси и му махва. През прозореца на шофьора се подава ръка и махва в отговор.

На мен Фертилити казва:

— Позволи ми да обобщя. Адам и Тревър до голяма степен се самоубиха.

Обяснява ми, че брат й се е самоубил, защото животът не му поднасял нито изненади, нито приключения. Бил смъртно болен. Умирал от скука. Единствената останала загадка била смъртта.

Адам искал да умре, защото знаел, че както е обучен, не може да бъде нищо друго освен кридиш. Убил оцелелите членове на култа, понеже знаел, че робското общество не може да създаде ново общество от свободни хора. Като Мойсей, който развеждал израелските племена из пустинята, докато се сменило цяло поколение, Адам искал да се спася, но без робското си съзнание.

Фертилити казва:

— Не си убил брат ми. Не си убил и брат си. По-скоро си съучастник в самоубийство.

От чантата, преметната през рамото й, тя изважда цветя, истински цветя, малък букет от рози и карамфили. Червени рози и бели карамфили, завързани заедно.

— Пито-платено — казва тя и прикляка да ги остави върху списанията, под които е погребан Адам.

— Ето ти още един символ. — Тя ме поглежда отдолу, както е клекнала. — Тези цветя ще повехнат след няколко часа. Птиците ще ги нацвъкат. Димът ще ги усмърди, а утре булдозерите сигурно ще ги стъпчат, но сега са толкова красиви.

Тя е толкова вежлива и деликатна.

— Да — казва. — Знам.

Фертилити се изправя и ме хваща за чиста част от ръката, и ме повежда към таксито.

— По-късно ще изпадаме в униние, когато не ми струва толкова скъпо — казва тя.

По пътя към таксито тя ми разказва, че цялата нация роптае как съм съсипал Суперкупата. Няма начин да пътуваме със самолет или с автобус, докъдето и да било. Вестниците ме наричали Антихриста. Кридишкия масов убиец. Стоките на корпорация „Тендър Брансън“ ударили рекордни цени, но не по логичните причини. Големите световни религии — католици, юдеи, баптисти и прочее — повтаряли в един глас: „Казвахме ви“.

Преди да влезем в таксито, аз скривам окървавените си ръце в джобовете. Пистолетът залепва за показалеца ми.

Фертилити отваря задната врата и ме настанява вътре. После заобикаля от другата страна и сяда до мен.

Усмихва се на шофьора в огледалото за обратно виждане и казва:

— Обратно в Гранд Айлънд, предполагам.

На касовия апарат пише: седемстотин и осемдесет долара.

Шофьорът ме поглежда в огледалото за обратно виждане и отбелязва:

— Мама ти изхвърли любимото мръснишко списание, а? Това място край няма. Изгубиш ли нещо, забрави да го намериш тук.

Фертилити прошепва:

— Не му обръщай внимание.

Шофьорът е алкохолик, прошепва ми тя. Планира да му плати с чек, защото след два дни ще умре в катастрофа. Няма да успее да осребри чека.

Слънцето се издига по небосклона и сянката на циментовата колона се смалява с всяка изминала минута.

Питам я как е рибката ми.

— О, господи! — казва тя. — Рибката ти.

Таксито подскача и се движи обратно към външния свят.

Вече нищо не може да ми причини болка, но не искам да чувам това.

— Рибката ти… Много съжалявам — отговаря Фертилити. — Рибката ти умря.

Рибка номер шестстотин четирийсет и едно.

Питам я дали е изпитала болка.

Фертилити отвръща:

— Не мисля.

Питам я дали е забравила да я нахрани.

— Не.

Тогава какво стана, питам я.

Фертилити казва:

— Не знам. Един ден просто я открих мъртва.

Съвсем безпричинно.

Без подтекст.

Не било символичен жест.

Просто умряла.

Беше си една проклета, нищо и никаква рибка, но тази рибка беше всичко, което имах.

Любима рибка.

И след всичко, което се случи, би трябвало да го приема лесно.

Безценна рибка.

Ала, седнал тук, в таксито, стиснал пистолета, пъхнал ръце в джобовете, аз се разплаквам.