Чък Паланюк
Оцелелият (27)

21.

Според графика ми съм в тъмно телевизионно студио и седя на кафяво канапе — шейсет на четирийсет смес от полиестер и вълна, съдейки по допира, широка плетка, обработена да не се лекьосва, и избледняла в центъра на дузината прожектори. Стилист еди-кой си е направил прическата ми. Дизайнер на дрехите ми е еди-кой си. Бижутата ми са предоставени от еди-кого си.

В автобиографията ми пише, че най-радостен и удовлетворен се чувствам, когато изживявам пълноценно всеки ден от живота си. Комюникетата до пресата съобщават, че подготвям нова телевизионна програма, половин час късно нощем, когато ще приемам телефонни обаждания от хора, нуждаещи се от съвет. Ще им предлагам нови гледни точки. Според съобщенията в пресата от време на време програмата ще включва ново предсказание. Катастрофа, земетресение, цунами, ята скакалци, запътили се към вас, та за всеки случай останете на нашия канал.

Нещо като вечерни новини преди събитието. В съобщението новото шоу е наречено „Умиротворение“.

Амо може да се нарече така.

Фертилити каза, че някой ден ще стана известен. Заяви, че ще разкажа на целия свят за нея и най-добре да уточним фактите.

Тя каза, че след като стана известен, трябва да опиша очите й като котешки. Косата й — буреносна. Това бяха точните й думи. Да, а устните — като ужилени от пчели.

Каза, че ръцете й са гладки като филе от пилешки гърди.

Според Фертилити походката й е епикурейска.

— След като станеш известен — каза ми тя, — не ме описвай като чудовище, като жертва или нещо такова. Ще продадеш цялата си религия и всичко, в което вярваш, но не лъжи за мен. Нали? Моля те.

Част от моята известност е тази седмична телевизионна програма, в която ме представя известна телевизионна водеща. Тя обявява рекламните паузи. Тя ми казва, когато зрителите се обаждат да ми задават въпроси. Телесуфльорът ми казва отговорите. Хората набират безплатна телефонна линия. Помогни ми. Излекувай ме. Нахрани ме. Чуй ме. Същото, което правех в апартамента си като кучешка колибка нощем, само че сега го излъчват в цялата страна.

Месия. Спасител. Освободи ни. Спаси ни.

Изповедите в апартамента ми, изповедите по националната телевизия, всички са едни и същи. Точно като моята история сега в пилотската кабина на самолета. Моята изповедалня.

Ако взимате такива лекарства като моите в онзи период от кариерата ми, за да спите нощем, по-добре да не четете листовката. Страничните ефекти включват всякакви неща, които не е препоръчително да правите в националния ефир.

Повръщане, газове, диария.

Страничните ефекти включват — главоболие, треска, замайване, обриви, потене.

Мога да ги изброя на пръсти:

Диспепсия.

Констипация.

Нервна превъзбуда.

Сънливост.

Вкусови отклонения.

Според личния ми треньор главата ми бучи от преамболина. Ръцете ми треперят. По врата ми непрекъснато се стича пот. Може би от лекарствените взаимодействия.

Според личния ми треньор това е добре. Отслабвам, както си седя тук.

Според личния ми треньор най-добрият начин да си набавиш нелегални стероиди е да намериш котка, болна от левкемия, и да я заведеш на ветеринар, който ще й предпише заредени спринцовки с животински стероид, еквивалентен на най-добрите стероиди за човешка употреба. Треньорът ми казва, че ако котката оцелее достатъчно дълго, можеш да се заредиш за цяла година.

Когато го попитах какво става с котката, той ме попита: „Какво ми пука?“

Водещата седи срещу мен. На фона на цялото й тяло краката й не изглеждат твърде дълги. Ушите й се виждат, колкото да покажат обиците. Всичките й проблеми са скрити вътре. Всичките й недостатъци са вътре. Единствената миризма, която излъчва, дори дъхът й, е на спрей за коса. Както се е сгънала на стола — с кръстосани в коленете крака, с ръце, преплетени в скута, — позата й не е толкова удобна, колкото имитация на оригами от плът и кръв.

Според сценария аз седя на канапето, на остров от гореща светлина, заобиколен от телевизионни камери и кабели и тихи техници, които си вършат работата в мрака около мен. Агентът е някъде в сенките, скръстил ръце и вперил поглед в часовника си. Агентът се обръща натам, където неколцина сценаристи внасят последни поправки в текста, преди да се появи на телесуфльора.

На малка масичка до канапето има чаша вода с лед и ако я вдигна, ръката ми трепери толкова много, че ледените кубчета тропат, докато агентът не поклаща глава към мен и устата му изобразява безмълвно „не“.

Записваме.

Според водещата тя усеща моята болка. Чела е автобиографията ми. Знае какви унижения съм изтърпял. Колко ли е унизително да си гол и продаден като роб, гол. Бил съм само на седемнайсет или осемнайсет и всички тези хора, всички от култа, са ме зяпали гол. Гол роб, казва тя. Продаден гол в робство.

Агентът е в полезрението ми точно над рамото на водещата, а в тъмнината около него са сценаристите, облечени.

До агента телесуфльорът ми казва: Чувствах се осквернен, когато ме разсъблякоха гол като на тържище за роби.

Според телесуфльора: Чувствах се дълбоко унизен.

Според телесуфльора: Чувствах се употребен и опетнен… насилен.

Сценаристите се скупчват около телесуфльора и устните им оформят думите, докато аз ги чета на глас.

Докато чета всичко това сред камерите, които ме наблюдават, водещата поглежда към режисьора в мрака и докосва китката си. Режисьорът вдига два пръста, после осем пръста. Един техник излиза на светло и пъхва кичур коса зад ухото на водещата.

Телесуфльорът ми казва: „Насилваха ме сексуално. Сексуалното насилие беше често явление сред членовете на култа Кридиш. Кръвосмешението беше ежедневие. Както и сексът с всякакви животни. Силно разпространено беше сатанинството. Членовете на култа принасяха деца в жертва на сатаната, но преди това ги насилваха като побъркани. После старейшините ги убиваха. Пиеха от кръвта им. С тези деца бях в училище всеки ден. Църковните старейшини ги изяждаха. При пълнолуние църковните старейшини танцуваха голи, наметнали само кожите на мъртвите деца.“

Да, казвам аз, беше много, много потискащо.

Телесуфльорът казва: „Ще намерите всички ярки описания на кридишките сексуални престъпления в моята книга. Нарича се «Спасен от спасението» и е по книжарниците в цялата страна.“

В сенките агентът и сценаристите се поздравяват мълчаливо с вдигнати палци. Агентът ме окуражава с два вдигнати палеца.

Ръцете ми са безчувствени. Не усещам лицето си. Езикът ми принадлежи на някой друг. Устните ми са мъртви от циркурморалната парестезия.

Странични ефекти.

Периферната парестезия убива чувствителността на краката ми. Усещам цялото си тяло далечно и чуждо като картина на мен самия в черен костюм, седнал на кафяво канапе в рамките на студийния екран. Сигурно така се чувстваш, когато душата ти се възнесе на Небето и наблюдава как останалите части от теб — плътта ти и кръвта ти — умират.

Режисьорът размахва пръсти към мен — два на едната ръка и четири на другата. Какво се опитва да ми каже? Не знам.

Телесуфльорът цитира предимно част от автобиографията ми, която не съм писал. Ужасното детство, което не съм имал. Според телесуфльора членовете на култа Кридиш горят вкупом в Ада.

Телесуфльорът ми казва: „Никога няма да превъзмогна болезнената унизителна болка, независимо колко богат ще стана, когато наследя земите на Църквата.“

Според телесуфльора: „Новата ми книга, «Книгата с много лесни молитви», е незаменим инструмент за справяне със стреса, който измъчва всички ни. Нарича се «Книга с много лесни молитви» и е в книжарниците в цялата страна.“

Според водещата, която гледа режисьора, който гледа агента, който гледа как аз гледам телесуфльора, та според нея аз съм много щастлив и живея пълноценно, след като съм се освободил от Култа на смъртта. Когато се върнем в ефир, казва тя на камерите, ще приемаме обаждания на зрители.

Водещата обявява рекламна пауза.

По време на рекламната пауза тя ме пита дали детството ми е било наистина толкова ужасно. Агентът пристъпва напред и казва „да“. Наистина. Било е ужасно. Техник, около чийто кръст и глава висят кабели, пристъпва напред и пита искам ли вода.

Агентът отговаря „не“. Режисьорът пита дали искам да отида до тоалетната и агентът заявява, че няма нужда. Казва, че не обичам непознати да ми задават въпроси. Надмогнал съм физическите потребности. Тогава операторите забелват очи и режисьорът и водещата се споглеждат и свиват рамене, все едно аз съм ги срязал.

После режисьорът предупреждава, че записваме, и водещата казва, че първият зрител е в ефир.

— Ако съм в претъпкан ресторант — през студийните тонколони излита женски глас — и това е много скъп ресторант, и някой, който се храни до мен, пуска газове, какво да правя?

Водещата закрива лице с длан. Режисьорът се обръща гърбом. Агентът поглежда сценаристите, пишещи отговора ми за телесуфльора.

За да спечели време, водещата пита зрителката какво е ядяла.

— Нещо със свинско — отговаря зрителката. — Няма значение. Миризмата беше толкова ужасна, че не успях да вкуся нищо повече.

Телесуфльорът казва: „Господ Бог ни е дал много сетива.“

Телесуфльорът също печели време.

„Сред тях са обонянието и вкусът.“

Репликите се нижат по телесуфльора и аз просто ги чета на глас.

„Но само човекът преценява кои дарове са добри и кои — лоши. За Бог миризмата на мърша не се различава от миризмата на хубаво свинско или вино.“

Нямам представа накъде бият.

„Не тъгувайте и не ликувайте. Не се ласкайте и не се обиждайте от тези дарове. Не съдете, за да не ви съдят.“

Режисьорът изрича безмълвно: „отрежи“. Водещата казва, че вторият зрител е на телефона.

Вторият зрител пита как намирам банските костюми тип „прашка“.

Телесуфльорът казва: „Отвратителни“.

Аз казвам след толкова години накисване на мръсно пране на богати хора мисля, че хората, които произвеждат бански костюми и бельо тип „прашка“, трябва да оцветяват прашката в черно.

Водещата казва. „Зрител номер три, в ефир сте!“

Фертилити е, нейният глас в тонколоните ми говори, говори за мен на цяла Северна Америка. Да ме разнищи по телевизията ли иска? В мислите ми разцъфва калейдоскоп от лъжите, които съм изрекъл, и от възможни отговори на онова, което ще подхване.

Дали ще ме изобличи? Мен и предсказанията ми?

Дали е събрала две и две и се е досетила, че съм посъветвал брат й да се самоубие? Или го е знаела от самото начало? И ако знае, че съм убил брат й, тогава какво?

— Казах какво правя на един мъж, който не иска да се срещнем — започва тя. — Какво работя. Той не одобрява, но се преструва, че няма проблем.

Водещата пита какво точно работи Фертилити.

Телесуфльорът е онемял.

В този момент цяла Америка ще разбере или голямата тайна на Фертилити, или моята. Ужасната й работа. Моята убийствена телефонна линия. Нейните гибелни сънища. Моите взети назаем пророчества.

— Имам агент на име доктор Амброуз — отговаря тя. — Само дето не е истински лекар.

Веднъж Фертилити ми каза, че всички на този свят, дори боклукчиите и миячите на чинии, някой ден се сдобиват с агент. Нейният доктор Амброуз намирал съпрузи с пари, търсещи някой да им роди бебе. Сурогатна майка. Доктор Амброуз го наричал „процедурата“. Провеждала се ин утеро, като биологичният баща бил в леглото с Фертилити, а съпругата му чакала пред вратата.

— Съпругата стои в коридора, плете или разглежда списъци с бебешки имена — обяснява Фертилити, — а съпругът старателно изпразва миниатюрното съдържание на тестисите си в мен.

Първия път, когато ми каза за тази работа, по времето, когато бях господин Никой с домашна гореща линия, тя ми каза, че Фертилити Холис е сценично име. Каза ми, че истинското й име с Гуен, но го мрази.

— Да съм с биологичния баща е по-природно, твърди доктор Амброуз. Така омайва отчаяните съпрузи. Не е изневяра, а холистичен метод.

Не е измама, нито проституция, обясни ми тя.

— Има го в Библията — казва Фертилити.

Струва пет хиляди долара.

— Пише го в Битие, Трийсета глава, Рахил и Вала, Лия и Зелфа.

Вала не е използвала противозачатъчни, приисква ми се да й напомня. Зелфа не е изкарвала по пет хилядарки, освободени от данъци. Били са истински роби. Не са обикаляли страната и не са ги чукали бъдещи бащи, жадни за наследници.

Фертилити живеела със съпрузите най-много една седмица, но всеки път, когато изпълнявали процедурата, й плащали нови пет хиляди. С някои мъже това означавало по петнайсет хиляди на нощ. Освен това поемали пътните й разноски.

— Доктор Амброуз е само глас по телефона, който урежда процедурата — казва Фертилити. — Все едно не съществува. Съпрузите ми плащат и той ми изпраща половината в брой. Никога няма обратен адрес. Той е такъв страхливец!

Познавам това чувство.

Телесуфльорът казва: „Уличница“.

— Трябва само да не зачевам, а аз наистина преуспявам.

Това е призванието й, каза ми, да е ялова.

Телесуфльорът казва: „Курва“.

Гласът на Фертилити казва през тонколоните:

— Стерилна съм.

Телесуфльорът казва: „Развратница“.

Това е единственото й професионално умение. Това е призванието й.

Това е работата, за която е родена.

Не плаща данъци. Обича да пътува. Живее на път, в богаташки домове, и работното време е гъвкаво. Каза ми, че понякога заспива по време на процедурата. С някои биологични бащи сънува палци, срутени мостове и свлачища.

— Не мисля, че правя нещо лошо — казва тя. — Мисля, че правя лимонада от лимони.

Телесуфльорът казва: „Дано изгориш във вечните пламъци на Ада, ти, дяволска кучко!“

— Ти как мислиш? — пита Фертилити.

Водещата ме гледа толкова втренчено, че не е забелязала как един кичур е паднал върху челото й. Режисьорът ме зяпа. Агентът ме зяпа. Водещата преглъща. Сценаристите наливат текст в телесуфльора.

„Моли се да умреш, дяволска курво!“

Цяла Америка е пред екраните.

„Няма прошка за теб, зло сатанинско момиче!“

Агентът поклаща глава. Не.

Екранът на телесуфльора опустява за миг. Сценаристите пишат. Текстът се появява отново.

„Няма прошка за теб, зла сатанинска жено!“

— Е, как мислиш? — пита Фертилити.

„Уличница“.

Агентът ме посочва, после посочва екрана на телесуфльора, посочва мен, пак и пак, много бързо.

„Развратница“.

— Няма да ме осъдиш много строго, нали?

„Безсрамница“.

Сателитът излъчва само тишина. Някой трябва да каже нещо.

Механично прочитам текста на телесуфльора. С вдървени устни казвам каквото ми нареждат да кажа.

Водещата пита:

— Зрител номер три? Още ли сте там?

Режисьорът размахва пръсти срещу нас — един, два, три, четири, пет. После прокарва показалец през гърлото си.