Карин Алвтеген
Дълг (36)

Глава трийсет и шеста

Петер лежеше в леглото и държеше портфейла в дясната си ръка. Часът бе осем и той бе завладян от спокойствие.

Усещаше, че е готов.

Бързо разгъна писалото, докато куражът все още бе с него.

Не успя да прочете повече от първите няколко думи, когато почувства болезнена буца да нараства в гърлото му. След още няколко изречения тя се отпусна и се превърна в река от облекчаващи сълзи, рукнали по бузите му. Прочете писмото четири пъти, като се мъчеше да плаче колкото се може по-тихо. Точно сега нямаше нужда от компания.

Напълно сащисан, пъхна отново писмото в портфейла.

В главата му хаотично се преплитаха мисли и спомени, а той опитваше да ги подреди. Беше се издигнал над земята и все още не знаеше дали ще полети, или ще падне.

Целият му живот се оказа изграден върху една лъжа или поне отбягване на истината. Сега, когато най-сетне получи мечтаната парола и ключа към товара, възпрепятствал го винаги да върви напред и да обърне гръб на миналото, не можеше да възприеме обяснението. Не се чувстваше нито тъжен, нито ядосан, но не се чувстваше и радостен или облекчен.

Чувстваше се напълно опустошен.

Мислеше за майка си. Когато тя умря, цялото жилище вече беше почистено, всичко бе опаковано. Тя бе подготвила отиването си в отвъдното до най-малката подробност. Дрехите бяха подредени в черни чували, повечето от покъщнината — прибрана в кашони. Вече се бе обадила на фирма да дойде и ги прибере.

Един цял човешки живот се свеждаше до запечатани кашони и черни чували.

Върху четири от пакетите стояха имената на Ева и Петер и там тя бе разпределила между тях всички по-ценни неща и снимки. В дъното на един от кашоните на Петер бяха подредени алманасите от пожарната. Не беше оставила нито едно лично послание, а само формален списък върху масата в кухнята — как най-добре да постъпят, за да се отърват от мебелите. До него лежеше ключът от банковата касета, където вече бе поставила паричните си доходи, разделени наполовина — два бели плика без никакво послание. Петер реши, че тя е направила това, за да може в случай на провал да им спести всякакви проблеми, но той повече от всичко би желал да прекара няколко дни в сортиране и почистване на родния си дом. Чувстваше се безкрайно ограбен от възможността сам и на спокойствие да може да се движи из вещите на „Времето преди“ и да се справи със скръбта си.

Сега проумя нейния страх. Страхът, да не би да открие документи или други белези, които цял живот бе крила.

След като бе почистила и внимателно разтребила живота си, тя бе легнала на леглото, за да се съедини най-после със своя любим.

По време на аутопсията не бяха открити следи от сънотворни или каквито и да било знаци за самоубийство. Тя просто бе легнала и беше престанала да диша.