Карин Алвтеген
Дълг (19)

Глава деветнайсета

Петер се събуди рано. И като никога полежа, размишлявайки. Радио-часовникът показваше 6:52. Той го пусна, остана да лежи и се вслуша в сигнала на седем часа.

Започна да планира деня си. Имаше три адреса, които трябваше да провери, преди рискованата му операция евентуално да се окаже безсмислена.

В седем и половина влезе в банята, обръсна се, върна се в стаята и се облече. Навън все още бе тъмно. Радио-часовникът показваше 7:49. Започваше да се развиделява. Тръгна към кухнята да свери часовника на микровълновата печка, в случай че радио-часовникът е развален.

В антрето разбра, че току-що е чул новините в седем, и съобрази, че нещо не беше в ред, нещо адски не беше в ред.

В цялата къща бе тъмно като в рог, освен в антрето, където все още светеше лампата.

Приближи панорамния прозорец и сви длани като фуния около очите си. Навън нямаше никаква светлина. Беше тъмно като в гроб. Нямаше дори и една светла точица.

Сърцето му заблъска. Все още ли сънува?

Върна се в антрето, натисна кода, за да изключи алармата, и отвори външната врата.

Светлината отвън го блъсна като огнеупорен фенер и напълно го заслепи.

Отначало нищо не разбра. Обърна се и се вгледа в тъмнината зад гърба си. Все още бос, набави крачка по стълбата.

Не повярва на очите си.

Всички прозорци на къщата бяха покрити с боя. Някой грижливо бе изпръскал с черен спрей прозорците на фасадата и по този начин ефективно бе спрял проникването на всеки лъч през стъклата.

Петер бързо се огледа. Градината бе пуста. До външната порта имаше розов плик, пъхнат между рамката и стената. Той го измъкна, влезе и веднага затръшна вратата след себе си. По пътя към стаята на Улуф натисна всички бутони на осветлението, които видя.

Почука на затворената врата.

Почти веднага чу гласа на Улуф:

— Да, какво има?

Петер отвори и влезе.

— Нещо се е случило. Трябва да дойдеш и да видиш.

Улуф веднага стана и се напъха в халата, висящ на закачалка до вратата.

— Колко е часът? — попита, когато бяха вече в коридора.

— Наближава осем — отвърна Петер. — Някой е боядисал прозорците в черно. Затова е толкова тъмно.

— Мамка му! — избухна възмутено Улуф.

Беше все още сънен и май не разбра съвсем какво му каза Петер.

— Това писмо беше на вратата.

Петер му протегна розовия плик.

Улуф объркано се оглеждаше. Накрая влезе в салона, седна на дивана и Петер запали лампиона зад него.

На масичката имаше от неговите очила за четене и той ги сложи. Петер четеше писмото иззад рамото му.

АКО ТЪРСИШ ЛЮБОВТА — НИКОГА НЯМА ДА Я НАМЕРИШ

АКО БЯГАШ ОТ ЛЮБОВТА — ТЯ ЩЕ ТЕ ПРЕСЛЕДВА

Думите бяха подписани с инициалите „Е. Г.“.

Петер изтича до стаята си и взе списъка на Солвейг Гран от лабораторията в Бекомберга. Бързо го погледна и се върна при Улуф във всекидневната.

— Мисля, че я спипахме! Елизабет Густафсон, Фалугатан единайсет. Тя е в списъка!

Показа листа на Улуф.

— Отивам веднага там!

Петер, вече напълно разбуден, се чувстваше екзалтиран. Рискованата операция бе ударила в целта.

— Чакай — каза Улуф. — Ще дойда и аз. Може да е капан.

— Но защо? Тя изобщо не знае за списъка. Може да е, както казва полицията. Става все по-смела и по-смела и направо мечтае да я намериш. За нея навярно е съвсем безопасно да остави инициалите си. Колко такива „Е. Г.“ мислиш, че има в Стокхолм? Със сигурност повече от сто хиляди.

— По дяволите, имам среща тази сутрин. Не мога да я отложа.

Улуф размишляваше.

— Тогава ще ми обещаеш да не влизаш в контакт и да не се приближаваш до нея. Провери само дали е тя и после ще отидем заедно — каза той.

Петер се поколеба, но накрая се принуди да попита:

— Може би трябва да се обадим на Будил Андешон?

— Ами — отвърна Улуф. — Тя няма да вмъкне това в календара си преди юли! Не, ще се справим сами. Само не се опитвай да си играеш на герой без мен.

Петер се усмихна.

Улуф излезе на стълбите, за да види опустошението.

— Проклета свиня! — бе единственият му коментар.

Дори фасадата около прозорците беше омазана с боя и бе ясно, че цялата къща ще трябва да се пребоядиса.

— Ще звънна на Будил Андешон и ще съобщя за това, когато хвърлим поглед на Елизабет Густафсон.

Така Лундберг сам взе решение.