Карин Алвтеген
Дълг (28)

Глава двайсет и осма

Четвърт час по-късно таксито спря на Тюскбагаргатан. Не знаеше къде точно се намираше, но разбра, че е само на една пресечка от „Карлавеген“.

Нима бе толкова просто? Че чисто и просто е видяла Лундберг на улицата и се е влюбила?

Натисна бутона с надпис „Фрид“ на домофона и без някой да отговори, вратата зажужа и се отвори.

Погледна таблото и намери името й сред останалите на обитателите в къщата.

Без колебание продължи направо по стълбището и се озова в малък вътрешен двор. Къщата се издигаше от всички страни и той се запита зад кой ли прозорец се крие тя. Наляво, точно през дворчето, видя врата и на бегом изкачи стъпалата. Когато намери името й, вече се бе изкатерил на петия етаж.

Веднага натисна звънеца. Изобщо не се страхуваше.

Когато вратата се отвори, той застана очи в очи с Будил Андешон. Късо подстриганата й руса коса бе току-що измита и през раменете й беше преметната хавлиена кърпа. Въобще не изглеждаше изненадана.

Наблюдаваха се. Никой не помръдваше.

— По-бърз си, отколкото предполагах — каза най-сетне тя. — Дори една сляпа кокошка…

Петер я прекъсна.

— Къде е Лундберг? — остро попита той.

Тя посочи с ръка навътре в жилището и Петер, без да мисли, мина покрай нея и влезе в антрето. Продължи и бързо обходи кухнята и двете стаи. Бяха празни.

Бърна се в антрето и видя как тя превърта бравата и вади ключа. Пъхна го в джоба на панталона си.

Обзе го първото усещане за опасност.

— Къде е той? — попита Петер.

— Кой? — отвърна тя с усмивка.

— Престани — каза той.

Усещането вече прерастваше в бурно чувство и той усети как нещо го стисна за гръдния кош и принуди сърцето му да заблъска с все сила. Все още бе достатъчно запазил самообладанието си, за да реши да не й показва страха си. Нямаше така лесно да го победи.

След като тя явно не възнамеряваше да отговори, Петер отново й нареди да каже къде е… и пак повтори името на Улуф Лундгрен.

— Хайде бе! — каза тя и се изхили.

После посочи към един от прозорците в дневната. Вътре бе монтиран огромен телескоп и с жест на ръката тя го покани да погледне. Той нетърпеливо отиде до прозореца. В мига, в който погледна през окуляра, видя Улуф в близък план да влиза през вратата в своя офис, продължи до бюрото и сега бе с гръб към Петер.

Той се изправи и се взря навън. Всички прозорци на жилището гледаха към Сибилегатан и фасадата на „Лундберг& Ко“ стърчеше на ъгъла с „Карлавеген“. С помощта на телескопа тя е седяла на първия ред в шоуто.

Обърна се към нея. В ушите му звъняха предупредителни камбани, но той така и не разбираше какво става. В мозъка му съществуваше една-единствена мисъл и тя бе, че час по-скоро трябва да се разкара от жилището.

— Добре тогава — каза той. — Повече няма да те безпокоя.

Тръгна към външната врата. Тя не направи движение да го спре. Той натисна дръжката и си спомни, че вратата е заключена.

Извърна се и я изгледа. Тя се усмихваше. С неприятна усмивка. Той преглътна.

— Бъди така любезна и отвори вратата — каза той.

Сам чу, че гласът му прозвуча повече като молба, отколкото като настояване.

Тя продължаваше да мълчи, погледа го известно време, след това отиде в кухнята. Изчезна от зрителното му поле за няколко секунди, а после се показа на вратата.

В дясната ръка държеше спринцовка.

Петер се обърна и заудря по вратата. Опита се да извика за помощ, но като в същински кошмар от устните му не излезе нито звук. С ъгълчето на окото видя, че тя се приближава, блъсна я и изтича в една от стаите. Инстинктивно се огледа, за да намери нещо, с което да се защитава. Очите му се спряха на увеличена фотография, която висеше на отсрещната стена.

Беше той.

Самият той в зряла възраст, но снимката изглеждаше поне 40-годишна.

Чу стъпките й и усети убождането в гърба. Стаята се завъртя и той падна на пода. Строполяваше се надолу в безкрайни глъбини, а най-високо горе през мъгла успя да види лицето й, което се свеждаше към неговото. После до слуха му с някакво ехо достигна и гласът й, който сякаш проби главата му:

— Е, малкият ми Петер. Най-после си мой!

Успя да схване, че от финландско-шведския й диалект нямаше и следа.

Пропадна още малко в бездната, а после вече съвсем се изгуби…