Люис Пардю
Дъщерята на Бога (4)

3.

Високият русокос американец излезе от сенките на страничната уличка в изгарящата ярка светлина на Пиаца Венеция. Изглеждаше, че безмилостното септемврийско слънце стапя задръстеното движение в лавово поле от отработени газове и нажежен метал. Слезе от тротоара и се запровира по криволичещ диагонал през площада към Виа дел Корсо.

Стройният мъж беше малко над тридесетте и кожата му на роден в Нова Англия човек твърде лесно изгаряше под римското слънце. Докато се промъкваше между същинското тресавище от фиати и мотопеди „Веспа“, с една ръка придържаше новата си лека шапка, а с другата стискаше здраво дръжката на тънкото и лъскаво алуминиево куфарче. Носеше меки мокасини, украсени с кожени пискюлчета, тъмнокафяв костюм от поплин, тъмносиня риза и вратовръзка на възпитаник на Йейлския университет.

Стигна до отсрещния тротоар, погледна своя „Ролекс“, изруга наум и се насочи към Пиаца Колона. По дяволите! Просто не подобаваше да закъснява за срещата си в Светата инквизиция.

Отначало предположи, че повикалият го човек може да бъде намерен във Ватикана, но не — оказа се в някакво забутано местенце от другата страна на река Тибър.

С изненада научи, че Светата инквизиция никога не е била закривана, само си е променяла името — ватиканските манипулатори я нарекли „Управление по църковните дела“ през 1542 година, а през 1965 година — „Църковен съвет по вероучение“.

Един делови партньор и бивш йезуит бе казал на американеца: „ЦСВ е несъмнено най-силната служба в цялата Курия и има далеч по-голямо влияние и власт във Ватикана, отколкото КГБ някога е имал в Кремъл дори на върха на могъществото си“.

Американецът спря в началото на уличка, която нямаше табела с име. Реши, че това е мястото, и свърна надясно по тесния проход. Спомняше си и другото, което чу от бившия йезуит: „Сравнението с КГБ е уместно, особено в твоя случай. Защото сега ЦСВ действа по-скоро като разузнавателно управление, а не като божие войнство, и предпочита да съсипва живота и кариерата на хората иззад кулисите вместо на светло, под критичния поглед на обществото. ЦСВ винаги се оглавява от поредния папа, но службата на инквизицията си има ръководител, известен само като «Секретаря». Тази длъжност подобно на самата служба е още от тринадесети век. Тогава са го наричали «Великия инквизитор».

ЦСВ има свои следователи и цяла мрежа от доносници, пред които ЩАЗИ в доскорошната Източна Германия направо бледнее. Това не са добродушни селски свещеници, а опасни и гибелно сериозни хора. Събират уличаващи доказателства и ги представят на четиричленен трибунал, състоящ се от старши съдия, наричан Асесор, на когото помагат двама монаси доминиканци, и Комисар.“ Високият кльощав американец доближаваше целта и си спомняше как някогашният йезуит се наведе над масата в малкия бар насред Арлингтън в щата Вирджиния и изрече тихо: „Ти ще се срещнеш с Асесора. Той е могъщ, много могъщ човек. Някои казват, че ще е следващият папа. Прави каквото ти заповяда заради собствения си живот и кариера, ако не заради вярата си“.

Американецът изкачи стъпалата пред сградата и забеляза, че всички прозорци са закрити с красиви — и несъмнено яки — решетки от ковано желязо. Натисна бутона на звънеца. Отвътре се чу тътрене на крака.

Чакаше и прехвърляше в ума си останалото от инструктажа на бившия йезуит. За повечето дела, разглеждани от Асесора и другите съдии, не се чува нито дума извън стените на Ватикана, но когато завесата на пълна секретност се повдигне мъничко, обществеността обикновено вижда гонения срещу теолози. Например срещу Ханс Кунг, който подложил на съмнение доктрината за непогрешимостта на папата. Наред с другите си доводи Кунг изтъкнал, че тази доктрина не се опира на Библията и не е съществувала преди 1870 година. Отсъденото наказание за Кунг показало, че ЦСВ остава верен на миналото си като Света инквизиция и за тези хора потъпкването на истината в защита на официалното църковно учение е добродетел.

В публикуван документ, одобрен от папата, съветът бе заявил без увъртания, че „свободното изповядване на вярата не дава правото на несъгласие“.

Зад старовремската шпионка във вратата се появи око. Американецът се взря в него с усмивка. Окото се скри припряно.

Доскоро за католическата църква оспорването на догмите дори в името на религиозната истина е било грях, наказуем със смърт. Едно от най-дейните подразделения на ЦСВ е Папската библейска комисия, на която е възложено да прави всичко необходимо, за да опази официалното учение на църквата от нападки, независимо дали са правдиви или не. Затова има задачата да не допуска разгласата, да унищожава или да укрива във Ватиканския архив исторически документи или предмети, които биха хвърлили съмнение върху официалното тълкуване на Светото писание или теология.

Вратата се отвори.

Дъхът на американеца спря, когато се озова пред самия Асесор, облечен във всекидневни дрехи вместо в алените одежди на кардинал, а беше тъкмо такъв. Зад него се извисяваха двама едри мъжаги, явно телохранители.

— Благодаря ви, че дойдохте — изрече Асесорът и протегна ръка.

Кардинал Нилс Браун, бивш архиепископ на Виена, началник на Папския секретариат за неверниците и Асесор в ЦСВ, вдъхваше страхопочитание. Той беше много висок и як, с фотогенично, рязко очертано лице, наглед издялано направо от австрийските планини, които той толкова обичаше. Притежаваше движенията и изумителната жилава мощ, присъщи само на умелите катерачи, които предпочитат да се справят без въжета, клинове или други механични приспособления. По Коледа щеше да навърши шестдесет години и бе намислил по това време да е сам, да обикаля възвишенията около дома си в Инсбрук или да се бори с нова скална стена, която никой още не е преодолявал.

— Добре дошъл — продължи Браун с учтивостта на човек, който знае как въздейства видът му върху хората и се радва на това.

Американецът преглътна на сухо и стисна подадената му десница.

— Добър ден, Ваше Високопреосвещенство.

— Моля ви, наричайте ме Нилс — предложи Браун, който познаваше пристрастието на американците към фамилиарностите. — В края на краищата тук двамата сме само колеги, които се занимават с общ проблем.

Кардиналът видя как лицето на американеца се освободи от напрежението, раменете се отпуснаха, сковаността изчезна от гърдите и коленете му. „Добре, добре — рече си Асесорът. — Предразполагането на хората е първата крачка към контрола над тях.“

— Щом предпочитате… Нилс.

Американецът се усмихна неловко на мъжа, който може би щеше да стане папа.

— Тогава не стойте отвън на тази жега.

Двамата телохранители се сляха със сумрака зад тях, а Браун отстъпи встрани и го подкани с жест да влезе.

Качиха се два етажа по-нагоре и минаха по безличен, мъждиво осветен коридор. Скоро американецът се настани в кресло с тапицерия от брокат, а отсреща зад изящно махагоново бюро седна Браун. Американецът примижа срещу ярката светлина, нахлуваща през прозореца зад кардинала. Дори на третия етаж пред прозореца имаше метална решетка.

— Моля ви, разкажете ми какво научихте в Цюрих — подхвана направо Браун.

— Ами… — Американецът се прокашля. — Съвсем накратко: Макс е мъртъв, онази посредничка в търговията с произведения на изкуството е изчезнала заедно с всички картини, които са били в Кройцлинген.

— А картината на Щал?

Американецът завъртя глава.

— Не е открита никъде.

Браун сви вежди.

— Вашето разследване е изяснило извършителите.

— Не неопровержимо.

— Но имате… обосновано предположение, нали?

Американецът кимна.

— Личат всички белези от акция на руските гангстери, най-вероятно със съдействието на някои от хората им в КГБ. — Той поумува. — Или обратното. Корупцията е толкова повсеместна при тях, че е трудно да се определи кой кого командва всъщност.

— И какви са подбудите им?

— Направили са го заради парите, заради чуждата валута. Колекцията е неимоверно ценна. Не бих се учудил, ако са действали с разрешението на Кремъл. Твърдата валута не е за пренебрегване.

И кардиналът кимна.

— Често сме свидетели на такива дела след разпадането на някогашния Съветски съюз и незабавно последвалите финансови кризи. Мнозина от онези, които се опитваха да ме убият в отминалите лоши времена, все още не са се отказали.

Американецът понечи да зададе естествено напиращия на езика му въпрос, но предпочете да се сдържи.

— Жириновски — отговори Браун на неизречения въпрос.

— Той и неговите бандитстващи ултранационалисти биха искали да ме премахнат по същите подбуди, които имаха Хрушчов и Андропов.

Американецът отново запази мълчание в очакване на отговор, но този път не го получи. Кардиналът завъртя леко креслото си и се загледа за дълго в издяланото от слонова кост разпятие на стената. Въздъхна протяжно и пак се обърна към американеца.

— За да ни помагате и занапред, трябва да знаете някои неща — каза му Браун. — Вероятно ще бъдат крайно смущаващи за собствения ви духовен живот. Неприятни и тревожни факти, но ако сте готов да поемете товара на истината, която ще споделя с вас, вие ще можете да окажете неоценима услуга на своята църква.

Американецът кимна.

— Ще направя всичко по силите си.

Кардиналът посрещна думите с усмивка, която сякаш проникна в самата му душа.

— Благодаря ви. Преди всичко искам да ви обясня, че бяхте предпочетен пред останалите ни служители заради искрената ви вяра и защото сте американец като жената и нейния съпруг. А и защото сте си извоювали добро име в тази област с предишните си успехи.

— И аз ви благодаря.

— Аз и църквата ще ви дължим благодарност — увери го Браун. — Сега ще добавя, че ако Светият отец е наследник на св. Петър, ние в ЦСВ пък сме наследници на Константин.

Американецът се озадачи.

— Също като Константин ние браним единството на църквата — обясни кардиналът. — Най-силната и най-утешаващата вяра е единната, свободната от съмнения, безграничната: с други думи, вярата трябва да бъде в черно и бяло, без никакви оттенъци на сивото. И пак подобно на Константин ние съзнаваме съвсем ясно, че Светото писание и историята на нашата църква и религия са били пренаписвани, преправяни и променяни според неизбежните потребности в най-различни епохи. В действителност би могло да има множество различни тълкувания на истината. Наглед равни по правдивост, свидетелства си противоречат. Съществуват реликви, писания и исторически доказателства, които смятаме за убедителни, но ако бъдат разгласени, ще разрушат единодушието сред теолозите и ще породят неувереност. А без единодушие църквата изобщо не би се съхранила. Щеше да се разцепи на милион кратки бележчици под линия в историята на вярата.

Още по-важно е, че съмнението не предлага кой знае каква утеха в нашия бурен свят. А за да стигнат до надеждата, обикновените хора трябва да са сигурни във вярата си. Ако има съмнения по въпроси на вярата или религията, наш дълг в ЦСВ е да се преборим с дявола, за да не им се налага те да водят тази борба. Ако изглежда, че има два пътя към вярата, наш дълг е да извървим и двата, а после да преградим неправилния, за да не се лутат вярващите. Ние се борим със съмненията и после даваме на църквата отговор, като се грижим този отговор да съответства на всички предишни решения, а накрая с молитвите и благословиите на Светия отец обявяваме този отговор за неоспоримото слово Божие. Единството във вярата е несравнимо по-важно от противоречивите истини, които трябва да останат тайна, защото повечето хора не биха успели да ги понесат, без да попаднат под влиянието на Сатаната. — Браун млъкна и се взря в американеца. — Разбирате ли ме?

— Ако правилно съм ви разбрал — предпазливо започна американецът, — искате да кажете, че не е толкова важно в какво вярват хората, стига да споделят една и съща вяра — онази, която е създадена и одобрена от вашата служба — и то без никакви уговорки. Единството във вярата означава обединена сила.

Браун го дари с широка усмивка и кимна.

— Вие сте много схватлив човек. Постъпили сте мъдро, като не сте пренебрегнали изучаването на религията.

Американецът видимо се изненада, кардиналът се засмя.

— Разбира се, разполагаме с копие на дипломата ви от колежа. Знаем повече за вашето минало от сегашните ви работодатели. — Гласът на Браун внезапно пак стана сериозен. — Според вас това достойна цел ли е? Бихте ли умрели за нея?

Американецът се намръщи. Умееше да заблуждава, но веднага реши, че само искреността подобава в делата, свързани с Бог.

— Моля да ми простите, Ваше Високопреосвещенство, но се налага да обмисля този въпрос — промълви той накрая.

Задъвка единия край на долната си устна и за малко зарея поглед към ослепителната слънчева светлина отвъд прозореца. Сърцето му биеше силно, той преглъщаше, за да овлажни пресъхналата си уста. Зад него цъкаше часовник.

Кардиналът чакаше търпеливо. Накрая американецът се взря в него и заговори:

— Първото е възможно, дори най-вероятно е така. А второто… — Поклати глава със съмнение. — Не знам. Не съм убеден, че който и да е човек може да вземе такова решение, докато не настъпи моментът да умре.

Той очакваше с опасение реакцията на Браун.

— Превъзходно! — отвърна кардиналът.

Облекчението заля като вълна американеца.

— Честен отговор, това ми вдъхва увереност — продължи Браун. После усмивката изчезна от лицето му, смени я суровото изражение на Асесора. — Всемогъщият Господ ще остане доволен от най-съвестните ви усилия. Но аз ще приема само най-добрите резултати, на които сте способен. Ясно ли ви е това? — Американецът кимна. — Ще се съгласите ли да ме приемете като свой наставник и единствен ваш изповедник? — Американецът отново изрази мълчаливо съгласието си. — Ще се съгласите ли да изпълнявате буквално заповедите ми, а при неподчинение да бъдете наказан с отлъчване от църквата и вечно проклятие?

Американецът за дълго се вторачи стъписано в него, но пак кимна.

— Да, Ваше Високопреосвещенство.

— Добре — отрони кардиналът. — Разбира се, чували сте за Торинската плащаница? Естествено. Кой не е слушал за нея? Предполага се, че е погребалният покров на Исус Христос. Дълга ивица ленено платно с отпечатък от тялото на човек, който е бил разпнат. Всички рани и белези, всички физически особености на мъжа съвпадат с описанията на смъртта на Христос. Помня, че имаше разгорещени спорове дали да бъде призната като истинска реликва.

Браун спря, за да отпие глътка чай. Със салфетката попи ситните капки пот, избили над горната му устна, и продължи:

— Такава е съвсем накратко версията за обществеността. — Кардиналът се облегна в креслото си и заговори по-бавно. — Както може би ви е известно, Ватиканът никога не е признавал автентичността на Торинската плащаница. Ако съберете на едно място всички осветени късчета от Истинския кръст, които Ватиканът е благославял, ще запълните цял склад за дървен материал. Ватиканът обаче отказва да благослови Торинската плащаница. Защо? — Въпросът му очевидно беше чисто реторичен. — Ами защото се страхуваме да го направим. Защото знаем, че някъде има втора плащаница… в по-добро състояние, с неоспорим произход и съпровождащи документи, в чиято полза свидетелстват неподлежащи на никакво съмнение източници. Ако благословим Торинската плащаница с нейната доста съмнителна история, опасявам се, че някой ден ще ни призоват да постъпим по същия начин спрямо втората плащаница.

Американецът явно се обърка.

— Но аз не разбирам. Нима твърдите, че е намерена втора плащаница, за която се знае със сигурност, че е принадлежала на Христос? Ако е така, защо не е показана на хората, защо не е…

Браун го прекъсна.

— Погрешно изтълкувахте думите ми. Втората плащаница, чието съществуване остава тайна, изобщо не е принадлежала на първия Месия, а на втория.

Американецът застина от смайване.

— Вторият… но как… как би могло… — Мъчеше се да подреди мислите си. — Нима имате предвид, че през всички тези години църквата е укривала доказателство за божествената същност на Христос? Защо трябва да е тайна?

Браун помисли, преди да отговори.

— Моля ви, спомнете си казаното от мен преди малко за стоящата над всичко потребност от единство и сигурност във вярата. Тя е крехка. Затова ние в ЦСВ — както нашите предшественици векове наред — се трудим толкова упорито да съхраним последователността в папските були и да опазим учението като абсолютна истина. Признаем ли, че дори една дреболия не е вярна, обикновените хора ще започнат да си мислят, че има още неща, в които да се усъмнят. Издърпването на една-единствена нишка е достатъчно за съсипването на цялата дреха. А по-значимите неща? — Той вдигна рамене. — Мога само да кажа, че те ще причинят по-големи пробиви във вярата, през които Сатаната винаги е готов да се промъкне.

— Ох, майчице… — смънка американецът.

— Предупредих, че ви очакват много смущаващи преживявания. Но имайте ми доверие — задачата, която бяхте избран да изпълните, може да засегне самото бъдеще на християнството.

— Олеле… — тихичко се обади американецът.

— Вторият Месия… или Спасител, ако предпочитате, е живял по времето на Константин. А този властник осъзнал, че Всемогъщият Господ го е избрал за свое оръдие, чрез което християнството да бъде обединено, а ересите — заличени. И в името на тази цел император Константин заповядал вторият Месия да бъде доведен във Византион и… премахнат.

Американецът почувства, че твърдата опора на неговите убеждения се разклати. Впи пръсти в края на бюрото, сякаш за да се задържи.

— Ако това се разчуе, християнството и всички ценности, които защитава, ще бъдат оспорени. Ще настъпи хаос. Всеобхватен, пълен хаос. Криза във вярата, каквато не е имало от две хилядолетия. А освен това и юдаизмът ще бъде разтърсен. В края на краищата Исус е бил евреин, а никой не очаква пришествието на Месията с по-силно желание от първия народ на Библията. Още по-важно е, че за втория Месия историческите свидетелства са далеч по-убедителни от всички документи, свързани с нашия Господ. Тези доказателства биха могли да подтикнат милиони хора към пренебрегване на Исус Христос като наша опора и спасител, за да отдадат своята почит на този таен Месия. — Американецът забеляза как кардиналът се прекръсти при последните думи. — Милиони биха напуснали църквата. От нея като институция и от световното й влияние ще останат само жалки отломки.

— Свидетелствата ще бъдат отхвърлени като хитроумен фалшификат — вметна американецът. — Като заговор.

— Може би — допусна Браун. — Но вашата свята мисия е да опазите тайната на Месията. Да се доберете до доказателствата, потвържденията. А ако вие не успеете, погрижете се никой друг да не ги притежава. — Кардиналът помълча и лицето му издаде за миг някакво колебание. — Струва ми се… — Очите му сякаш се взираха в собствените му мисли. — Този таен Месия е знак, че Бог вероятно ни изпраща месии непрекъснато. И нашето спасение зависи от готовността ни да ги последваме. Но ние не ги разпознаваме. Или още по-лошо — убиваме ги.

Американецът се вторачи в кардинала, наклони глава и промълви:

— Значи Бог ни подлага на изпитание, за да провери готови ли сме да бъдем спасени? И когато най-после разпознаем Месията сред нас… без да го убием, тогава ще се спасим чрез него, така ли?

Браун кимна.

— Чрез нея.

— Моля?

— Младежо, втората плащаница също е съхранила на повърхността си образ. Това е образът на втория Спасител… женски образ.

Американецът ахна.