Хейли Норт
Очи в спалнята (9)

9.

В мига, в който Тони забеляза мъжа, познат и на застъпниците, и на нарушителите на закона като Роло Поло, да следи Пенелопа, разбра, че старият му информатор Скуийк е казал истината късно предната вечер.

Скуийк го откри часове след като Тони си тръгна от апартамента на Пенелопа — часове, след като се зарече, че ще я използва, за да се добере до Хинсън. Когато приближи обицата до ухото й, пръстът му едва докосна бузата й. И все пак това леко докосване го разтърси. Уязвимостта, която се спотайваше в сините й очи, все още го преследваше.

В онзи момент Тони осъзна, че не може да й причинява повече неприятности. Не и ако искаше да продължава да се изправя срещу огледалото.

Не очакваше уязвимост. Когато се приближи към нея, очите й приличаха повече на сърна, заслепена от светлината на ловеца през нощта, отколкото на жена, копнееща за целувка.

Дяволски желана жена!

Тони премести наблюдателния си пункт зад портата, за негов късмет оставена незаключена, на една къща на Бърбън стрийт и извади от джоба на късите панталони издрасканото си йо-йо, любимата вещ, която му помагаше да мисли.

Чудатият вуду-магазин се намираше сред жилищните сгради на улица Бърбън, където броят на туристите намаляваше и местните хора се радваха на този факт. Само понякога групи запотени традиционалисти със закачени на блузите имена и найлонови торбички в ръце се шляеха по улицата. Това място, сравнително тихо, му даде възможност да си помисли за изминалата вечер.

Вечерта, когато едва не целуна Пенелопа.

Неговото йо-йо затанцува надолу и беше на косъм от тротоара, преди да го дръпне обратно. Ето толкова близо беше до целувката си с тази жена.

Само да я раздвижи. Да я разтърси. Да си поиграе с нейната превзетост. Да, Тони искаше да й покаже какво пропуска като излиза с мъж като Хинсън, вместо с Тони Олано.

Какво имаше Хинсън, което Тони го нямаше? Тлъста банкова сметка? Луксозни костюми, хиляди? Научна степен по право? Тони въртеше йойото все по-бързо.

Егото му го убеждаваше, че тя го харесва. Разумът му казваше, че докосването му й е било неприятно.

Той погледна към Магазин магия Байу. Пенелопа все още беше вътре. Тони едва се въздържа да не извика, когато видя как тя се хвана на въдицата на най-стария нехранимайко на Бърбън стрийт.

Раздвижване надолу по улицата привлече вниманието му и той стисна йойото в ръка. Появи се мъж колкото висок, толкова и широк, с измачкан кафяв костюм, прекалено дебел за тази горещина. Носеше пъстра туристическа карта и доста се суетеше при разгъването и задържането й пред себе си.

Тони се намръщи.

Роло Поло се приближи с поклащане и спря на три крачки от портата, зад която се спотайваше Тони. Той престана да върти картата в ръцете си и застана загледан в нея, очевидно се опитваше да мине за турист.

Безуспешно. Дебелакът държеше картата обърната наопаки. Тони поклати глава, зачуден как такъв тип като Роло Поло запазва мястото си на служител номер едно при шефа на Хинсън.

От работа си като полицай през изминалите години Тони беше разбрал, че не е необходимо човек да бъде умен, за да е жесток.

Дебелакът хвърли поглед на картата, после бързо я обърна правилно. Тони се засмя, но смехът веднага заседна в гърлото му, като отчете присъствието на Роло Поло и как то влияе на повода, който го накара да потърси Пенелопа тази сутрин.

Когато Олано излезе снощи, неспокоен и странно неудовлетворен, той отиде При Смоуки на Оук стрийт, бар със съмнителна репутация, където цигарен дим, пияни самохвалковци и звънтенето на видеопокер машини допринасяха за атмосферата.

Отиде, за да си отвлече вниманието. За да си търси белята, би го нарекла майка му. Вътре шляпна ръце с няколко души, намигна на Лора и Доон, проститутките, чийто сводник беше Смоуки, след това си проправи път до бара, където се настани със своя будвайзер.

Бирата не изглеждаше така студена, както обикновено, телевизорът гърмеше по-силно от всякога, а барманът беше ново момче, което подвикваше на клиентите, оставили недостатъчен бакшиш.

Тони се почувства по-зле, вместо по-добре, хвърли два долара на бара, предизвиквайки бармана да му се развика. Мъжът тъкмо отвори голямата си уста и Скуийк се появи до Тони.

— Къде се губиш, приятелю? — Скуийк^[1], наречен така заради неприятния шум, който обичаше да вдига като трие маратонките си по твърди повърхности, вдигна ръка за „дай пет“ и Тони му отвърна. Той смяташе, че дай пет е глупав поздрав, но Скуийк никога не го пропускаше. Навикът му вероятно идваше от гледането на прекалено много телевизия както в затвора, така и извън него.

— К’во става? — Тони седна отново, като внимателно наблюдаваше дребния мошеник, специалист по навиците на хората от улиците. В миналото Схуийк го беше измъкнал от затруднение, а Тони никога не забравяше приятел, враг или информатор и на свой ред му беше помагал.

— Нищо особено, нищо особено — избъбри Скуийк и облиза устни.

— Дай ни два будвайзера — извика Тони на бармана, който погледна първо него, после двата долара, но им подаде бирите, без да пророни и дума.

Бирата на Скуийк свърши след три големи глътки и Тони, С изострени сетива, му взе нова. При Скуийк никога нямаше съвпадения. Щом дойде да го намери, значи нещо се мътеше — нещо, което според Скуийк интересуваше Тони, а значи и самия него.

Докато пиеше третата бира, Скуийк се отблъсна от мястото си до бара, където се подпираше с лакти, и направи скок напред, а после и назад. Маратонките му раздраха въздуха със своя силен скърцащ звук, заради който се гордееше и носеше името си.

— Добре звучи, Скуийк — кимна Тони, като се чудеше кой ли друг в бара обръща внимание на малкия ритуал. Без значение колко пъти Тони беше изтъквал, че навикът да не пропуска да изскърца с марковите си маратонки преди да съобщи горещата информация го издава, Скуийк не се отказваше от това.

Мъжът се захили и отново се подпря с лакти на бара, усмивка на задоволство грееше на лицето му. Започна да бели етикета на бирата и заговори на бутилката си.

Нито веднъж не погледна към Тони. Нито веднъж не провери дали той го чува сред врявата на бара.

Но Тони чуваше.

Ясно и с наострени уши.

— Твоят човек, нали го знаеш, хубавкото момче с костюма, та той има големи планове. Да, приятелю, големи планове — Скуийк се наведе към бутилката и зачопли запотения етикет с мръсния си нокът.

Димът от заведението лютеше на очите на Тони, докато се концентрираше върху това, което Скуийк искаше да му каже. Раздразнението само изостряше усещането му, че става нещо значимо.

— Да, чувам, че ще прескочи метлата. И то съвсем скоро. Но не защото сърцето му го иска. — Скуийк се захили. — Старецът му е наредил.

Тони отпи голяма глътка от бирата си. Знаеше, че изразът на Скуийк се отнася за сватбена церемония при роби, на които не са разрешили църковен брак.

Значи сватбени камбани звъняха за Хинсън.

Тони стисна здраво бутилката. Нареждането идва от шефа на Хинсън.

Само че не…

Скуийк продължи:

— Помислих си за теб и си казах: върви да откриеш коя е жената. Кажи на Тони и вероятно той може да успее да се справи. Нали знаеш, да използваш нея, за да се справиш с него. Този стар дявол няма да хареса да бъде второто прасе до коритото. — Скуийк се изкиска и погледна празната си бутилка.

Тони си спомни за банкнотите, които беше пъхнал в джоба. Надяваше се поне някои от тях да са десетачки. Взе още една бира за Скуийк и съвсем небрежно попита:

— Значи ще ми кажеш името й, нали? Така че да мога да измъкна нещо от брачните регистри.

Скуийк се шляпна по бедрото.

— Ти си интересен тип, Тони. Но, дааа, прав си, имам името й. Смешно име. Не е толкова лесно да се произнесе.

Олано знаеше установения ред. Знаеше, че не трябва да пита направо колко иска мъжът в замяна на информацията си. Скуийк Притежаваше професионална гордост.

Мислите на Тони за предишната вечер бяха внезапно прекъснати, когато вратата на Магазин магия Байу се отвори. Той рязко се върна в настоящето и загледа как Пенелопа намусено забърза надолу по стълбите. Искаше му се да има камера на стената вътре в магазина, която да заснеме автентичен филм, но тъй като очакваше един от лакеите на. Роло Поло да се появи, по-добре бе да не се показва въобще.

Роло Поло погледна над картата си. Пенелопа се спря на тротоара. Същият чешит, който я изигра преди малко, се приближи. Тони се усмихна. Няма начин да се остави да я изпързалят два пъти. Може да е разсеяна, но схваща бързо.

Внезапно тя се обърна и влезе обратно в магазина.

Мислено Тони отново се върна към молбата на Скуийк. В началото информаторът не можеше да изплюе камъчето и говореше със заобикалки, но накрая каза:

— Жена ми има нужда от помощ.

Тони беше присвил очи, докато си представяше как жената на Скуийк има проблеми със закона. За този мъж ще направи всичко, което е по силите му. Нито веднъж не му беше давал погрешна информация, а това си заслужаваше наградата.

— Казвай. Какъв е проблемът?

Скуийк започна да върти в ръце късчета от етикета на бирата.

Тони чакаше. Тъй като Скуийк не заговори, той реши да му помогне:

— Голяма беля ли си е навлякла?

Скуийк го погледна разочаровано и бавно каза:

— Моята жена не си търси белята.

— Извинявай… — Тони не искаше да го обиди.

— Аз и жена ми сме заедно от пет години. — Скуийк вдигна пръстите на дясната си ръка и кимна сериозно.

— Дълго време, пет години.

Тони трябваше да се съгласи с това твърдение. Беше по-дълъг период, отколкото той успя да съхрани брака си.

— Но нямаме деца — додаде Скуийк.

Тони чуваше, но въобще не му идваше наум как може да помогне.

Тогава Скуийк се обърна към него и го сграбчи за ръката.

— Обещай, че ще намериш доктор, който може да помогне на жена ми, и веднага ще ти дам името на Пенелопа Фийлдс.

Подозрението на Тони се бе потвърдило, той каза:

— Дадено, Скуийк.

Нямаше представа как да намери доктор, който лекува безплодие, но знаеше, че майка му ще се справи. И доколкото я познаваше, щеше да убеди доктора да прегледа жената безплатно.

Тони забрави за проблема на Скуийк, когато видя Пенелопа отново да изхвърча от магазина. Първия път тя излезе намусена, а сега вече разгневена. Той се зачуди и пусна йойото в джоба. Докато я гледаше как стои сковано на тротоара, промени първоначалното си мнение, че Пенелопа бързо схваща. За жена, припадала от горещина едва вчера, тя не беше научила добре урока си.

Роло Поло смачка картата на топка и пое след Пенелопа. Щом той се отдалечи на достатъчно разстояние, Тони се измъкна от убежището си зад портата и, като се придържаше колкото е възможно по-близо до сградите, започна да следи и двамата.

 

 

Докато шофираше през Френския квартал към апартамента си в Уеърхаус дистрикт, Пенелопа събираше пара, за да излее възмущението си към госпожа Мерлин. Как можа да я изпрати да търси такива боклуци?

На Канала я хвана червеният светофар и тя се загледа в потока от хора, който се движеше покрай нея, там контрастът беше голям — жени, всяка от тях с бебе на ръце и детенце до себе си, редом до излъскани мъже с бели ризи. Пенелопа се поуспокои малко и обмисли пак решението си да си отиде направо у дома.

Трябваха й факти. Безпристрастна, неоспорима, обективна информация. Беше чувала за магия със свещи единствено от госпожа Мерлин. Тя присви замислено устни. Изсвирването на клаксон зад нея я накара да потегли бързо, но зави рязко вдясно, вместо да продължи напред към къщи.

Ще отиде до Барнз и Нобъл в Метари. Знаеше за огромната книжарница, но все нямаше време да я посети. Познаваше града достатъчно, за да успее да намери магистралата и после изхода от нея, който да я отведе към булевард Ветеране мемориал, главния път, пресичащ голямото предградие Метари.

Пенелопа стигна дотам, като се обърка само веднъж. Считаше, че не е толкова зле за човек, свикнал да пътува само с градския транспорт в Чикаго.

Още в мига, в който стъпи в магазина, разбра, че може да прекара целия ден в него и напълно да загуби представа за времето. Взе си капучино, за да се подкрепи, и се пребори с изкушението да се пошляе между всички рафтове с красиво наредени книги, вместо направо да попита за сектора, където може да намери книги на тема магьосничество.

Като си пийваше от чашката, тя се качи с ескалатора и започна да разглежда отдел Съвременна епоха. Изцяло погълната от изучаването на право и данъчно облагане, Пенелопа никога не беше отделяла време за този отдел в която и да е от многобройните книжарници или библиотеки, където прекара толкова голяма част от живота си.

Пред очите й се разкриха много непознати заглавия и теми и това й напомни за усещането, което изпита през първия си ден в юридическата библиотека. Толкова много томове, толкова много неизвестни. След това интелектуалното предизвикателство я заинтригува. А сега, изправена пред тези рафтове с чудати книги, тя изпита чувство на превъзходство, предполагайки, че те са написани от смахнати хора, които предпочитаха да приемат измисления свят, вместо рационалния, в който живеят.

Вместо да се справят с действителността, някои хора се отдръпваха в магьосничество, магия, разгадаване на аурата, чакра — каквото и да означава това — всъщност всичко, което им дава надежда за по-добър свят.

Сега, след като се замисли, Пенелопа разбра, че това е абсолютно същото нещо като потъването й във фантазиите. Вместо да бъде по-дръзка и да се опита да излиза на срещи по-често, да среща мъже, дори да направи нещо толкова смело като да даде или отговори на обява за приятелство, Пенелопа се беше оттеглила.

Раул, любовникът от нейния измислен свят, може и да заемаше мислите й, но беше слаба утеха през самотните й нощи и наистина недостоен кавалер за приемите, на които канеха адвокатката.

Пенелопа притвори очи и вдиша от аромата на шоколада, поръсен върху пяната на капучиното. Да, призна си тя, трябва да направи някои промени в своя живот.

Само защото върви по предначертаната от майка й пътека, не означава, че не може да бъде адвокат и едновременно с това да се наслаждава повече на останалата част от живота си. Да си адвокат не е толкова лошо.

Майка й неведнъж беше казвала: По-добре адвокатка, отколкото сервитьорка. И въпреки че понякога Пенелопа все още обвиняваше майка си, която вече не бе между живите, че не я остави да си проправи свой собствен път в живота, трябваше да признае, че би предпочела да е съдружник във фирмата Ла Ку, Ричардсън, Зеринг, Рей, Уелман и Клийз, отколкото да подава кафета на бара в Барнз и Нобъл.

Пенелопа сбърчи нос като си спомни обвиненията на господин Гото. Нередно ли е да предпочита да бъде адвокат, а не сервитьорка? Тя не смяташе, че в това предпочитание се изявява прекалено много нейното его, особено като се има предвид, че би искала да стане главен готвач, а не адвокат.

Беше сигурна, че странно младият, но и някак си неостаряващ господин Гото тъкмо щеше да й помогне, когато го разубеди нещо, което тя направи. Той се отказа веднага след като тя си помисли, че господин Гото и госпожа Мерлин нямат добро образование. Е, може би Пенелопа беше малко сноб на тази тема, но обичаше майка си, въпреки мърморенето й, а майка й бе напуснала гимназията в последната година, защото забременяла с нея.

Разказът за това събитие Пенелопа беше чувала хиляди пъти. Само веднъж успя да вмъкне, че би искала да научи нещо за мъжа, който й е баща. Но на тази тема майка й винаги запазваше пълно мълчание.

Доколкото Пенелопа знаеше, зачатието й би могло да е непорочно. Тя често си мислеше, че тъй като цял живот прекара само с майка си, която се държеше настрана от всички мъже, не бе изненадващо, че тя самата никога не се сближи с някой мъж.

Но беше сигурна, че не страхът да не извърви пътя на майка си я спираше. Просто не знаеше как да привлича мъжете.

Известно време Пенелопа се взира в изстиващото капучино, после вдигна поглед към рафтовете. Имаше да върши работа. Най-добре е да се съсредоточи върху това.

Видя няколко книги на тема изкуството и магията на горенето на свещи, взе ги с една ръка и ги занесе, като държеше кафето си в другата, до един фотьойл в къта за четене близо до ескалатора. Няколко други клиенти вече се бяха настанили там и четяха какво ли не — от Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет до биографии на известни личности и хумористични книги.

Пенелопа си помисли, че трябваше да избере нещо по-разумно за прикритие на истинското й четиво. Който и да погледнеше към книгите й щеше да реши, че е една от онези смахнати ексцентрички. Дори във всичките книги, които беше избрала, пишеха магия вместо магия, като че ли самата дума имаше свое собствено мистично значение.

Е, днес не би могла да се смути повече, отколкото вече бе смутена. Да отиде да пита на висок глас за тестиси на жаба! Като се изчерви леко, Пенелопа отвори първата книга и започна да чете.

 

 

Тони почти изгуби Пенелопа при излизането й от Френския квартал. Тя го изненада с резкия завой на Канала и поемането й по магистралата. Изпеченият Роло Поло я следваше плътно все пак и беше спрял колата си недалеч от нейната на паркинга на Барнз и Нобъл.

Развеселен от факта, че Роло Поло трябва да държи под око книжарница, Тони остана в колата си, докато дебелакът най-сетне изключи двигателя на своята, вероятно и климатика, и се затътри към книжарницата. Купи си студена напитка, после хлътна във фоайето с климатик, където извади един непотребен жълт вестник от купчината, оставена там, и го изправи пред лицето си.

Докато наблюдаваше всичко това от колата си, благодарен на големите витрини, които му даваха такава добра възможност да вижда вътре в магазина, Тони се зачуди дали Роло Поло можеше да чете.

Хванат в капан за известно време, Тони нямаше друг избор, освен да чака отвън в колата. Роло Поло пазеше единствения вход и изход на книжарницата. Но рано или късно ще напусне поста си, за да потърси тоалетната. Тогава Тони може да се промъкне вътре.

Преди нямаше подобни намерения, разбира се, но сега почувства непреодолимо желание да види Пенелопа отново. Ще си вземе някоя хубава книга от рафта, ще открие къде е жената и ще се престори, че е погълнат от книгата, когато тя се сблъска с него.

Тя ще бъде впечатлена. Дори може и да приеме поканата му да излезе с него. Може би няма да стигнат до леглото. Поне не при първата среща.

Охо. Тони нервно прекара ръка през косата си. Овладей се, Тони-О, каза си той, изключи мотора и отвори прозореца. На паркинга беше горещо като в ада, слънцето напичаше колата, но не му се искаше да харчи бензин, за да поддържа климатика.

Напомни си, че единствената причина, поради която тръгна да следи Пенелопа до книжарницата, беше, за да разбере защо Роло Поло се интересува от нея. Роло Поло директно водеше към Хинсън и следователно към шефа на Хинсън, гангстер, свързан и с Ню Йорк, и с Лас Вегас, но толкова умен мъж, че рядко се разкриваше при което и да е от своите начинания.

Хинсън беше негов адвокат и главен изпълнител. В миналото щеше да се нарича consigliore^[2], наименование, познато от „Кръстникът“. Но гангстерите в Луизиана не бяха толкова старомодни и фамилията Хинсън работеше за създаването в Ню Орлийнс на една особена група от бизнесмени от предградията, магнати на недвижима собственост от Френския квартал и главорези от работническата класа. Така че Хинсън прекарваше голяма част от времето си да обмисля договори и други безсмислени юридически документи.

Тони изнемогваше от жега на навирания паркинг, той изтри потта от челото си и се помоли Роло Поло да отиде скоро да пикае. Той и дебелакът имаха прекалено дълга история зад себе си, за да може да поеме риска Роло Поло да го види сега.

А тъй като Тони очакваше Хинсън съвсем скоро да му предложи работа от името на своя шеф, съвсем не беше време да предизвиква съмнения. Рискуваше прекалено много.

Така че си седеше в колата и се потеше. След няколко минути ризата му се залепи за тялото. Надяваше се Пенелопа в хладния и приятен магазин да оцени жертвата му.

Не се шегувай със себе си, каза си той и включи радиото. Зазвуча тъжна песен за изгубена завинаги любов и бързо го изключи. Чудеше се какво ли беше вдъхновило Пенелопа да посети Магазин за магия Байу и Барнз и Нобъл. Несъмнено беше работлива, но при влизането й в магазина на Бърбън стрийт изглеждаше сякаш има определена цел.

Спомни си за чудатата статуетка, която видя под леглото й, когато проверяваше за натрапници, и се зачуди дали уважаемата адвокатка, освен че крадеше от магазините, не се занимаваше и с окултизъм. Това имаше толкова смисъл, колкото което и да е обяснение на въпроса защо ще си държи скрита под леглото такава налудничава фигурка, дето намига.

Слава богу! Роло Поло току-що реши да си направи почивка, без съмнение, за да отиде до тоалетна. Този път дебелакът не тръгна както преди направо към бара за напитки. Тони излезе от колата си още преди гърбът на Роло Поло да се скрие в дълбините на магазина.

След като влезе вътре, Олано се намръщи, смаян от многото възможности. Книжарницата беше огромна. Чудеше се как намират достатъчно книги, за да я напълнят. Неговата представа за купуване на книги беше да вземе някой случаен уестърн от магазинчето на ъгъла.

Ню Орлийнс, помисли си Олано, като присви очи и се огледа около първите рафтове с книги за Пенелопа, се променя.

А също и той самият, осъзна Тони, като пое с ескалатора да провери втория етаж. Да преследва жена, която не беше показала интерес към него. Приятелите му не биха повярвали, че е възможно подобно нещо за Тони Олано. Те го познаваха като мъжа, който завоюва жени като Бренда от 39 Б.

Тони имаше същата представа за себе си и затова му се струваше странно да е в книжарница и да преследва адвокатка, чиято официална блуза е закопчана догоре.