Хейли Норт
Очи в спалнята (10)

10.

Магията със свещи изглежда можеше да даде някои доста добри резултати. Но при практикуването на различните заклинания трябваше да се вземат предвид много подробности, като например вида на свещта и дали избираме да топим във восъка частици и парченца от коса и тяло, за да създадем една могъща кукла.

Както и да е, въобще не беше споменато за тестиси на жаба.

Пенелопа се настани удобно и се замисли за четивото си. Списъкът за пазаруване, който й даде госпожа Мерлин, имаше толкова смисъл, колкото и прочетеното досега. Наистина ли хората вярваха в подобни неща?

Взе следващата книга, тя беше с меки корици и авторите твърдяха, че в нея е разкрит най-добрият начин да се научим да виждаме аурата. Госпожа Мерлин доста мърмореше за аурата на Пенелопа. Освен това спомена, че Тони Олано има прекалено виолетова аура, за да си позволи да я притисне както Дейвид снощи.

Едва снощи.

Пенелопа подпря буза с една ръка и като прескочи въведението, зачете главата, в която се говореше за виолетовия цвят.

Разбра, че виолетовата е доминантната аура на хора, които водят интензивен и бурен живот. Родени лидери. Склонни към мечтателност. Също и много чувствени.

Е, най-сетне намери твърдение, което да съвпада с обективните й наблюдения.

Тони Олано е определен като чувствен.

Пенелопа се усмихна и се настани по-удобно във фотьойла. Представи си го как седи до нея и двамата са потънали в книгите си. Той я е прегърнал с една ръка и нежно гали шията й. Тя се е облегнала на големите му като защитна скала гърди, чувства се в безопасност, уютно и съвсем спокойна. Вместо книгите, които взе от рафта, в своята фантазия тя прелистваше любимия М.Ф.К. Фишър, преиздаден наскоро. Идеи за менюто се въртят в главата й, докато обръща страниците на остроумната и интересна книга.

А той какво чете?

Пенелопа се отдаде на фантазията си. Какво ли би чел мъжът от нейните мечти?

Хмм. Много пъти препрочитаната „Война и мир“? Съмърсет Моъм? Или може би Дикенс?

Тя се намръщи, като не успя напълно да си представи този момент от бленувания свят. Образът на Тони, който прелиства страница след страница, пробягна през съзнанието й и тя се размърда, недоволна от насоката на мисленето си.

Книгата за аурата се изплъзна от скута й и падна с тупване на пода. Това я върна обратно към действителността, тя примигна и се наведе, за да я вземе. Но преди да успее да я докосне, една ръка, голяма, силна и осеяна с малки, черни косъмчета, хвана книгата.

Пенелопа вдигна поглед нагоре по познатата вече пътека на здрави ръце и бицепси, разкриващи мъж, който се чувства съвсем свободно в спортната зала.

Колкото повече трудности има в спортната зала, толкова по-добре, допълни Пенелопа към мисленото си проучване, докато издърпваше книгата си от Тони Олано.

Той се усмихна и попита:

— Често ли идваш тук?

Пенелопа небрежно нареди книгите за свещи и аура, така че заглавията да не се виждат, и отговори:

— Разбира се. А ти?

— Редовен клиент съм.

Той седна грациозно на стола, перпендикулярно на нейния, изпъна дългите си крака и отвори книгата, която носеше. Не каза нито дума повече, очевидно задълбочен в четивото си.

Пенелопа го погледна гневно. Напълно в негов стил — появява се, а след това се преструва, че не я забелязва. Надникна да види какво чете той, но не можа да разчете заглавието.

Тя взе отново книгата си за аурата, като я хвана така, че да не се вижда корицата с ярките букви. След като прелисти няколко страници без да разбере и една дума, да не говорим за същността на аурата, затвори рязко книгата. Погледът й беше привлечен от мускулестия прасец с бронзов загар на Олано и как той небрежно полюлява крак напред-назад, докато чете.

Под късите панталони с цвят каки се виждаха краката му, обсипани с точно необходимия брой къдрави, черни косъмчета, достатъчно гъсти, за да са интригуващи, и не толкова много, че да са отблъскващи. Пенелопа не можа да не се запита какви ли са гърдите му. Едно загатване за същите черни косъмчета се подаваше над разкопчаното копче на ризата с къс ръкав.

Още миг и щеше да потъне в някоя от своите фантазии. Направи усилие да се пребори с това изкушение, после реши да прекъсне заниманието на Тони. След като продължава да я следи, ще трябва да изтърпи един безцелен разговор. Наведе се леко напред и с, надяваше се, привлекателна усмивка попита:

— Е, какво четеш?

Той изсумтя, посочи с пръст около средата на лявата страница и хвърли един бегъл поглед нагоре към нея. Очите му изглеждаха по-тъмни и по-напрегнати от предишните пъти, когато го бе виждала. Кръговете под очите днес бяха малко подути и по-мораво сини от вчера. Без съмнение беше намерил някоя Бренда-от-39 Б и бе останал на купон цяла нощ. Пенелопа се намуси малко и повтори въпроса си.

Той се поколеба, огледа се и едва тогава отговори:

— Социално приспособяване на малолетни престъпници, настанени в домове приемници с психосоциални предизвикателства: — Дългото заглавие се изниза така леко, сякаш Тони беше гост-лектор на конференция.

Пенелопа вдигна вежди. Впечатляващо — измърмори тя. И наистина беше впечатлена. Почти очакваше той да чете тъпа книга за спорта. Или безсмислен уестърн.

Олано сви рамене. Пръстът му все още сочеше страницата, попита: А ти?

Е, сега я хвана. Искаше й се да може да отговори с поне наполовина впечатляващо заглавие. После каза:

— Правя проучване по въпрос, който едва ли би те заинтересувал.

— Така ли? — Той се наведе напред; сви краката си по-близо до стола. Тъмните му очи изгаряха нейните, блестяха с огън, който Пенелопа искаше да има куража да изследва. — Опитай.

Тя се засмя нервно:

— Аз… ъъъ, очаквам гостенка, която се занимава с аура и подобни неща, така че чета за тях.

Тони кимна:

— Мислех, че Толстой би ти допаднал повече.

— Разбира се. Анна Каренина е една от най-любимите ми книги. Но някои изследвания са необходими. — Тя посочи към неговото четиво. — Очевидно си съгласен с това твърдение.

— Какво? — Той изглеждаше изненадан, после кимна: — О, разбира се. Като моето изследване върху социалното поведение на малолетните престъпници.

— Доклад ли пишеш?

— Да. — Тони забарабани с пръсти върху отворената книга. — Точно така, доклад.

— За кое списание?

Той се намръщи, темпото на барабаненето се забърза:

— Наистина още не съм решил.

Пенелопа кимна:

— Важно е да избереш най-доброто списание в тази област. След това, ако не приемат статията, ще я предложиш на следващото надолу в списъка. Не намираш ли това за вярно?

Беше ред на Тони да кимне. Опита се да изглежда умен, доколкото знаеше как. По дяволите! Тази жена го въвлече да върши, говори, мисли и чувства неща, с които не му бе работа да се забърква. Пише доклад за публикуване? Нямаше ли професорите от колежа да харесат идеята! Разбира се, те ще бъдат още по-изненадани, че той си спомни името на един от учебниците, името, което изрече толкова лесно, когато Пенелопа го попита за заглавието на неговата книга.

Вероятно тя му бе задала друг въпрос, който той очевидно бе пропуснал. Е, поне реши да говори с него.

— Какво каза? — попита Тони.

Нещо като раздразнение се появи на лицето й, след това се разсея. Дамата не беше свикнала да повтаря.

— Попитах, господин Олано, с какво се занимаваш? Освен да ме следиш из града, разбира се?

Въпросът й внезапно му напомни неговата цел. Не беше дошъл в тази интелигентна книжарница, за да флиртува с жена, която нормално не би му обърнала внимание. Той имаше мисия. Бързо огледа долния етаж. Добре. Роло Поло беше заел поста си във фоайето.

Тони отново погледна жената, седнала до него. Тя чакаше отговора му с нетърпелива светлинка в премрежените сини очи. Устните й, съвсем лекичко полуотворени, намекваха за напрегнато очакване на думите му. Да, точно така, Олано, каза си той кисело. Хвърли й загадъчен поглед, един от тези, дето имаха такъв добър ефект при жени като Бренда в 39 Б, и отговори:

— Изследвания.

Тя скръсти ръце върху книгата си:

— Изследвания?

Тони хареса отговора си. Засмя се:

— Да, би могла да ме наречеш професионален изследовател.

Пенелопа се беше приближила към него. Явно се опитваше да провери какво чете. Той избута книгата по-надалеч. Тогава тя се облегна назад и му се усмихна, искрена, жизнерадостна, пленителна усмивка. Докато я гледаше как му се усмихва, Тони разбра, че би направил всичко, за да спечели отново тази усмивка.

— Мисля, че е чудесно, дето след като си напуснал полицията, си започнал да помагаш на децата да не се забъркват в неприятности — започна тя тихичко. — Приятно ми е да срещна мъж, който помага на хората.

Тони се размърда неспокойно на стола си. Той присъстваше, когато Хинсън й каза, че е бил ченге. Бог знае с какви още подробности й бе напълнил главата, след като ги остави сами. Не е за чудене, че през повечето време тя го гледаше сякаш той е някакъв прокажен престъпник.

— Много хора просто щяха да тръгнат надолу по спиралата — говореше Пенелопа. — Нали разбираш, да се подадат на тежестта на позора.

Тони зърна загриженост в тези нейни големи очи. Много жени обичаха да спасяват нещастните, угнетените. Нервно прекара ръка през косата си.

— Не си ме виждала преди няколко месеца. Беше трудно. Как го нарече ти? Да тръгнеш надолу по спиралата? — Той въздъхна дълбоко и се вгледа в очите й. — Опасявам се, че нямаше да ме харесаш много в онзи момент от моя живот.

Пенелопа хвана книгата, която бе започнала да се изплъзва от скута й. Облиза долната си устна. На Тони страхотно му се прииска да се наведе и езикът му да мине по същата пътечка. Приятно и бавно. Тя се променяше. Не че му влизаше в работата да се опитва да стигне донякъде с тази жена, но не можеше да се въздържи.

Никога не беше срещал жена като Пенелопа Сю Фийлдс и Бог да му е на помощ, искаше да знае всичко, което може да се науми за нея. Адвокатка, крадла, любителка на черна магия — каквото и да е, той трябваше да открие какво още. Трябваше да използва симпатията й, за да постигне целите си.

— Приятелите ми ме подкрепиха — продължи мъжът, като се пресегна и събра листите от тетрадка, разпилени по земята, когато книгата й падна, — но съпругата ми… — Направи жест с ръка, сякаш прерязва гърло.

Пенелопа преглътна. Вдигна изящната си ръка и започна да си играе с една къдрица, изплъзнала се от кока, дето му пречеше да се наслади на вида на коса, разпиляна по раменете.

— Трябва да е било ужасно.

— По-добре да го разбера по-рано, отколкото по-късно.

— Предполагам, че е така — промълви тя. Продължи да си играе с косата, после погледна към книгата си. Когато отново вдигна поглед, попита: — Съпругата ти. Ще се върне ли?

Той поклати глава:

— Не.

— Не би ли я приел отново? — с любопитство се заинтересува тя.

Тони отново поклати глава.

— Нещата стоят така — каза. — Когато си ченге и отидеш на повикване, а твоят приятел ти измени и не те прикрива или не те подкрепя, ти просто не си рискуваш задника втори път.

Пенелопа потрепери:

— Е, ако е така, разбирам…

На Тони му стана малко гузно, не описва бившата си жена в такава лоша светлина. Кейти постъпи правилно, когато предложи развод, и като резултат от това те се разделиха, преди да разрушат приятелството си. Той се надяваше тя да няма нищо против, че й отрежда толкова лоша роля, за да спечели точки пред Пенелопа, особено след като разводът им настъпи много преди нагласеното уволнение от полицията.

Пенелопа беше престанала да си играе с косата. Очите й бяха станали нежни и замечтани. Тони затвори книгата си и се наведе напред. Не трябваше да прави това. Трябва да я остави на мира, но, по дяволите, искаше му се тя да разпусне великолепната си коса, искаше му се да я види, когато не е закопчана от горе до долу.

Изправи се пред истината, Олано, каза си той, искаш да я видиш в леглото си и погледът й да говори, че ти си най-изумителния мъж на земята.

Той преглътна с мъка и тъкмо отвори уста да я покани на истинска среща, когато един женски глас, глас, който би познал, където и да се намира, разсече тишината:

— Тони-О, ти какво правиш тук?

Замечтаното изражение на Пенелопа се загуби и тя се обърна да види кой говори.

На Тони не му бе необходимо да проверява.

— Лельо Тути — каза той, като стана да поздрави лелята, която допреди тридесет секунди обичаше много.

— Как си? — Леля му не говореше, а бумтеше. Остави купчината с книги на масата до неговия и на Пенелопа стол и облегна закръгленото си тяло на ръба на масата, като махна с ръка, за да отхвърли предложението на Тони да седне на мястото му.

Няколко от другите читатели ги погледнаха. Един мъж постави пръст на устните си.

Тони седна отново, като хвърли поглед на Пенелопа.

— Казах си, това прилича на Тони-О, но какво, дявол да го вземе, прави той в книжарница? — Тя плесна коляното си и се засмя.

Тони отново погледна към Пенелопа.

Тогава леля му затисна устата си с ръка.

— Ооо — проточи тя и намигна на Пенелопа, — винаги съм приказвала прекалено много.

— Леля Тути, Пенелопа Фийлдс.

Пенелопа кимна:

— Приятно ми е да се запознаем — промълви, а гласът й можеше и лед да разреже.

Тони изстена. Божичко! Тъкмо когато щеше да я разнежи…

— Само си взимам някои готварски книги. Трябва да идваш у дома по-често. Ела и опитай новото ми cannelloni. Правя го чудесно, направо да си оближеш пръстите — обясни леля му и шумно целуна върха на пръстите си.

Тони се засмя въпреки желанието си.

Дори Пенелопа изглеждаше не толкова ледена.

— Е, не се откъсвай от семейството… — Леля му се изправи, после се наведе да събере книгите си. — Доведи и приятелката си на вечеря, а ние ще й разкажем какъв си в действителност — предложи тя и отново намигна.

Тони стана, целуна я по бузата и помаха за довиждане.

Когато се обърна отново към Пенелопа, всякаква следа от размразяване беше изчезнала. Тя взе книгите си в ръце.

— Значи идваш тук често? — Хвърли му поглед, предназначен да го нарани. — Знаеш ли какво мисля? Ти си лъжец. Натрапчив лъжец.

Пенелопа грабна книгата му от него и прочете на висок глас: Книга за отговорите на кръстословиците на списание Таймс.

Като я захвърли обратно, изсъска:

— Толкова за помагането на млади хора с проблеми.

Жената се изправи и застана над него.

— Ако ви видя някъде пред погледа си, господин Олано, ще ви зашлевя със заповед за ограничаване толкова бързо, че няма да усетите откъде ви е дошло.