Хейли Норт
Очи в спалнята (25)

25.

Пенелопа се събуди и не бе сигурна къде се намира. Примигна. Олтарът на масата се фокусира пред очите й. У дома, на собствения диван. Тя приглади ръкавите си, учудена, че е заспала с костюма и все още обута с тези глупави високи токове.

Изхлузи ги, оправи полата си и се прозина. Отмахна разчорлената коса от лицето си, стана и се изпъна с високо вдигнати ръце над главата. Почувства се сякаш е спала цяло денонощие.

А какви сънища!

След това, когато спомените й се върнаха, тя подозрително погледна към олтара със свещи.

— Госпожа Мерлин — извика високо, — ако си тук, излез и ми кажи дали това, което си мисля, че се случи, наистина се е случило.

— Мяууу!

Настоятелният, почти кисел звук се чу зад Пенелопа. Тя подскочи и се обърна. Голяма рижа котка бе вперила очи в нея.

— Ти не си госпожа Мерлин. — Към тази котка Пенелопа почувства такова мило чувство, както към никоя друга, коленичи и протегна ръка. Котката подуши въздуха и се приближи предпазливо.

Пенелопа я погали зад ушите, където знаеше, че ще й хареса, после погледна плочката, която висеше от пурпурното кадифено герданче. ВЪРНЕТЕ НА ГОСПОЖА МЕРЛИН прочете тя и се усмихна. Добре е и това, щом не може да намери магьосницата, която създава бъркотии; имаше чувството, че госпожа Мерлин ще дойде да потърси котката си съвсем скоро.

Пенелопа си спомни скаридите, дадени й от Тони в съня, в който бе котка, и отиде до кухнята да потърси нещо за хапване за котето. То я последва на безопасно разстояние.

Домофонът иззвъня докато слагаше риба тон в една чинийка. Занесе чинийката до масата и тогава се обади.

Чуха се няколко гласа едновременно, но единственият, който ясно долови, беше на Тони. Тя извика щастливо и натисна бутона, за да се отвори вратата.

Бе сънувала най-лошия сън — някой е застрелял Тони. Пенелопа погледна към котарака, който ядеше щастливо от рибата. Но ако не бе сънувала превръщането си в котка, значи не бе сънувала и престрелката!

Отвори вратата. Госпожа Мерлин и господин Гото влязоха, но Пенелопа имаше очи само за мъжа, който бавно вървеше след тях.

Той й хвърли закривена усмивка, от едната страна устните му бяха по-извити от другата, в тъмните му очи пламтеше огън.

Тя стоеше вперила поглед в него, неочаквано по-стеснителна от всякога.

— Пенелопа, колко си красива — промълви Тони и разтвори ръце.

Тя погледна към измачкания си костюм и обутите в чорапогащи крака, докосна с пръсти рошавата си коса и се зачуди как може да я нарича красива, но не възрази.

Вместо това отиде да я прегърне, така непринудено, както когато беше котка на четири крака, сгуши се в него. Едва тогава осъзна, че той има превръзка на ръката.

— Не съм сънувала престрелката!

— Господин М! — госпожа Мерлин се приближи към рижата котка, която седеше до олтара и си миеше муцунката. — Скъпото ми коте! — Тя вдигна котката и я залюля в ръцете си.

Господин Гото отиде до масата и започна да разглежда внимателно олтара. Поклати глава и се зае да го разваля.

Пенелопа заведе Тони до дивана, настоя той да седне там, но не се отдели от него.

— Е, ще ми каже ли някой какво се е случило?

Госпожа Мерлин я погледна виновно.

— Страхувам се, че създадох нова бъркотия. А когато се опитах да оправя нещата, те някак си само се влошиха. — Лицето й се проясни. — Може да се каже, че от една каша забърках още по-голяма! Но господин Гото се притече на помощ. — Тя разроши козинката на котето. — Нали, господин М? Въпреки че той ми бе много ядосан.

Господин Гото слагаше частите на олтара в чантата си.

— Няма проблеми, госпожа Мерлин — отговори той. Усмихна се на Тони и Пенелопа и продължи. — Всичко е добре, когато свършва добре.

— А аз наистина ли бях котка? — попита Пенелопа, но вече знаеше, че наистина е населявала това пухкаво рижо тяло.

Тони прошепна в ухото й:

— И то каква котка! Харесваше ми да те галя.

Тя се изчерви.

Господин Гото вдигна чантата си.

— Госпожа Мерлин, мисля, че можем да ги оставим двамата сами да завършат с обясненията.

— О, да, виждам, че вече не се нуждаят от помощта ми — смотолеви тя и намигна на Пенелопа. Тръгна към вратата и се поспря. — Запомни, скъпа, няма нищо лошо в това да бъдеш егоист.

А на Тони каза:

— Обади ми се, когато искаш онова специално заклинание за твоя приятел Скуийк.

Той кимна, а господин Гото поклати глава, очевидно отчаян, че никога няма да може да промени госпожа Мерлин.

Вратата хлопна зад тях.

Тони се размърда, така че да може да гледа право в тъмносините очи на Пенелопа. Повъртя в ръце сребърната верижка и докосна медальона с гравираното П.

— Ела тук, котенце, време е да те накарам да мъркаш.

На Пенелопа й беше по-лесно да повярва, че е населявала тялото на котка, отколкото да повярва, че Мъжа със страстните очи изрича тези думи на нея с копнеж по лицето му. Тя се поколеба, но той я придърпа към себе си и леко я целуна по устните. После вдигна глава.

— Но първо трябва да поговорим…

Пенелопа, с полуотворени устни и леко нефокусиран поглед, си играеше с горното копче на ризата му.

— Да говорим? — намуси се тя. — Сега?

Той кимна.

— Защо винаги постъпваш справедливо, когато си до мен?

— Защото ти си толкова важна за мен — тихо отговори той. Взе ръката й в своята и погали дланта й. — Така че да започнем отначало.

Тя кимна, в ума й се въртяха думите толкова важна. Те не бяха Обичам те, но със сигурност имаха голямо значение.

Тони видя как тя се замисли над казаното, харесваше му начинът, по който анализира всяка дума, всеки жест. Никога не бе срещал жена като Пенелопа. Сгушена близо до него, очите — блеснали, лицето — огряно от събудената страст, тя му се усмихна и той почти промени решението си първо да говорят и после да се любят.

Надяваше се тя да му отговори с нещо подобно, когато й каза, че е важна за него, надяваше се някак си да го увери, че не я преследва напразно. Защото ако тя не го желае така силно, както той нея, това ще му нанесе по-дълбока рана и от куршума.

— Изглеждаш много сериозен — измърмори Пенелопа и погали с пръст веждите му.

Той прочисти гърлото си.

— Така е, защото този път ще ти разкрия истината за себе си, а не букет от скалъпени истории.

— Подобни на онези в книжарницата? — Тя плъзна пръста си надолу по бузата му, докосване нежно като перце, и то разпали жаждата му към нея в цялото тяло.

Тони кимна.

— Обзалагам се, че зная какво ще ми кажеш — прошепна тя.

— Така ли?

Докосванията й го подлудяваха.

Тя се вгледа в очите му и каза:

— Че не си бивше ченге.

Изненадата му явно пролича, защото тя извика Бимго. Докосна с пръсти ухото му и започна да рисува малки кръгове.

— Прекалено честен си.

Той я целуна.

— Благодаря ти за вярата в мен. Повече от година участвам в една секретна операция, но тази вечер тя бе разбита.

— Знаех си! — Пенелопа блъсна ръката му и той направи гримаса. — Нараних ли те? — Блясъкът в очите й стопяваше болката в тялото му. — Може би трябва да те целуна и да те накарам да се почувстваш по-добре.

— Вече ставаш по-смела или просто свикваш с мен? — промърмори Тони и въздъхна доволно, тъй като тя наистина го обсипа с леки целувки по врата и раменете над превръзката.

Пенелопа вдигна глава.

— Госпожа Мерлин ме обвини, че нямам приключенски дух, и аз започнах да работя по въпроса, откакто тя нахлу в живота ми.

— Справяш се добре — рече приглушено Тони, погали косите й и малко по малко започна да насочва целувките й от раменете си към гърдите.

Тя спря.

— Госпожа Мерлин каза ли ти коя и каква е?

Той кимна. Не искаше Пенелопа да спира целувките си. После си спомни, че той пръв предложи да разговарят. Оле, тази жена наистина преобърна живота му с главата надолу.

— Видях те да я пускаш в чантичката си в Потъри Делит и си помислих, че крадеш от магазините.

Пенелопа сипеше безмълвни целувки между копчетата на ризата му, по-скоро ризата на Рой. Спря.

— Ооо! Изненадана съм, че не ме арестува.

— Исках — засмя се той и разроши косата й, — имах желание да те съблека и да те претърся. Хубаво и бавно, само ние двамата, заключени в една килия.

Тони откопча горното копче на сакото й.

— Щеше да бъде много неприлично и ужасно незаконно — прекъсна го тя с тон на стара мома, а очите й грееха палаво, като че ли намираше идеята за вълнуваща. — Искам да знаеш, радвам се, че си полицай. Отива ти и съм сигурна, че никога няма да извършиш нещо незаконно.

— Благодаря ти… — Той я целуна и откопча второто копче. — Раул не е ли правил нещо неприлично?

— Раул? — Очите й се ококориха. — Не ми се подиграваш, нали?

— Не, разбира се — усмихна се той, откопча третото и последното копче, откри гладката кожа и дантеления сутиен.

— Тъй като си споделяме тайни — поде Пенелопа, — има нещо, което трябва да знаеш за мен.

Тони отметна една къдрица от бузата й.

— И какво е то, котенце?

— Ами аз… ъъъ, склонна съм да изпадам в света на фантазиите.

Той се засмя.

— Вероятно можем да извлечем полза от твоята дарба.

Пенелопа се изчерви леко и продължи:

— Освен това не съм толкова сериозна, колкото изглеждам. Например… — Тя спря и видът й бе почти предизвикателен. — Може да не остана адвокат за цял живот. Винаги съм искала да бъда главен готвач, а сега дори пиша готварска книга.

Той я целуна отново.

— Роднините ми ще се радват да има още един главен готвач. Ще бъдеш в духа на семейството.

— О, Тони… — Тя го прегърна и той бе благодарен, че избягна раната му. — Караш ме да се чувствам сякаш всичко е възможно.

— Чудесно. Ти се запозна с леля Тути; тя е луда по готварските книги.

— Ами тази, която аз се опитвам да пиша, е малко по-различна.

Тони обхвана с длан едната й гърда и започна да докосва зърното през дантелата на сутиена. Вече бе говорил достатъчно дълго, не че не се интересуваше от разговора, но тялото му имаше други интереси.

— Колко различна?

Тя започна да разкопчава ризата му.

— Нарича се „Любовни хапки“.

— Охо… — Той обсипваше с милувки шията й. — Има ли още нещо, което мислиш, че ще ме отблъсне?

— Сирак съм. — Тя изговори думите така тихо, че той почти не успя да ги чуе.

Ръката на Тони замръзна, той се изправи пред съвестта си. Олано знаеше кой е баща й. Да й каже ли, да я натовари ли с бремето на информацията, че баща й нарушава законите и никога не е искал да я признае? Или да не повдига неприятни въпроси? Имаше нужда от мъдрост, която не притежаваше.

Избра да остави решението на съдбата и бе доволен от избора си, защото след малко тя продължи:

— За мен няма значение, но ако се омъжа някога, искам да имам много, много деца.

— Какво искаш да кажеш с това ако? — Тони я привлече до себе си и те двамата се опънаха на дивана.

Тя го погледна, несигурност се четеше в очите й.

— Пенелопа, аз приключих с флиртовете си. Искам теб. Нуждая се от теб. — Той си пое дълбоко въздух и рискува с най-големите думи: — Някои хора ще кажат, че съм полудял да го изричам, защото съвсем скоро те срещнах, но аз те обичам.

— О, Тони… — прошепна тя. — И аз те обичам, ти си моите осъществени фантазии.

— Ако има нещо, което възнамерявам да ти покажа — той спря, за да погъделичка ухото й, а тя започна да тръпне и да се смее, — то е колко по-прекрасна може да бъде действителността от фантазията.

— Мммм — промърмори Пенелопа и вярваше, че с Тони подобен подвиг е възможен.

Той хвана ръката й, приближи я към устните си. Целуна я, бавно започна да поставя пръста й в устата си, после втори, обгръщаше ги с език и в същото време лекичко ги издърпваше напред–назад между устните си. Очите му танцуваха и изпращаха намеци, а тя се почувства странно възбудена.

Когато Тони спря, на нея й се искаше той да го повтори отново.

— Охо, това беше… — Тя започна да търси най-точната дума и се сети — … изкусително сладко.

Олано се засмя.

— Е, правил ли е някога Раул нещо такова?

Очите й се ококориха. Тя бавно поклати глава.

Той й се усмихна, докато се опитваше да се измъкне от ризата си, и Пенелопа разбра, че възнамерява да й разкрие още наслади. Тя му помогна с ризата, после постави ръка на катарамата на колана, знаеше, че вероятно изглежда така стеснителна, както се и чувства.

— Пенелопа, не трябва да правим нищо, което не ти се иска — изрече той тихо. — Ще спрем веднага, ако кажеш.

— Да не си луд? Не се дръпнах вчера и няма начин да ме спреш днес. — Тя се усмихна. — Госпожа Мерлин събуди приключенския ми дух и ме научи, че няма нищо нередно в егоизма.

Тя изхлузи обувките му и издърпа панталоните. Той я придърпа до себе си:

— Мисля, че започвам да харесвам госпожа Мерлин все повече с всяка изминала минута.

Тони свали сутиена й, плъзна се надолу по дивана и обсипа тялото й с целувки. Спря, когато устните му достигнаха до копринените бикини.

Пенелопа затаи дъх. Той целуна вътрешната страна на едното бедро, после другото, нежни целувки, които я възбуждаха и разгорещяваха и караха вътрешностите й да се топят. Тя въздъхна и промърмори доволно: Захарчета и люляци.

Той смъкна бикините надолу по краката й, очите му бяха по-тъмни и наситени от всякога. Пенелопа лежеше облегната на възглавниците и го гледаше.

След това, с палава усмивка на устните, Тони наведе глава и езикът му започна да обхожда тялото й много по-интимно от невинните целувки, с които обсипваше бедрата й досега.

Пенелопа се задъха и изстена така приглушено, че едва разпозна собствения си глас.

— Ааа — измърмори Тони, — предполагам, че Раул не е правил никога това.

— О, не — промълви тя и се отдаде на най-прекрасните усещания, разтърсващи тялото й. Между страстните въздишки успя да изрече: — Мисля, че господин Гото беше прав, когато каза Всичко е добре, когато свършва добре.

Тони леко вдигна глава и я погледна със страстните си очи.

— Пенелопа, котенцето ми, ние едва сега започваме…