Хейли Норт
Очи в спалнята (8)

8.

ВЛЕЗТЕ И СЕ ЗАПОЗНАЙТЕ С МОГЪЩЕСТВОТО НА ВУДУ приканваше плакат, закачен над входа на магазина на Бърбън стрийт, който Пенелопа трябваше да посети според инструкциите на госпожа Мерлин.

Не обръщай внимание на боклуците — каза малката женица, докато закусваше отново овесена каша. — Това е за туристите, които си мислят, че щом са дошли във Френския квартал, трябва да си купят вуду кукла, за да върви с дайкирито им. Истинското магьосничество е отзад. Само кажи на мъжа зад щанда, че аз те пращам.

Сега Пенелопа се колебаеше на тротоара и се чувстваше съвсем като туристите, които госпожа Мерлин осмиваше. Не знаеше дали ще може да се справи с поръчката.

Всичко беше толкова невероятно. Ето я нея, адвокат, който се занимава с ясно определения свят на доходите и решенията на Данъчния съд, да отива да купи стоки, необходими на госпожа Мерлин за някакъв чудат ритуал със свещи.

Пенелопа не можеше да приеме, че госпожа Мерлин се е родила шест инча висока и ще си умре шест инча висока, логиката й я караше да направи всичко възможно, за да върне на гостенката си действителния ръст.

Слънцето я жареше с лъчите си, докато се разтакаваше пред тясната стара къща, в която се помещаваше Байу магия магазин. Горещината й напомни за вчерашното фиаско и тя знаеше, че или трябва да влезе в магазина, или да потърси сянка под някой балкон.

Все още се колебаеше, част от мислите й бяха насочени към въпроса защо госпожа Мерлин не може просто да си направи ново заклинание, без да я праща да търси определени стоки. В същото време някои от мислите й я отнасяха към тротоара на Канала, където припадна в ръцете на Тони Олано.

Заслужаваше си да изпита присвиването в стомаха, тревожното пулсиране в главата точно преди да се олюлее, за да бъде хваната и задържана от две здрави ръце, по-силни от на мъжа от нейния въображаем свят.

Пенелопа въздъхна и се зачуди дали той ще се появи пак, като по чудо, или вече е престанал да я следи, след като така й се върза езикът снощи. Щурчета и звънчета! Всяка жена, дори младо момиче, щеше да измисли да каже нещо кокетно на жизнения и енергичен Тони Олано, намиращ се само на няколко инча от полуотворените й устни.

Но не и Пенелопа.

Тя въздъхна отново. По-добре да влиза или ще припадне. Ако не от горещина, то от огорчение от себе си.

Изневиделица се появи слаб млад мъж, облечен с дънкова риза с навити ръкави, свободно пусната върху широки къси панталони. Пенелопа стисна чантичката си и опита да си придаде непристъпен вид.

— Хей, госпожо, ха на бас, че мога да кажа къде могат да се намерят такива обувки — обърна се към нея мъжът и потри ръце.

— Невъзможно. — Пенелопа не се стърпя да не възрази на подобно невероятно твърдение. Невъзможно беше този развлечен човек дори да е чувал за Маршал Фийлдс, магазина в Чикаго, където тя започна да пазарува веднага щом получи първия си чек от внушителната фирма Пиърс, Търнър, Штикер, Вагнер и Резник.

— Ами — каза той и се изплю на тротоара. — Ще ми дадеш един долар, ако не сгреша.

— Дадено.

Мъжът наперено направи кръг около нея и разгледа обувките й. Подпря с ръка брадичката си и произнесе:

— Могат да се намерят на краката ти, а краката ти са на Бърбън стрийт! — той се заля от смях и протегна ръка. — А сега ми дай долар.

— Това е нелепо — възкликна Пенелопа, като се почувства невероятно глупаво, че са я хванали така лесно. Както и да е, отвори чантичката си й извади от джобчето четири монети от двадесет и пет цента.

Мъжът прибра парите в своя джоб и добави:

— За още пет долара ще те разведа наоколо.

— Не, благодаря.

— Какво има, не ме ли харесваш? — Въпросът му звучеше повече обидено, отколкото заплашително.

— Нищо лично, но отивам в този магазин и после вкъщи.

Мъжът извъртя очи:

— Този магазин? Защо ще ходиш там?

— Очевидно е.

Той бавно и плавно поклати глава.

— Едва ли искаш точно това. Иди някъде другаде. Иди на което и да е друго място, но не тук.

Той отстъпи назад.

Поне успя да го накара да престане да си предлага услугите. Тя стъпи на първото стъпало.

Тръгвайки си, мъжът извика:

— Трябва да ми платиш още един долар, че ти казах да не влизаш, но няма да чакам за него!

Пенелопа отново погледна към фасадата на сградата. Изглеждаше долнопробен, но съвсем безобиден магазин. За разлика от мъжа, който сякаш се страхуваше от онова, дето се криеше зад увисналата врата, Пенелопа се притесняваше повече от глупавия му вид.

Е, би предпочела практикуващ вуду пред уличен мошеник.

— Извинете, бихме искали да влезем.

Тя обърна глава. До нея на тротоара стоеше групичка от пет жени, които носеха на челата си ленти с името на известна туристическа агенция.

Пенелопа забързано влезе, последвана от останалите жени, успокоена, че толкова нормално изглеждащи хора посещават магазина.

Тийнейджърка с пурпурна коса и три кръстчета, които висяха от лявото й ухо, вдигна поглед при влизането им, усмихна се и попита:

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Въпреки необичайния вид на продавачката Пенелопа въздъхна с облекчение при любезния поздрав, който й помогна да преодолее притесненията си. Изрови от джоба на ленените си панталони списъка на госпожа Мерлин и се огледа наоколо.

Пуф! Непринудеността й се изпари. Блестящи стъклени очички на хиляди кукли от изсушена трева я дебнеха. Облечени с разноцветни дрешки, те бяха намазани с червена боя, но на нея й се струваше, че е кръв.

Черепи висяха от куки на тавана и по стените. Тя уверяваше себе си, че са пластмасови, направени в Китай, но все пак беше смутена. Особено от тези, които имаха коса само на някои места и впечатлителната Пенелопа си представяше как са били скалпирани от зли магьосници.

Всички рафтове и щандове в тесния магазин бяха натъпкани с най-разнообразни предмети — за магьосничество и вуду до карти тарок и зодиите. И това бяха само тези, които Пенелопа разпозна.

В дъното на магазина имаше дълъг щанд. Зад многобройните вещи седеше мъж, чиято кестенява коса, прошарена със сребристосиво, беше вързана на дълга конска опашка. Въпреки прошарената коса и хипи лентата на челото, тя си помисли, че той е по-млад, отколкото изглежда на пръв поглед, едва ли бе живял по време на апогея на хипитата.

Той наблюдаваше приближаването й, очите му блестяха и й въздействаха по същия начин както вуду куклите, които заемаха голямо място в предната част на магазина. Пенелопа се досети, че това е мъжът, който госпожа Мерлин описа като свой наставник в магията и я инструктира да намери.

Тя преглътна нервно и пристъпи към щанда. Преди да успее да заговори, той каза тихо:

— Пенелопа, предполагам?

Тя се спря. Откъде знаеше името й този мъж? Мравки я полазиха, след това здравият разум надделя. Госпожа Мерлин трябва да е телефонирала.

Като се опита да се държи сякаш посещението на магазин за магии беше част от всекидневието й, тя кимна и попита:

— Господин Гото?

Той отвърна на кимването.

— Днес си на мисия?

— Да — Пенелопа се огледа. Ако госпожа Мерлин се беше обадила, нямаше да му е трудно да я разпознае. За разлика от другите клиенти, които влязоха след нея, тя не носеше лента с име. За разлика от тях не носеше пазарски чанти с реклами на Кафе дьо Монд или бонбони пралини на Сали, или къщата на тъгата.

Мъжът сложи ръце върху щанда и я загледа вторачено. Постепенно Пенелопа осъзна, че очите му въобще не гледаха заплашително; всъщност те бяха доста кротки.

— Госпожа Мерлин ме изпрати — обясни тя, след като преглътна.

— А, да — кимна той, като че ли това обясняваше всичко. Изправи се и отвори вратичката, за да може тя да мине зад щанда. — Заповядайте, влезте.

Пенелопа погледна наоколо, после отново в очите на мъжа, търсейки нещо, което да й вдъхне увереност. Той кимна леко и тя пристъпи напред. Не можеше да не си спомни старата, позната история за Ричард Спек, който вероятно беше кимнал също толкова мило на осемте медицински сестри, които уби в Чикаго, града, в който бе израсла.

— Не се страхувай — рече любезно мъжът, — приятелите на госпожа Мерлин са и наши приятели. Освен това — той намигна и Пенелопа веднага се отпусна, — ако си срещнала госпожа Мерлин при такива обстоятелства, че да те изпрати да ни посетиш, ще ти е необходима голяма помощ.

— Тя често ли си създава подобни проблеми? — Пенелопа не можа да се стърпи да не зададе въпроса.

Господин Гото кимна:

— Госпожа Мерлин има добро сърце и истински дух, но е прекалено нетърпелива и настойчива да научи изкуството на магията със свещи. Тя просто скача, независимо дали е готова или не.

— Е, иска ми се да беше обмислила това заклинание от А до Я: — Пенелопа мина след мъжа през една врата, чиито камбанки и мъниста звънливо затанцуваха при тяхното движение.

— Опитала се да разреши някакъв проблем с данъчен адвокат, но нещо с цветовете се объркало и затова се озовала при мен. — Тя поклати глава. След въпросителния поглед на господин Гото добави: — Аз съм данъчен адвокат.

— А, разбирам… — Той спря пред една врата, почука два пъти, изчака и после почука четири пъти.

Вратата се отвори.

Пенелопа затаи дъх. Никой от юридическото списание в Северозападния няма да повярва, че тя, Пенелопа Сю Фийлдс, ей сега ще влезе вътре в светая светих на вуду-магазин. Какво не би дала, за да може да им покаже снимка от този момент!

— Трябва да живеем в настоящето, за нашите души, а не за чуждите — каза господин Гото, като хвърли неразгадаем поглед през рамото си и влезе в стаята. Освен тях двамата вътре нямаше никой друг. Тогава защо беше почукал?

Пенелопа леко настръхна. Поколеба се на прага, като се опитваше да разбере смисъла на твърдението на господин Гото.

Госпожа Мерлин също обича да прави подобни изявления, помисли си тя. Като че ли добавяха бисери мъдрост, отредени за боговете — или богините, както би казала госпожа Мерлин — и ги споделяха на малки части с обикновени простосмъртни като Пенелопа. Е, все пак тя нямаше нужда тези едва образовани мъже и жени да й показват пътя към мъдростта.

Господин Гото се извъртя внезапно, като се блъсна право в нея и почти ожули носа й. Той затвори вратата.

— Не можем да вървим по-нататък.

— И защо не?

— Нещо не е наред. — Той изправи показалеца си нагоре, като че ли проверяваше откъде духа вятърът. — Нещо помръдна в… — Той се обърна и я погледна… — Нещо в твоето излъчване. Не е чисто, не е истинско.

Чувство за вина прониза Пенелопа. Обвиняваха я и тя не можеше да се защити.

— Аз, ъъъ, аз само си мислех, че говорите сякаш знаете толкова много и не мога да разбера защо да сте толкова по-умен от мен.

— Аха. — Това изглежда беше любимият израз на господин Гото. — Его.

Той стоеше със скръстени на гърдите ръце и я гледаше втренчено.

Тъй като не каза нищо повече, Пенелопа най-накрая попита:

— Его?

— Твоето его пречи на търсенето на изход за госпожа Мерлин. Няма да можеш да й помогнеш, докато не забравиш за него.

— Но това е нелепо! — Пенелопа размаха пред лицето на господин Гото списъка, който госпожа Мерлин й беше продиктувала. — Всичко, което й трябва, е записано тук. Уверявам ви, че щом купя тези неща, и ще си тръгна. Толкова е просто.

Господин Гото поклати глава:

— Тези, които нямат чисто сърце, не могат да получават от богатствата на вътрешното светилище на Магазин за магия Байу. — Уверено постави ръка на раменете й, обърна я. — Време е да тръгваме — каза той и я избута през стаята и обратно от другата страна на щанда.

— Когато се прочистиш от своето его, можеш да се върнеш. Моля, кажи на госпожа Мерлин, че ние най-искрено искаме да й помогнем, но че ти имаш нужда от… ъъъ, да кажем малко обработка, преди да можеш да й послужиш за пратеник.

— Е, от всички своеволни… — Пенелопа префуча през магазина с вирнат нос. Отдавна не я бяха обиждали така. Тя отдели време от ценния си почивен ден, от неделята, единствения ден в седмицата, в който си почиваше от работа, работа, работа, и този мъж я изхвърли от магазина. Можеше да се върне и да му каже какво мисли за него.

Тя се огледа наоколо. Блясъкът на следобедното слънце се отразяваше от тротоара и заслепяваше очите й. Имаше нужда от слънчеви очила, трябваше да се погрижи за това съвсем скоро. Въпреки че лятото в Чикаго ставаше топло, понякога дори непоносимо горещо, слънцето в Ню Орлийнс изгаряше очите й, както северното слънце никога не бе могло.

— Ето, виждаш, че ти казвах истината — отново сякаш от дън земя изникна уличният натрапник. — Явно, че не си прекарала много добре в магазина.

Пенелопа поклати глава, чувстваше се замаяна и повече от обезпокоена. Какво ще каже госпожа Мерлин, когато се върне с празни ръце? И как ще продължава да забавлява гостенка, която иска почти непрекъснато да й приготвя овесена каша, най-омразното ястие за нея. То стоеше в списъка й по-долу и от шницел, любимото ядене на майка й.

— За пет долара ще те заведа на някое забавно място — каза мъжът с надежда, изписана на слабото му лице.

Пенелопа поклати глава, чувстваше се като професионален боксьор, който с олюляване се връща за следващия рунд.

— Трябва да се върна отново в магазина — каза тя.

— Благодаря все пак.

Мъжът плавно се отдалечи, като рисуваше във въздуха пред гърдите си знака на кръста.

Със свито сърце Пенелопа отново влезе в магазина. Тя отиде право до касата в предната част, където момичето с трите кръстчета лъскаше бижута. Симпатичното девойче със сигурност щеше да й помогне да изпълни покупките от списъка. Колкото по-скоро намери това, което търси, толкова по-скоро животът й ще се върне към нормалния си ход.

— Здравейте — каза Пенелопа. — Търся някои неща.

Момичето се усмихна:

— Разбира се. С какво мога да ви помогна днес?

Пенелопа подаде списъка.

Момичето го прочете, лицето му стана мрачно. След това се усмихна, като че ли прекалено лъчезарно, и каза:

— Съжалявам, но нямаме нито едно от тези неща.

— Но това е невъзможно! — Пенелопа грабна списъка. — Научих от съвсем достоверен източник, че това е единственото място в града, откъдето могат да се купят тестикули на жаба, мехлем от конски косъм и желе от игуана. — Тя се хвана за ръба на щанда и постепенно се овладя.

Момичето се обърна към друга клиентка, която се приближаваше зад Пенелопа, и каза:

— Мога да ви разведа тук.

Натоварената с пазарски чанти и фотоапарат жена си проправи път до касата, като избута Пенелопа встрани.

— Добре — кимна на купувачката. — Идвам отдалеч и търся криле от прилеп за племенника ми. Той каза, че трябва да му се намерят от Ню Орлийнс.

— О, тук са най-добрите — усмихна се любезно продавачката.

Пенелопа стоеше, взираше се в своя списък и се чудеше дали не губи ума си. Този магазин предлагаше криле на прилеп, но не и тестикули на жаба?

След това й хрумна една ужасна мисъл. Дали не беше станала прицел за насмешки за госпожа Мерлин? Дали не беше намислила някаква магическа пакост и затова да е изпратила Пенелопа за зелен хайвер?

Вероятно госпожа Мерлин се смееше над овесената си каша на представата как Пенелопа пита за нещо толкова невероятно като тестикули на жаба!

Пенелопа се завъртя и изхвръкна от Байу магия магазин. Започна да тича много по-бързо, отколкото бе полезно в тази юлска горещина, затова забави ход и тръгна към страничната уличка, където беше паркирала колата си.

Ще запали огън и ще държи краката на госпожа Мерлин над него, докато дребничката жена признае какво точно е намислила.

Преди да влезе в колата, Пенелопа се спря и се огледа. Каза си, че е доволна, задето Мъжът със страстните очи не дава признаци да я следи тази сутрин. Без съмнение, след като снощи така й се върза езикът, той се е насочил към по-отзивчива плячка. Като повлеканата от тридесет и девет бе.

Пенелопа потисна разочарованието си. Въпреки че я дразнеше, Тони Олано определено правеше живота й по-интересен.

Трябва да превъзмогнеш това — измърмори тя, докато гледаше как един нисък, дебел мъж бавно се търкаля покрай нея на тротоара. Той изглеждаше като герой, съвсем определено злодея, от комиксите на Дик Трейси. Пенелопа скочи в колата, затръшна вратата и я заключи.

Достатъчно неприятни хора срещна днес.