Хейли Норт
Очи в спалнята (11)

11.

Покажи се, госпожа Мерлин! Пенелопа хвърли закупените книги на кухненската маса, като все още кипеше от яд, че се бе подала на фалшивия чар на Тони Олано.

Лъжец, мърмореше си тя и претърсваше стаята, за да намери госпожа Мерлин. Не знаеше кой я вбесява повече — госпожа Мерлин с нейните тестиси на жаба или непоносимо себичният Тони Олано.

Е, тя наистина започна да го харесва като човек, освен че бе повърхностно привлечена от великолепното му сексапилно тяло.

Лъжи. Всичко е лъжа.

Дали беше казал истината поне веднъж, за каквото и да е? Разбра, че Мъжът със страстните очи не посещава често Барнз и Нобъл още при първото му виновно трепване, когато чу гласа на леля си. Ами от думите на тази леля Пенелопа остана с впечатлението, че Олано по-скоро ще отиде в погребално бюро, отколкото в книжарница.

Откъде ли беше чувал за Толстой? Пенелопа се намръщи. Може би имаше сестра, образована сестра. Профуча към спалнята, като все още кипеше от яд. Видя отражението си в огледалото. Гневът бе обагрил лицето й в червено. Тя хвана бузите си с длани и започна да брои до десет.

Стигна до три и си представи Тони, който влиза устремно, с изваден пистолет. Това я разяри и трябваше да започне да брои отново от едно. Този път стигна до пет, преди да си спомни колко впечатлена беше, че работи с деца с проблеми.

Ха! Сега може да се обзаложи, че дори няма работа.

Пенелопа отпусна ръце и се загледа в огледалото. Забрави за броенето до десет, вдигна ръка към бузата си и отново почувства докосването му, така нежно за един толкова силен мъж.

Този път с нежелание отпусна ръката си и каза на отражението си:

— Признай си, Пен, чувстваш се глупаво и си уязвима. Беше на път да се разтопиш, да се убедиш, че Мъжът със страстните очи наистина се интересува от теб, обикновената, безинтересна Пенелопа Сю.

Тя се отдръпна от огледалото и се отпусна на леглото, за първи път небрежна към ценната кувертюра антика от нейната баба, която тя всяка вечер махаше, сгъваше и поставяше върху сандъка от кедрово дърво, дето стоеше в долния край на леглото.

Замисли се по въпроса, който трябваше да си зададе по-рано. Но преди не й се искаше да анализира защо Тони Олано, бивше ченге в немилост, се появява на всяка крачка пред нея.

Защо Тони Олано продължава да я следи?

Поради любовта й към фантазиите на Пенелопа й се искаше да вярва, че я намира очарователна, че иска да я опознае.

Е, добре, каза си тя на глас, взе една възглавница от наредените по леглото и започна да я върти в ръцете си.

Тъй като имаше опит в аналитичното и логическо мислене, тя знаеше, че, когато се наложи, лесно може да разграничи фантазия от действителност. Значи само трябваше да си постави задачата.

— Факт — заговори Пенелопа и започна да премята възглавницата по-бързо. — За първи път видях Олано след като започнах да излизам с Дейвид. — Тя притисна възглавницата до гърдите си и си спомни как изглеждаше Тони първия ден, в който го видя в асансьора.

Тъмни очи, в които тлее огън. Лека извивка на устните, не съвсем усмивка, но не и подигравка. Пенелопа реши, че е обещание за страст. А като съдеше по начина, по който той се облегна на стената на асансьора, господар на всичко пред себе си, това беше и обещание, което Тони можеше да изпълни.

Пенелопа потръпна, макар че кръвта кипеше в жилите й. Образът на Тони Олано беше така ясен в съзнанието й, сякаш бе пред нея. Тя очерта с пръст фигура в пространството пред себе си. После бързо дръпна ръката си и отново започна да премята възглавницата. Първия ден той беше на етажа на сградата, където тя работи, в асансьора, с който тя се качва и слиза всеки ден до четиридесет и втория етаж. Това не беше случайно.

Една мисъл се прокрадна в съзнанието й, но инстинктивно й се поиска веднага да я отхвърли. Все пак трябваше честно да погледне действителността, необходимо бе да обмисли въпроса си.

Кога започна да я следи?

Не можа да се въздържи и да не погледне през рамо. Нелепо бе да е нервна. Олано не изглеждаше опасен, но човек никога не знае. А дори и да бе напълно безобиден, самата мисъл, че някой може да я наблюдава, да нахлува в уединението й, да вижда беззащитността й, я смразяваше и вбесяваше едновременно.

— Факт две — продължи Пенелопа на глас, връщайки се към своя анализ, решена да престане да мисли за Тони Олано като за Мъжа със страстните очи, а вместо това като за вероятен опасен престъпник. — Съществува дълбока вражда между Олано и Дейвид.

Като си спомни за мрачния вид на лицето на Тони, когато й отговори на въпроса за завръщането на бившата му жена при него, Пенелопа разбра, че той е мъж, който може да налага своя собствена форма на справедливост.

— Ерго, той ме използва, за да стигне до Хинсън. Опитва се да ме открадне, за да го ядоса, разиграва си кончето — измърмори Пенелопа и егото и сърцето й бяха разбити от неизбежния извод от логиката на събитията.

Тя хвърли възглавницата при другите, дето бяха струпани в единия край на леглото. Глупав човек — произнесе отново на висок глас тя. Като че ли Дейвид се интересува от мен. За него аз съм само адвокат.

Вярно, че онази вечер я беше целунал на балкона на неговата къща, а снощи се опита да се задълбочи, а не само леко да докосне устните й. Но тя не почувства това, което знаеше, че трябва да усети, ако той я искаше, както мъж иска жена. Фантазиите й казваха това.

А напоследък Тони Олано дублираше Раул, мъжа от нейния измислен свят.

Нито веднъж, замисли се Пенелопа, не се появи Дейвид в ролята на силния мъж от фантазиите й, мъжа, който завъртя главата й. Така че Олано само си губеше времето, като се опитва да накара Дейвид да ревнува.

Тя погледна към тъмносините си ленени панталони, разкриващи здравомислеща натура. После погледът й се плъзна към краката, обути в елегантни, но малко старомодни мокасини. Пенелопа изхлузи обувките си и размърда пръсти. Представи си, че може да ги затвори в онези чудовищни обувки с високи токове, които видя съседката Бренда да носи миналата седмица.

Усмихна се. Какво не би дала, за да може Тони Олано наистина да умира за нея. Не само той може да си разиграва кончето! Ще отиде на пазар, но този път не за салфетки за студено сервиране.

Пенелопа се огледа и видя, че е седнала на скъпоценната си кувертюра. Хвърчила и киловати! — извика тя и моментално скочи от леглото. Ето още едно доказателство, че когато мисли за Тони Олано, я застигат само неприятности.

Но анализът на ситуацията й помогна да направи своя извод. Без съмнение Олано ще продължи да я следи. Той вероятно се присмива на идеята за заповед за временно ограничаване, защото знае от службата си като ченге колко лесно беше за измамен брачен партньор или бивш любовник да се измъкне през лапите на закона, дори след като съдът се намеси.

Ако Дейвид я покани отново на вечеря, Пенелопа се надяваше да накара Олано да се пукне от яд, като види колко мило може да се отнася към един внимателен, мил, любезен и честен мъж.

Малко й стана гузно, след като си помисли, че може да създаде у Дейвид погрешни впечатления, но бързо отхвърли тази мисъл. Дейвид не се интересуваше сериозно от нея. Първия път я покани след конференция, засягаща един техен общ клиент, и те, на чаша вино, говориха предимно по работа.

За разлика от Олано, хрумна й на Пенелопа, който очевидно въобще не се интересуваше от работа.

Тя тръгна да излиза от стаята; сега, след като реши как да се отнася с господин Страстни Очи, мислите й се върнаха към госпожа Мерлин. Изведнъж Пенелопа се закова на място, защото откъм банята чу звук на течаща вода и шум от тътрене.

Към тях се присъедини и един глас:

— Ако си свършила с разрешаването на проблемите в любовния си живот, вероятно можеш да дойдеш да помогнеш на приятел в беда.

— Госпожа Мерлин? — Пенелопа прекоси тичешком спалнята и се насочи към банята.

— Не, госпожа Мраз е. Кой друг би могъл да бъде?

Пенелопа спря на прага и вторачено загледа обикновено спретнатата си баня. Обичаше нещата й да са подредени; прекалено много бъркотия и безпорядък предизвикваха сърбеж по цялото й тяло. Знаеше, че стана такава още като дете, когато майка й все беше прекалено изтощена след сервитьорската си смяна, за да почиства дома им.

Така че Пенелопа започна да се грижи да наложи ред в хаоса.

Сега точно в банята й царуваше хаос.

Чешмата беше запушена с тапа; водата бе започнала да прелива и някои капки вече падаха върху пода, покрит с плочки. Малката закачалка за кърпи беше изправена настрани, соли за баня, вероятно изсипани от близката кристална купа, бяха разпръснати по пода.

Не видя само госпожа Мерлин.

— Ето тук — извика обърканата магьосница.

Пенелопа погледна надолу, надолу в дълбокия сребърен кош за хартиени отпадъци, който си бе купила от една разпродажба в Чикаго.

В коша видя разгневеното лице на госпожа Мерлин, протегна ръка, спря кранчето на водата и промърмори:

— Добре, добре.

— Точно така се чувствам — отговори троснато госпожа Мерлин. — Време беше да се върнеш. Колко време ти трябва, за да изпълниш една проста поръчка?

Пенелопа тропна с крак и скръсти ръце на гърдите си. Докато заплашително гледаше уловената в капан гостенка, тя попита с измамно сладък глас:

— Ти наричаш търсенето на жабешки тестиси проста поръчка?

Госпожа Мерлин се засмя, звучеше почти както обикновено.

— О, това ли? Е, Пенелопа, скъпа, не ме изпробвай чак толкова. Помогни ми да изляза оттук и ще ти обясня всичко.

— Не мисля.

— Но аз съм в капан! — изхленчи тя и гласът й се повиши с поне две октави.

Пенелопа запуши ушите си с ръце. След малко ги свали предпазливо и попита:

— Къде е вълшебната ти пръчица за скачане?

Беше й трудно да повярва в съществуването на подобно нещо, но ако приемеше присъствието на госпожа Мерлин, вълшебната тамянова пръчица беше само една част от невероятния пакет.

— Когато скочих на мивката, я изпуснах, после се подхлъзнах и паднах от ръба право в тази гробница. — Госпожа Мерлин потупа лицето си. — И за зла беда не мога да си намеря очилата. Добре е, че се поддържам с йога. Това падане можеше да убие една обикновена стара дама.

— Надявам се, че си добре — каза Пенелопа и погледна надолу, за да види дали не е стъпила на миниатюрните очилца. Тъкмо щеше да застане на ръце и колене и да започне да ги търси, когато си спомни колко грубо я беше избутал господин Гото от Магазин магия Байу.

— Виж какво, госпожа Мерлин — поде тя, — ти ми обясни защо ме изпрати за зелен хайвер, а после аз ще те извадя от това неприятно положение.

Затворничката й отвори уста, явно за да протестира, но след това реши да замълчи.

Поне при това споразумение имам надмощие, помисли си Пенелопа със задоволство, докато чакаше госпожа Мерлин да изплюе камъчето.

Женицата, миниатюрна по размер, но гигант в уменията си да създава проблеми, бавно се настани върху една празна кутийка от крем за лице, която Пенелопа беше изхвърлила тази сутрин. Най-накрая каза:

— Значи ти се срещна с господин Гото?

Пенелопа кимна:

— Имаш предвид човека, който ме изхвърли от чудатото магазинче.

— О, божичко, ами значи очевидно не си издържала теста. — Госпожа Мерлин надникна нагоре, сякаш търсеше нещо, Пенелопа нямаше представа какво би могло да бъде то.

— Обясни ми, моля те — рече й сухо.

— Магията със свещи е изключително деликатно изкуство — каза госпожа Мерлин. — Съставките на мощните свещи, а аз трябва да горя такива, за да се върна към истинската си същност, са много чувствителни към ъъъ… определени негативи във вселената.

Пенелопа извади тапата, за да източи водата от чешмата.

— Какви негативи?

Госпожа Мерлин започна да изброява на пръсти:

— Разстроена карма, примеси от аура на безверници, частици, управлявани от тези, които вървят по тъмната страна — искаш ли да чуеш още?

— Мога и всичките да ги чуя! — Не че схващаше нещо от думите на дребничкото бабче.

— Надуто его…

— Какво означава това? — прекъсна я Пенелопа. Господин Гото, точно преди да я изхвърли, я беше обвинил в нещо лошо, свързано с нейното его. Очите на госпожа Мерлин заблестяха:

— Ето кое те заинтересува, а?

Пенелопа сви рамене.

— Добре балансираната карма се състои в приемане на своите качества, като се възползваме от положителните и честно се опитваме да подобрим отрицателните страни. Балансът изисква да работим върху отрицателното, без да достигаме до себеомраза. Също и… Искаш ли да продължа?

Пенелопа кимна.

— Балансираното его изисква също да приемаш талантите си като дарове от богинята и да ги използваш изцяло, без да ставаш жертва на високомерие.

Пенелопа избърса ръба на чешмата с хавлиена кърпа, после я сгъна старателно. Искаше й се да оспори думите на жената, но те имаха определен философски смисъл.

— Струва ми се, че господин Гото ме обвини в това, че съм жертва на високомерието.

Госпожа Мерлин присви устни:

— Ти понякога наистина си малко суетна.

— Ами, никога! — Тя изпусна кърпата, която току-що бе сгънала.

От кошчето долетя хихикане.

— Улучих ти болното място, нали?

— Но аз съм и умна, и образована, и способна. Учих три години в колеж. Получих магистърска степен по данъчно облагане от Нюйоркския университет. Ако баланс означава да приемеш талантите си, то аз мога да кажа, че съм балансирана личност. — Тя се наведе и вдигна кърпата.

— Всички коментари ли приемаш така лично? — изцъка госпожа Мерлин.

— Ооо… — Смутена от надутата си самозащита, Пенелопа замълча и се зае да оправя закачалката, която госпожа Мерлин беше бутнала при скока с вълшебната си пръчица.

— Его с нарушен баланс се получава, когато се сравняваме с другите, а не със себе си.

Пенелопа събра разпилените соли за баня от капака на тоалетната и ги постави обратно в кристалната купа.

— В магазина се сравних с господин Гото… — Тя замълча, вината й беше изписана на лицето. — И с теб, госпожа Мерлин, точно преди господин Гото да ме изгони.

— Ето каква била работата! Не мога да си представя как можеш да възприемаш себе си като по-талантлива от мен, но ако продължа да мисля по този въпрос, моето его ще наруши баланса си. — Тя се изправи и изтупа кафтана си, след което вдигна нагоре ръце. — А сега ще ме измъкнеш ли оттук?

Пенелопа продължи да събира кристалчетата соли. Пренебрегна молбата и попита:

— Какво общо имат тук тестисите на жаба?

— А, това ли? — Госпожа Мерлин махна с ръка. — Исках само да се пошегувам. Знаех, че ако господин Гото те приеме за достатъчно чиста, за да можеш да донесеш необходимите съставки, той ще знае какво да ти даде.

— Пошегувала си се? Станах за смях, а ти си все още дребосъчка. Какво ще правим сега? Кажи ми и тогава може би ще те извадя от боклука — Тя изтупа солите за баня от пръстите си и сложи ръце на хълбоци, като се чудеше как така животът й излезе извън контрол.

— Леле, леле — присмя й се госпожа Мерлин. — Ние наистина имаме характер, а? Но е толкова просто, скъпа. Ще чакаме егото ти да се уравновеси.