Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bedroom Eyes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2013)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Хейли Норт. Очи в спалнята

Американска. Първо издание

ИК „Компас“, Варна, 2000

Редактор: Любен Любенов

Коректор: Любен Любенов

ISBN: 954-701-104-9

История

  1. — Добавяне

1.

Адвокат Пенелопа Сю Фийлдс, считана от студентите от горния курс за първата стара мома, която по всяка вероятност ще бъде назначена във Върховния съд, потисна голямото си желание да разпусне кестенявата си коса от благоприличната френска плитка, докато вторачено гледаше другия пътник в асансьора на четиридесет и два етажната сграда.

Тя не можеше да откъсне поглед от тъмните, премрежени, леко притворени очи на мъжа отсреща, очи, обещаващи страст по такъв загадъчен начин, че се разпалваше вечно живото й въображение. Черни, изсечени вежди добавяха нюанс опасност. Сенки под очите загатваха за безсънни нощи, нощи, Пенелопа беше сигурна, прекарани в необуздани удоволствия.

Мечтаейки мъжът да обърне тези очи с цялото им великолепие към нея и знаейки, че вместо това той вероятно ще продължи да се взира в табелката максимално тегло, Пенелопа остави чантата си, натъпкана с папки, на пода на асансьора. Мъжете със страстни очи никога не я забелязваха.

Докато асансьорът се движеше към обикновения свят четиридесет и два етажа по-надолу, Пенелопа се потопи в представата си как такъв мъж я придърпва близо до себе си, а дълбоката чувственост в очите му е предназначена единствено за нея.

О, Раул, ще прошепне тя на въображаемия мъж, който винаги играеше главната роля в романтичните й фантазии. В началото ще се съпротивлява малко, отчаяно ще иска да му се отдаде и все пак ще се бори с желанието си. Ръцете му, по мъжки мускулести, ще я обгърнат здраво. Вълненият му костюм ще се трие в гърдите й, а тя, в очакване на забраненото му нощно посещение, ще е облечена само с копринен халат.

Брадичката й се издига нагоре, чувствените му пръсти доближават неумолимо устните й до неговите. Предавайки се, тя го прегръща, като сплита пръстите си в смолисточерната му коса, която се къдри палаво над яката на ризата.

О, Раул! Единствените думи, които успява да прошепне, са погълнати от устните му, завладени от езика му. За последен път тя поглежда нагоре към тези забележителни очи, а после стисва своите и позволява на вълната на страстта, разпалена от него, да завладее сърцето й.

— Тръгвате или оставате?

Пенелопа прокара върха на езика по устните си.

Мъжът със страстните очи се прокашля.

Подобно на асансьор със скъсани въжета Пенелопа се сгромоляса на земята. Тя разтвори широко очи. За нейно съжаление чернокосият мъж я гледаше като че ли не беше съвсем с всичкия си.

Той учтиво посочи към отворената врата на асансьора. Колко дълго бяха стояли на първия етаж на административната сграда, адвокатката не можеше да се досети.

А и не искаше, защото смущението й щеше да нарасне. Като събра цялото си достойнство, тя забърза напред, без да изрече и дума или да хвърли поглед назад към сексапилния непознат.

Кога ще се научи да контролира свръхактивното си въображение? Изчервена и раздразнена от себе си, Пенелопа, обута с обувки с ниски токове, закрачи по мраморния под на Ойл билдинг. Както обикновено работи до късно, по-късно отколкото възнамеряваше, и голяма част от персонала на сградата отдавна си беше тръгнал.

Беше приела поканата на Дейвид Хинсън да пийнат в осем в близкия Хотел Интерконтинентал, някакви клиенти от Вашингтон също щяха да присъстват. После всички заедно ще вечерят у Дейвид в луксозния му дом в Гардън Дистрикт.

Стомахът й леко се присви, когато преброи колко пъти я беше канил на вечеря през последните шест седмици, но мислите й на адвокат предизвикаха едва доловима тръпка в сравнение с възбудата, която напълно непознатият мъж от асансьора породи у нея.

Ето защо й беше лесно да запази спокойствие, докато отваряше стъклената врата, която водеше към Сейнт Джеймз авеню.

Юлската жега, сякаш идваща от горяща пещ, обгърна Пенелопа и тя бързо съблече сакото на костюма си. Дойде в Ню Орлийнс преди по-малко от шест месеца и стана ясно като бял ден, че ще трябва да похарчи пари за нови дрехи. Може би, помисли си тя като се усмихна своенравно, ще си купи един от тези летни раирани индийски костюми в синьо и бяло, които беше видяла да изникват като теменужки в офиса.

Костюмите, особено дамските, не изглеждаха чак толкова привлекателни, но Пенелопа се обличаше за работа, а не, помисли си унило, за да привлича погледите на мъже като този в асансьора.

Като отхвърли мрачната мисъл, тя прехвърли сакото на ръката си и застина. Страхуваше се да се огледа, защото подозрението й можеше да се потвърди, после леко плъзна поглед към тротоара до краката си, размърда рамото си, за да усети познатото удоволствие от тежестта на чантата.

Нищо.

Какво беше станало с куфарчето й? Тя никога не би го оставила в кантората.

След това си спомни.

Асансьорът.

Кученца, котенца и котараци! — Пенелопа подритна тротоара, след това се обърна кръгом. Тази чанта съдържаше живота й, работата й, портфейла й, нейния…

Тя изпъшка и се втурна обратно в сградата. Пенелопа Фийлдс просто щеше да умре, ако някой се разрови в куфарчето и намери нейните „Любовни хапки“, тайния проект за готварска книга, чието откриване без съмнение ще я направи за присмех пред внушителната фирма на Ла Ку, Ричардсън, Зеринг, Рей, Уелман и Клийз.

Забърза направо към асансьора. Дано да е там!, прошепна тя. Ще се откаже от шоколада за цял месец, ако съдбата го е оставила да си стои там непипнато. Във всеки случай кой би се заинтересувал от адвокатско куфарче, натъпкано със стотици страници документи, които свидетелстваха за бъркотията в живота на хората?

Вратите на експресния асансьор стояха отворени. Стаила дъх, тя надникна вътре и ясно си представи точното място, където го беше оставила, когато се потопи във фантазиите си за Мъжът със страстните очи.

Нищо.

Видя единствено едно петно от кафе на килима.

Ако този мъж не я беше разсеял… Без основание раздразнена от мъжа, който дори не познаваше, допълнително нервирана от факта, че трябва да обвинява единствено себе си, Пенелопа се обърна бързо. Някой може би беше предал чантата на хората от охраната на сградата.

С наведена глава, упреквайки себе си, тя устремно пристъпи напред.

Усети, че някой стои пред нея, но прекалено късно, за да успее да избегне сблъсъка с широкоплещесто и здраво тяло, което дори не трепна, когато се удари в него.

Пенелопа обаче въобще не очакваше подобно нещо, олюля се и щеше да падне, ако една ръка не я бе подкрепила бързо, ръка, която остана долепена до гърба й.

Тръгвате или оставате?

Този път във въпроса определено се съдържаше закачка.

Пенелопа вдигна глава от едрото тяло, добре облечено в сив вълнен костюм, раирана риза в синьо и бяло, вратовръзка, която…

Тя присви очи, като се опитваше да различи какво правят очевидно голите фигурки на вратовръзката на мъжа, след това бързо вдигна поглед и срещна очите на непознатия. Този път беше предварително предизвестена. Колкото и чувствено изражение да види на лицето му, тя ще задържи вниманието си здраво стъпило на земята.

Очи като тъмен чернозем, толкова наситено кафяви, сякаш бяха черни, те я наблюдаваха и Пенелопа си помисли, че отблясъкът в тях отразява закачката в гласа му. Забавление за нейна сметка.

— Търся си чантата — каза тя с глас, който сякаш напомняше на адвокатите на отсрещната страна срещу кого точно се бяха изправили.

Някаква топлота, леко докосване, което все пак загатваше за нещо много повече, нажежи гърба й, където непознатият бе поставил ръката си. Подобна гореща вълна зачерви и лицето й. Пенелопа се отдръпна от него.

— Ако обичате — додаде сухо.

Той се засмя и очите му заблестяха с още по-тъмен отблясък.

Тя се обърна настрани. Трябваше да намери охраната.

— Не искате ли да ме попитате нещо, преди да тръгнете?

Какво би могла да запита мъж като него? Пенелопа се поколеба. Ще ме разрошиш ли? Ще разкъсаш ли дрехите ми и ще стоплиш ли тялото ми с целувки? Възбуди ме. Достави ми удоволствие. Накарай ме да повярвам, че действителността може да бъде поне наполовина толкова хубава, колкото фантазиите ми.

Тя поклати глава. Тръгна, без дори да го погледне.

Чу стъпки зад себе си. Мъжът каза тихо:

— Ето.

Тя долови потропването.

Погледна към пода и знаеше, че този път няма да види само петното от кафе.

Чантата й стоеше там, но непознатият беше изчезнал.

 

 

Антъни Олано, познат като Тони-О в своя квартал на Ню Орлийнс, сгушен между Карлтън авеню и един завой на Мисисипи, се отпусна на седалката на колата си.

Размърда се. Панталоните му се бяха закачили за опърпаната винилова тапицерия на колата. По дяволите… Единственият ми приличен костюм, промърмори той, като измъкна нишките на плата от гънките на седалката. Не че костюмът му не беше вече съсипан, последните четири часа беше седял в колата пред дома на Хинсън в Гардън Дистрикт, борейки се с горещината, комарите и нарастващото си желание да прекрати наблюдението, за да се изпикае и да си вземе една бира.

На две пресечки от мястото, където беше паркирал, в посока към езерото, се чу грохот на трамвай. Тони погледна часовника си. Както живота на града, така и трамваите никога не спираха. Освен по време на шествието за Заговезни[1], разбира се, и когато някой случаен шофьор бе достатъчно неразумен, за да навлезе прекалено рязко в пътя на най-старата постоянно действаща трамвайна линия в страната.

Всеки, който нарушава такава традиция, заслужава смачканата си кола, смяташе Тони.

Отминаващата кола, десетата откакто Тони започна бдението си, му напомни за отлитащата вечер. Още малко и ще трябва да уринира.

В този момент от другата страна на улицата в рамката на големия прозорец на балконската врата се показа една фигура. През тънкото перде се виждаше силуетът на мъж с тесни рамене.

А зад мъжа — жена.

— Ето. И време беше.

Без въобще да откъсва очи от целта си, Тони взе фотоапарата, снабден с телеобектив за нощно снимане.

Прозорецът, който беше от стария вид, типичен за Ню Орлийнс, вдигаше се нагоре, за да може да се излезе на балкона, се отвори със скърцане. Тежкият нощен въздух дори не помръдна тънкото перде.

Тони се загледа продължително в мъжа и дори още по-продължително се вгледа в жената.

Добре познаваше мъжа и го презираше напълно. Дейвид Хинсън беше един от тези адвокати, заради които цялото съсловие се славеше с лоша репутация. Не че Тони изпитваше голяма симпатия към адвокатите, но откакто сестра му си беше наумила да се запише да учи право, той малко смекчи позициите си.

Тони никога нямаше да промени мнението си за Хинсън — въпреки факта, че ако всичко върви по план, Хинсън щеше скоро да стане новият му работодател.

По ирония на съдбата гаджето на Хинсън, червенокоса репортерка, която се занимаваше с проблемите на съдилищата и чийто бюст я правеше любимка на местните съдии, беше наела човек от наскоро създаденото Бюро за разследване Олано, за да провери точно защо приятелят й не прекарва толкова време с нея, колкото й се искаше.

Изпълнявайки дълга си към своята клиентка, Тони нагласи фотоапарата и започна да фокусира обектива.

Жената, която стоеше на балкона, не беше от типа жени, дето подхождаха на Хинсън. Тони си помисли това още първия път, когато я изучаваше в асансьора на Ойл билдинг, и почти бе сигурен, че репортерката се е объркала. Дейвид Хинсън, царят на тежкия юмрук, не би могъл да се среща с толкова порядъчна жена.

Дори петдесет минути след полунощ тя изглеждаше така освежена и добре облечена, като че ли си беше взела душ само преди час.

А може би наистина бе така, интимно, заедно с Дейвид. Другите гости си бяха тръгнали с такси половин час по-рано. Според душещата наоколо клиентка на Тони напоследък тази жена беше доста често забелязвана заедно с Хинсън. Той не бе човек, който би излизал с някого само заради интересния разговор. Всяка жена, която се навърташе около него, спеше с него. Тони се намръщи и нагласи фотоапарата.

Макар че тя не изглеждаше такъв тип жена. Не и с тази старомодна пола. С блузата, закопчана чак догоре. Неподходящо облекло за лятото на Ню Орлийнс. Нова в града или просто глупачка?

Хинсън докосна ръката й и Тони направи първата си снимка. Глупачка или не, тя определено беше красива, затвърди мнението си той, докато я наблюдаваше през обектива. Блузата й може да бе закопчана като на монахиня, но прилепнала по тялото й, очертаваше талия, която той лесно би обхванал с ръце, и гърди, чиито пищни форми бяха изключително предизвикателни. Интересът му се възбуди, точно както и при влизането й в асансьора на Ойл билдинг.

Тогава тя изглеждаше толкова студена, колкото и сега, но по време на кратката им среща имаше мигове, в които бронята й се смъкваше. Забеляза го наистина, но му показаха, че трябва да се съобразява с обстоятелствата.

Тони не би имал нещо против да обърне внимание на извивките на лицето й. Спомни си докосването, когато тя се блъсна в него. Въпреки протеста й, той долови мъждукащия интерес, загатнатата страст, прикрита от нейната недосегаемост.

Тони се размърда на мястото си. Прекалено дълго си самотен, прошепна той на себе си. Да реагира на жена, която без съмнение беше като далечна планета за него, разкриваше сериозна липса в живота му.

Имаше нужда от жена, жена с такава жажда за живот, каквато той самият изпитваше преди. Но настоящето не го предразполагаше много да търси любов.

Като не изоставяше бизнеса си, Тони опита и някои други неща. Започна да ръководи Бюрото за разследване Олано, прикритие на тайните му дейности, и сега трябваше да се срещне с един клиент, който сякаш не искаше да научи истината.

Прелюбодействието беше доста доходен бизнес в Луизиана, тук съпруга, заловена в прелюбодеяние, не получава издръжка при развода. Заради този закон двама богати бизнесмени му плащаха доста щедро и искаха той да открие с какво си запълваха времето съпругите им между благотворителните обяди и посещенията в козметични салони.

Така че Тони им даваше това, за което си плащаха, но в повечето случаи имаше чувството, че дълбоко в себе си те вече знаеха истината, която неговите снимки отразяваха. Никога не престана да го учудва фактът, че след като се изправеха лице в лице с тази действителност, повечето от тях търсеха изход в опровержението.

Общо взето това не беше съвсем приятна работа и той с радост би се отървал от нея.

Като продължаваше да държи ръката на жената, Хинсън я отведе към края на балкона и така даде възможност на Тони да я вижда добре, тъй като я обля поток светлина, идваща от една улична лампа.

Тя изглеждаше прекалено нервна за жена, приела да отиде на любовна среща. Усмихваше се, но очите и продължаваха да гледат бдително. Засмя се тихо, но Тони не долови особена веселост в смеха й. Той се намръщи, а като видя как Хинсън я придърпва към себе си, малко грубичко според него, се начумери още повече.

Хинсън приведе главата й назад и покри устните й със своите. Това сигурно ще посмачка изгладената й външност, тихия фалшив смях. За секунда Тони усети невидима нишка, която го свързва с нея, забеляза един миг на хармония и безпокойство, чувство, което беше по-добре да потисне.

Тони поклати глава, наведе фотоапарата и вдигна микрофона си. Сега не беше време за сантиментални чувства. Прокара палеца си по хладния метал на свръхчувствителното подслушвателно устройство, което държеше в ръка. Уредът можеше да улови страстни стенания от разстоянието, където беше паркирал, дори и от по-далеч. Той го изнесе през прозореца и натисна бутона за записване.

От тихите води е, реши Тони, докато наблюдаваше как Пенелопа се откопчва от Хинсън. Вероятно не е писклива. Въпреки че човек никога не можеше да е сигурен с тези строго морални и благопристойни жени. Косата й, хваната в кок като на педантична учителка, се разпусна и Тони се зачуди кое да използва — фотоапарата или микрофона. Но клиентката му искаше аудиозапис. Снимки, които да ми замажат очите, няма да са достатъчни, за да се убедя, беше му казала тя.

Дори в тъмнината и въпреки разстоянието, което ги разделяше, Тони успя да почувства как тежестта на копринената й коса пада върху раменете. Начинът, по който се спусна свободи о надолу, изведнъж променяйки се, пищно обгръщайки раменете й и смекчавайки чертите на сериозното лице, му показа, че тя носи косата си вдигната, защото се страхува, че промяната ще повлияе на изградения вече образ.

Не разбра защо си помисли така, но това беше първата мисъл, която му хрумна.

Хинсън докосна лицето й, после зарови пръсти в косата й. Мръсник — прошепна Тони. Мъж като Дейвид Хинсън не заслужаваше такава непорочна жена.

Тони се изсмя.

На себе си заради яростните си мисли. Какво знаеше за тази мацка? Клиентката му го беше наела по същите причини като на много други клиенти — да открие дали нейното гадже й изневерява.

Да. Такава си беше работата на частния детектив. Още няколко седмици прикриване в тъмното и ще престане да вярва на жените. На всички жени.

Тони прокара пръсти през косата си, като се замисли за своето собствено семейство. Никой от тях не изневеряваше, но бракът им с Кейти не продължи много дълго. Те просто се бяха оженили преди всеки от тях да разбере какво, по дяволите, иска от живота. Поиграха си на семейство през последните години в колежа и три години след това. Когато той поиска да се запише в Полицейската академия, тя му намекна, че трябва да продължи семейния бизнес заради своите родители. Но майка му и баща му напълно подкрепиха неговото решение и само жаждата на Кейти за сигурност и спокойствие изтормози Тони.

И така, той се втурна в кариерата на полицай. Съпругата му се подготвяше за магистърска степен по бизнес администрация. Не след дълго се разведоха, връзката им приключи така тихо и безшумно, както и беше започнала.

Поне нямаха деца.

Ако имаше мъж, който да е изключително подходящ за ченге, то това беше Тони Олано.

Кейти не беше разбрала този факт; надутите нищожества от отдела му също не успяха да го разберат и настояваха да спазва правилата и да не предприема толкова рискове, въпреки че неговият стил, както го наричаха шефовете, му беше донесъл вече три сериозни похвали. Без смелост и известна безразсъдност няма слава, смяташе Тони.

Тази негова позиция му създаде име на нарушител на спокойствието и реда, репутация, която му навреди, когато го хванаха да взима плик, натъпкан със стодоларови банкноти, от един наркотрафикант.

Никой не го подкрепи. Никой не се замисли за неговата вина или невинност и тази реакция даде предимство на силите, дето бяха скалъпили инсценировката.

Хинсън вече беше прегърнал жената и й говореше нещо с толкова сериозен вид, че накара Тони да зяпне. Той подсвирна тихичко, като си представи какви любовни брътвежи щеше да чуе, записани на касетофона. По-добре да мисли за тях, отколкото за собствения си живот.

Хинсън поведе жената вътре в стаята, като продължаваше да обгръща раменете й с ръка. Тони засне и този момент, после прибра фотоапарата и микрофона.

Свърши работата, която неговата клиентка му беше възложила. Време е да се отбие да пийне една бира, след това да се прибере у дома и да се опита да поспи.

Докато подреждаше нещата си и потегляше с колата, представата за косата, която се разпилява по раменете на жената, се въртеше в съзнанието му. Може да бе приключил със задачата си, но все още не се чувстваше готов да я забрави.

Когато спря до Чадърите на Ирландския канал, той си каза, че интересът му към последното гадже на Хинсън е чисто професионален. Вероятно се мътеше нещо, щом като противен тип като Хинсън прекарва времето си с жена, която изглежда като педантична даскалица.

Тони не забеляза нито един познат в бара и затова седна сам, пийваше си от будвайзера[2], разсеяно белеше с палец етикета и се чудеше дали и Хинсън беше забелязал огънчето, което гореше в дълбоките сини очи на жената, загатнатото обещание към някой щастливец как може да го дари с повече удоволствие, отколкото очаква. Тони поклати глава, чудейки се на полета на въображението си. Жената щеше, без съмнение, да се превърне в неговия типичен заподозрян, адвокатка, уморена от сивото ежедневие, която беше решила, че е по-лесно да преследва парите на Хинсън и да свие свое гнездо в прекрасното му местенце в Гардън Дистрикт. Е, ако целта й беше брак с мъж като Хинсън, то тя скоро щеше да открие, че ще трябва да продаде душата си в замяна на диаманта, който този мъж ще й надене на пръста.

Тони изглади етикета на барплота пред себе си. Вместо червеното, бялото и синьото от малкото листче виждаше единствено дълбоките сини очи на жената.

Докато подмяташе една от монетите, оставени за ресто пред него, той разбра, че още веднъж беше на ръба да наруши правилата. Не му влизаше в работата да се занимава с жените на Хинсън. В най-скоро време тайната операция можеше да се избистри и Тони щеше да бъде посветен в същността на нечистите сделки на адвоката.

Тони все още премяташе монетата от четвърт долар в ръка, когато реши да се обзаложи със себе си. Ези — ще разгадае заради самия него какво се крие зад кадифената външност на жената; тура — няма да се занимава повече с нея.

Той подхвърли монетата нагоре във въздуха и я остави да падне върху етикета на бирата.

Джордж Вашингтон му намигна.

Тони се захили и побутна настрани едва докоснатата бира.

Време беше да си върви вкъщи и да се приготви за утрешния ден.

Бележки

[1] Заговезни — в някои католически общности, например в Ню Орлийнс, Ница, Рио де Жанейро, три дни преди Великите пости се организират големи веселби с много маскаради и танци. — Б.пр.

[2] Известна американска марка бира — Б.пр.