Хейли Норт
Очи в спалнята (21)

21.

На сутринта след провалилото се заклинание със свещи госпожа Мерлин бе толкова намусена, че Пенелопа се почувства гузна как с благодарност избяга в кантората си. Изведнъж й проблесна защо някои хора предпочитат да станат работохолици, отколкото да се изправят пред трудните ситуации у дома. Такова нещо, надяваше се, няма да сполети собственото й семейство.

Разбира се, при сегашното развитие на живота й нямаше нужда да се безпокои. Никой, освен един мъж, когото тя не обича, не искаше да се ожени за нея.

А мъжът, който тя искаше да я пожелае, да я завладее, да я посвети в загадъчните удоволствия на любовта, прояви съвсем ненавременно съвестта си.

В асансьора за кантората Пенелопа осъзна обзелото я силно чувство на безпомощност — заради себе си, заради провалилото се заклинание на госпожа Мерлин, заради Тони Олано, който постъпи правилно.

Тя стисна здраво очи и си пожела да е като Дороти от „Магьосникът от Оз“. Ако точно в този миг може да има всичко, което си пожелае от целия свят, щеше да поиска Тони Олано да я държи в прегръдките си и да й шепне мили думи в ухото. Дяволито, тя тропна три пъти с токчетата.

За въображаемите си вълнения получи само свиреп поглед от суровата жена, която стоеше срещу нея в асансьора. Сигурно е стара мома, помисли Пенелопа и веднага бе готова да отхапе езика на мислите си. Виж кой го казва, нахока се тя, докато се запътваше от асансьора към деловия ден.

Вероятно трябваше да се изненада, когато Тони се обади три часа по-късно, но някак си, загледана в слушалката, която стискаше в ръка, реши, че друг изход не би могло да има.

Тя желаеше Тони.

Той желаеше нея.

Дори и само за мига, ще му се отдаде.

Прие поканата му и знаеше, че инстинктивно се е съгласила на нещо повече от споделен обяд. Въпреки че споменатият адрес очевидно беше на ресторантче в малък исторически хотел, който тя бе забелязвала вече няколко пъти, Пенелопа не можа да не почувства, че се е съгласила за нещо много по-лично, много по-значимо.

Бизнес, обясни той, ще му попречи да дойде да я вземе от кантората.

Без съмнение същият бизнес, който прекрати срещата им след Кафе дьо монд, но Пенелопа преглътна гордостта си при тази мисъл.

Тя излезе от офиса малко след единадесет, необичайно рано за човек с нейните разбирания за работа. Поспря до бюрото на Джуъл и каза:

— Вероятно ще се върна по-късно от обяд.

Джуъл я погледна и се усмихна.

— Не мога да вечерям с теб, но мога да обядвам?

Пенелопа се изчерви и така даде на секретарката си цялата необходима информация, за да потвърди своето предположение. Джуъл й помаха и успокои:

— Не е нужно да бързаш заради мен. Имам достатъчно работа, за да ми запълни времето до пет.

Пенелопа кимна и обясни.

— Е, няма да се забавя чак толкова.

— Добре — кимна Джуъл и стисна палци, когато Пенелопа мина покрай нея.

Докато слизаше с асансьора, Пенелопа се зачуди какво ли би било да удължи обедната почивка до три-четири часа. Тя рядко се откъсваше от работата, предпочиташе да изгълта една кутийка кисело мляко или купичка супа, докато преглежда настоящия си юридически проблем.

Знаеше, че колегите във фирмата я смятат за безинтересна жена, книжен червей, но не намираше никакво удоволствие в обедите с непознати, а и не знаеше как да се запознава с хората. Не че е скучна, бе пояснила на Джуъл, просто не говореше друг език, освен езика на правото.

Или готварството, но някак си никога не откри как да сподели това с колегите.

Така че обядваше сама.

Но не и днес.

За нейно облекчение времето бе малко захладняло и тя крачеше жизнерадостно. Вървеше към адреса, който Тони й бе дал, разкъсвана между нервно безпокойство и безразсъдна страст.

Каквото и да й предложи денят реши тя при влизането си в хотел Фльор дьо Ли, ще го приеме.

 

 

След една неспокойна нощ, завършила с кошмар, в който той върви с Пенелопа към олтара и я предава на Хинсън, Тони се събуди с намерението да види Пенелопа.

Да я види?

Господи, та той искаше да я люби, искаше да я спечели така, че да й е невъзможно дори да си помисли за друг мъж. Докато си вземаше душ, си каза, че трябва да се откаже от това. Тайната му операция като нает от Хинсън човек означаваше, че въобще не може да я вижда. Насапуниса си лицето, прекара ножчето по наболата брада и се вгледа в огледалото, разпозна очите на мъж, който не приема отказ.

Само веднъж, обеща си той.

Сипа мляко на корнфлейкса и опита да си докаже, че не е абсолютен егоист. Беше сигурен — Пенелопа, въпреки че настръхваше срещу него от време на време, го желае така силно, както и той нея. Е, колко се ядоса, когато той се дръпна онази нощ във вилата на Крис.

Изплакна купичката и лъжицата и погледна телефона на масата. Никога не беше срещал жена като Пенелопа Сю Фийлдс. И макар че бе излизал с много жени, никоя не бе пожелавал така, както желаеше нея.

Приеми го, Олано, хлътнал си, каза си той.

Веднага щом започна да прави планове къде да я заведе, разбра, че няма връщане назад. Не можеха да отидат нито в нейното жилище, нито в неговото. Не бе подходяща и коя да е стара хотелска стая. Не и за Пенелопа, не и за първия път.

Забарабани с пръсти по масата и се замисли кой го познава достатъчно добре, че да му поиска такава услуга. Прехвърли няколко възможности в ума си и изведнъж се сети за Люсиен, миналата година се пенсионира от полицията, мърмореше, че жена му ще го превърне в мамино синче, което трябва да ръководи наследено от нея хотелче, нагласено добре за двойки, дошли на меден месец.

Тони намери телефонния указател и проучи всички странноприемници и хотели. Знаеше, че хотелът на Люсиен е някъде в централната градска част: Докато си свирукаше тихичко, си представи Пенелопа гола и открита под него, с разпиляна по възглавницата коса. Пое си дъх и реши да опита хотел Фльор дьо Ли. Звучеше романтично. Ако не е на Люсиен, ще продължава да звъни, докато го открие.

Има късмет още първия път и Люсиен му обеща най-хубавия апартамент, а Пенелопа без колебание се съгласи да се срещнат на обяд. За щастие в малкото хотелче имаше и приличен ресторант, така че можеше невинно да я покани на обяд.

Обядът може да се достави в стаята, уверил го бе Люсиен.

След като подготви почвата, Тони се зае да провери супертайното местоположение на секретната операция. Щеше да полудее до срещата с Пенелопа, ако не работи.

 

 

Пенелопа пристигна рано. Надникна в ресторанта на хотел Фльор дьо Ли, но видя, че още никой не се бе настанил за обяд. Смутена от нетърпеливостта си, тя пристъпи от крак на крак и започна да се отдръпва назад. Ще отиде в кафенето на ъгъла и ще изчака до уговореното за срещата време.

Обърна се и се блъсна право в Тони. Той я хвана за раменете, за да я стабилизира, и докосването му предизвика приятни тръпки на очакване по цялото й тяло.

— Подраних — казаха и двамата в един глас, после се засмяха.

— Благодаря, че прие поканата ми.

Тони й се усмихна така, че на Пенелопа й се прииска да има куража да му предложи да пропуснат обяда и да се насладят един на друг. Вместо това кимна:

— Благодаря, че ме покани.

Друга двойка влезе и от дъното на ресторанта през една летяща врата излезе мъж с посребряла коса, безупречна бяла риза и черни панталони и забърза напред. Той помаха към Тони и отведе другите клиенти до маса до прозореца, преди да се върне при тях. Пенелопа не можеше да се закълне, но й се стори, че мъжът намигна на Тони.

— Приятел ли ти е? — После си спомни, че семейството му се занимава с ресторантьорство. — Или роднина?

— Приятел — отговори Тони, докато мъжът се приближаваше.

— Значи това е жената! — Мъжът я хвана за раменете и я разцелува по двете бузи. — Много се радвам да се запознаем.

— Ъъъ, Люсиен… — започна Олано.

— Само най-доброто за вас, драги — прекъсна го Люсиен и отново му намигна. — Жена, заради която Тони е готов да мине през девет земи в десета, трябва да е много специална.

Пенелопа погледна към Тони, очакваше да не може да си намери място от смущение. Вместо това той я наблюдаваше сякаш изучава картина на Реноар.

— Много специална, Люсиен. Запознай се с Пенелопа Фийлдс.

— Приятно ми е да се запознаем — успя най-накрая да каже тя, докато по-възрастният мъж я оглеждаше така внимателно, както вероятно правеше при купуването на риба за ресторанта.

— Радвам се да видя, че Тони най-сетне проявява вкус. Само звъннете, когато поискате да ви изпратим обяда.

Пенелопа не разбра дали е чула добре. Тя хвърли бърз поглед към Тони, който този път изглеждаше смутен.

Влязоха четирима бизнесмени, Люсиен махна с ръка и ги заведе до местата им.

— Аз… ъъъ… помислих си, че е добре да обядваме насаме — смънка Тони.

— Ще бъде приключение за мен — каза Пенелопа и се зачуди дали това е нещо типично за Ню Орлийнс, или Тони всъщност е запазил хотелска стая.

Той й подаде ръка и тя въздъхна, когато силните му пръсти обхванаха нейните. Излязоха от ресторанта и поеха по коридора, който стигаше до вътрешен двор в средата на сградата.

Един фонтан се плискаше сред джунгла от буйни зелени растения, повечето от тях тропически, затова Пенелопа не можа да ги разпознае. Тони се спря под арката.

— Знаеш ли, не те поканих само на обяд — промълви той.

Сърцето на Пенелопа залудува. Вгледа се в очите му и промълви:

— Щях да бъда разочарована, ако беше.

Той се засмя и я придърпа към себе си. Повдигна нагоре брадичката й и леко я целуна по устните. След това издаде нещо като стон и задълбочи целувката си.

Пенелопа се притисна към него, копнееше тялото й да се слее с него. Останала без дъх, отговаряше на жадните му устни, търсещия език. Когато той се отдели от нея, тя извика тихичко.

— Не се притеснявай, мила — рече й и я поведе през двора към една стълба, почти скрита от бананово дърво, — това беше само предястие.

С тези изкусителни думи Тони я заведе нагоре по стълбите, извади ключ и отвори със замах вратата най-горе.

С невероятен кураж Пенелопа прекоси прага.

— Каква хубава стая — възкликна тя, като се огледа в стаята, облицована с дърво и басма. Едно любовно гнезденце стоеше срещу камината, маса за двама до прозореца, който се отваряше към балкон.

Тони влезе след нея и затвори вратата.

— Радвам се, че ти харесва… — Той протегна ръце.

Тя пристъпи в прегръдките му и вдигна устни за целувка. Сгуши се до него, плъзна ръце по врата и вплете пръсти в косата му.

Той я придърпа по-близо до себе си и Пенелопа почувства прилив на сила, като усети доказателството колко възбуден бе вече Тони. Изви тялото си, предложи му себе си и той очевидно прие, тъй като я поведе с плавни стъпки през всекидневната и надолу по коридорчето.

Пенелопа се отрезви бавно, когато осъзна, че бяха само на няколко крачки от спалнята. Тони вероятно бе усетил, че тя започва да се колебае. Вдигна устни от нейните и изрече дрезгаво:

— Знаеш ли, можеш да ми кажеш да спра по всяко време. Въпреки че този път аз не искам. Сега няма да спра, освен ако не ме помолиш ти.

Пенелопа задиша учестено. Неговите очи бяха тъмни езера, в които тя с удоволствие би се хвърлила, дори да се удави. С език докосна устните си, меки от целувките му.

— Желая те, Тони Олано. Днес! Сега!

На себе си добави: И завинаги!

Той й отговори като я грабна и я залюля в ръце, както в деня, когато припадна. Тя се вторачи в лицето му, в емоциите, изписани там. Видя страст, разпозна жаждата и, макар че можеше да е само глупавото й въображение, помисли, че откри нещо по-голямо, нещо близко до загриженост и обич, доказателство, че за него е нещо повече от гадже за една нощ.

Спалнята в този апартамент бе дори по-впечатляваща от хола. Тони я пусна долу до втора камина, близо до легло с балдахин. Посочи към отсрещната страна на стаята и Пенелопа веднага разбра защо. Огромна квадратна вана заемаше пространството между спалнята и банята, създадена, за да насърчава удовлетворяване на страсти и интимност.

— Олеле — прошепна Пенелопа.

Тони обви кръста й с ръце и я придърпа към себе си.

— Какво ще кажеш — започна той, като хапеше лекичко ухото й и едновременно с това разкопчаваше блузата й — да се насладим един на друг, а после да поиграем във ваната?

Пенелопа преглътна. Нямаше смисъл точно сега да губи авантюристичния си дух. Тони целуна врата й и разпусна косите й.

Изразът carpe diem премина през ума й. Наистина, улови мига! Бавно, тя се обърна и те застанаха лице в лице. С малкия пръст проследи извивката на устните му, после полека разкопча останалите копчета на блузата си, а Тони я наблюдаваше одобрително. Със страстен глас, който никога не бе предполагала, че ще чуе от собствената си уста, тя предложи:

— Какво ще кажеш първо да поиграем във ваната?

— Както ти решиш.

Тони плъзна сакото й надолу по раменете и блузата й се смъкна заедно с него. Тя изрита благоразумните обувки, после изхлузи неговата риза и сако, докато се движеха заедно към ваната. Той пусна водата, след това я освободи от полата и чорапогащника.

Пенелопа, само по бельо, стоеше стеснително пред Тони. Все още полуоблечен, той я сграбчи в ръцете си и седна на ръба на леглото.

— Повтаряй след мен — прошепна той. — Аз, Пенелопа…

— Какво правим?

— Шшт, имай ми доверие. Аз, Пенелопа…

Тя се усмихна:

— Аз, Пенелопа…

— … съм най-красивата жена…

— … съм най-красивата жена; спри, Тони! Госпожа Мерлин вече ми е изнасяла лекции за моето его.

— Имаш говореща котка? Няма значение. Само опитай да изречеш думите и ще видиш какво е усещането. — Той откопча сутиена й и докосна с устни гърдите й.

— … съм най-красивата жена… — Пенелопа си пое дъх, когато Тони започна да смуче зърното й. Устните й се поразтвориха, а накрая издаде страстен стон.

— О, да — прошепна Тони, — най-красивата жена на света.

— … на света — повтори Пенелопа, когато той я наведе към леглото, съблече останалите дрехи, а бикините й изчезнаха с едно плавно движение.

Водата се лееше във ваната и акомпанираше на целувките на Тони, от които тялото й пееше. Пенелопа се задъха и вдигна ръце над главата, а Тони разпалваше огнена пътека в нея със своите целувки. Езикът му, топъл, влажен и жаден, я обхождаше цялата. По гърдите, зърната, шията, клепачите. Когато страстта я обзе, той се прехвърли по-надолу, към жарта между краката й.

— Тони! — възкликна тя, докато той обсипваше с целувки вътрешната страна на бедрата и пътеката минаваше все по-близо и по-близо до най-интимното кътче на тялото й.

— Да, късметчето ми? — Той вдигна глава. Очите му бяха потъмнели от бушуващата страст. С длан покри хълмчето и нежно мушна пръст под къдравите косъмчета, за да раздели устните. Възбуждаше, проучваше, милваше, създаваше най-сладките и в някои отношения най-стряскащите усещания, които някога бе изпитвала.

Тя отново извика името му. Той спря. Със сериозен тон й каза:

— Ако промениш решението си, трябва само да ми кажеш.

— О, не. Не спирай! Не и сега! — задъхана отговори тя и продължи, чувайки изненадата в собствения си глас. — Чувствам се, като че ли ей сега ще загубя напълно ума си, и знаеш ли, това наистина е прекрасно.

Той се усмихна и наведе устни към мястото, където преди това бе ръката му. Тя потрепери от желание, когато устните му повториха движенията на пръстите.

Тони бавно отдръпна целувките си, после се плъзна в леглото до нея и я взе в прегръдките си.

— Може би ще оставим това приключение за друг път — измърмори той.

— Както кажеш — отвърна тя, разкъсвана от желанието да продължи да я целува по същия начин и необходимостта да отговори на настойчивия глад, обхванал тялото й.

— Обикновено не нося презервативи на обяд — прошепна Тони, докато хапеше ухото й, после се пресегна за панталоните си, захвърлени на пода, — но знаех, че днес трябва да бъдем заедно.

Постави едно пакетче на леглото до тях. Вдигна ръка и произнесе:

— Нещо ме връхлетя днес, Пенелопа, няма значение какво е, но трябва да бъда с теб. Да ми прости Господ, ако греша.

Тя му се усмихна, наслаждаваше се на чувството, че е желана от мъжа, за когото копнее.

— Не грешиш — промълви тихо.

 

 

Час по-късно Пенелопа лежеше на хълбок на леглото, заситена от второто им любене. Тони току-що се бе измъкнал от леглото и събираше дрехите им. Тя се обърна към него, усмихна се и каза:

— Благодаря за най-прекрасния обяд, който някога съм получавала.

Той й намигна и започна да нахлузва ризата си.

— Извинявай, че хапвам и изчезвам, но дългът ме зове.

— Ооо — промълви Пенелопа и седна. Припреният начин, по който Тони се обличаше, я нервира. — Все още не сме обядвали.

— Нямам време. Ще кажа на Люсиен да изпрати нещо за теб.

— Не искам да ям сама. — Пенелопа се изправи, почувства се много гола. Намери бельото си и също започна да се облича. — Не и в толкова романтична стая.

— Романтична? — Тони намъкна сакото си. — Хей, скъпа, ти си поредната бройка. Това е всичко. Нищо повече. Нищо по-малко.

Не можеше да я нарани по-грубо, дори и да бе опитал. Пенелопа изви глава, сякаш я беше зашлевил. Дори не и гадже за една нощ, просто бройка. Тя му обърна гръб, навличаше дрехите си, очите й се напълниха със сълзи, сълзи, които не искаше той да види.

— Пенелопа…

— Не говори повече. Нито дума! — Грабна сакото, чантичката си и без да поглежда към Тони, изхвърча към хола, през вратата, надолу по стълбите.

Преди да стигне до главния вход, чу че Тони е зад нея. Люсиен го спря и тя долови думите на възрастния мъж: Тони-О, кажи ми, че не си оплескал всичко.

Пенелопа не изчака да чуе отговора. Вместо това забърза към кантората и се хвърли да работи, неспособна да посрещне въпросите и загрижеността, които видя в очите на Джуъл.

 

 

Точно единадесет минути след единадесет Пенелопа стана от килимчето в хола, изпъна се и отиде до масата, където беше олтарът. По-рано бе заявила на госпожа Мерлин, че този път няма да рискува и си позволи почти час, за да намери своя кът на покоя.

След настъпилите внезапни обрати през деня, когато тя изпита апогея на страстта и дълбините на отхвърлянето, не вярваше, че заклинанието може да се осъществи, без да намери допълнително време, за да изчисти нараненото си съзнание.

Госпожа Мерлин я разглеждаше внимателно от мястото си на олтара.

— Ужасно тиха си тази вечер. Преди да тръгна, искам да знаеш, че ако желаеш нещо наистина много, обикновено го получаваш.

Пенелопа се вгледа в очите на жената, станала неин приятел, търсеше мъдростта, която знаеше, че й липсва. Сви рамене, взе тамяновата пръчица, запали я на печката и преди да я допре до фитила, се поколеба.

— Когато става дума за любов, не е ли необходимо и двамата да искат едно и също?

— Какво те кара да мислиш, че не е така?

Пенелопа отметна глава назад.

— Не е необходимо да проверявам значението на думата отхвърлям в речника, за да я разбера.

— Не се вглъбявай само в себе си, преди да направиш заклинанието. — Госпожа Мерлин въздъхна. — Прекалено гладна съм, че да оставам маркер за книга още дълго време.

— Извинявай! Много е егоистично от моя страна да мисля за своите проблеми, когато си в настоящето положение. А ти каза, че можем да бъдем егоисти само когато не вредим на другите.

— Вярно е.

Ръката на Пенелопа се поколеба между танцуващия пламък на бялата свещ и затихналия фитил на черешовочервената. Пое си дълбоко дъх и запали и нея. Тя желаеше Тони, а дълбоко в сърцето си знаеше, че той също я желае. Може да е неопитна, но вярваше, че той не си играеше с чувствата й, докато се любеха. Може би Тони се страхуваше. Каквито и да са доводите му, тя ще го спечели отново.

— Добре се справяш — каза госпожа Мерлин. — Аурата ти току-що заблестя от бяла енергия.

Пенелопа се усмихна.

— Чудесно. Хайде да направим заклинанието.

Те повториха думите, които бяха произнасяли снощи без всякакъв ефект. Госпожа Мерлин се наведе, почти навреме, към танцуващия пламък на бялата свещ.

Без предупреждение маркерът за книга, който представляваше новата й приятелка, бе обхванат от пламъци. Последното нещо, което Пенелопа успя да види от госпожа Мерлин и олтара със свещи, беше огън, свързващ фигурата на магьосницата и бялата свещ, след това догарянето на фитила на черешовочервената свещ.

Тогава Пенелопа се почувства запратена назад, назад, назад през мрака; мрак, от време на време осветяван от проблясването на далечни звезди и слабия блясък на изгряваща луна.

 

 

— Е, благодаря на звездите — каза госпожа Мерлин, когато отвори очи и видя, че се намира в средата на собствената си кухня, в собствената къща, в собствения си квартал.

Размърда ръце, крака, разкърши шия, премери височината си според ръба на кухненската мивка. Бедрото й стигаше точно докъдето трябва и тя се усмихна с облекчение. Трябваше да отдаде дължимото на Пенелопа. Въпреки цялото си желание да се придържа към рационалното и логичното, адвокатката премина успешно през най-важното заклинание, необходимо да върне истинските форми на госпожа Мерлин.

— Не само топчестото ми тяло — промърмори си тя, — живота ми!

Огледа стаята, видя, че почти всичко си стоеше точно както го бе оставила. Съседката й Рамона знаеше, че не бива да разваля олтар със заклинание, което е в разгара си, но учтиво бе измила чашките за чай, използвани преди госпожа Мерлин да се бе заела с добронамерената магия за отърваване на съседката си от проклетия данъчен инспектор.

Купичките за вода и храна на котката й също бяха напълнени сравнително скоро, прецени госпожа Мерлин, като видя, че любимата суха храна на рижия й котарак стоеше недокосната. Тя изхвърча от кухнята, забърза към предната част на къщата и започна да го вика.

Надживяла трима съпрузи, госпожа Мерлин си достави удоволствие с добавянето на господин пред името на котарака, който се казваше М заради бялото петно с формата на буквата „М“, което се намираше между златистожълтите очи.

Съседите мислеха, че й хлопа дъската, но така си беше открай време.

— Тук, господин М, бъди добро котенце и ела ми кажи добре дошла у дома. Е, какви приключения само… Намерих си и нова приятелка. — Ще трябва да се обади на Пенелопа да я покани на чай.

Това й напомни за ропота на гладния й стомах, изостави търсенето на господин М, забързана отиде в кухнята и затършува във фризера за оставената там едва миналата седмина джамбалая.

Сложи я да се размразява в микровълновата печка и отиде да се преоблече. Носеше тези дрехи от доста дълго време. Захвърли ги на пода на спалнята, протегна ръце над главата си, облече си ново бельо и избра най-любимата си рокля от гардероба.

Пурпурната, помисли си госпожа Мерлин, й отива най-много. Среса лъскавата си коса и реши, че е време да опита някоя нова боя. Може да е баба, но не е необходимо да изглежда стара.

Доволна от себе си, щастлива да си е у дома, тя отново извика господин М. Пак не получи отговор и помисли, че котаракът й е сърдит. Случваше се, когато го оставяше сам в къщата за повече от ден. Господин М не обичаше нищо друго повече от това да е центъра на нейния свят; след него преди време обичаше да се бие с кварталните котки, но при идването му да живее с нея тя сложи край на това негово удоволствие.

Той живееше вътре, на сигурно място, далеч от опасностите на улицата.

Тя чу иззвъняването на микровълновата печка и се запъти обратно към кухнята. Минавайки покрай масата, където бе издигнала олтара за съседката, сребрист отблясък привлече вниманието й.

Спря, впечатлена от нещо, което въобще не бе обмисляла при Пенелопа. Госпожа Мерлин рядко използваше кухненската маса за практикуване на магия със свещи. През онази злополучна утрин тя я ползва отчасти от мързел, защото й бе толкова удобно да пие чай и да си бъбри.

След това, у Пенелопа, тя отново използва масата за хранене, както я наричаше адвокатката, защото бе единствената маса в апартамента. Госпожа Мерлин се намръщи и се наведе да разгледа отблизо металното нещо, привлякло очите й.

Видяното я накара да се хване за гърлото.

— Горкият господин М — каза тя, вперила поглед в сребърната идентификационна плочка, прикрепена към пурпурния гердан, който той винаги, носеше. Герданът беше увит около свещта, използвана за заклинанието на Рамона. Прикрепен към гердана бе дебелият черен косъм на Тони Олано, който тя бе прибавила към олтара у Пенелопа, за да помогне на жената, решила да й асистира. И още по-зловещо, обувките на Пенелопа стояха до косъма. Госпожа Мерлин гледаше втренчено и нервно облиза устни. Косъмът я бе последвал у дома, котката й я нямаше и само богинята знаеше какво се бе случило с Пенелопа.

Плочката, гравирана с ВЪРНЕТЕ НА ГОСПОЖА МЕРЛИН плюс нейния телефонен номер, имаше за цел да го предпазва, а сега си стоеше тук, а котенцето й се намираше едни звезди знаят къде.

Дали бе смалено? Или сплескано? Или по-лошо?

След това мисълта обзе цялото й съзнание и тя съвсем забрави за джамбалаята.

При магията със свещи няма съвпадения, беше й повтарял господин Гото неведнъж. Можеше да види как мъдрият, но досаден мъж поклаща глава над тази неразбория. Тъй като това без съмнение беше неразбория, разговор, чийто резултат бе неприятности за жената, която й бе помогнала да намери пътя за дома.

Госпожа Мерлин се отпусна на един стол, започна да премята плочката на котарака си в ръце, сърцето й говореше, че където и да намери господин М, там ще намери и Пенелопа, и Тони Олано.

— О, боже! Каква каша… Надявам се само да не са си кръстосали телата. Това ще е дори свръх моите сили. А аз зная, че господин Гото няма да ми помогне да изляза от тази бъркотия.

Тя се разведри, като си спомни буркана с обикновена туршия в хладилника. Вероятно първо ще хапне. Работеше толкова по-добре на пълен стомах. Е, ако не беше сплескана и гладна като вълк, със сигурност нямаше да се объркат така нещата.

 

 

— Какво искаш да кажеш с това, че не знаеш къде е? — Старши партньорът Хюбърт Клийз се извиси над Джуъл, смръщи вежди и започна да кърши ръце.

— Тя… ъъъ, днес трябваше да се погрижи за една работа извън кантората, но не съм съвсем сигурна къде е точно в този момент.

Е, помисли си Джуъл, този блъф трябва да ги изиграе. Тя беше прекалено лоялна секретарка, за да признае, че целия ден не е чувала Пенелопа, че никой не отговори и на двадесетте позвънявания по телефона в апартамента й и че тя, Джуъл, започваше да се безпокои и се готвеше да позвъни на брат си, ченгето, за да потърси съвет.

— Добре, кажи й в мига, в който я чуеш, че искам да дойде в офиса ми незабавно. — Хюбърт изгледа Джуъл кръвнишки и излезе, но поне се опита да изглежда като запазил самообладание мъж. Преди половин час секретарката бе видяла господин Фицсимънс да влиза в кантората по своя спокоен, но властен начин и разбираше защо Хюбърт беснее.

Искаше Пенелопа да се появи и отново да очарова онзи мъж. Или може би той искаше тя да разреши неговия данъчен проблем. Джуъл погледна към записките, които Пенелопа й бе оставила да напечата, записки, разкриващи в детайли брилянтно разрешение на дилемата на Фицсимънс.

Джуъл можеше да го предложи на Хюбърт, но бе работила доста дълго в адвокатските среди, за да направи нещо толкова наивно. Щом госпожица Фийлдс я няма в кантората, Клийз вероятно щеше да си припише заслугата и ще има право. Не, ако Пенелопа не се появи скоро, Джуъл ще намери начин да занесе записките направо на Фицсимънс. С подписа на Пенелопа, разбира се.