Хейли Норт
Очи в спалнята (5)

5.

Почукването на вратата се чу, преди Пенелопа да успее да се приготви. Мисълта, че Дейвид ще я види с разрешена коса, с измачкана и изцапана с пот и брашно блуза, с влажен колан на панталоните, я потисна. Въпреки че не го беше взела присърце, трябваше да признае, че й бе приятно вниманието, което й оказваше адвокатът. Но толкова изряден мъж като Дейвид Хинсън без съмнение щеше да бъде отблъснат като я види в това състояние.

Тя въздъхна, после настръхна като чу ново почукване на вратата, този път силно и нетърпеливо.

— Идвам.

Е, заслужаваше да я види в каквото и да е състояние, след като пристига почти час по-рано. Пенелопа наклони предизвикателно глава, разпиля косата си по раменете и рязко отвори вратата.

— Колко ху… — Поздравът замря в гърлото й.

Мъжът със страстните очи стоеше на прага й, извисяваше се над нея и в същото време гледаше с мързелив, небрежен поглед, който тя намираше за смайващо секси.

— … хубава сте! — довърши той нейното изречение.

Пенелопа го погледна гневно:

— Дойдохте тук, за да ме унижавате ли?

Очите му се разшириха от изненада:

— Що за въпрос е това?

Пенелопа премести поглед и посочи към себе си.

— Чуйте се, казвате ми, че съм хубава, а аз съм съвсем раздърпана. Защо сте дошъл? — Гласът й се извиси. — И как всъщност влязохте? Сградата се заключва.

Той намигна и влезе в апартамента.

— Предполагам, че очаквате някого.

Пенелопа се отдръпна назад.

Мъжът пристъпи напред. От мястото си можеше много добре да види масата, подредена за двама. Очите му потъмняха.

— Разбирам, че е мъж.

Пенелопа замълча.

Той свъси вежди.

— Очевидно гостът е някой, който нямате нищо против да ви види au naturel, или раздърпана, както вие се изразихте.

Мъжът вдигна ръка.

Пенелопа затаи дъх. Ще я докосне ли? Очакване, примесено с възмущение. Как смее да влиза в дома й? Как смее да я гледа по този начин? Как смее да спре? После тя се върна към действителността. Вдигна ръце, за да му препречи пътя:

— Ето че пак го правите.

— Го? — Гласът му беше все така небрежен, но я огледа отново така, че кръвта й се разбушува, въпреки най-добрите й намерения да не му позволява да се добере до нея.

— Следите ме — каза тя.

— Не съм виновен за това. — Той продължи да я наблюдава с притворени очи.

Не беше съвсем сигурна, но й се струваше, че косата й привлича вниманието му. Божичко, знаеше, че е разчорлена. Смутена от рошавата си коса, тя вдигна ръце, за да я събере на врата си.

— Недейте — помоли той.

Това не беше молба. В тона му нямаше нито моля, нито благодаря; беше чисто и просто заповед.

Пенелопа се вторачи в него, след това бавно отпусна ръце надолу. Сърцето й започна да бие учестено. Виждаше, че гърдите й се издигат и спускат много по-бързо, отколкото бе прилично. Какво ли си мислеше тя?

Не само дишането й я издаде, но и кръвта се разбушува по-яростно и предизвика пулсиране, което се предаде по тялото й и тя го усети в краката, ръцете и интимните части, които й бе неудобно да спомене дори пред себе си.

Очевидно беше престанала да мисли, действаше импулсивно. Поклати глава, а все още функциониращата част от мозъка й отбеляза, че е пуснала непознат мъж в апартамента си.

Като скръсти ръце на гърдите си, Пенелопа попита с почти нормален глас:

— И защо да не сте виновен, че ме следите?

Докато задаваше въпроса, тя хвърли поглед към вратата на спалнята. Ако този мъж се окаже опасен, госпожа Мерлин със сигурност ще й се притече на помощ. Може да е висока само шест инча, но вероятно ще може да набере 9-1-1^[1] на телефона до леглото, който, за късмет на миниатюрната госпожа Мерлин, беше с вграден високоговорител.

Ако само я беше нахранила! Доколкото познаваше госпожа Мерлин, Пенелопа подозираше, че с пълен стомах смалената магьосница ще е по-склонна да помогне. Пенелопа знаеше, че и тя самата е по-мила, когато не е гладна.

Внезапно осъзна, че той беше проследил погледа й към вратата на спалнята. Веждите му се извиха въпросително:

— Натоварен ден, а?

Тя се изчерви. Е, нека си мисли, че в спалнята й има скрит мъж. Направи опит да изглежда равнодушна и изрече намусено, като се надяваше думите й да звучат секси:

— О, много.

— Радвам се да разбера, че отново сте на себе си. — Той се запъти към вратата. — И не ви следях. Само се отбих, за да се уверя, че сте се прибрала у дома невредима. Не исках да си мисля, че сте припаднала отново от горещината отпред на стълбите.

Той сви рамене, като че ли не се интересуваше чак толкова, но се бе почувствал задължен, поради някакво чувство за обществена отговорност, да я провери. Хвана топката на вратата, след това изчака малко, почти като че ли я чакаше да каже нещо и да го покани да остане.

Не покана, а раздразнение изрази Пенелопа в реакцията си. Ако не е специална жена, не би искала никакво внимание от този мъж.

— Благодаря ви много, както виждате, добре съм.

Погледът му срещна нейния, изгаряйки я с намека в своите тъмни очи.

— О, виждам, че сте повече от добре. Наистина трябва да пускате косата си по-често.

Пенелопа усети как пръстите й се присвиват, чудеше се на наглата дързост на мъжа и на собствената си отзивчивост. Та той разпалваше у нея повече чувства, отколкото който и да е от въображаемите мигове, прекарани с мъжа от бляновете й Раул!

Мъжът се раздвижи. Изчезна любезният човек, дошъл на посещение, продиктувано от морален дълг. Този път се пресегна и зарови ръка в косата й.

— Като водопад — тихо промълви той.

Неочаквано гърлото й пресъхна повече, отколкото преди да припадне на тротоара. Тя облиза устните си и преглътна с мъка.

Той отпусна ръка. Чувственото изражение в очите му се смени със загриженост:

— Все още сте обезводнена.

Пенелопа поклати глава. Не жажда за вода беше причина за нейната реакция.

— Хайде, нека ви налея малко вода. — Той се запъти към кухнята.

Тя го последва. Докато отваряше хладилника за бутилката вода, която държеше там, видя как той огледа кухнята и отвори шкафа с машите, въпреки че тя не успя да разбере как улучи още от първия път.

Като че ли мъжът прочете мислите й, защото се обърна, държеше две чаши в ръка, и се усмихна:

— Най-близо до миялната машина.

Тя се усмихна в отговор и напълни чашите. Беше изненадана, но и доволна, че той се оправя в кухнята, последното нещо, което би очаквала от Мъжът със страстните очи.

Пенелопа трудно можеше да повярва, че непознатият от асансьора сега стоеше в кухнята й и се чувства като у дома си; остави бутилката и пусна кубчета лед в чашите.

Той протегна едната чаша към нея и пръстите им леко се докоснаха. Лед и жар се сблъскаха и Пенелопа бързо отдръпна ръката си.

— Пенелопа? — Гласът дойде от антрето, обвинителен тон, изстрелян от Дейвид Хинсън.

— Дейвид? — Пенелопа си помисли, че вратата сигурно е била оставена открехната. Тя си пое дъх, мушна ръката, която все още гореше от докосването на непознатия, в джоба на панталоните и се отдръпна към хладилника, точно когато Дейвид се появи в кухнята, невъзмутим и безупречен в хубав вълнен костюм.

— Вратата ти беше отключена. Ти…

— И долу ли? — Мъжът със страстните очи зададе въпроса си провлечено, вперил поглед в Дейвид така, че неспокойствие обзе Пенелопа.

Когато Дейвид забеляза Мъжа със страстните очи, спря рязко.

— Охо, не е ли това Олано, момче за всичко в полицията?

— Хинсън — отвърна внимателно мъжът.

Пенелопа поглеждаше ту единия, ту другия мъж. Дейвид бе извил устни така, сякаш намираше присъствието на непознатия за отблъскващо.

А мъжът, който само преди няколко минути замая главата й с небрежното си поведение, сега стоеше безмилостен като анаконда, готов да смачка и унищожи жертвата си.

Докато гледаше как двамата мъже стоят и се взират един в друг, Пенелопа изтръпна. След това разбра, че си е направила много егоистично заключение. Очевидно двамата мъже се познаваха и нямаше капка обич между тях. Те не се мразеха заради нея.

Поне беше научила фамилията на непознатия.

За нейна изненада Дейвид прекоси стаята и я целуна по бузата. Смутена от този собственически жест, тя се отдръпна леко и рече с намерението да намали напрежението:

— Е, момчета, виждам, че сте се срещали.

— Няколко пъти — отговори Дейвид, — но няма да те отегчаваме с подробностите, нали, Олано?

Другият мъж сви рамене и си пийна голяма глътка вода.

— Но аз не знаех, че вие двамата сте приятели — продължи Дейвид и се вторачи в Олано с очи като две късчета син лед.

— Не, не сме — побърза да се намеси Пенелопа.

— По-добре му обяснете — погледна я Олано. — Хинсън е човек, който иска да е наясно с всичко.

Дейвид погледна към Олано, после пак към нея. Тя се почувства хваната в капан, особено когато Дейвид я прегърна и заяви:

— Мислех, че съвсем отскоро си в града и нямаш приятели. Нали така ми каза?

Той придружи въпроса си с усмивка, но Пенелопа усети известно неодобрение, което не разбра. Каза му тези думи само преди няколко седмици, но сега се засегна от предположението му, че не е имала време да се среща с друг, освен с него.

Пенелопа почти можеше да чуе упрека на госпожа Мерлин, че няма авантюристичен дух. Една искра се разгоря, като си спомни годините, в които живееше само с фантазии за емоционално удовлетворение. Като захвърли предпазливостта си, тя измъкна ръката си от Дейвид и хвана Олано. Стисна го лекичко и с кокетен, надяваше се, поглед каза:

— Ами току-що се запознаваме, Дейвид, но мисля, че намерих голям нов приятел… — Пенелопа се запъна за момент. Хектари и коне, тя дори не знаеше малкото му име! — в Ню Орлийнс — добави немного уверено.

Този път Мъжът със страстните очи сложи ръка на раменете й. При докосването му сякаш я разтърси ток, който липсваше при контакта с Дейвид.

Той проследи извивките на устните й, като разгоря още повече искри у нея. Пенелопа потисна въздишката си. Все пак тя започна тази игра; Олано просто я продължаваше.

Раздразнението пролича в бледите очи на Дейвид и той каза:

— Преди да се обвържеш с новия си приятел, Пенелопа, може би е добре да се поинтересуваш за личността му.

Олано отдръпна ръката си и това я накара да се почувства странно самотна. Той се съгласи:

— Добър съвет.

— Защото мръсни ченгета не подхождат на млади невинни адвокатки — допълни Дейвид.

— Но подхождат на адвокати с мръсотия под ноктите? — предизвикателно попита Олано и още веднъж Пенелопа разбра, че е свидетел на стара вражда между двамата мъже.

Обаче й дойде до гуша.

— Ако вие двамата искате да се карате, можете да си тръгвате — заяви тя, доволна от самоувереността си. — Имах тежък ден, припаднах от изтощение от горещината и най-малко ми се слушат вашите препирни.

Дейвид отвори уста да каже нещо, но после се отказа.

Тони, от мястото си до хладилника, мислено поздрави Пенелопа. Тя се застъпи за Хинсън и го подкрепи. Беше доста сполучливо за жена, уловена между два силни характера. У нея имаше не само скрит огън, но и скрита стомана.

Като че ли за да докаже неговите мисли, Пенелопа го хвана за лакътя и го насочи към вратата.

— Благодаря, че се отбихте — изрече тя отново със специалния си официален тон.

— Всеки път, когато имате нужда — кимна галантно той, като погледна да се увери, че Хинсън все още не е наблизо, — просто се обадете.

Хинсън, разбира се, ги последва и приличаше изключително много на ястреб, който следи жертвата си.

Веднага щом той направи крачка, Пенелопа пусна лакътя му. Явно бе, че иска той да си тръгне, така и трябваше да бъде. Застоя се твърде дълго, а с мъж като Хинсън това можеше да навлече неприятности на Пенелопа. На него просто му се искаше тя да ги изхвърли и двамата по едно и също време.

На вратата той се спря и се обърна към Хинсън:

— Аз и ти се знаем отдавна, но искам да си наясно, че аз наистина видях госпожица Фийлдс днес за първи път, когато припадна в краката ми на Канала.

Хинсън присви очи:

— Така ли? Колко жалко… — Той я прегърна и разроши косата й. — Тя е страхотно момиче.

Пенелопа се усмихна малко сковано.

Тони се зачуди какво намират жените в този мъж. Определено той не би използвал думата момиче за Пенелопа; тя беше толкова женствена.

Една многопластова жена, която би искал да опознае.

— До скоро — кимна Олано, направи крачка, след това се спря. Трениран да вижда и чува и най-тънките признаци на нещо нередно, той долови помръдване откъм вратата на спалнята. Ето — отново се отвори, само с няколко инча, но достатъчно, че да прикове вниманието на Тони, че има някой зад вратата.

Хинсън беше вече хванал топката на вратата, очевидно искаше да остане сам с Пенелопа.

Вместо да покаже, че е разбрал намека, Тони възприе позата на доброто старо момче, облегна се с рамо на касата на вратата и си позволи няколко секунди, за да анализира ситуацията.

Ами ако не бяха сами? Вътре можеше да има натрапник или, а това би било по-сериозно, може би Пенелопа беше скрила друг мъж в спалнята. Тя намекна за нещо подобно преди малко.

Ако Хинсън открие и се разгневи, няма да бъде никак хубаво. Пенелопа нямаше вид на жена, която разиграва мъжете, но пък, напомни си Тони, тя не приличаше и на крадец на дребно.

По дяволите! Тони мразеше да е мъжът, който се опитва да върши добри дела.

Пенелопа пристъпяше от крак на крак, поглеждайки ту към него, ту към Хинсън.

— Преди да тръгна — рече Тони, изпъна се и провери пистолета си, двадесет и втори калибър, който носеше в джоба на панталоните с цвят каки, — мисля, че трябва да ви кажа, че има и някой друг във вашия апартамент.

— Не, няма — троснато отговори Пенелопа.

Тони повдигна вежди при тази нейна защитна реакция. Значи тя знаеше.

Ръката на Хинсън, с която галеше косите на Пенелопа, замръзна. В тялото на другия мъж Тони прочете осъзнаването на опасност, размърда се и освободи ръцете си. С едно бързо движение откопча хубавичкото си сако, забеляза също Тони.

Без съмнение носеше патлак под сакото.

— Би ли обяснил?

Дори и сега Хинсън говореше като добре платен адвокат, помисли си Олано, после кимна с глава към спалнята.

— В моя апартамент няма никой друг, освен нас тримата — произнесе твърдо Пенелопа, отстъпи назад, сякаш да защити вратата на спалнята. — И извинете, господин Олано, но единият е излишен.

— Ооо — проточи Тони и се захили на Пенелопа, което само я накара да се отдръпне още повече. В това време охлаби закопчалката на джоба на панталоните.

Хинсън тръгна плътно след Олано към спалнята.

Пенелопа вдигна ръце. Спрете! Тони видя как бузите й поруменяха и откри искрици светлина в очите й, които, можеше да се закълне, ги нямаше там преди. Какво криеше тя? Колко пластове измама беше натрупала тази дама?

Хинсън каза провлачено:

— Е, Пенелопа, ами ако крадец се е вмъкнал и се крие в спалнята ти? Ами ако някой отчаян тип е там и ни чака да си тръгнем, за да те изнасили и… — Той показа с ръка отрязване на гърло.

С леко трепереща ръка Пенелопа докосна красивата си шия. Тони видя нервността в движението и разбра, че тя ги лъже.

Спогледа се с Хинсън и кимна. Колкото и странно да беше, тези двама мъже, врагове за цял живот, сега действаха съвместно. Те се втурнаха покрай Пенелопа и с извадени оръжия влетяха в спалнята.