Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ruy Blas, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена пета

Дон Салуст, Дон Панфило де Авалос, Руи Блас, маркиз Дел Басто, след това маркиз Де Санта Крус, после граф Алба, после целият двор.

 

ДОН САЛУСТ (на маркиз Дел Басто)

                                        Представям ви роднина.

Мой първи братовчед, дон Цезар де Басан

Гарофа, знатен граф — от благороден сан.

 

РУИ БЛАС (настрана)

О, боже!

 

ДОН САЛУСТ (тихо на Руи Блас)

                Шшт… Недей като жена се вайка,

а поздрави!

 

(Руи Блас поздравява маркиза.)

 

ДЕЛ БАСТО (на Руи Блас)

                        Така обичах вашта майка!

 

(Тихо на Дон Салуст, като сочи Руи Блас.)

 

Със мъка го познах… Така е променен!

 

ДОН САЛУСТ (тихо на маркиза)

Години десет…

 

ДЕЛ БАСТО (също така тихо)

                                Да…

 

ДОН САЛУСТ

                                        Дойде си оня ден…

А помним го дете със русички къдрици

и вие на шега му давахте жълтици…

Но възмъжа… Жени… Гуляи цели дни,

оркестри, бал-маски над морските вълни,

концерти, всякакви младежки лудории,

омаял бе Мадрид, пилеейки пари, и

след три години — край на блясък и разкош.

И в Индия ходи, но върна се без грош…

 

РУИ БЛАС

Сеньор…

 

ДОН САЛУСТ

                Какъв сеньор?! Та ние сме роднини!

Родът Басан е стар. Херцози, херцогини…

Ингес д’Ивиса наш прадядо той е бил,

дон Педро му е внук. И той се задомил

за Мариана Гор. Родила Мариана

единствен син, Хуан, сеньор на океана

при Филип Втори. Той, Хуан, пък дал живот

на двама сина, все от този същи род.

Маркиз съм от Фиклас, а вие граф Гарофа,

два стиха от сонет в една и съща строфа.

По женска линия, и там един сме клон;

аз португалец съм, а вий от Арагон.

И тъй, любезни мой, най-близки сме роднини,

аз — плод, а вие — цвят от същите градини.

 

РУИ БЛАС (настрана)

Какво цели с това? Къде ме тласка той?

 

Докато Дон Салуст говори, маркиз Де Санта Крус, Дон Алвар де Басан-и-Бенавидес, старец с бели мустаци и голяма перука, се приближава до тях.

 

МАРКИЗ ДЕ САНТА КРУС

Щом ваш е братовчед, то значи е и мой?

 

ДОН САЛУСТ

Е, да, от произход един и същ сме ние.

Маркиз де Санта Крус.

 

(Представя му Руи Блас.)

 

                                                Дон Цезар.

 

МАРКИЗ ДЕ САНТА КРУС

                                                        Значи вие

сте този, що умрял го смятахме?

 

ДОН САЛУСТ

                                                                Да, той.

 

МАРКИЗ ДЕ САНТА КРУС

Вий бяхте?…

 

ДОН САЛУСТ

                        В Индия.

 

МАРКИЗ ДЕ САНТА КРУС (вглежда се в Руи Блас)

                                        Да, той е, боже мой!

 

ДОН САЛУСТ

Познахте го, нали?

 

МАРКИЗ ДЕ САНТА КРУС

                                Да, знам го още бебе.

 

ДОН САЛУСТ (тихо на Руи Блас)

Нещастникът е сляп, но, както виждаш, тебе

веднага те позна, позна те изведнъж…

 

САНТА КРУС

Здравейте, драги мой!

 

РУИ БЛАС (покланя се)

                                        Сеньор…

 

МАРКИЗ ДЕ САНТА КРУС (тихо на Дон Салуст, посочва Руи Блас)

                                                        Прекрасен мъж!

 

(На Руи Блас.)

 

Приятно ми е…

 

ДОН САЛУСТ (тихо на маркиза, отвежда го настрана)

                                Аз платих му дълговете.

Ала и вий все пак сега му помогнете:

на краля куриер, вакантен някой пост,

а на кралицата…

 

МАРКИЗ ДЕ САНТА КРУС (тихо)

                                Какъв чудесен гост!

Не ще забравя… Да… И при това, роднина!

 

ДОН САЛУСТ (тихо)

В Кастилския съвет, там слушат ви мнозина.

Застъпвам се пред вас…

 

Обръща гръб на маркиза и отива при другите благородници, на които също представя Руи Блас. Между тях е и граф Алба, великолепно нагизден.

 

                                                Дон Цезар де Басан,

роднина, братовчед и с благороден сан.

 

Благородниците разменят учтиви поклони с Руи Блас, който е все още поразен.

 

ДОН САЛУСТ (на граф Рибаргоза)

Аз снощи ви видях в театър „Аталанта“:

на Линдамира в танц сияеше таланта.

 

(Възхищава се от елека на граф Алба.)

 

Какъв красив елек!

 

ГРАФ АЛБА

                                По-хубав имах аз,

но ми го дигнаха — прочутия у нас

крадец Маталобос…

 

ВЕСТИТЕЛ (в дъното)

                                        Кралицата пристига!

В редици, господа!

 

Големите завеси на стъклената галерия се отварят. Благородниците се нареждат от двете страни на вратата. Гвардейци образуват шпалир. Руи Блас, задъхан, не на себе си, излиза на авансцената, сякаш търси да се скрие. Дон Салуст го следва по петите.

 

ДОН САЛУСТ (тихо на Руи Блас)

                                О, стига, Руи Блас, стига!

Съдбата днес към теб отправя взор честит.

Свести се, Руи Блас! Напускам аз Мадрид.

Онази къщичка, в която сам живееш,

оставям я на теб, ти сам ще я владееш.

И разполагай там със всичко както щеш.

От нея само ключ един ще ми дадеш.

Ако ме слушаш, пак ще станеш най-богат,

от всички най-могъщ във кралския палат.

В живота се върви и слепешком, Руи Блас:

очите затвори, за теб ще гледам аз!

 

Нови гвардейци се появяват в дъното.

 

ВЕСТИТЕЛ (високо и тържествено)

Кралицата!

 

РУИ БЛАС

                        О, тя!

 

Появява се Кралицата, великолепно облечена и заобиколена от придворни дами и пажове, под балдахин от червено кадифе, носен от четирима гологлави камерхери. Руи Блас я гледа изплашен, поразен от тази ослепителна гледка. Всички испански благородници слагат шапките си на главите; маркиз Дел Басто, граф Алба, маркиз Де Санта Крус и Дон Салуст. Изведнъж Дон Салуст отива бърже до креслото, взема оттам шапката и я подава на Руи Блас.

 

ДОН САЛУСТ

                                Що става с теб, човече!

Сложи си шапката. Испански гранд си вече!

 

РУИ БЛАС (объркан, тихо на Дон Салуст)

Що искате от мен? Кажете го сега!

 

ДОН САЛУСТ (посочва му Кралицата, която бавно минава през галерията)

Любовник й стани, макар и на шега!