Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена втора
Руи Блас, Кралицата.
КРАЛИЦАТА (влиза)
Дон Цезар!
РУИ БЛАС (обръща се ужасен, загръща бърже халата си, за да скрие ливреята, настрана)
Боже, тя! Какъв капан ужасен
я чака тук!
(Високо.)
Мадам!…
КРАЛИЦАТА
Защо се тъй смути,
дон Цезар?
РУИ БЛАС
Кой ви тук повика?
КРАЛИЦАТА
Нали ти!
РУИ БЛАС
Аз?
КРАЛИЦАТА
Да. Нали от теб получих…
РУИ БЛАС
Говорете…
КРАЛИЦАТА
Едно писмо.
РУИ БЛАС
От мен?
КРАЛИЦАТА
От вас. Я помислете!
РУИ БЛАС
Какво да мисля? Ах, нали отлично знам,
че никакво писмо не съм изпращал вам!
КРАЛИЦАТА (изважда от пазвата си листче и му го подава)
Чети!
РУИ БЛАС (бързо го грабва, надвесва се над него под лампата и чете)
„Опасност днес заплашва ме голяма.
Кралице моя, друг за мене изход няма:
за да ме отървеш, при мен нощес ела!“
(Гледа писмото вцепенен, сякаш неспособен да чете по-нататък.)
КРАЛИЦАТА (продължава, като сочи с пръст реда, който чете)
„Загубен съм без теб. Живот, сърце, дела
са в твоите нозе, що мислено целувам…“
РУИ БЛАС (с угаснал глас)
Предателство!
КРАЛИЦАТА (продължава да чете)
„Мини през задната вратичка,
за тайна сигурна е наредено всичко.
Ще чака мой човек в притихналия двор.“
РУИ БЛАС (настрана)
Аз бях
забравил туй писмо…
(На Кралицата, с груб глас.)
Отивайте си!
КРАЛИЦАТА
Ах!
Ще си вървя. Добре! Но колко лош сте, боже!
В какво се провиних?
РУИ БЛАС
Постъпката ви може
да ви погуби…
КРАЛИЦАТА
Как?
РУИ БЛАС
Не питайте. Не знам.
Но бягайте!
КРАЛИЦАТА
Нали поръчахте ми сам
да дойда — по една изпратена дуеня?
РУИ БЛАС
Каква дуеня? Ах, туй никак не променя
за вас опасността, която ви грози.
Върнете си!
КРАЛИЦАТА
О, не! Опасност и сълзи
не мен очакват тук, а вас, когото любя.
Ще ви помогна аз, дори да се погубя!
РУИ БЛАС
Безумна мисъл! Ах, властителю велик!
Остава в тоя дом в такъв опасен миг!
КРАЛИЦАТА
Писмото е от вас, нали?
РУИ БЛАС (вдига ръце към небето, отчаян)
Велики боже!
КРАЛИЦАТА
Защо ме пъдите?
РУИ БЛАС
Но чуй…
КРАЛИЦАТА
Тъй не може:
написвате писмо до мене. След това…
РУИ БЛАС
Не съм ти писал тез предателски слова,
нещастнице, сама се вплиташ в мрежа здрава
и пъклена беда отвред те застрашава.
За да те убедя, загинал бих дори!
Обичам те със страст безумна, разбери!
И за да те спася, изтръгнал бих самичък
аз своето сърце. Защото те обичам!
Върви си!
КРАЛИЦАТА
Цезар…
РУИ БЛАС
Ах! Почакай, боже мой!…
Кой пътната врата…
КРАЛИЦАТА
Отвори ми…
РУИ БЛАС
Но кой?
КРАЛИЦАТА
Един маскиран мъж, притулен до стената.
РУИ БЛАС
Маскиран мъж? Висок? Продума ли в тъмата?
Кой беше този мъж? Кой беше? Говори!
Един мъж в черно и с маска на лицето се показва на вратата в дъното.
ЧОВЕКЪТ С МАСКАТА
Аз бях!
Сваля маската си. Това е Дон Салуст. Кралицата и Руи Блас с ужас го познават.