Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ruy Blas, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена първа

Дон Мануел Ариас, управител на Кастилия; Дон Педро Велес де Гевара, граф Де Кампореал, съветник на „плаща и шпагата“ в Сметната палата; Дон Фернандо де Кордова-и-Алигар, маркиз Де Прието, същата длъжност; Антонио Убиля, главен счетоводител на приходите; Монтасго, съдебен съветник в Палатата по работите на двете Индии[1]; Коваденга, върховен секретар на островите[2]. Много други съветници. Съдебните съветници са облечени в черни дрехи, другите — в дворцова униформа. Кампореал носи ордена „Калатрава“[3] върху наметката си, а Прието — „Златното руно“ на шията.

 

Дон Мануел Ариас, управител на Кастилия, и граф Де Кампореал разговарят тихо, на преден план. Другите съветници са образували групи тук-там из залата.

 

ДОН МАНУЕЛ АРИАС

В напредъка му бърз се крие тъмна тайна.

 

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ

И орден най-висок. В ръцете — власт безкрайна

и секретар всеобщ, а после — и херцог!

 

ДОН МАНУЕЛ АРИАС

В шест месеца това.

 

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ

                                        Крепи го сякаш бог.

 

ДОН МАНУЕЛ АРИАС

Кралицата!

 

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ

                О, да. Покойната съпруга

не е забравил Карл, макар че има друга:

зарязал власт и трон, седи в Ескуриал…

Кралицата е крал.

 

ДОН МАНУЕЛ АРИАС

                                Така е, Кампореал:

над нас царува тя, дон Цезар пък — над нея.

 

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ

По странен начин той и властва, и живее.

С кралицата не е във връзка, туй го знам.

Избягва я дори. И всичко върши сам.

Шест месеца следя и дебна най-грижливо:

по някаква не знам каква прищявка дива,

живее нейде към двореца на Тормес

във къща, жилище по-скоро за мъртвец,

със щори спуснати дори и лятно време

и му прислужват там лакеи — негри неми.

 

ДОН МАНУЕЛ АРИАС

Как? Негри? Неми?

 

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ

                                Да. Но има други, знам,

обаче те са тук, те не живеят там.

 

ДОН МАНУЕЛ АРИАС

Мистерия.

 

ДОН АНТОНИО УБИЛЯ (който се е приближил от известно време до тях)

                Все пак от род е той известен.

 

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ

И странното е там, че ми изглежда честен.

 

(На дон Мануел Ариас.)

 

Роднина на Салуст, вий помните, нали,

що лани от една жена се провали?

Дон Цезар само бе, а днес е власт голяма,

бе ветрогон голям, какъвто втори няма.

Направо бе чудак, познат нашир и длъж,

огромен капитал прахоса изведнъж

по пиршества, жени, гемии и каляски,

с огромен апетит, та, казано без краски,

безброй богатства той погълнал би с уста.

И неочаквано — изчезна от света.

 

ДОН МАНУЕЛ АРИАС

На младини лудя, щом възмъжа, се стресна.

 

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ

Да, леката жена на старини е честна.

 

ДОН АНТОНИО УБИЛЯ

Аз смятам го почтен.

 

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ (смее се)

                                        Наивник Убиля!

Харесват му, личи, подобни светила…

 

(С многозначителен тон.)

 

Кралицата сега с цивилната си листа

ни струва милион, сто хиляди и триста

и шестдесет и шест дуката. Тъй, нали?

Ако желаеш лов, там мрежата хвърли —

във мътната вода.

 

МАРКИЗ ДЕ ПРИЕГО (приближава се)

                                Това е некрасиво,

говорите така съвсем непредпазливо.

Баща ми казваше, когато да умре:

„Любимеца ласкай, и с краля си добре.“

Да почнем, прочее, с държавните въпроси.

 

Всички сядат около масата, едни вземат в ръка перо, други прелистват книжа. И въпреки това чувства се безделието. Няколко мига мълчание.

 

МОНТАСГО (тихо на Убиля)

От кралската хазна подкрепа брат ми проси

да купи длъжността алкад за своя внук.

 

ДОН АНТОНИО УБИЛЯ (тихо)

За моя братовчед вий обещахте тук

да бъде в Ебро кмет повикан преди всички.

 

МОНТАСГО (високо)

На вашта дъщеря отпуснахме парички

за сватбата… и пак настъпвате напред.

 

ДОН АНТОНИО УБИЛЯ (тихо)

Ще стане той алкад.

 

МОНТАСГО (тихо)

                                        А внук ви — в Ебро кмет.

Стискат си ръцете.

 

КОВАДЕНГА (изправя се)

Аз мисля, господа, че в тази днешна криза

от своя кръг човек не трябва да излиза.

Затуй да уредим въпроса между нас —

да има всекиму припадаща се част.

Да, не е правилно, не е угодно богу

един да е бедняк, а друг да има много.

Тютюна Убиля в ръцете си държи,

индигото на вас, маркиз, принадлежи.

Кампореал пък той използва монопола

на черния пипер, солта и алкохола,

от златото процент, от черен кехлибар.

 

(На Монтасго.)

 

Не гледайте така тревожно, дявол стар!

Вий имате това, що имат днес малцина:

арсеникът е ваш и ваш е кокаина,

десятъкът от цинк, оловото, медта,

и глобите в пари, и разните мита.

Туй вече приходи несметни са, признайте,

аз нямам нищичко. На мене нещо дайте.

 

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ (избухва в силен смях)

Я виж го ти, хитрец! Оплаква се и той!

Събира данъци от острови безброй,

Майорка той държи под острия си нокът,

а и на Тенериф[4] изсмуква жадно сокът.

 

КОВАДЕНГА (разпалено)

Аз нищо не държа.

 

МАРКИЗ ДЕ ПРИЕГО (със смях)

                                А черни?

 

МОНТАСГО

                                                Без пари

дотук ми е дошло. А трябват ми гори…

 

КОВАДЕНГА (на маркиз Де Приего)

Арсеника ми дай, отстъпвам всички черни…

 

От няколко минути Руи Блас е влязъл през вратата в дъното и присъства на тази сцена, без да го видят говорещите. Той е облечен в костюм от черно кадифе, с яркочервена кадифена наметка. На шапката му — бяло перо, а на шията — орденът на „Златното руно“. Отначало той ги слуша мълчаливо, след това изведнъж тръгва с бавни крачки и се изправя между благородниците в най-големия разгар на караницата.

Бележки

[1] … двете Индии… — Юго има предвид Източна (днешна) Индия и Западна Индия — общо название на испанските владения в Южна Америка.

[2] … секретар на островите. — Става дума за Балеарските и Канарските острови.

[3] … ордена „Калатрава“… — религиозен и военен рицарски орден, основан през 1158 г. от кастилския крал Санчо ІІІ за борба с маврите.

[4] … Майорка той държи под острия си нокът, а и на Тенериф…Майорка, най-големият от Балеарските острови; Тенериф, най-обширният и богат от Канарските острови.