Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена първа
Дон Салуст де Басан, Гудиел (от време на време), Руи Блас.
ДОН САЛУСТ
Прозореца, Руи Блас, широко отворете…
Руи Блас изпълнява заповедта, след това по даден знак на дон Салуст излиза през вратата в дъното. Дон Салуст отива до прозореца.
Тук всички още спят. А изток вече свети.
(Внезапно се обръща към Гудиел.)
Ах, аз съм съкрушен! Да, свършено е с мен!
Гудиел, изгонен съм, презрян, опозорен!
Загубих всичко в миг… Но вие си мълчете:
туй тайна е все пак… В интрижка ме уплете
и в мрежи на любов, макар и доста стар,
от свитата една нищожна, жалка твар.
Да, аз я съблазних. Излиза, че била е
от Нойбургския двор, с кралицата дошла е.
На краля значи тя един прекрасен ден,
със бебето в ръце, оплаква се от мен.
И — заповед за брак, или — на заточение!
Отказах брак. Сега кого изпъждат? Мене?
Аз, който четвърт век работих, мислих, бдях,
на дворцовия съд глава омразен бях,
та името ми днес със страх се споменава,
но своя род Басан покрих с нетленна слава.
Доверие и власт, това, що съм мечтал,
и моите дела, туй, що съм овладял,
власт, почести и чест — заслужена награда —
зарад една жена в единствен миг пропада.
ГУДИЕЛ
Но никой засега не знай…
ДОН САЛУСТ
Ще разберат
след ден или след два. Да тръгваме на път:
преди да ме сразят, оттук да съм далече!
(Яростно разкопчава яката си.)
Ти като някой поп ме закопчаваш вече:
яката ме души ужасно, драги мой!
(Сяда.)
Ще издълбая аз всред нощния покой
под тях подземен ход, дълбок като тъмница!
Изгонен!
(Изправя се.)
ГУДИЕЛ
От кого?
ДОН САЛУСТ
От нашата кралица!
Ще отмъстя, Гудиел, добре го запомни.
Ти мой учител бе във детските ми дни,
но и помощник скъп при трудности случайни,
тъй както инженер, до кладенеца спрял,
познава го добре, че сам го е копал.
Аз тръгвам за Финлас, в Кастилия голяма,
във моите земи… заради тази дама.
За път ме приготви, побързай, знаеш как.
Аз имам разговор със оня там чудак:
със него може би ще си опитам зара…
Да, тази вечер аз съм още господаря…
Ще отмъстя, но как? Това не знам, уви!
Ще бъде страшна мъст… Не се бави. Върви!
Багажа приготви. Побързай. Чакай горе.
Ще дойдеш с мен. Върви…
Гудиел се покланя и излиза. Дон Салуст вика.
Руи Блас!
РУИ БЛАС
Да, монсеньоре.
ДОН САЛУСТ
Понеже тази нощ не ще сме тука ний,
вратите заключи и щорите спусни.
РУИ БЛАС
Разбирам, монсеньор.
ДОН САЛУСТ
Със свита и фрейлини
по този коридор кралицата ще мине
от черква следобед, на връщане, насам —
във два часа. И ти, Руи Блас, да бъдеш там.
РУИ БЛАС
Ще бъда, монсеньор.
ДОН САЛУСТ
Ела да ти покажа,
виж оня мъж ей там — при дворцовата стража.
През вътрешния вход ти дай му знак с глава
да дойде тук при мен.
Руи Блас тръгва, но дон Салуст продължава да говори, сочейки му малката врата в дъното.
Ала преди това —
в оная стаичка обикновено има
на пост и ден, и нощ алгуасили трима.
Дали са будни, виж.
РУИ БЛАС (отива при вратата и я полуотваря)
Те спят.
ДОН САЛУСТ
Не ги буди.
Ще ми потрябваш пак. Наоколо бъди.
Досадни гости тук не ща да ми додяват.
Влиза Дон Цезар де Басан. Шапката му е смачкана. Той носи широк окъсан плащ, под който се виждат смъкнатите му чорапи и скъсани обуща. Препасан е с голяма сабя за дуел. При влизането му той и Руи Блас разменят погледи, пълни с изненада.
ДОН САЛУСТ (наблюдава ги, настрана)
Спогледаха се… Хм… Дали не се познават?!
Руи Блас излиза.