Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена трета
Кралицата, Херцогинята, Касилда, Дон Гуритан, придворни на Кралицата, пажове, Руи Блас. Всички влизат тържествено. Най-напред върви Херцогинята, след това дамите. Руи Блас остава в дъното на сцената. Той е облечен във великолепни дрехи. Наметката му пада върху лявата ръка и я закрива. Двама пажове, носещи върху златошита възглавница писмото на краля, коленичат пред Кралицата на няколко крачки от нея.
РУИ БЛАС (в дъното, настрана)
Как хубава е тя! Но аз що търся тук?
КРАЛИЦАТА (настрана)
Помогна ми сам бог!
(Високо.)
На моя скъп съпруг
благодаря.
(Към Херцогинята.)
Това писмо е отдалече?
ХЕРЦОГИНЯТА
От Аранхуес. Ловът, изглежда, там е вече.
КРАЛИЦАТА
Да, кралят всред лова навярно е разбрал,
че аз умирам тук от скука и печал.
Я дайте го…
ХЕРЦОГИНЯТА (с дълбок поклон)
О, не! Съгласно обичая
аз трябва най-напред що пише да узная.
КРАЛИЦАТА
Добре, четете вий.
Херцогинята взема писмото и бавно го разгръща.
КАСИЛДА (настрана, тихо)
Какъв ли поздрав мил…
ХЕРЦОГИНЯТА (чете)
„Госпожо, вятър, дъжд… Шест вълка съм убил.
Подписал: Карлос“…
КРАЛИЦАТА
Ах!
ДОН ГУРИТАН
Това ли е?
ХЕРЦОГИНЯТА
Да, графе.
КАСИЛДА (настрана)
Шест вълка той убил! Да се похвали, прав е.
Скучае тя до смърт по своя царствен мъж,
желае го, а той — шест вълка изведнъж!
ХЕРЦОГИНЯТА (на Кралицата, подавайки й писмото)
Желаете ли?…
КРАЛИЦАТА (отблъсква ръката й)
Не.
КАСИЛДА (на Херцогинята)
Това ли е?
ХЕРЦОГИНЯТА
То стига.
Та кралят е на лов. Щом някъде пристига,
той пише за дъжда, той пише за лова…
О, но не пише сам.
(Отново се вглежда в писмото.)
Диктувал е това.
КРАЛИЦАТА (дръпва писмото от ръцете й и на свой ред се взира)
От кралската ръка е подпис само сложен…
(Взира се още по-внимателно, поразена от изненада. Настрана.)
Възможно ли е? Ах! Но почеркът е, боже,
на онова писмо!…
(Посочва с ръка писмото, което току-що е прибрала до сърцето си.)
Що значи туй, не знам…
(Към Херцогинята.)
С писмото кой дойде?
ХЕРЦОГИНЯТА (посочва Руи Блас)
Ей онзи момък там.
КРАЛИЦАТА (полуобърната към Руи Блас)
Как? Този млад човек?
ХЕРЦОГИНЯТА
Той лично го донесе.
Придружник тук при вас на служба той от днес е.
От краля Санта Крус изпросил оня ден
на тази длъжност тук да бъде назначен.
КРАЛИЦАТА
И кой е?
ХЕРЦОГИНЯТА
Дьо Басан. Дон Цезар… Този момък
е граф Гарофа-син. На знатен род потомък.
По кръв аристократ най-съвършен…
КРАЛИЦАТА
Добре.
(Към Руи Блас.)
Да чуем този граф.
РУИ БЛАС
На мене взор да спре!?
Треперя, боже мой!
ХЕРЦОГИНЯТА (на Руи Блас)
Елате по-наблизо…
ДОН ГУРИТАН (гледа накриво Руи Блас, настрана)
При нея млад човек? Туй в сметките не влиза…
Руи Блас, бледен и развълнуван, се приближава.
КРАЛИЦАТА (на Руи Блас)
Вий бяхте в Аранхуес?
РУИ БЛАС (покланя се)
Да, бях.
КРАЛИЦАТА
И кралят там
набързо туй писмо е издиктувал сам?
РУИ БЛАС
Диктуваше го той, от коня без да слиза,
на свой придворен.
КРАЛИЦАТА (настрана)
Той със поглед ме прониза!…
Да питам ли — кому?
(Високо.)
Свободен сте… Ах, не…
Руи Блас, който е направил няколко крачки, за да излезе, се връща при Кралицата.
Кои присъствуваха — пеша и на коне?
Руи Блас се покланя.
(Настрана.)
Защо треперя тъй от тръпка непозната?
(Високо.)
Кои?
РУИ БЛАС
Не бих могъл да кажа имената?
Отскоро моят крал ме с милост осени.
Напуснал съм Мадрид преди три дни…
КРАЛИЦАТА (настрана)
Три дни?
(Спира върху Руи Блас поглед, пълен със смущение.)
РУИ БЛАС (настрана)
О, ревност ме мори! Тя другиму жена е,
и на кого?! Ах, злост сърцето ми дълбае!
ДОН ГУРИТАН (приближава се до Руи Блас)
Придружник в своя двор ви кралят назначи.
Каква е службата, не знаете, личи.
С кралицата съсед сте. Там! И щом на прага
се кралят появи, отваряте веднага.
РУИ БЛАС (трепва, настрана)
Да му отварям? Аз?
(Високо.)
Той не е тук.
ДОН ГУРИТАН
Все пак,
внезапно може той да се завърне…
РУИ БЛАС (настрана)
Как?
ДОН ГУРИТАН (настрана, наблюдавайки Руи Блас)
Какво му е?
КРАЛИЦАТА (която всичко чува и чийто поглед остава прикован върху Руи Блас)
О, как е бледен!
Руи Блас се олюлява и се обляга на едно кресло.
КАСИЛДА (на Кралицата)
Прилоша му!
РУИ БЛАС (който едва се държи на нозете си)
Не, нищо. Мина ми… преуморен съм само.
От дългата езда… От слънцето… Цял ден…
(Настрана.)
Да му отварям? Аз?
(Пада изтощен в едно кресло. Наметката му се отваря и открива лявата му ръка, превързана с кървава кърпа.)
КАСИЛДА
В ръката е ранен!
КРАЛИЦАТА
О, господи!
КАСИЛДА
Почти е в безсъзнание!
Да го свестим!
КРАЛИЦАТА (бърка в пазвата си)
Вземи това благоухание!
Да, малко силен спирт! Как блед, е на лице!
(В този миг погледът й пада върху маншета, който Руи Блас носи на дясната си ръка. Настрана.)
Ах, същият маншет!…
В същото време тя изважда шишенцето от пазвата си и в смущението си заедно с него измъква и парчето дантела, скрито там. Руи Блас, който не снема очи от нея, вижда дантелата да се появява от деколтето на Кралицата.
РУИ БЛАС (потресен)
До нейното сърце.
КРАЛИЦАТА
Да, той е…
РУИ БЛАС (настрана)
Да умра сега, е тъй приятно!
В суматохата, докато всички жени се суетят около Руи Блас, онова, което става между него и Кралицата, остава незабелязано от никого.
КАСИЛДА (поднася шишенцето под носа на Блас)
Кога сте се ранил? Отдавна вероятно?
По пътя ви призля? Та нямаше, ли друг
със кралското писмо да се изпрати тук?
КРАЛИЦАТА (на Касилда)
Свърши с въпросите, по-зле му става, драга.
ХЕРЦОГИНЯТА (на Касилда)
Кралицата това съвсем не я засяга!
КРАЛИЦАТА
Но щом е писал той писмото, значи той
и ще го донесе.
КАСИЛДА
Но той не каза кой
писмото писал е.
КРАЛИЦАТА (на Касилда)
Мълчи!
КАСИЛДА
А вашта рана
боли ли ви?
РУИ БЛАС
О, не…
КРАЛИЦАТА
Госпожи, късно стана.
До вкъщи болният да бъде придружен.
(Към пажовете в дъното.)
Че кралят тази нощ да се вести при мен,
да прекрати лова — о, не, това не може.
(Прибира се заедно със свитата в покоите си.)
КАСИЛДА (гледа след нея)
Кралицата е тъй смутена…
(Излиза през същата врата, като взема със себе си ковчежето с реликвите.)
РУИ БЛАС (сам)
(Той сякаш още известно време се вслушва с дълбока наслада в последните думи на Кралицата. Изглежда запленен от някаква мечта. Късчето дантела, което Кралицата в своето вълнение е изпуснала, лежи върху килима. Той го вдига, гледа го с любов и го покрива с целувки. След това вдига очи към небето.)
Милост, боже!
(Гледа дантелата.)
От нейното сърце! Парфюм и топлина!
Скрива дантелата в пазвата си. Влиза Дон Гуритан. Той се връща през вратата на спалнята, където е последвал Кралицата. Пристъпва с бавни крачки към Руи Блас. Като стига до него, без да каже нищо, изважда наполовина сабята от ножницата си и с поглед я премерва със сабята на Руи Блас. Двете саби не са еднакви. Той слага обратно своята в ножницата. Руи Блас го гледа в недоумение.