Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Дон Салуст, Руи Блас.
ДОН САЛУСТ
Руи Блас!
РУИ БЛАС (обръща се живо)
Да, господарю?
ДОН САЛУСТ
Дали бе почнало навън да се зазаря,
когато тук дойде?
РУИ БЛАС
Не, още беше рано.
Показах пропуска на нощната охрана
и тихо влязох тук.
ДОН САЛУСТ
И бе загърнат с плащ?
РУИ БЛАС
Да, монсеньор.
ДОН САЛУСТ
Кажи, дали служител наш
не те е виждал тук облечен във ливрея?
РУИ БЛАС
Ни тук, ни във Мадрид.
ДОН САЛУСТ (посочва с пръст вратата, през която е излязъл Дон Цезар)
Вратата по-добре я
притваряй… А сега ливреята свали.
Руи Блас съблича ливреята и я слага върху едно кресло.
Четливо пишеш ти и хубаво, нали?
Прави знак на Руи Блас да седне пред масата, където има пера и мастилница. Руи Блас сяда.
Стани ми секретар. Мастило тука има.
Ще съчиним писмо до моята любима,
до доня Пракседис, до моя демон зъл,
от рая тук при мен като че ли дошъл.
Пиши: „Опасност днес заплашва ме голяма.
Кралице моя, друг за мене изход няма:
за да ме отървеш, при мен нощес ела…
Загубен съм без теб. Живот, сърце, дела
са в твоите нозе, що мислено целувам“…
(Усмихва се и прекъсва диктовката. Настрана.)
Опасност! Как добре и хитро се преструвам!
От опит знам това: жената неведнъж
спасява от беда любимия си мъж.
И добави: „Мини през задната вратичка,
за тайна сигурна е наредено всичко.
Ще чака мой човек в притихналия двор.“
Чудесно. Подпиши.
РУИ БЛАС
Как, вас ли, монсеньор?
ДОН САЛУСТ
Не. „Цезар“ — подпиши. Мой псевдоним това е.
РУИ БЛАС
Но кой й пише — тъй тя няма да познае.
ДОН САЛУСТ
Печатът стига, щом за мен е писал друг…
Аз тръгвам тази нощ и теб оставям тук.
Приятелски проект, Руи Блас, за тебе имам.
Ще станеш друг съвсем. Но е необходимо
да вярваш сляпо в мен. Във твоето лице
служител верен взех с най-предано сърце.
РУИ БЛАС (покланя се)
Благодаря!
ДОН САЛУСТ (продължава)
За теб аз много ще направя.
РУИ БЛАС (показва току-що написаното писмо)
Адресът, монсеньор?
ДОН САЛУСТ
Аз сам ще го поставя.
(Приближава се до Руи Блас с многозначителен вид.)
Щастлив ще си чрез мен.
Пауза. Прави знак на Руи Блас да седне до масата.
Пиши: „Аз, Руи Блас,
лакей на дон Салуст, маркизът от Финлас,
се задължавам вред — и публично, и тайно —
да съм слуга добър, да служа всеотдайно.“
Руи Блас пише това, което му диктуват.
Сега се подпиши… И датата… Така.
(Сгъва и прибира в портфейла си бележката, която Руи Блас току-що е написал.)
Един чудесен меч ми падна подръка.
На оня там фотьойл…
(Посочва креслото, върху което е оставил сабята и шапката. Отива и взема сабята.)
Коланът — от коприна,
със вкус извезана, с бродерия най-фина!
(Кара го да се наслади на гъвкавата тъкан.)
Пипни го, Руи Блас. Нали чудесен плат?
А дръжката — от Жил, гравьор добре познат,
тя тъй красива е, че там спокойно може
кутийка шоколад за дами да се сложи.
(Премята през шията на Руи Блас ешарпа, на който е окачена сабята.)
Стои добре… Какво?! Недей отвръща взор.
Да, с нея имаш вид на съвършен сеньор.
(Ослушва се.)
Но някой иде… Тс… Кралицата ще мине.
Вратата в дъното на галерията се отваря. Дон Салуст откопчава наметката си и бързо я хвърля върху плещите на Руи Блас точно в момента, когато се показва маркиз Дел Басто. След това тръгва към маркиза, като повлича след себе си смаяния и объркан Руи Блас.
Маркиз Дел Басто! Да!