Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена трета
Същите, Дон Салуст.
РУИ БЛАС
О, бягайте!
ДОН САЛУСТ
Не, късно е, уви!
Госпожа фон Нойбург не е кралица вече.
КРАЛИЦАТА (с ужас)
А! Дон Салуст!
ДОН САЛУСТ (на Руи Блас)
Сама днес вам се тя обрече
за цял живот.
КРАЛИЦАТА
Това примамка е било,
дон Цезар?!
РУИ БЛАС (отчаяно)
Ах, сама си причинихте зло!
ДОН САЛУСТ
Държа ви аз в ръце, но знам какво да сторя,
не ще ви отегча, без гняв ще ви говоря.
Заварих ви, мадам, на среща у дома
с дон Цезар, в полунощ във стаята — сама.
На вашия съпруг това ще му помогне
законния му брак със вас да се разтрогне.
И въпреки това на папата във Рим
ний можем този факт и да не съобщим:
остава между нас…
(Изважда от джоба си един пергамент, развива го и го поднася на Кралицата.)
Тук само подпишете.
Писмото ще предам на краля във ръцете,
а след това — в съда по брачните дела.
(Сочи навън.)
Пред пътната врата очаква ви кола.
Не се бавете тук, веднага заминете
със вашия любим. Отлични са конете
и утре сутринта ще спрете в Лисабон.
След туй — накрай света. Но за добрия тон
затваряме очи пред туй, което стана.
Единствен само знам за вашата измяна.
Откажете ли ми, ще знае цял Мадрид
и в този случай с вас, мадам, ще бъдем квит!
(Посочва масата, върху която има всичко потребно за писане.)
Мастило и перо на тази маса има…
КРАЛИЦАТА
Държи ме здраво той!
ДОН САЛУСТ
От вас се само взима
съгласието ви — да ползва моя крал.
(Тихо на Руи Блас, който чува всичко и стои неподвижно като поразен от гръм.)
Мълчи, приятелю, за теб съм се старал.
(На Кралицата.)
Тук подпишете.
КРАЛИЦАТА
Ах!
ДОН САЛУСТ
Как? Жал ви е за трона?
Печелите любов, загубвайки корона!
Слугите ми са вън във тоя късен час:
каквото става тук, остава между нас…
(Опитва се да сложи перото в ръката й, без Кралицата да го отблъсне, но и без да го вземе.)
На бедствие сама недейте се обрича —
скандал и манастир.
(Посочва Руи Блас.)
Дон Цезар ви обича.
Кълна се в свойта чест, достоен е за вас.
От знатен род е той, по ранг почти е княз.
Богат е и с пари, и с титли той, госпожо,
Олмедски е херцог, аристократ, велможа…
Поставя върху хартията ръката на Кралицата, която, съкрушена и трепереща, сякаш е готова да подпише.
РУИ БЛАС (като пробуден от сън, внезапно)
Не, аз съм Руи Блас! И негов съм слуга!
(Изтръгва от ръцете и перото и хартията, която разкъсва на парчета.)
О, не подписвайте! Треперех досега!
КРАЛИЦАТА
Не сте дон Цезар?
РУИ БЛАС (сваля от раменете си халата и се показва облечен в лакейска ливрея, без сабя)
Не. Руи Блас е мойто име.
И моят господар със право позори ме.
(Като се обръща към Дон Салуст.)
Но вече стига, край на срамната лъжа!
Не искам щастие, което вам дължа…
Достатъчно живях във ужас и принуда,
настъпил е часът от сън да се пробудя.
Макар и омотан от вашта гнусна власт,
преставам да вървя и чуйте: вий и аз
си схождаме добре, сеньори на лъжата,
аз — с дреха на лакей, вий — на лакей с душата.
ДОН САЛУСТ (студено на Кралицата)
Да, той е мой слуга…
(На Руи Блас властно.)
Достатъчно, млъкни!
КРАЛИЦАТА
О, боже мой!
ДОН САЛУСТ
Но той избърза с два-три дни.
(Скръства ръце на гърди и се изправя, гръмогласно.)
Така е. Да. Сега тук всичко ще се каже.
Добре съм отмъстен и предоволен даже.
(На Кралицата.)
Съгласна сте, нали — ще падне смях в Мадрид.
Изгонихте ме. Аз ви гоня днес честит.
Сразихте ме, но аз ви от престола сринах.
Предложихте ми брак със вашата слугиня
(избухва в смях),
а за любовник аз ви дадох свой слуга.
Без трон със него в брак ще встъпите сега.
Сторихте го херцог, сърце ви той предлага
(смее се),
тъй херцогиня вий ще станете веднага.
(Скърца със зъби.)
Премазахте ме с крак и хвърлихте в калта!
Как, луда, спяхте вий спокойно през нощта?
Докато той говори, Руи Блас отива до вратата в дъното и обръща ключа, след това с бавни крачки се приближава до Дон Салуст, без последният да го забележи. В момента, когато Дон Салуст завършва репликата си, впил поглед, пълен с тържество и омраза, в смазаната от ужас Кралица, Руи Блас изотзад улавя сабята му за дръжката и бърже я измъква от ножницата.
РУИ БЛАС
Обидихте без срам кралицата, сеньоре!
Дон Салуст се втурва към вратата в дъното, но Руи Блас му препречва пътя.
Вратата този път не ще ви се отвори;
заключих я добре и ключът е у мен.
Самият сатана бе с теб до тоя ден,
но днес безсилен е пред моята разплата!
Да, моят ред дойде да смажа с крак змията.
Слугите-призраци ги няма. Вън е мрак.
Да, здраво те държа под тежкия си крак…
Безочлив, зъл към вас бе тоз човек, госпожо,
чудовище е той и звяр в човешка кожа.
Той вчера ме терза и с най-спокоен смях
сърцето ми разби на късчета, на прах.
Прозореца ме той накара да затворя
и молех, плаках — как със него да се боря!
(Към Дон Салуст.)
Когато без сърце измъчваше ме ти,
недоразбрал, мълчах, и ти не се смути.
Но как се осмели, о, грешнико мизерен,
във свойта мрачна власт така самоуверен,
кралицата пред мен без срам да оскърбиш!
Учудваш ме, Салуст, нарядко тъй грешиш!
Ти мислеше, че аз ще слушам най-спокойно
как клетата жена обиждаш недостойно
и ще мълча? О, не. Когато някой мъж
извърши към жена подобен грях веднъж,
и най-смиреният, таз мерзост като чуе,
е длъжен тоя мъж в лицето да заплюе
и да извади меч, секира или нож…
Аз бях лакей. Сега палач съм тази нощ.
КРАЛИЦАТА
Ще го убиете?
РУИ БЛАС
Госпожо, съжалявам,
че пред очите ви възмездие въздавам.
Но всичко трябва тук да свърши. Още днес…
(Блъска Дон Салуст към малката стаичка.)
Иди се помоли, в оная стая влез!
ДОН САЛУСТ (крещи)
Убийство!
РУИ БЛАС
Мислиш ли?
ДОН САЛУСТ (без оръжие, хвърля наоколо си погледи, пълни с ярост)
Не виждам по стените
оръжие…
(Към Руи Блас.)
Поне ми сабя дай!
РУИ БЛАС
Грешите.
Аз благородник бях, но само на шега.
Дуел? Какъв дуел със мен, с един слуга?
Слугата е лакей в ливрея — и го бива
да бъде бит с камшик — ала и да убива
От моята ръка ти ще загинеш днес
като презрян подлец и като бесен пес!
КРАЛИЦАТА
Простете му!
РУИ БЛАС
Мадам, тук всеки отмъщава!
И ангелът дори злодея не спасява.
КРАЛИЦАТА (на колене)
О, милост!
ДОН САЛУСТ (крещи)
Помощ! Хей! Убиват ме!
РУИ БЛАС (вдига сабята)
Млъкни!
ДОН САЛУСТ (хвърля се върху него и вика)
Убийство! Демон!
РУИ БЛАС (натиква го в стаичката)
Край на твоите злини!
Двамата изчезват в стаичката, вратата се затваря зад тях.
КРАЛИЦАТА (останала сама, пада полумъртва в креслото)
О, боже мой!
Няколко мига мълчание. Руи Блас влиза бледен, без сабя.