Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ruy Blas, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена втора

КРАЛИЦАТА (сама)

Да се помоля? Тук? Оставиха ме всички.

С какво да утеша душата си самичка,

душа по тъмен път сама, без светлина…

 

(Замечтана.)

 

О, тез следи от кръв по хладната стена!

Нима се е ранил! По своя грешка страда.

Защо прескача той високата ограда!

Донесъл ми е пак любимите цветя,

за толкоз малко ли рискува през нощта?

Ах, онзи тел бодлив, опръскан със кръвта му.

Дантела от ръкав намерих. Капка само

от тази кръв, за мен проляна, е обет…

 

(Все по-дълбоко потъва в мечтите си.)

 

И всеки път, кога намирах свеж букет,

да не отивам там пред бога клетва давах,

обаче клетвата отново нарушавах.

Но той? Къде е той? Три дни не е дошел!

О, който и да си, незнаен момко смел,

ти, който в мойта нощ самотна се явяваш,

на милост някаква от мен не се надяваш,

към мене се стремиш през хиляди злини,

проливаш свойта кръв, рискуваш свойте дни,

за да ми поднесеш цветя във мрака черен:

ти, който и да си, приятелю мой верен,

понеже строг закон над нас жестоко бди,

вместо любов — от мен благословен бъди!

 

(Живо, слага ръка на сърцето си.)

 

Писмото му е тук…

 

(Отново изпада в мечти.)

 

                                        А дон Салуст ме мрази.

Единият е враг, а другият ме пази,

ту ангел виждам аз, ту призрак ме следи.

Понякога в нощта под ярките звезди

една огромна власт ме тласка и привлича.

Заплашва ме Салуст, а другият — обича.

Дали ще ме спаси любимият, не знам,

съдбата като члън ме люшка тук и там…

О, колко слаба вещ си ти, кралице клета!

 

(Коленичи.)

 

Помилуй, помогни и окрили сърцето!

Спаси ме, майчице!…

 

(Сепва се.)

 

                                        О, тук, на мойта гръд —

дантела, цвят, писмо! Те сякаш ме горят!

 

(Бръква в пазвата си, изважда оттам едно измачкано писмо, букетче изсъхнали сини цветя и къс дантела, опръскана с кръв, и ги слага върху масата. След това отново коленичи.)

 

О, Богородице, утеха ти велика,

спаси ме!

 

(Сепва се.)

 

                Туй писмо…

 

(Полуобръща се към масата.)

 

                                        Привлича и ме вика…

 

(Отново коленичи.)

 

Не ща да го чета. О, Дево предобра,

на всички страдащи и майка, и сестра,

ела ми помогни!

 

(Става, прави няколко крачки към масата, спира се за малко, след това бурно се втурва и грабва писмото, сякаш под напора на някаква неудържима сила.)

 

                                Да зърна редовете

за сетен път. След туй — на хиляди парчета!

 

(С тъжна усмивка.)

 

Цял месец все така говоря. Но, уви!

 

(Решително разгръща писмото и чете.)

 

„Във вашите нозе един човек мълви.

Той страда, люби ви, в дълбока нощ загубен,

и като червей същ, в звезда блестяща влюбен,

да отдаде на вас душа е той готов

и с радост да умре от своята любов.“

 

(Слага писмото на масата.)

 

Душата свойта жад понякога насища

дори с отрова…

 

(Слага отново писмото и дантелата в пазвата си.)

 

                                Ах, в света аз нямам нищо.

Да любя някого бих искала веднъж,

па нека е дори и кралят, моят мъж!

Но той е тъй студен. От ласки съм лишена.

 

Голямата двукрила врата се отваря широко. Влиза Вестоносец в парадна униформа.

 

ВЕСТИТЕЛ (високо)

Писмо от краля!

 

КРАЛИЦАТА (сякаш внезапно събудена, с радостен вик)

                                Как? От краля? О, спасена!