Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Кралицата, Руи Блас.
Руи Блас, олюлявайки се, прави няколко крачки към кралицата, която е неподвижна и леденостудена. След това пада на колене пред нея, свел очи към земята, сякаш не смее да ги вдигне нагоре.
РУИ БЛАС (тихо и сериозно)
Сега — последно обяснение.
Не ще се приближа до вас. Но откровено,
тъй както мислите, не съм с такваз вина.
Разбирам ви добре, но как да обясня:
измамата ми пак ужасна ви изглежда;
без низки замисли, макар и без надежда,
е моята душа. Ах, само от любов
към вас на всякаква постъпка бях готов.
И вече късно е. Сгреших и не отричам,
но стана затова, защото ви обичам…
КРАЛИЦАТА (хладно)
Сеньор!…
РУИ БЛАС (все така на колене)
Не бойте се, не ще се приближа.
Да ви разкажа тук за всичко аз дължа.
Повтарям ви, не съм тъй подъл, толкоз грешен…
Днес бродих из града, безумец безутешен
и хората със страх се взираха във мен.
До тази болница, дом хубав, изграден
от вас, една жена, окъсана и бедна,
ръка към мен простря, със кротост ме погледна
и от челото ми със длан потта изтри.
О, господи, над мен ръката си простри!
КРАЛИЦАТА
Какво желаете?
РУИ БЛАС (скръства молитвено ръце)
Да ми простите само!
КРАЛИЦАТА (решително)
Не, никога!
РУИ БЛАС
Добре!
(Взема шишенцето от масата, поднася го до устата си и го изпива на един дъх.)
Сега, печален пламък,
угасвай!
КРАЛИЦАТА (става и се втурва към него)
Що стори?
РУИ БЛАС
На мъки край суров
аз турих. И това е моят благослов!
КРАЛИЦАТА (ужасена)
Дон Цезар!
РУИ БЛАС
Боже мой, а толкова сърдечно
обичан бях от вас!
КРАЛИЦАТА
Каква е тази течност?
Какво направихте? Кажи! Какво стори?
Простих ти, вярвам ти, дон Цезар! Говори!
РУИ БЛАС
Аз казвам се Руи Блас.
КРАЛИЦАТА (обгръща го с ръце)
Руи Блас, простих ти вече!
Какво направи? Ах, защо не ти попречих?
Не е отрова туй?! Кажи, ще бъдеш жив?
РУИ БЛАС
О, да, отрова е. Но аз съм тъй щастлив!
(Държейки Кралицата в прегръдките си, вдига очи към небето.)
О, боже, позволи на мен, лакея беден,
кралица да даря със благослов последен,
че моето сърце, което съгреши,
тя в сетния му час със прошка утеши.
КРАЛИЦАТА
Отрова?! Боже мой! Та аз съм го убила!
Какво би сторил ти, ако ти бях простила?
Обичам те! Кажи!
РУИ БЛАС (с последни сили)
Умрял бих и тогаз.
Гласът му отслабва. Кралицата го държи в прегръдките си.
Не можех повече подлец да бъда аз…
(Посочва вратата.)
Но вие бягайте. През този вход минете,
не се бавете тук… побързайте… вървете…
Остава в тайна, в мрак, жестоката игра…
Умирам тъй щастлив!
(Пада.)
КРАЛИЦАТА (хвърля се върху него)
Руи Блас!
РУИ БЛАС (миг преди да издъхне, се пробужда, като чува името си, произнесено от Кралицата)
Благодаря!