Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ruy Blas, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена втора

Дон Салуст, Дон Цезар.

 

ДОН САЛУСТ

Разбойнико, дойде!

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        Да, братовчеде, да.

 

ДОН САЛУСТ

Роднини като теб са истинска беда.

 

ДОН ЦЕЗАР

Благодаря.

 

ДОН САЛУСТ

                Дочух за твоите истории.

 

ДОН ЦЕЗАР

Харесват ви, нали?

 

ДОН САЛУСТ

                                        Как може да се спори?

Дон Карлос де Мира бил в късна нощ обран,

задигнали му меч, кесия и колан.

Това било навръх великденските нощи.

Но той е кавалер на „Свети Яков“[1] още,

затуй не взели те наметката му…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                                                Как?

Защо?

 

ДОН САЛУСТ

        Извезан бил светеца с кръстен знак.

Какво ще кажеш, а?

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        Ах, дявол да го вземе,

живеем, братовчед, във най-ужасно време:

какво ще стане с нас, щом нашите крадци

избират за патрон светии и светци?

 

ДОН САЛУСТ

И ти бе там?

 

ДОН ЦЕЗАР

                        Е, да, но може да се каже,

дон Карлос де Мира не съм докосвал даже.

Съветник само бях.

 

ДОН САЛУСТ

                                На тях?! Какъв позор!

А миналата нощ на Пласа де Майор

голтаци и крадци, и някакви бродяги,

пияни до един — набили със тояги

един стражар на пост. И ти ли беше с тях?

 

ДОН ЦЕЗАР

Стражар да бия?! Не! Туй според мен е грях

Аз гледах отстрани, дордето те се биха,

и пътем съчиних петнайсет-двайсет стиха.

Но беше хубав бой!

 

ДОН САЛУСТ

                                        Туй не е всичко…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                                                        Как?

 

ДОН САЛУСТ

Във Франция си бил извършил подвиг пак

със твоята тайфа, на всички тъй позната:

със ключ или без ключ, обрали сте хазната…

 

ДОН ЦЕЗАР

Възможно да е тъй. Но Франция е враг.

 

ДОН САЛУСТ

Във Фландрия пък — там сте срещнали монах,

на път за Монс[2] вървял с торба пари църковни,

на светите отци за дните им греховни,

и всичките пари сте вдигнали без срам.

 

ДОН ЦЕЗАР

Във Фландрия ли? Да. Аз често ходя там.

Туй всичко ли е?

 

ДОН САЛУСТ

                                Ах, повярвай ми, признавам,

щом спомня си за теб, от срам се изпотявам.

 

ДОН ЦЕЗАР

Чудесно!…

 

ДОН САЛУСТ

                        А родът?…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        Е, имайте предвид:

че кой съм, знаете вий само във Мадрид.

Родът спасен в…

 

ДОН САЛУСТ

                                Ах, една почтена дама

ми каза оня ден, излизайки от храма:

„Какъв е оня там със вирната глава,

гърди изпъчил горд, върви едва-едва,

прикриващ бедността под своя вид победен,

по-горд и от Браганс[3], макар от Йов по-беден?

С достойнство ръка на меча си опрял,

а плаща му — съдран, оръфан стар парцал,

върви дворянин същ, макар че сух и слаб е,

с излезли вън пети и смъкнати чорапи.“

 

ДОН ЦЕЗАР

„Това е Сафари“ — отвърнахте, разбрах.

 

ДОН САЛУСТ

Не, аз се изчервих…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        А тя избухна в смях?

Е, да, обичам аз да веселя жените!

 

ДОН САЛУСТ

Дружиш със хаймани, с негодници, с бандити.

 

ДОН ЦЕЗАР

И с писари дружа, по-кротки от овни…

 

ДОН САЛУСТ

Навред те виждат все с пропаднали жени!

 

ДОН ЦЕЗАР

Лусинди милички! О, сладки Изабели!

Вървят по ваш адрес ни врели, ни кипели,

обиждат ви така, а привечер чета

на вас сонетите, що пиша сутринта!

 

ДОН САЛУСТ

Ами Маталобос, крадецът от Галиция,

смутил Мадрид, макар че имаме полиция,

не е ли твой другар?

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        Недейте го кори.

Без него щях до днес да ходя гол дори.

През зимата веднъж го трогна мойта жалба:

без топла дреха бях. Вий знаете граф Алба,

глупака, който бе ограбен есенес…

Елекът му…

 

ДОН САЛУСТ

                        Какво?

 

ДОН ЦЕЗАР

                                Аз нося го и днес.

Дар от Маталобос.

 

ДОН САЛУСТ

                                Да носиш чужда дреха?!

Ах, как не те е срам!

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        Не, тя ми е утеха;

с галони и злато, с бродерия, с реси,

през зимата ме грей, през лятото — краси.

На, вижте — нов елек.

 

(Разгръща плаща си и показва великолепен елек от розов атлаз, бродиран със злато.)

 

                                        А писъмца стотици

във всеки негов джоб — от дами и девици…

И често гладен, слаб и влюбен — сутринта

се спирам уморен пред кухненска врата,

отдето ми лъхти на гозби аромата.

Присядам и чета на графа писъмцата

и мамейки така сърце и глад суров,

аз вкусвам пиршества и сенки от любов.

 

ДОН САЛУСТ

Дон Цезар…

 

ДОН ЦЕЗАР

                        Не, недей, без укори ще мина.

Испански гранд съм аз и с тебе съм роднина.

Аз граф съм Гарофа и Цезар де Басан,

но от съдбата зла съм с лудост увенчан.

Палати имах аз, имения големи

и можех да държа любовници с хареми,

но залудо пари пилеех ден и нощ.

И ето ме сега — голтак без пукнат грош.

От целия имот или блага лъжливи,

остана ми тълпа-кредитори кресливи.

Изчезнах. След това си името смених,

на весел компаньон аз славата добих.

Кой днес е Сафари, е само вам известно,

ала от вас пари не се изтръгват лесно.

Но мога и без тях. На градския паваж

живея. Срещу мен — дворец като мираж.

Години девет тъй със радост във сърцето

заспивам с балдахин над себе си — небето.

И все пак съм щастлив. Какъв прекрасен дял:

в чужбина — за едни, за други пък — умрял.

Съседният фонтан вода ми бистра дава,

живея без тъги, ей тъй, за чест и слава.

А имах и палат — сребро, огледала…

сега принадлежи на поп Еспинола.

Понякога оттам минавайки случайно,

на попските слуги съвети давам тайно —

на Бакхус как лика да ваят с остър нож…

Не бихте ли ми дал назаем някой грош?

 

ДОН САЛУСТ

Изслушай ме…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                Добре, ще слушам най-смирено.

 

ДОН САЛУСТ

Дон Цезар, за добро повиках те при мене.

Бездетен съм и стар, а много съм богат.

Съзирам пропастта пред теб, а тъй си млад.

Но аз ще те спася. Макар и самохвалко,

съвсем не си щастлив и тъкмо туй е жалко.

Отново ще ти дам дворци, богат живот,

при краля пак ще си сеньор от знатен род

и вместо Сафари пак Цезар — у дома си.

А злато с две ръце черпи от мойте каси.

Без минало живей, без грижи и без страх;

роднини имам ли, аз мисля и за тях.

Да, Цезар, неведнъж това съм заявявал…

 

Докато Дон Салуст говори, лицето на Дон Цезар приема все повече и повече учуден, радостен и доверчив израз. Накрая той изведнъж избухва.

 

ДОН ЦЕЗАР

Ах, вие — умен сте и хитър като дявол.

Дотук върви добре. Трогателно е, но…

що следва след това?

 

ДОН САЛУСТ

                                        Да, всичко при едно

условие. След миг съвсем ще ти е ясно.

 

(Дава му една кесия с пари.)

 

Жълтици сто вземи.

 

ДОН ЦЕЗАР (взема кесията, която е пълна с пари)

                                Това е, виж, прекрасно!

 

ДОН САЛУСТ

И още петстотин ще ти броя.

 

ДОН ЦЕЗАР (очарован)

                                                        Кога?

 

ДОН САЛУСТ

Да кажем, още днес.

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        То не било шега!

Кажете ми какво да сторя. Честно слово,

това е моят меч. Той ваш ще е отново.

Щом ми дадете знак, със него бих сразил

и в ада бих пратил дори Сатанаил!

 

ДОН САЛУСТ

О, няма нужда! Не! Защо пък непременно

със меча си?

 

ДОН ЦЕЗАР

                        Уви, аз друго нямам ценно.

 

ДОН САЛУСТ (приближава се до него и снишава глас)

Познаваш ти, нали — това ми трябва днес, —

бедняците в Мадрид?

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        Вий правите ми чест!

 

ДОН САЛУСТ

Негодници след теб се мъкнат цяла клика.

И може с тях човек и бунт да предизвика.

Да служи и на мен желая тази смет…

 

ДОН ЦЕЗАР (избухва във весел смях)

Навярно търсите за опера сюжет?

Каква голяма чест за моя скромен гений!

Симфония, балет или стихотворение —

кажете, всичко бих извършил за пари!

 

ДОН САЛУСТ (сериозно)

Със Цезар пазаря, а не със Сафари.

 

(Все повече и повече снишава глас.)

 

Чуй, имам нужда аз, за план един ужасен,

от смел помощник, твърд, от камък по-безгласен,

да ми помогне дом голям да изградя.

Не съм дотолкоз лош, но струва си труда

да завъртиш ръкав, да заработиш мъжки,

за миг освободен от всякакви задръжки…

Ще бъдеш пак богат, ала ми помогни

да сложа клопка зла в двореца тия дни,

един капан прикрит — за птичка песнопойка

или пък — все едно — за някоя девойка.

Аз искам с тоя план, и страшен, и красив

(доколкото те знам, не си тъй придирчив!),

да отмъстя.

 

ДОН ЦЕЗАР

                        Кому?

 

ДОН САЛУСТ

                                Една жена ми пречи…

 

ДОН ЦЕЗАР

Млък, братовчеде, спри! Кълна ти се, човече,

не ще се разберем ний върху твоя план:

тоз, който, заслепен от злост и гняв пиян,

мъсти, но не със меч, а с подлост непозната,

и благородник уж, напада в гръб жената —

да е какъвто ще, за мене е подлец,

дори да е роден във мраморен дворец,

херолди със тръби да го посрещат прави,

да бъде в злато цял, със титли да се слави,

да бъде и виконт, да бъде и маркиз —

за мен е той човек и долен, и нечист.

И него бих желал — за подлостта награда —

да видя как виси обесен на площада.

 

ДОН САЛУСТ

Дон Цезар…

 

ДОН ЦЕЗАР

                        Не, недей. Недей ми говори?

 

(Хвърля кесията в нозете на Дон Салуст.)

 

Задръж и своя план, и своите пари.

Разбирам, да крадеш, да грабиш, да убиваш,

дори един затвор в потайна нощ да сриваш

и с брадва във ръка да съсечеш стражар,

дори да удушиш в затвора тъмничар —

понеже си бандит, това се мъст нарича,

борба между мъже, това ще ти прилича.

Но яма зад гърба на някаква жена

да издълбаеш ти потайно, в тъмнина,

да злоупотребиш с наивността й смела,

когато, без да ще, във мрежи се е вплела?!

О, не, не съм ти аз помощник в тоя план,

срещу такваз цена не искам пост и сан.

Свидетел ми е бог, че искрено говоря:

не ща да тъна с теб на тинята в позора.

И нека по-добре да съм бедняк презрян,

отколкото на стълб позорен прикован.

 

ДОН САЛУСТ

Но, братовчеде…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                Не. Не съм за злато жаден,

намирам всякога, когато скитам гладен,

от извора вода, в полето — въздух благ

и дреха от крадец, когато падне сняг,

забрава на блага, отдавна безполезни.

На вашите дворни пред портите железни

да легна да поспя безгрижно, ей така,

на сянка сврял глава, на слънце свил крака…

Прощавай, вижда бог от двама ни кой прав е,

Ти тук си остани, а аз, любезний графе,

ще си остана с чест, неопетнен поне:

живея с вълци, да, ала със змии — не!

 

ДОН САЛУСТ

Почакай…

 

ДОН ЦЕЗАР

                        Няма що. Да свършваме по-скоро:

издайте заповед, хвърлете ме в затвора.

 

ДОН САЛУСТ

Аз мислех, че не си чак толкоз озлобен.

Ти изпит издържа с отличие пред мен.

Доволен съм от теб и стискам ти ръката.

 

ДОН ЦЕЗАР

Как?

 

ДОН САЛУСТ

        Още ли не си отгатнал ти шегата?

Как моята шега да видиш не успя?

 

ДОН ЦЕЗАР

С отворени очи сънувам или спя?

Жената? Твойта мъст? И клопката?

 

ДОН САЛУСТ

                                                                То беше

измислица, шега, химера…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                                        Нали щеше

ти мойте дългове изцяло да платиш?

Дукати петстотин не ще ли ме дариш?

 

ДОН САЛУСТ

Ще ти ги донеса.

 

(Тръгва към вратата в дъното и дава знак на Руи Блас да влезе.)

 

ДОН ЦЕЗАР (изправен на авансцената, гледа изкосо Дон Салуст, настрана)

                                Подлец и половина!

Какво ли ми крои пак този мой роднина?

 

ДОН САЛУСТ (на Руи Блас)

Руи Блас, почакай тук!

 

(На Дон Цезар.)

 

                                        След малко съм при вас!

 

Излиза през малката врата вляво. Щом излиза, Дон Цезар и Руи Блас тръгват живо един към друг.

Бележки

[1] … той е кавалер на „Свети Яков“… — Вж. бел. 28 към „Ернани“.

[2] … на път за Монс…Монс (нидерландски Берген), старинен търговски град във Фландрия, завладян през 1691 г. от Луи XIV.

[3] Браганс — точната испанска транскрипция на името е Браганса — португалски благороднически род, допринесъл много за освобождаването на страната от испанско владичество.