Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена трета
Дон Цезар, Лакеят.
ДОН ЦЕЗАР (измерва Лакея от глава до пети)
Какво се мъдриш там?
(Настрана.)
Нахалство и кураж. Опасност пак грози ме!
ЛАКЕЯТ
Дон Цезар де Басан?
ДОН ЦЕЗАР
Да, туй е мойто име.
(Настрана.)
Неземни чудеса!
ЛАКЕЯТ
Но вий ли сте сеньор
дон Цезар де Басан?
ДОН ЦЕЗАР
Да, аз съм, няма спор.
И граф Гарофа, да… Това са част от мойте
фамилни имена…
ЛАКЕЯТ (оставя чантата върху креслото)
И все пак ги пребройте.
ДОН ЦЕЗАР (смаян, настрана)
Пари? И таз добра!
ЛАКЕЯТ
Парите точно са.
Аз имам заповед да ви ги донеса.
ДОН ЦЕЗАР (важно)
Разбирам ви добре…
(Настрана.)
Навярно има грешка.
Но да не пречиме на глупостта човешка,
дошла в незнаен час…
(Високо.)
Бележка да ви дам?
ЛАКЕЯТ
Не, монсеньор.
ДОН ЦЕЗАР
Добре. Сложете ги ей там…
И от кого?
ЛАКЕЯТ
На вас познат…
ДОН ЦЕЗАР (прекъсва го)
Човек забравя…
ЛАКЕЯТ
Парите праща ви, туй мога да добавя,
известно вам лице с известна цел за вас.
ДОН ЦЕЗАР
А!
ЛАКЕЯТ
Трябва да мълчим обаче. Вий и аз.
Шт!…
ДОН ЦЕЗАР
Пращат ми пари? Каква чудесна фраза!
Кажете ми я пак!
ЛАКЕЯТ
Парите…
ДОН ЦЕЗАР
Как го каза?…
Известно вам лице…
ЛАКЕЯТ
С известна цел на вас.
ДОН ЦЕЗАР
А ние?…
ЛАКЕЯТ
Да мълчим.
ДОН ЦЕЗАР
Еднакво — вий и аз.
Сега разбрах добре.
ЛАКЕЯТ
Разбрахте вий, обаче
аз нищо не разбрах.
ДОН ЦЕЗАР
Да.
ЛАКЕЯТ
Вам е ясно значи?
ДОН ЦЕЗАР
Разбира се. Съвсем е ясно, драги мой:
такъв кемер пари, и то напълно в брой!
ЛАКЕЯТ
Шт!…
ДОН ЦЕЗАР
Да, ще си мълча. А как ги смяташ бруто
ЛАКЕЯТ
Пребройте ги…
ДОН ЦЕЗАР
Не ща… Коремчето издуто!
ЛАКЕЯТ (настоява)
Но…
ДОН ЦЕЗАР
Вярвам ти, не ща!
ЛАКЕЯТ
От всичко най-добро:
злато най-хубаво и пет кила сребро,
дублони сребърни и златни суверени…
Дон Цезар изважда от чантата няколко кесии, пълни със златни и сребърни монети, развързва ги и с възхищение ги изсипва върху масата. След това почва да гребе с пълни шепи и да пълни джобовете си с монети.
ДОН ЦЕЗАР (сепва се, тържествено, настрана)
Романът свършва със феерия над мене
и тя във милион припламва и искри!
(Продължава да пълни джобовете си с монети.)
Аз виждам кораб, цял натъпкан със пари.
(Като напълва един джоб, почва да пълни друг. След това търси джобове по дрехите си, сякаш забравил за Лакея.)
ЛАКЕЯТ
Очаквам заповед.
ДОН ЦЕЗАР
Каква, душице драга?
ЛАКЕЯТ
За да извърша туй без бавене, веднага,
което аз не знам, но е известно вам.
Но много важно е…
ДОН ЦЕЗАР (прекъсва го с вид, че уж се досеща)
Държавни, частни… знам!
ЛАКЕЯТ
Налага се това да стане незабавно:
тъй наредено е!
ДОН ЦЕЗАР
Да, ти момче си славно!
И верен си…
ЛАКЕЯТ
На мен е казано оттам
да бъда тук при вас и помощ да ви дам.
ДОН ЦЕЗАР
Добре, благодаря. Така се и полага…
(Настрана.)
Да пукна, ако знам какво ще ми помага!
(Високо.)
Мой златен, приближи!
(Налива вино в другата чаша.)
И от това пийни!
ЛАКЕЯТ
Какво?
ДОН ЦЕЗАР
Изпий това! Но най-напред седни
да поговорим…
Лакеят изпива виното. Дон Цезар повторно напълва чашата му. Принуждава го да седне и да изпие виното, след което отново му налива. Настрана.
Как му светнаха очите!
(Изтяга се в креслото. Високо.)
Човекът, драги мой, е нещо ненаситно,
превръща се във дим от огнената страст…
(Налива му чашата.)
Ужасни глупости съм се раздрънкал аз.
Димът съвсем е друг във небесата сини.
Издига се, дими във градските комини,
а ний пропадаме без вест в комина стар.
(Търка ударения си крак.)
Олово е човек…
(Налива двете чаши.)
Наздраве! Твоят дар
не струва песента на пийналия честно.
(Приближава се до лицето му и казва тайнствено.)
Внимавай при товар, оста се чупи лесно.
Светът без фундамент се срива бързо, знай…
Ела ми помогни, яката закопчай.
ЛАКЕЯТ (гордо)
Не съм камериер.
Преди Дон Цезар да му попречи, той взема звънчето, което е на масата, и звъни.
ДОН ЦЕЗАР (настрана, изплашен)
Сега пък със звънеца
самия домакин ще доведе подлеца!
Загазих!
Влиза един от негрите. Дон Цезар, силно изплашен, се обръща гърбом, като човек, който не знае какво ще стане.
ЛАКЕЯТ (на негъра)
Копчето на плаща закопчай!
Негърът се приближава важно до Дон Цезар, който го гледа смаян, и закопчава яката на плаща му, след което се покланя и излиза, като оставя Дон Цезар вкаменен от изненада.
ДОН ЦЕЗАР (става от масата, настрана)
На гости съм дошел във дяволския рай!
(Изляза на авансцената и се разхожда с големи крачки.)
Какво пък от това? Нахраних се богато.
Получих и пари, торбичка цяла злато,
ала не зная с тях какво да правя…
Обръща се към Лакея, който седи до масата и продължава да пие, но вече се олюлява на стола си.
Стой!
(Замечтано, настрана.)
По мен надават вой кредитори безброй:
да им се наплатя, е глупаво и жалко.
Затуй ще им раздам на всекиго по малко.
Да им платя ли? Как? Защо да им платя?
Да лея златен дъжд над глупави цветя?
Парите са открай причина за развала,
през всички времена — от мен до Анибала.
Да плащаш, смешно е, престъпно е дори.
Аз плащам с приказки, но никога — с пари.
ЛАКЕЯТ
Що казахте, сеньор?
ДОН ЦЕЗАР
Размислям! Не смущавай.
Мълчи и пий…
Лакеят продължава да пие, а Дон Цезар през това време мисли, после изведнъж се удря по челото, като да му е хрумнала някаква идея.
О, да!
(Към Лакея.)
Веднага, бърже ставай.
И джобовете си със злато натъпчи!
Лакеят се изправя, олюлявайки се, и почва да пълни с монети джобовете на жилетката си. Дон Цезар му помага, като същевременно продължава да говори.
С парите до площад Майор се завтечи,
до номер девет спри. Влез в къщата отдясно,
красиво жилище, това се вижда ясно,
но само че един прозорец е с картон…
ЛАКЕЯТ
Съмнително ли е?
ДОН ЦЕЗАР
Не, с благороден тон…
По стълбите пази носа си…
ЛАКЕЯТ
Значи — стръмни?
ДОН ЦЕЗАР
За стръмни — не съвсем, но са ужасно тъмни.
На втория етаж всред тая тъмнина
живее хубава, но чорлава жена,
възкъсичка на ръст, но с изглед на вакханка.
Помни: бъди учтив. Тя моя е държанка.
Лусинда казва се. Момиче е добро,
пред папата веднъж играла болеро.
Дуката сто й дай. В съседен дом-бърлога
ще видиш шишкав мъж, ала с осанка строга,
със нос съвсем червен, със шапка над очи,
над шапката перо оскубано стърчи,
със шпага на бедро, с окъсана наметка.
Пиастри четири му дай за моя сметка…
По-тъмна и от пещ ще видиш дупка ти,
това е кръчма, що от викове ехти.
До входа й седи човек цял ден и пие
и пуши — кротък, тих и благ като светия.
Това е бивш барон. Но няма що — съдба!
Приятел от сърце е мой — Гулатромба:
четиресет екю му дай! И в две-три нощи
да ги изпий до грош, ще му изпратя още.
След туй на всеки там жълтичка подари.
И ако след това останат ти пари…
ЛАКЕЯТ
Какво?
ДОН ЦЕЗАР
Прави със тях каквото вече знаеш.
ЛАКЕЯТ
Какво, сеньор?
ДОН ЦЕЗАР
Глупак, ще почнеш да гуляеш!
Чупи крака, глави и други там неща
и вкъщи се върни чак утре сутринта.
ЛАКЕЯТ
Разбирам, княже.
(Тръгва към вратата, олюлявайки се.)
ДОН ЦЕЗАР (гледа го как върви)
Той съвсем пиян е вече.
Вика го. Лакеят се връща и се приближава до него.
Момент… По пътя ти, навярно отдалече,
ще тръгне сган, тълпа. Но ти добре се дръж,
с достойнство, ей така, като възпитан мъж.
Монета златна пък ако от теб изпадне,
тез бедни скитници и писарчета гладни,
студенти някакви и булевардна кал —
ще ти я присвоят. Но не прави скандал.
На сляп се направи. И да ти бръкнат в джоба,
не си чак толкова чувствителна особа.
На тоя свят и те са хора като нас,
да ги зарадваме — това е в наша власт.
Че не един от тях, тъй може да се случи,
по нашия закон бесило да получи.
Да, те са като нас, и ние ще умрем.
Това, що им дължим, защо не им дадем?
Върви.
Лакеят излиза. Като остава сам, Дон Цезар отново сяда, облакътява се на масата и потъва в дълбок размисъл.
Човешки дълг за нас е — всяка лира
с умение и такт добре да се пласира.
Ще има със какво да карам десет дни.
Ако и след това във джоба ми звъни,
на дом благочестив парите ще харижа.
Но мои те не са. И все пак, туй е грижа.
Навярно сбъркал съм: или е оня глух,
или погрешно пък аз името си чух…
Вратата в дъното се отваря. Влиза една Дуеня, стара, с посивели коси, облечена в черни дрехи и с черна мантиля на главата. В ръката си държи ветрило.