Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ruy Blas, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена пета

Дон Цезар, Дон Гуритан.

 

ДОН ГУРИТАН (в дъното)

Дон Цезар де Басан?

 

ДОН ЦЕЗАР (обръща се и вижда Дон Гуритан и двете саби)

                                        Най-сетне нещо свестно!

Добре започнат ден ще свърши тъй чудесно!

Пари, дуел, любов, нахранен и честит!

Дон Цезар пак съм аз във най-естествен вид!

 

Посреща весело и с пресилени поклони Дон Гуритан, който го гледа вторачено с тревога в погледа и пристъпва бавно към авансцената.

 

Като във собствен дом, сеньор, благоволете

да влезете при мен. Добре дошел! Седнете!

Приятно ми е! Ах, каква висока чест!

Великолепен ден… Кажете, кой е днес

на мода във Мадрид, на младите кумира?

Все тъй Маталобос? Все тъй и Линдамира?!

Опасност според мен, ала във две лица:

че той краде пари, а тя краде сърца.

Жените, драги мой, са сатанинско племе.

От тях ний патим зле, и то от дълго време.

Кажете нещичко, стреснете моя слух.

Отдавна аз съм труп, не съм човек, а дух.

И същество-абсурд, мъртвец, напуснал гроба,

идалго съм и бик от най-кастилска проба.

Ограбиха ме цял, но не за туй е реч.

От приказни страни аз ида, отдалеч…

 

ДОН ГУРИТАН

От тъй далеч? Добре. И аз от път се връщам.

Бях по-далеч от вас.

 

ДОН ЦЕЗАР (развеселен)

                                        Къде били сте всъщност?

 

ДОН ГУРИТАН

Далеч на север бях.

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        А аз — далеч на юг.

 

ДОН ГУРИТАН

От ярост цял кипя.

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        А аз, откак съм тук,

съм побеснял от гняв.

 

ДОН ГУРИТАН

                                        Хиляда левги минах…

 

ДОН ЦЕЗАР

А аз: две хиляди. Жени видях стотина —

зелени, жълти, да, със най-различен цвят,

в Алжир благословен. Тунис е чуден град.

А турците навред държат се много мило:

на всеки кръстопът стърчи едно бесило.

 

ДОН ГУРИТАН

Бях изигран…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                А аз — продаден и отнесен.

 

ДОН ГУРИТАН

Изгонен бях почти.

 

ДОН ЦЕЗАР

                                А аз — почти обесен.

 

ДОН ГУРИТАН

Пратиха ме в Нойбург със дървена кутийка

и в нея — писъмце, предателска хартийка.

„Задръжте — пишеше — по-дълго тоз глупак!“

 

ДОН ЦЕЗАР

Отлично! Кой — това?

 

ДОН ГУРИТАН

                                        Кой! Моят смъртен враг

дон Цезар де Басан!

 

ДОН ЦЕЗАР (сериозно)

                                        Ах!

 

ДОН ГУРИТАН

                                                И си позволява

да праща по лакей, да ми се извинява,

почтително писмо, понеже го е страх.

Лакея аз под ключ във къщи задържах

и ида право тук да срещна господаря —

тоз Цезар де Басан, тоз извор на поквара,

къде е тоз подлец? Къде е той?

 

ДОН ЦЕЗАР (все така сериозен)

                                                                Пред вас!

 

ДОН ГУРИТАН

Не се шегувайте. Дон Цезар — вий?

 

ДОН ЦЕЗАР

                                                                        Да, аз.

 

ДОН ГУРИТАН

Я, повторете!?

 

ДОН ЦЕЗАР

                        Да, дон Цезар…

 

ДОН ГУРИТАН

                                                        Стига, моля.

Досаден ставате във тази смешна роля.

 

ДОН ЦЕЗАР

А вий забавен сте, ревнивец побелял!

Такива като вас не будят смях, а жал.

Беда, която ний сами си причиниме,

най-тежка е. И цял живот ще я търпиме.

По-скоро беден, гол, но не скъперник див,

по скоро със рога, но не съпруг ревнив.

Скъперник и рога, това е участта ви:

аз имам среща тук таз вечер със жена ви…

 

ДОН ГУРИТАН

Жена ми?

 

ДОН ЦЕЗАР

                Същата!

 

ДОН ГУРИТАН

                        Ехе, и таз добра!

Но аз ерген съм…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        Бог не може ви разбра…

Ерген? Защо тогаз петнадесет минути

отправяте пред мен псувни, закани люти

като съпруг с рога, съпруг оскандален?

Защо дори съвет поискахте от мен?

И ако сте ерген, защо сте тъй накичен

и кой ви позволи да сте така комичен?

 

ДОН ГУРИТАН

Ако във тоя миг не ми се извините…

 

ДОН ЦЕЗАР

Какво?

 

ДОН ГУРИТАН

                За дързостта си скъпо ще платите.

 

ДОН ЦЕЗАР (с насмешлив вид разглежда обувките на Дон Гуритан, които не се виждат от множеството панделки според новата мода)

Бе мода някога главите да се кичат

с различни панделки. Днес някои обичат

да връзват панделки по мъжките крака…

 

ДОН ГУРИТАН

Аз ще се бия с вас!

 

ДОН ЦЕЗАР

                                        Със мене? Ха така!

 

ДОН ГУРИТАН

Не сте дон Цезар вий, но нищо туй не значи.

Със вас ще почна аз…

 

ДОН ЦЕЗАР

                                                Борбата ви обаче

да се не свърши с мен?

 

ДОН ГУРИТАН (подава му една от двете саби)

                                        Премного вий сте смел!

 

ДОН ЦЕЗАР (взима сабята)

Нима да изтърва един такъв дуел?!

 

ДОН ГУРИТАН

Къде?

 

ДОН ЦЕЗАР

        Да идем вън. Не мисля да се крия…

 

ДОН ГУРИТАН (опитва върха на сабята си върху паркета)

Дон Цезар — после.

 

ДОН ЦЕЗАР

                                Как?

 

ДОН ГУРИТАН

                                        След като вас убия.

 

ДОН ЦЕЗАР

Един от нас убит — не виждам после как

дон Цезар…

 

ДОН ГУРИТАН

                        Да вървим!

 

Излизат. Чува се отдалечаващият се шум от стъпките им. Една малка прикрита врата в стената вдясно се отваря и през нея влиза Дон Салуст.