Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена седма
Дон Салуст, Дон Цезар.
ДОН ЦЕЗАР
Ах, ето ви и вас, изчадие на ада!
ДОН САЛУСТ (обръща се, вкаменен)
Дон Цезар?!
ДОН ЦЕЗАР
Готвехте пак някой да пострада,
но плана ви сега обърквам аз нали?
Навреме съм дошъл, за да се провали…
ДОН САЛУСТ (настрана)
Пропадна всичко!
ДОН ЦЕЗАР
Да. От тази утрин свежа
разнищвам къс по къс коварната ви мрежа.
От туй, което днес кроехте тука вий,
нито един проект по плана не върви.
Доволен съм!
ДОН САЛУСТ (настрана)
Какво ли ще е сторил точно?
ДОН ЦЕЗАР
Торба с пари човек, изпратен тук нарочно!
„Известното лице, което ви дари…“
ДОН САЛУСТ (смее се)
Какво?
ДОН ЦЕЗАР
Аз го напих.
ДОН САЛУСТ
А моите пари?
ДОН ЦЕЗАР
Раздадох ги до грош като подарък — спешно.
Приятели — дал бог.
ДОН САЛУСТ
Ти мислил си погрешно,
че аз…
ДОН ЦЕЗАР
Но първо джоб след джоб напълних сам…
(Избухва в смях.)
Онази пък жена…
ДОН САЛУСТ
О!
ДОН ЦЕЗАР
Тъй известна вам…
Дон Салуст слуша с удвоено безпокойство. Дон Цезар продължава, смеейки се.
Изпратила при мен, за да направи справка,
дуеня някаква със нос на кукумявка.
ДОН САЛУСТ
Защо?
ДОН ЦЕЗАР
Да разбере дали ще е готов
дон Цезар тази нощ да я дари с любов.
ДОН САЛУСТ
Аха! И ти — какво?
ДОН ЦЕЗАР
Отвърнах: десет нощи
с любов я бих дарил!
ДОН САЛУСТ (настрана)
Надежда има още.
ДОН ЦЕЗАР
След нея пък дойде един ваш капитан,
един убиец тъп на име Гуритан…
Дон Салуст трепва.
Дойде да ми рече, че лошо си изпатил
лакеят, що с писмо дон Цезар му изпратил…
Вика, крещя, трещя — и пляскаше с криле.
ДОН САЛУСТ
И с него що стори?
ДОН ЦЕЗАР
Заклах го туй петле…
ДОН САЛУСТ
Как?
ДОН ЦЕЗАР
Нейде вън лежи и богу дух предава.
ДОН САЛУСТ
Уби го значи?
ДОН ЦЕЗАР
Да.
ДОН САЛУСТ (настрана)
Пак всичко се оправя!
Отдъхвам си. Не е той нищо развалил,
дори съюзник мой донякъде е бил.
Но да се отърва от него, не е лесно.
Парите — поврага!
(Високо.)
Това е интересно!
А идвал ли е друг от тази сутрин?
ДОН ЦЕЗАР
Не.
Но аз ще продължа — да разберат поне
аз кой съм; име, род, същинското ми звание.
Такъв ще вдигна шум, че тясно ще ви стане!
ДОН САЛУСТ (живо се приближава до Дон Цезар)
Вземи жълтиците и махай се оттук!
ДОН ЦЕЗАР
Не ще ме убедиш. Познавам твоя трик:
ще пратиш подир мен шпиони, след което
ще съзерцавам пак лазура на морето.
Не!
ДОН САЛУСТ
Вярвай ми!
ДОН ЦЕЗАР
О, не! В палата — стар затвор —
ти слагаш нов капан, ги готвиш нов позор.
Интригата при вас, това е стълба двойна:
със вързани ръце, със стъпка неспокойна
се качва жертвата отсам с въздишка, плач.
Оттатък бди палач — и вий сте тоз палач.
ДОН САЛУСТ
О!
ДОН ЦЕЗАР
Дръпвам стълбата и вий…
ДОН САЛУСТ
Вземи си меча
и бягай!
ДОН ЦЕЗАР
Искам тъй на злото да попреча.
Аз зная, братовчед, че много сте чевръст,
пет кукли се въртят, помръднете ли пръст.
И аз съм кукла, но оставам.
ДОН САЛУСТ
Чуй…
ДОН ЦЕЗАР
Жестока
продажба стана с мен като с бездушна стока
и пускате фалшив дон Цезар из града.
Петните мойта чест.
ДОН САЛУСТ
То бе случайно…
ДОН ЦЕЗАР
Да,
случайно! Паприкаш подготвят хитреците,
със него да гостят простаците, глупците.
На ваште планове аз слагам вече край
ще викна кой съм аз, та всеки да узнай.
(Качва се на перваза на ниския прозорец и гледа навън.)
Аха, полиция минава! Ей там, вие!…
(Провира, ръката си между летвите на капаните, размахва я и вика.)
Елате!…
ДОН САЛУСТ (изплашен, на авансцената, настрана)
Свърши се, ако им се открие!
Влизат алгуасили, водени от алкад. Дон Салуст изпада в крайна тревога и обърканост. Дон Цезар отива към алкада с тържествуващ вид.