Треванян
Шибуми (26) (Начин за игра на Шибуми)

Църквата в Ало

Главата на отец Ксавиер беше наведена, пръстите му притискаха слепоочието, ръката му закриваше частично неясните черти на старата жена от другата страна на пердето на изповедалнята. Това беше една поза на съчувствено разбиране, която му позволяваше да си мисли за свои работи, докато разкайващата се монотонно говореше, припомняйки си всички малки прегрешения, опитвайки се да убеди Господ, че е невинна за всички по-големи грехове. Беше стигнала до момента на признаване на чуждите грехове, да иска прошка, че не е била достатъчно силна да предпази мъжа си от пиене, че беше слушала проклетите клюки на мадам Ибар, съседката, че беше позволила на сина си да пропусне службата.

Докато автоматично изхъмкваше по една въпросителна забележка при всяка пауза, умът на отец Ксавиер беше зает с въпроса за суеверието. По време на службата тази сутрин пътуващият свещеник беше използвал едно древно суеверие, за да привлече вниманието им и да подчертае своето съобщение за вяра и революция. Той самият беше твърде добре образован, за да вярва в примитивните страхове, който характеризираха вярата на баските, живеещи в планините; но като Христов воин използваше всички подръчни средства, за да нанесе удар за войнстващата църква. Знаеше поверието, че ако удари часовник по време на Sagara (възнасянето на Духа), това е непогрешим знак за близка смърт. Поставяйки часовника долу до олтара, той го беше нагласил така, че Sagara да съвпадне точно когато удари пълен час. От цялото паство се чу ахкане, след което последва продължителна тишина. И поемайки тази тема от поличбата за близка смърт, той им беше обяснил, че това означава смърт на потисниците на баския народ и смърт на небожественото влияние сред революционното движение. Беше останал доволен от ефекта, изразен най-вече от няколко покани за вечеря и да прекара нощта в домовете на местни селяни и отчасти — от необичайно голямата група каещи се — дори и няколко мъже, макар и възрастни.

Няма ли тази жена да свърши най-после със списъка на прегрешенията си? Вечерта беше настъпила, сгъстявайки сенките в старата църква, и той усещаше глад. Малко преди това беше надникнал и беше установил, че тази говорилница беше последната от дошлите да се изповядат. Той въздъхна и прекъсна потока й от прегрешения, наричайки я своя сестра и казвайки й, че Христос разбира и прощава, като й даде наказание с много молитви, което щеше да я накара да се чувства важна.

Когато тя се изправи, той се облегна, за да й даде време да напусне църквата. Прекомерно бързане да стигне до безплатната вечеря нямаше да бъде уместно. Готвеше се да стане, когато завесата прошумоля и друг каещ се влезе в изповедалнята.

Отец Ксавиер въздъхна нетърпеливо.

Един много мек глас каза:

— Имаш само секунди, за да се помолиш, отче.

Свещеникът се напрегна да види през пердето в сянката на изповедалнята, след което ахна. Беше фигура с превръзка около главата, също като плата, който увиваха около главата на мъртъвците, за да се затвори устата им. Дух?

Отец Ксавиер, добре образован, за да бъде суеверен, се отдръпна назад и постави кръста пред себе си.

— Махай се! Върви си!

Мекият глас каза:

— Спомни си Бено Льо Каго.

— Кой си ти? Какво…

Пердето се разцепи и макилата на Льо Каго се заби между ребрата на свещеника, пробождайки сърцето му и заковавайки го за стената на изповедалнята.

Повече никой не можа да разубеди вярата на селяните в поличбата на Sagara, тъй като тя беше доказана. И в месеците, които последваха една нова нишка се появи в легендата за Льо Каго — той, който така тайнствено беше изчезнал в планините, се появяваше изведнъж там, където баските борци за свобода имаха най-голяма нужда от него. С отмъстително желание макилата на Льо Каго беше долетяла до село Ало и беше наказала коварния свещеник, който го беше издал.