Треванян
Шибуми (13) (Начин за игра на Шибуми)

Вашингтон

— … И предполагам, че мистър Хел е завършил успешно ангажимента си — каза мистър Ейбъл. — Защото в противен случай нямаше сега да седим тук и да се занимаваме с него.

— Съвсем вярно — каза Даймънд. — Нямаме подробности, но около четири месеца след като бил вкаран в Китай през Хонконг, разбрахме, че е бил открит във Френския Индокитай от патрул на Чуждестранния легион. Беше в доста лоша форма… прекара няколко месеца в една болница в Сайгон… след което изчезна от нашето полезрение за известен период и се появи като свободно наемен контратерорист. Ние го свързваме с дълъг списък от удари срещу терористични групи и отделни личности, като обикновено заплащането се извършва от правителствата, посредством съответните разузнавателни служби. — Той се обърна към първия помощник. — Нека ги прегледаме на по-голяма скорост.

Бегли подробности на унищожителни акции една след друга преминаваха по повърхността на заседателната маса, докато Дебелака излагаше пред тях кариерата на Николай Хел от началото на петдесетте до средата на седемдесетте години. От време на време някой от присъстващите поискваше информацията да спре и питаше Даймънд за подробности.

— Боже Господи! — каза в един момент Дарил Стар. — Този приятел наистина е работил и на двете страни на улицата! В Щатите едновременно е ударил „Уедърмен“ и противниците им; в Ирландия е бил и на двете страни; изглежда, че е работил почти за всички, с изключение на арабите, гърците, испанците и аржентинците. И забелязахте ли оръжията, които е използвал? Освен приетите — като пистолети, тръби с нервнопаралитичен газ — имаше също така толкова необичайни оръжия като джобен гребен, сламка, нагънато парче хартия, ключ за врата, крушка за лампа… Ако не си внимателен, този тип може да те удуши със собствените ти ръце!

— Да — каза Даймънд. — Това е свързано с тренировките му в бойното изкуство „гол/убивам“. Установено е, че за Николай Хел една средно обзаведена европейска стая съдържа около двеста смъртоносни оръжия.

Стар поклати глава и цъкна силно.

— Да се отървем от човек като него, ще бъде по-трудно, отколкото да отлепиш сопол от нокътя си.

Мистър Ейбъл пребледня при тази твърде земна аналогия.

Палестинецът поклати глава.

— Не мога да си обясня тези екстравагантни суми, които получава за услугите си. В моята страна можеш да си купиш човешки живот за колко… в долари ще е два долара и двадесет и пет цента.

Даймънд го погледна с отегчение.

— Това е нормална цена за някой от вашите сънародници. Основната причина, поради която правителствата са готови да плащат толкова много на Хел, е фактът, че тероризмът е най-икономичното средство за воюване. Представете си сумата, необходима за създаването на сила, която да може да защити всеки индивид от нападения на улицата, в дома му, в колата му. Само издирването на отвлечени от терористи струва милиони. Стотина хиляди долара за унищожаването на един терорист е една доста добра сделка за едно правителство. Да не говорим и за това, че така се избягва антиправителствена пропаганда, която неминуемо би се получила при едно открито съдебно дело. — Даймънд се обърна към първия помощник. — Какво е средното възнаграждение, което получава Хел?

Първият помощник въведе в Дебелака този елементарен въпрос.

— Малко над четвърт милион, сър. Това е в долари. Но изглежда, че от 1963 г. е започнал да отказва заплащане в долари.

Мистър Ейбъл се подсмихна.

— Ето един проницателен мъж. Дори и ако човек тича през целия път до банката, тяхната спадаща стойност ще му донесе загуби.

— Разбира се — продължи първият помощник, — тази средна стойност е ориентировъчна. Ще ви стане по-ясно, ако вземете осреднената стойност на възнаграждението му.

— Какво означава това? — попита заместник-пълномощникът, доволен, че може да каже нещо.

— Изглежда, че понякога приема ангажименти без заплащане.

— О-о? — каза Ейбъл. — Това е изненадващо. Като се има предвид опитът му при окупационните сили и желанието му да живее в стил, отговарящ на неговите вкусове и произход, бих предположил, че предпочита да работи за този, който плаща най-добре.

— Не съвсем — поправи го Даймънд. — След 1967 г. е поемал поръчки без заплащане от различни еврейски бойни групировки — един вид извратено възхищение към борбата им срещу големите сили.

Мистър Ейбъл леко се усмихна.

— Да вземем друг случай — продължи Даймънд. — Извършвал е услуги без заплащане на ЕТА-6, баската националистична организация. В замяна те го пазят — него и замъка му — при това много ефективно. Известни са ни три случая на инциденти с хора, отишли в планината, за да потърсят известно възмездие за някои дейности на Хел. Във всичките тези случаи хората просто са изчезвали. Понякога Хел приема работа само поради отвращението, което храни към някоя терористическа група. Не много отдавна извърши подобна операция за германското правителство. Покажи го, Люелин.

Мъжете около масата проследиха подробностите около проникването на Хел в една общоизвестна германска градска терористична група, което беше довело до вкарване в затвора на мъжа, чието име носеше групата, и до смъртта на жената.

— Той е бил замесен в това? — попита Ейбъл с лека нотка на страхопочитание.

— Това беше доста добър номер — съгласи се и Стар.

— Да, но най-високо заплащане за единична акция е получил в Съединените щати — каза Даймънд. — И най-интересното е, че частно лице е дърпало конците. Нека да го видим, Люелин.

— Кое точно, сър?

— Лос Анжелис — май, седемдесет и четвърта.

Когато изображението се появи, Даймънд обясни.

— Не може да сте забравили този случай. Пет члена от една банда от вандали и крадци, които наричаха себе си „Симбиозна маоистка фаланга“, бяха отстранени след едночасов обстрел, в който триста и петдесет полицаи, хора на ФБР и съветници от ЦРУ изсипаха хиляди куршуми в къщата, където бяха обкръжени.

— Какво общо има Хел с това? — попита Стар.

— Той е бил нает от определено частно лице, за да открие горилите и да ги отстрани. Бил е изработен план, според който някой е трябвало да уведоми полицията и ФБР, но всичко било така планирано във времето, че те да пристигнат след като мократа част е приключила, само за да оберат славата… и отговорността. За нещастие на Хел те пристигат половин час по-рано, и той все още се е намирал в сградата, когато те я обкръжават и откриват огън, като използват също запалителни и газови куршуми. Той е трябвало да пробие пода и да се свие в някаква дупка, докато всичко наоколо горяло. При бъркотията в последната минута той успял да се измъкне и да се смеси в тълпата от офицери. Очевидно е бил облечен като полицай.

— Но доколкото си спомням — каза мистър Ейбъл, — в доклада имаше информация за стрелба и от къщата.

— Това беше историята за външна консумация. За щастие никой не се замисли защо, след като в развалините бяха намерени две картечници и цял арсенал от пистолети и пушки, нито един от триста и петдесетте полицаи (и Господ знае още колко любопитни) не беше дори одраскан.

— Но струва ми се, че си спомням една тухлена стена с дупки от куршуми.

— Сигурно. Когато си обкръжил една сграда с триста и петдесет човека и откриеш огън, съвсем естествено част от куршумите ще минат през единия прозорец и ще излязат през другия.

Мистър Ейбъл се засмя.

— Искате да кажете, че полицаите, ФБР и ЦРУ, са се обстрелвали едни други?

Даймънд повдигна рамене.

— Не можеш да купиш гении за двадесет хиляди на година.

Заместник-пълномощникът почувства, че трябва да защити организацията си.

— Искам да ви напомня, че ЦРУ присъстваше там само като наблюдател. По закон ни е забранено да участваме в такива операции на домашна почва.

Всички мълчаливо го изгледаха, след което мистър Ейбъл наруши мълчанието:

— Защо тази особа си е направила труда и разходите да наеме мистър Хел да свърши това, след като полицията е щяла да свърши работата?

— Полицията е можела да вземе затворник. И този затворник е щял да свидетелства пред съда.

— О, ясно.

Даймънд се обърна към първия помощник.

— Вдигни скоростта и дай бегло сканиране на останалите операции на Хел.

В бърз хронологичен ред се занизаха акция след акция. Сан Себастиян, спонсор ЕТА-6; Берлин, спонсор германското правителство; Белфаст, спонсор ИРА; Белфаст, спонсор УДА; Белфаст, спонсор британското правителство — и т.н. След това записът изведнъж прекъсна.

— Преди две години той се оттегли — обясни Даймънд.

— Добре, след като се е оттеглил… — мистър Ейбъл повдигна дланите си с жест, който означаваше „за какво тогава се безпокоим“.

— За нещастие, Хел притежава прекалено развито чувство на лоялност към приятелите си. А Аса Щерн му е бил приятел.

— Кажете ми нещо. На няколко пъти видях думата „каскада“. Какво означава това?

— Това идва от начина, по който Хел оценява услугите си. Той нарича така акциите си и подобно на филмовите каскадьори ги оценява по два фактора: трудност на работата и опасност от провал. Например, ако един удар е трудно осъществим поради това, че измъкването виси на косъм или внедряването в съответната организация е трудно, цената ще е по-висока. Но ако последиците от акцията няма да са много сериозни, поради некомпетентността на организацията, срещу която е насочен ударът, цената е по-ниска (например в случаите с ИРА или ЦРУ). Или да вземем един обратен случай: последният удар на Хел преди да се оттегли. Имаше един мъж в Хонконг, който искаше да измъкне брат си от комунистически Китай. За човек като Хел това не би представлявало трудност, така че би могло да се предположи, че заплащането ще бъде скромно. Но цената на залавянето щеше да бъде смърт, така че се покачи и цената на акцията. Разбирате ли как става?

— Колко е получил за този конкретен номер?

— Колкото и да е странно, никакви пари. Мъжът, който му го е възложил, притежава школа за обучение на най-скъпите държанки в света. Той купува малки момиченца от целия Ориент и ги обучава на държание и такт. Едва половината от тях стават достатъчно красиви и опитни, за да навлязат в този скъп бизнес. Останалите се занимават с разни полезни дейности и когато станат на осемнадесет години, ги освобождават. В действителност, всички момичета могат да си отидат, когато поискат, но тъй като получават петдесет процента от годишната си заработка — между сто и двеста хиляди долара — те обикновено продължават да работят за него за около десет или повече години, след което се оттеглят с петстотин хиляди или повече долара в банката. Този човек е притежавал една особено надарена ученичка, жена на около тридесет години, която е вървяла на пазара за около четвърт милион на година. В замяна на връщането на брата Хел е получил услугите й за две години. Тя живее сега с него в замъка. Името й е Хана — отчасти японка, отчасти негърка, отчасти европейка. Едно интересно странично сведение е, че тази школа може да мине за християнски приют. Момичетата носят тъмносини униформи, а жените, които ги обучават са облечени като монахини. Мястото се нарича „Приютът на страстта“.

Стар подсвирна продължително.

— Искате да кажете, че тази любовница на Хел получава четвърт милион на година? Чудя се колко ли струва едно ебане тогава?

— Във вашия случай, — каза Даймънд — около сто двадесет и пет хиляди.

Палестинският козар поклати глава.

— Този Николай Хел трябва да притежава доста пари?

— Не е толкова богат, колкото си мислите. На първо място, организирането на тези негови „каскади“ е доста скъпо. Това важи особено, когато му се налага да неутрализира правителството на страната, в която трябва да извърши своя номер. Той извършва това с помощта на услугите на един мъж, който до този момент не сме успели да открием — един мъж известен само като Гномът. Гномът събира компрометиращи факти за правителствата и политическите фигури. Хел купува тази информация и я използва като средство за изнудване срещу усилията на правителството да попречи на неговите действия. И тази информация е много скъпа. Освен това той харчи много пари за своите експедиции в пещерите на Белгия, Австрия и около замъка. Това е негово хоби, което е доста скъпо. И най-накрая съществува замъкът. През петнадесетте години, откакто го е купил, е похарчил над два милиона за реставрирането му в оригиналния му вид, осигурявайки последните майстори каменоделци, дърводелци и други подобни, които е успял да намери. А самото обзавеждане струва още няколко милиона.

— Значи — каза мистър Ейбъл, — той живее доста разкошно, този ваш Хел.

— Разкош, предполагам. Но примитивен. Замъкът е възстановен напълно. Няма електричество, няма централно отопление, никакви модерни придобивки освен телефона, който го предупреждава за пристигането на непознати.

Мистър Ейбъл кимна.

— Следователно, един човек от осемнадесети век си е създал живот от осемнадесет век с прекрасно усамотение в планините. Много интересно. Изненадан съм, че не се е върнал в Япония, за да живее по начина, по който е отгледан.

— От това, което знам, той е решил да напусне, след като е излязъл от затвора и е видял доколко традиционният начин на живот и етични норми в Япония са се повлияли от американизма. Оттогава не се е връщал.

— Колко мъдро. За него в паметта му Япония винаги ще остане такава, каквато е била в по-благородните времена. Жалко, че е враг. Мисля, че бих харесал вашия мистър Хел.

— Защо го наричате моя мистър Хел?

Мистър Ейбъл се усмихна.

— Това дразни ли ви?

— Всякакви глупости ме дразнят. Но нека се върнел към нашия проблем. Не, Хел не е толкова богат, колкото си представяте. Най-вероятно той се нуждае от пари е това може да е шанс за нас. Той притежава няколко хиляди акра земя в Уайоминг, апартаменти в половин дузина столици, планинска хижа в Пиринеите, но има по-малко от половин милион в швейцарска банка. Той все още има разходи за замъка и експедициите си. Дори и ако продаде земите в Уайоминг и апартаментите, животът му в замъка по неговите стандарти няма да надхвърля средното ниво.

— Един живот на… каква беше думата? — попита мистър Ейбъл, усмихвайки се леко на себе си, съзнавайки, че дразни Даймънд.

— Не разбирам какво искате да кажете.

— Онази японска дума за нещата от живота?

— Шибуми!

— Ах, да. Така че дори и без да предприема повече „каскади“, вашият — искам да кажа — нашият мистър Хел би могъл да води живот, отдаден на шибуми.

— Не бих бил толкова сигурен — вметна Стар. — Не и с тази дама, която струва сто хиляди на сеанс.

— Бихте ли млъкнали, Стар! — каза Даймънд.

Не успявайки да следи разговора, палестинецът се надигна от заседателната маса и застана до прозореца, където започна да наблюдава как долу една линейка си пробиваше път през движението — както правеше всяка вечер по същото време. Цветистият речник на Стар беше привлякъл вниманието му и той търсеше някаква дума в своя джобен английско-арабски речник, когато изведнъж паметникът на Вашингтон и широкото авеню с коли изчезна и прозорецът се изпълни с ослепителна светлина.

Козарят изпищя и се хвърли на пода, покривайки глава с ръце в очакване на експлозия.

Всеки в стаята реагира по различен начин. Стар скочи и измъкна своя магнум. Мис Суивън се отпусна рязко на стола. Заместник-пълномощникът закри лицето си с един напечатан лист хартия. Даймънд затвори очи и поклати глава при мисълта за всичките тези магарета, от които беше заобиколен. Мистър Ейбъл задълбочено разглеждаше кожичките на ноктите си. А първият помощник, задълбочен в работата си с Дебелака, изобщо не беше забелязал какво се е случило.

— За бога, станете от пода — каза Даймънд. — Няма нищо. Филмът с уличната сцена се е скъсал, това е всичко.

— Да, но…

— Нима смятате, че гледаме от шестнадесетия етаж надолу?

— Не, но…

— Мис Суивън, загасете задния прожекционен апарат и си отбележете да бъде оправен. — Даймънд се обърна към мистър Ейбъл. — Трябваше да направя това, за да създам една по-приятна работна среда, за да не изглежда офисът като затворен в недрата на земята.

— И ви беше възможно да си го въобразявате?

Стар прибра пистолета в кобура си и погледна към прозореца като че ли искаше да каже, този път имаше щастие.

Със схватливост на преживно животно палестинецът тъпо се усмихна и се надигна.

— Това наистина беше добър номер! Май майтапът беше за моя сметка.

В другата зала мис Суивън завъртя един ключ и ослепителната светлина изчезна от прозореца, оставяйки един бял матов правоъгълник, който като че ли намали размерите на стаята и я запуши.

— Добре — каза Даймънд, — сега имате някаква представа за човека, с когото имаме работа. Бих искал да обсъдим някои стратегически особености и по тази причина ще трябва да напуснете. — Той посочи на Стар и палестинеца стаята за упражнения и слънчеви бани. — Изчакайте там докато ви повикам.

Опитвайки се да изглежда, че това не го е засегнало, Стар се отправи към стаята, последван от палестинеца, който продължаваше да обяснява, че шегата сигурно е била специално за него.

След като вратата се затвори зад тях, Даймънд се обърна към останалите двама около масата, говорейки така, като че ли заместник-пълномощникът не присъства, което до голяма степен беше вярно.

— Нека предложа какво трябва да направим. Първо…

— Един момент, мистър Даймънд — прекъсна го мистър Ейбъл. — Аз се безпокоя за едно нещо. Какви точно са вашите отношения с Хел.

— Какво имате предвид?

— О, хайде! Ясно е, че имате особен интерес към тази личност. Запознат сте с толкова много подробности, кои то ги няма в компютъра.

Даймънд повдигна рамене.

— Той все пак е с морава карта и мое задължение е да съм в течение с…

— Извинете, че пак ще ви прекъсна, но се отклонявате. Вие признахте, че офицерът, който е отговарял за разпита на Николай Хел, е бил ваш брат.

Даймънд се загледа в човека от ОПЕК.

— Да, това е вярно. Майор Даймънд беше мой брат. Моят по-голям брат.

— Бяхте ли близки с вашия брат?

— След като родителите ни починаха, брат ми пое грижата за мене. Той ме издържаше, докато следваше, и след това когато започна кариерата си в различни организации и накрая в ЦРУ, той продължаваше да…

— Спестете ни тези домашни подробности. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че сте били много близки с него?

Гласът на Даймънд беше напрегнат:

— Да, много близки.

— Добре. Имаше нещо в биографията на Хел, което вие много бързо прескочихте. Вие споменахте, че той е поискал като част от заплащането му за акцията в Пекин настоящите адреси на тримата мъже, които са го разпитвали. Ще ми позволите ли да предположа, че не е поискал адресите им, за да им изпрати картички за Коледа?

Мускулите около челюстта на Даймънд се свиха.

— Скъпи приятелю, ако тази работа е толкова сериозна, както вие явно мислите, и ако искате помощта ми, за да се оправи, тогава настоявам да се изясни всичко, което има нещо общо с въпроса.

Даймънд притисна дланите си и преплете пръсти под брадичката си. Той заговори с механичен и беззвучен глас:

— Приблизително една година след като Хел се появи в Индокитай, „лекарят“, който бе вкарвал лекарствата по време на разпита, беше намерен мъртъв в своята клиника за аборти в Манхатън. Докладът на офицера, разследвал случая, описваше смъртта като случаен инцидент — падане, в резултат на което една от епруветките, които е носил, се е счупила и е пронизала гърлото му. Два месеца по-късно сержантът от военната полиция, който беше извършил физическото насилие и който беше прехвърлен обратно в Съединените щати, направи автомобилна катастрофа. Изглежда е заспал на кормилото, колата е излязла извън пътя и се е преметнала от една скала. Точно три месеца по-късно майор Даймънд — беше командирован в Бавария. Той претърпя инцидент при каране на ски. — Даймънд направи пауза и потупа устните си с върха на пръстите.

— Предполагам, отново случаен инцидент? — вмъкна мистър Ейбъл.

— Точно така. Най-доброто, което можаха да кажат, беше, че е направил лош скок. Беше намерен прободен в гърдите от щеката си.

— Хъм — каза мистър Ейбъл след известна пауза. — Значи по този начин ЦРУ защитава своите? Сигурно с голямо задоволство управлявате сега организацията, която е дала вашия брат като част от възнаграждението?

Даймънд погледна към заместник-пълномощника.

— Да, с голямо задоволство. — Заместник-пълномощникът прочисти гърлото си. — В действителност, аз постъпих в компанията през пролетта на…

— Кажете ми нещо — каза мистър Ейбъл. — Защо не сте предприели някакви действия за възмездие?

— Направих го веднъж. И пак ще го направя. Имам време.

— Направили сте го веднъж? Кога е било? — Ах! Разбира се! Тези полицаи, които са заградили къщата в Лос Анжелис половин час преди предвиденото! Това е било ваша работа?

Кимването на Даймънд имаше значение и на аплодиране.

— Следователно във всичко това за вас има и мотив за отмъщение?

— Аз действам, защитавайки интересите на компанията-майка. Имам известие от Главния, че провал в тази работа не може да се допусне. Ако Хел трябва да се унищожи, за да се осигури успехът на отвличането на самолета от „Черния Септември“, ще изпитам и лично задоволство. Ще бъде живот за живот, не както в неговия случай — три убийства за един побой!

— Съмнявам се, че той ги възприема като убийства. По-скоро мисли за тях като за екзекуция. И ако правилно съм отгатнал, той не е отмъстил за болката, която е изпитал.

— Тогава за какво?

— За унижението. Това е нещо, което вие няма начин да разберете.

Даймънд се засмя рязко.

— Вие наистина ли мислите, че познавате Хел по-добре от мене?

— В някои отношения, да — независимо от годините, които сте прекарали да изучавате него и действията му. Виждате ли, той и аз — като изключим разликите в културата — сме от една и съща каста. Никога не бихте могъл да разберете Хел поради неопределената, но непреодолима бариера на произхода, една огромна пропаст, както я наричат Корана и някои от другите книги. Но нека не се впускаме в такива лични неща. Предполагам, че изпратихте тези двама плебеи извън стаята не само от желание да подобрите качеството на компанията.

Даймънд сковано мълчеше. После дълбоко пое въздух и каза:

— Смятам да направя едно посещение в дома на Хел в Баската страна.

— Това ще бъде първият случай, когато ще се срещнете лице в лице?

— Да.

— И предполагам сте предвидили вероятността, че да се излезе от тези планини може да се окаже много по-трудно, отколкото да се влезе?

— Да. Но вярвам, че ще мога да убедя мистър Хел в глупостта да се опита да помогне на мис Щерн. На първо място, няма логическа причина да приеме тази задача от едно заблудено момиче от средната класа, което той дори не познава. Хел изпитва отвращение към аматьорите от всякакъв вид, включително и терористи. Мис Щерн може да вижда себе си в ролята на благороден войник в служба на цялата правда по света, но съм сигурен, че Хел ще я възприеме като трън в очите.

Мистър Ейбъл поклати глава със съмнение.

— Дори и мистър Хел да възприема мис Щерн като досадна глупост, остава фактът, че Хел е бил приятел на покойния Аса Щерн, и както вие самият казахте, той изпитва силна лоялност към приятелите си.

— Вярно е. Но можем да окажем финансов натиск. Знаем, че се оттегли в момента, когато събра достатъчно пари, за да живее удобно. Да организира „каскада“ срещу Организацията за освобождение на Палестина ще му струва доста скъпо. Може би Хел ще разчита на евентуална продажба на земите в Уайоминг, за да осигури финансирането. Но само след два часа земята повече няма да му принадлежи. Всички документи по продажбата ще изчезнат и ще бъдат заменени с такива, които ще доказват, че земята принадлежи на компанията-майка. — Даймънд се усмихна. — За наше щастие, там се оказва, че има наличност на въглища, които могат да се добият доста изгодно. За да затвърдим финансовото му притеснение две телеграми от Главния ще предизвикат изчезването на парите му от швейцарските банки.

— Предполагам, че парите ще се прибавят към активите на компанията-майка?

— Част от тях. Останалата ще бъде задържана от банките за извършване на прехвърлянето. Швейцарците са пестеливи. Известен е един калвинистичен принцип, че и входът към рая има цена, за да бъде предпазен от сганта. Възнамерявам да предприема тези наказателни акции независимо от факта дали Хел ще приеме или ще откаже на мис Щерн.

— Един жест в памет на брат ви.

— Ако предпочитате, можете да мислите и така. Но това ще подейства като възбрана върху Хел да бъде занапред заплаха за компанията-майка и страните, които вие представлявате.

— Какво ще се случи, ако този паричен натиск не се окаже достатъчен?

— Естествено, че съм предвидил и тази възможност, компанията-майка ще окаже натиск върху британското правителство да не пести усилия, за да защити членовете на „Черния Септември“. Тяхна задача ще бъде да осигурят безпрепятственото им качване на самолета от Монреал. Това няма да изисква големи усилия, защото откакто нефтените полета в Северно море действат, икономическите интереси на Англия са по-тясно свързани с тези на ОПЕК, отколкото със страните от Запада. Мистър Ейбъл се усмихна.

— Честно казано, не мога да си представя, че МИ-5 и МИ-6 ще бъдат ефективна пречка за мистър Хел. По-голямата част от техните усилия отиват в писането на въображаеми спомени за подвизите им по време на Втората световна война.

— Вярно е. Но намесата им ще има някакъв смисъл. Освен това, ще имаме и съдействието на френската полиция, която ще задържи Хел в страната. Ще действаме и на друг фронт. Немислимо е Хел да се опита да влезе в Англия за да отстрани „Черните септемврийци“, без да неутрализира първо британската полиция. Казах ви, че той прави това, като купува компрометираща информация от Гнома. Години наред Гномът е успявал да се измъкне от международните усилия да бъде неутрализиран. Благодарение на добрата работа на нейните подразделения, компанията-майка затяга кръга около този човек. Знаем, че живее някъде близо до град Байон и се приближаваме към него. Ако стигнем до него преди Хел, ще попречим на изнудването на британската полиция.

Мистър Ейбъл се усмихна.

— Имате богато въображение, мистър Даймънд, щом като е замесено лично отмъщение. — Той внезапно се обърна към заместник-пълномощника. — Имате ли нещо против всичко това?

Стреснат, пълномощникът каза:

— Извинете. Какво?

— Няма значение. — Мистър Ейбъл погледна отново часовника си. — Нека приключим с това. Предполагам, че не сте ме повикали тук, за да парадирате пред мене с тактиката и намеренията си. Очевидно имате нужда от моята помощ, ако се окаже, че всичко, което сте планирали срещу Хел се провали и Хел успее да отстрани „Черните септемврийци“.

— Точно така. И тъй като въпросът е деликатен исках тези двамата да не присъстват, докато го обсъждаме. Приемам факта, че на страните, които представлявате, е поверена защитата на ООП, така както и на компанията-майка и на ЦРУ. Но нека бъдем честни помежду си. Всички ще бъдем по-щастливи, ако това палестинско образувание — и палестинците заедно с него просто изчезне. Те са едно лошо, недисциплинирано, порочно множество, което благодарение на историята е станало символ на Арабската цялост. Ясно ли е дотук?

Мистър Ейбъл направи жест, че всичко това е очевидно.

— Много добре. Нека разгледаме нашето положение, ако всичко срещу Хел пропадне и той успее да ликвидира тези от „Черните Септемврийци“. Всичко, от което трябва да се интересуваме, е да убедим палестинците, че сме направили онова, което са ни позволявали силите. Като се има предвид варварската им същност, мисля, че те ще бъдат умилостивени, ако им предложим заради тях да унищожим всичко, което притежава Николай Хел.

Мистър Ейбъл остана известно време мълчалив. Беше свел очи и гъделичкаше горната си устна с показалеца.

— Да, вярвам, че можем да разчитаме в това отношение на манталитета на палестинците. Те ще възприемат едно действие за отмъщение — стига да е достатъчно ярко — като доказателство, че сме предани на техните интереси. — Той се усмихна на себе си. — И не смятайте, че ми е убегнало, че една такава евентуалност ще ви позволи да убиете с един куршум два заека. С един удар ще разрешите належащия проблем и ще отмъстите за брат си. Не е ли много вероятно, че на вас би ви се искало Николай Хел да успее, което ще ви позволи да го накажете максимално?

— Ще направя всичко възможно, за да предотвратя удара в зародиша му. Това би било най-доброто за компанията-майка, а нейните интереси са над моите лични чувства. — Даймънд погледна към първия помощник. Беше много възможно той директно да докладва на Главния за предаността на Даймънд към компанията.

— Тогава това е всичко — каза мистър Ейбъл надигайки се от заседателната маса. — Ако нямате повече нужда от мене, ще се върна към заниманията, които прекъснахте.

Заместник-пълномощникът също стана и прочисти гърлото си.

— Предполагам, че няма да имате нужда и от мене?

— Някога имал ли съм? Но очаквам да сте на разположение, за да дадете нареждания. Можете да вървите.

Даймънд даде инструкции на първия помощник да върне информацията за Николай Хел в началото и да я подава с по-малка скорост, съобразена с грамотността на Стар и на палестинеца, които излизаха в момента от другата стая. Арабинът разтъркваше възпалените си очи, като прибираше в джоба си своя английско-арабски речник.

— Господи, мистър Даймънд! Беше много трудно да се чете в онази стая. Светлината беше много ярка!

— Искам двамата да седнете тук и да научите всичко което можете, за Николай Хел. Не ме интересува, ако ще да ви отнеме цялата нощ. Решил съм да ви взема заедно с мене, когато посетя този човек — не защото можете да ми помогнете, но защото сте отговорни за този провал и съм твърдо решен да ви накарам да участвате до края.

— Това е много почтено от ваша страна — промърмори Стар.

Даймънд се обърна към мис Суивън, която излезе от асансьора.

— Отбележете си следното. Първо: земята в Уайоминг, унищожаване. Второ: швейцарските пари, унищожаване. Трето: Гномът, усилено търсене. Четвърто: МИ-5 и МИ-6, уведомени и инструктирани. Добре, Люелин, започвай предаването за нашите глупави приятели тук. А вие двамата се молете Николай Хел да не е преминал вече в нелегалност.