Треванян
Шибуми (11) (Начин за игра на Шибуми)

Вашингтон

Мистър Даймънд вдигна поглед от прожектирания материал и каза на първия помощник:

— Добре, прекъсни тук и скочи напред във времето. Дай ни сканиране на неговата контра терористична дейност от момента, в който е напуснал затвора, до днес.

— Да, сър. Ще ми отнеме само една минута да нулирам. С помощта на Дебелака и първия помощник Даймънд беше запознал гостите си с общите факти от живота на Николай Хел до средата на затворничеството му, като от време на време подчертаваше или вмъкваше някоя подробност от собствената си памет. Запознаването с тази информация беше отнело само двадесет и две минути, тъй като Дебелака имаше известни ограничения за запаметяване на случки и факти; мотивите, страстите и идеалите бяха чужди за неговия речник.

През тези двадесет и две минути Дарил Стар се беше излегнал в своя бял пластмасов стол, копнеейки за пура, но без да има смелостта да я запали. Беше му ясно, че подробностите от живота на този любител на японци бяха подчертавани нарочно заради него, като наказание за провала на удара в Рим и за това, че беше оставил момичето да се измъкне. В усилието си да не загуби достойнство той се преструваше на отегчено примирен със съдбата, приплясквайки и изпускайки от време на време по някоя въздишка. Но нещо го безпокоеше повече от факта, че го наказват като непослушен ученик. Усещаше, че интересът на Даймънд към Николай Хел не беше само професионален. Имаше нещо лично в него, а опитът, натрупан с години участие в операциите на ЦРУ, го беше направил предпазлив, когато текущата работа се смесваше с лични чувства.

Племенникът на важния човек — специализантът на ЦРУ, палестинския козар — беше приел отначало изражение на съсредоточено внимание към информацията, която се прожектираше върху стъклената повърхност на заседателната маса, но много скоро вниманието му се прехвърли към опънатата кожа на прасците на мис Суивън, на която се ухилваше от време на време, смятайки, че с това проявява прелъстителна галантност.

Заместник-пълномощникът отговаряше на всяка информация с рязко кимане с глава, искайки да създаде впечатлението, че ЦРУ е в течение на цялата тази информация и че той я отмята наум. В действителност ЦРУ нямаше достъп до Дебелака, въпреки че биографичната система на компютъра на компанията-майка много отдавна беше погълнала и обработила всичко, което можеше да се намери по лентите на ЦРУ и Службата за национална сигурност.

От своя страна, мистър Ейбъл беше предпочел изражение на лека досада и любезност, въпреки че някои епизоди от живота на Хел бяха събудили любопитството му, най-вече тези, които разкриваха мистицизма и рядко срещаната му дарба за „шесто чувство“. Защото този фин мъж също имаше вкус към окултното и екзотичното, но апетитите му се изразяваха в сексуалната му неопределеност.

От съседната машинна зала се чу приглушен звън. Мис Суивън стана и отиде да вземе снимките на Николай Хел, които Даймънд беше поискал. За около минута в заседателната зала настана тишина, като се изключи бръмченето от пулта на първия помощник, където той разучаваше банките с данни в международната памет на Дебелака, прехвърляйки част от информацията в своята памет за временно съхранение. Мистър Даймънд запали цигара (той си позволяваше по една на ден) и завъртя стола си, за да погледне навън към осветения паметник на Вашингтон, като през цялото време съсредоточено потупваше устните с върховете на пръстите си.

Мистър Ейбъл въздъхна гласно, изпъна елегантно ръба на единия крачол на панталона си и погледна часовника си.

— Надявам се, че това няма да отнеме много време. Имам планове за вечерта. — Образът на онзи сенаторски син, красив като Ганимед, не беше напускал съзнанието му през цялата вечер.

— А, ето, можем да започваме, — каза Даймънд. Той протегна ръка за снимките, които мис Суивън беше донесла от машинната зала, и бързо ги прелисти. — Те са в хронологичен ред. Първата е правена за картата му за самоличност, когато е започнал да работи в криптографския отдел на Сфинкс/ФЕ.

Той я подаде на мистър Ейбъл, който разгледа снимката, зърнеста от прекаленото увеличение.

— Интересно лице. Надменно. Фино. Строго.

Той побутна снимката към заместник-пълномощника, който й хвърли един бърз поглед, правейки се, че вече я е виждал, и я подаде на Дарил Стар.

— По дяволите! — възкликна Стар. — Той изглежда като дете! Петнадесет-шестнадесетгодишен!

— Външността му заблуждава — каза Даймънд. — По времето, когато е правена тази снимка, той би трябвало да е около двадесет и три годишен. Това младеене е фамилна черта. В този момент Хел трябва да е някъде на петдесет, петдесет и три години, но са ми казвали, че изглежда като мъж в средата на тридесетте.

Палестинският козар се протегна да вземе снимката, но тя отново беше подадена на мистър Ейбъл, който я погледна и каза:

— Какво не е наред с очите му? Изглеждат странно. Като изкуствени.

— Да — каза Даймънд. — Очите му наистина са странни. Те са с особен светлозелен цвят, като цвета на старите бутилки. Това е забележителна особеност, по която може да бъде разпознат.

Мистър Ейбъл погледна лукаво към Даймънд.

— Срещали ли сте се лично с този човек?

— Аз… аз, интересувам — се от него от известно време — отговори Даймънд уклончиво, докато им подаваше следващата снимка.

Мистър Ейбъл се намръщи, като я погледна. Беше невъзможно да разпознаеш на нея същия мъж. Носът беше счупен и беше изкривен наляво. На дясната буза имаше широк белег с назъбени краища, друг белег минаваше диагонално през челото и разделяше на две веждата. Долната устна беше удебелена и разцепена, а под едната скула имаше подутина. Очите бяха затворени, а лицето спокойно.

Мистър Ейбъл бързо я побутна към заместник-пълномощника, като че ли не искаше да я докосне.

Палестинецът протегна ръка, но снимката беше подадена на Стар.

— По дяволите! Изглежда сякаш се е блъснал в товарен влак.

— Това, което виждате тук — обясни Даймънд — е резултат от усиления разпит, проведен от военното разузнаване. Снимката е направена около три години след побоя, по време когато обектът е бил под упойка, подготвян за пластична хирургия. Ето тук можете да го видите една седмица след операцията. — Даймънд плъзна следващата снимка по масата.

В резултат на операцията лицето беше все още малко подпухнало, но следите от обезобразяването бяха заличени, а едно слабо изпъване на кожата беше заличило линиите и следите от възрастта.

— И колко възрастен е бил тогава? — попита мистър Ейбъл.

— Между двадесет и четири и двадесет и осем.

— Изумително. Изглежда по-млад, отколкото на първата снимка.

Палестинецът се опита да погледне снимката отдолу нагоре, докато минаваше покрай него.

— Тези са преснимани от паспортни снимки. Костариканският е издаден много скоро след пластичната операция, а френският една година по-късно. Ние смятаме, че той притежава и албански паспорт, но нямаме копие от него.

Мистър Ейбъл бързо разрови паспортните снимки, които като се имаше предвид произходът им, бяха с лошо качество. Една особеност привлече вниманието му и той се върна отново към френската снимка.

— Сигурен ли сте, че това е същият човек? Даймънд взе обратно снимката и я погледна.

— Да, това е Хел.

— Но очите…

— Разбирам какво искате да кажете. Тъй като странният цвят на очите му би го издал винаги, той разполага с няколко комплекта контактни лещи без диоптри, които са чисти в средата и оцветени върху ириса.

— Значи че може да има очи с какъвто цвят пожелае. Интересно.

— О, да. Хел е страшно изобретателен.

Човекът от ОПЕК се усмихна.

— Това е вторият път, когато забелязвам следа от възхищение в гласа ви.

Даймънд студено го погледна.

— Грешите.

— Нима? Разбирам. Това най-новите снимки ли са на изобретателния — но без да му се възхищаваме — мистър Хел?

Даймънд взе останалите снимки и ги подхвърли на масата.

— Да. Имаме голямо количество. И всичките са едно типично доказателство за възможностите на ЦРУ.

Веждите на заместник-пълномощника обидено се извиха нагоре в знак на измъчено смирение.

Мистър Ейбъл прелисти снимките с озадачен израз след което ги подаде на Стар.

Палестинецът скочи, затисна купа със снимки с ръката си, и се ухили с овча физиономия, като видя как го погледнаха всички, изненадани от неприличното му държание. Той дръпна снимките към себе си и внимателно ги разгледа.

— Не разбирам — призна той. — Какво е това?

На всяка от снимките централната фигура беше замъглена. Бяха правени на най-различни места — кафенета, градски улици, морски бряг, места за почивка, летища — от всичките личеше, че са правени с телеобектив, но на нито една не можеше да се разпознае фотографираният мъж. Изглеждаше като че ли той внезапно е мръднал в момента, когато затворът на фотоапарата е щракнал.

— Това наистина е нещо, което не разбирам — сподели палестинецът, като че ли виждаше нещо забележително.

— Изглежда — обясни Даймънд — че Хел не може да бъде сниман, освен, ако самият той не пожелае. Въпреки че имаме известно основание да считаме, че той не се интересува от усилията на ЦРУ да го следи.

— Тогава защо разваля всяка снимка? — попита мистър Ейбъл.

— Случайно. Предполагам, че това е свързано с неговото „шесто чувство“. Вероятно усещането да те следят с камера е нещо подобно на това да попаднеш под мерника на автомат. Моментът се усеща по същия начин, по който натискането на спусъка.

— Тогава излиза, че той се дръпва, когато се прави снимката — забеляза мистър Ейбъл. — Изключително. Наистина изключително.

— Това, което забелязвам, да не би да е възхищение? — попита лукаво Даймънд.

Мистър Ейбъл се усмихна и потупа главата си, показвайки че оценява удара.

— Иска ми се да попитам нещо. Майорът, който е участвал в твърде бруталния разпит на Хел, се наричаше Даймънд. Известно ми е увлечението на вашите хора да се идентифицират със скъпоценни камъни и метали — търговският свят е пълен с Перлов, Рубинов или Златев — но независимо от това, съвпадението на имената малко ме притеснява. Съвпадението, както знаем, е главното оръжие на съдбата.

Даймънд поочука краищата на снимките по масата, за да ги подравни и небрежно отговори:

— Въпросният майор Даймънд беше мой брат.

— Ясно — каза мистър Ейбъл.

Дарил Стар погледна с неудобство към Даймънд, виждайки как опасенията му за лична заинтересованост се потвърждават.

— Сър? — каза първият помощник. — Готов съм с разпечатката за контратерористичната дейност на Хел.

— Добре. Подай я върху екрана на масата. Без подробности. Искам само да покажа на тези господа с какво имаме работа.

Въпреки че Даймънд беше поискал съкратено проучване на известните контратерористични акции на Хел, описанието на първата беше толкова кратко, че Даймънд се принуди да го допълни.

— Ако трябва да сме точни, първата операция на Хел не е съвсем контратерористична. Както забелязахте, това е един удар върху ръководителя на съветската търговска комисия в Пекин, скоро след като китайският комунизъм се е установил на власт в страната. Операцията е била толкова добре покрита, че повечето от лентите са били размагнитени от ЦРУ още преди компанията-майка да ги поиска, за да направи дубликати за Дебелака. Накратко, станало е по следния начин: американското разузнаване се е безпокояло от съветско-китайска коалиция, независимо от факта, че между тях са съществували редица дискусионни въпроси — граници, идеология, уникално промишлено развитие, расово недоверие. Момчетата от ЦРУ създали план, в който да се използват по-горните различия, за да прекъснат един евентуален съюз. Те предложили да се изпрати агент в Пекин, който да убие ръководителя на съветската комисия и да подхвърли директиви, доказващи вината на Москва. Китайците щели да си помислят, че руснаците са решили да пожертват един свой, за да създадат инцидент, който да използват за извинение за прекратяване на преговорите. Руснаците, на които щяло да е известно, че това не е вярно, щели да си мислят, че китайците са извършили това по същите причини. И когато китайците им занесат дискредитиращите доказателства за руската двуличност, Съветите щели да обвинят Пекин, че е изфабрикувал документите, за да оправдае страхливата си атака. Китайците, знаейки много добре, че истината е друга, щели да бъдат убедени, че всичко това е руски заговор.

Че планът е сработил, показва фактът, че китайско-съветските отношения никога не придобиха твърди корени и до днес се характеризират с недоверие и негостоприемност. Силите от Западния блок могат без особени трудности да ги противопоставят взаимно, като по този начин предотвратяват създаването на един могъщ съюз.

Една малка пречка за този изобретателен заговор била намирането на агент, който да знае достатъчно китайски, за да може да се движи из страната под прикритие, който може да мине при необходимост за руснак и който би имал желание да се заема с работа, чийто успех е съмнителен и почти без никакъв шанс за спасение след извършване на удара. Агентът трябвало да бъде изключително умен, с много езици, тренирай убиец и достатъчно отчаян, за да приеме задача с шанс за оцеляване едно на сто.

ЦРУ направи проучване и намери само един човек под свой контрол, който да отговаря на тези изисквания…