Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (8)

Осма глава

В сряда сутринта Дарси се събуди от лъча, осветил спящата до него Елизабет. Тя беше легнала по корем. Едната й ръка висеше от леглото, а другата беше пъхната под гърдите й. Косата й се беше омотала около главата й, но част от нея падаше по раменете и гърба й. Уханието й го накара да се приведе, за да я подуши. Докосна нежно с устни рамото й, като внимаваше да не я събуди. Примъкна се по-близо до нея, за да усети кожата й със своята, после се отпусна на възглавницата и я загледа, чакайки я да се събуди.

Няколко минути по-късно тя се размърда и обърна лице към него. Усмихна му се сънливо. После се обърна и постави ръка върху гърдите му. Той я покри със своята, а след това издърпа пръстите й към устните си, за да ги целуне. Тя се примъкна по-близо до него, метна крак през кръста му, а той я прегърна страстно.

— Добро утро — промърмори във врата му тя.

— Добро утро — отговори той и се засмя, когато дъхът й погъделичка кожата му. — Добре ли си? — И прокара нежно ръка по нейната.

— Ммм — измърка доволно тя и целуна гърдите му.

— Може ли да направя нещо, за да те накарам да се почувстваш… по-добре? — запита с надежда той, като целуна темето на главата й. Елизабет се изкиска, а после му поднесе лицето си за целувка. Свежестта й го опияни. Едва сега забеляза, че около носа и по бузите й има нежни лунички. Очите й, които винаги беше мислел за тъмнокафяви, се оказаха с тънки червеникави ивици, подобно на черешово дърво. Гъстите й мигли обрамчваха красиво очите й като тъмни ресни, при това без помощта на спирала. Елизабет притежаваше простичка, естествена красота, която за него беше много по-привлекателна от изкуствената красота на пластовете грим.

— Може и да се почувствам по-добре, ако ме целунеш тук — изрече тя и показа бузата си. Той удовлетвори желанието й с усмивка и постави една дълга, нежна целувка върху бузата й.

— По-добре ли си вече? — промърмори, като се приведе, за да целуне и другата буза.

— Ммм. Ами тук? — И посочи към рамото си. Дарси отново удовлетвори желанието й.

Поиграха тази игра още малко, докато накрая телата им отново се преплетоха. Бавно и с много любов, и с помощта на нейното нежно насочване той без колебание я дари с онова, което желаеше, като непрекъснато й повтаряше колко е красива. Това беше най-интимният, най-искреният секс, който Дарси някога бе преживявал — дотолкова, че почти се стресна, когато си даде сметка, че всъщност прави любов с нея. Кулминацията им беше бавна, настъпателна и взаимна.

Полежаха задоволени под лъчите на утринното слънце и накрая, макар и крайно неохотно, Елизабет се изтръгна от обятията му.

— Къде отиваш? — попита той.

— Ще се примъкна в стаята си — отговори тя, докато събираше нещата си.

Той се намести върху възглавниците и вдигна завивката до носа си.

— Ама тук е много по-забавно! — изрече с умолителен глас.

Тя се приведе над леглото, дръпна завивката от носа му, целуна го страстно по устните и отсече:

— Тук е прекалено забавно! Толкова, че ще умрем от глад!

Той се загледа след нея как се измъква от стаята му, а после чу леките й стъпки по коридора, последвани от тихото прищракване на вратата й секунди по-късно. Въздъхна и отметна завивката от себе си. Никак не обичаше тайнствеността. От една страна, това означаваше, че трябва да лъже Бингли и Джейн, а той ненавиждаше лъжите. Но, от друга — и което беше по-важно, — означаваше, че няма да могат да се държат за ръце и да се целуват, когато наоколо има някой. Тайнствеността означаваше бягства с колата, откраднати нощи, дълги разходки в гората. Никакви споделени вечери, никакви прегръдки по време на посещения в театъра, никакво държане за ръце в музеите. Означаваше строги ограничения. А той никак не обичаше ограниченията. Но пък нещо беше по-добре от нищо — както вече стана пределно ясно. Затова реши да се държи така, както тя иска, докато не му даде нови насоки.

* * *

Въпреки че този следобед на семинара Елизабет се държеше прилично, Дарси не бе в състояние да се концентрира. Разсейваше го уханието й, разсейваше го близостта й. Единственото, за което беше в състояние да мисли, е как я докосва, как я притиска до себе си, как е с нея, без нищо друго да се намесва между тях. „Губим ценно време“ — помисли си той, изпълнен с неистово нетърпение.

Тя забеляза нещастното му изражение и му прати бележка:

Какво има?

Той я прочете и отговори:

Не искам да бъда тук.

А къде искаш да бъдеш?

Мисля, че знаеш.

Само за това ли си в състояние да мислиш?

Да.

Но този семинар е много важен!

Искаш ли да избягаме?

Да!

 

 

Дарси не можеше да повярва, че се държи като ученик — бяга от час, за да бъде с едно красиво момиче. Събраха си нещата колкото можаха по-незабележимо и напуснаха залата. Веднъж на улицата, Дарси се ухили широко и сграбчи ръката й. Тръгнаха по улиците на Лондон, хванати ръка за ръка. Той чакаше търпеливо, докато тя зяпаше витрините, а когато се вмъкна в един магазин, за да пробва някакви обувки, той я изненада на излизане с букет цветя. Фактът, че тя наистина се изчерви, когато й поднесе букета, го очарова и изпълни с неземно щастие.

— Всеки трябва да има такава снимка! Ще ми благодариш, когато станеш на осемдесет! — отсече, като я постави пред гранитните лъвове на площад „Трафалгар“. Направи й снимка с мобилния й телефон и кимна одобрително, когато видя резултата.

— Ами ти? — подвикна му тя.

— Аз съм израснал тук. Такава снимка не ми трябва — махна с ръка той.

— Напротив, трябва ти! Ела тук! — настоя тя, придърпа го до себе си и задържа мобилния телефон пред тях. Точно когато тя щракаше, той я целуна по бузата.

— Развали снимката! — изкиска се Елизабет.

— Нищо подобно! — престори се на обиден Дарси.

— Хайде, стой мирно и се дръж като послушно момче!

Този път той приведе глава до нейната и се усмихна щастливо, докато тя щракаше. Когато се увери, че снимката е станала по вкуса й, тя прибра телефона в чантата си. Той я прегърна през кръста, завъртя я и целуна засмяната й уста. А после отново тръгнаха напред, преплели пръсти.

— Не може ли и утре да се чупим от часовете? — въздъхна тя, докато вървяха обратно към хотела.

— Направо четеш мислите ми!

— Какво искаш да правим?

— И още питаш!

— Искам да кажа — освен мен — засмя се Елизабет.

— Може да отидем до някой караоке клуб — предложи той и положи максимални усилия усмивката му да стане похотлива.

— Вече имаш фикс идея!

— Ами да! Гледката си беше незабравима!

Тя помириса букета си, погледна го косо и промърмори:

— В такъв случай трябва да ти покажа и още нещо.

— За мен ще бъде удоволствие! Хайде да си чукнем една среща! Довечера! — извика предизвикателно той.

— Ще помисля по въпроса. Но точно сега се налага да се срещнем с Джейн и Бингли.

Той простена. Елизабет издърпа ръка от неговата, отдалечи се на една крачка от него, а после помаха на Джейн и Бингли, които вече ги очакваха малко по-надолу по улицата.

Докато вървяха към тях, Елизабет запита игриво:

— А аз какво ще получа в замяна?

— Освен нощта на живота си ли?

Тя отметна глава назад и се разсмя.

— Защо? Какво по-точно искаш? — попита объркано той.

— Екипът ти за езда беше доста секси — подсказа му тя.

Той също се разсмя, ала не можа да й отговори, защото точно в този момент стигнаха до Джейн и Бингли.

* * *

Тази вечер по време на вечерята Дарси беше доста по-спокоен и отпуснат и участваше в разговора много повече от предишната вечер. Увереността, че ще прекара още една нощ с Елизабет, беше подействала невероятно позитивно на настроението му. Макар че страстта му беше все така силна, нетърпението му се бе поуталожило. Вече беше в състояние да преглътне очакването.

Когато Джейн спомена, че след вечеря двамата с Бингли щели да ходят на балет, Елизабет забеляза някаква лека промяна в изражението на Дарси — един неочакван блясък в очите му. И разбра, че той се надява да изкара още една дълга нощ с нея, особено след като усети крака му да гали нейния.

После, докато двете двойки чакаха колите си пред ресторанта, Дарси небрежно подметна:

— Хей, защо не вземете да останете тази нощ в „Риц“, а? Имам апартамент там. Знам, че балетът ще продължи три часа, а после ще стане много късно да се прибирате у дома.

Бингли се усмихна щастливо на тази покана, обаче Джейн помръкна.

— Благодаря, Уил, но не искаме да ти създаваме неприятности.

— Никакви неприятности не ми създавате. Аз съм собственик на този апартамент!

— Ама аз не съм си взела нищо за смяна! Утре ще трябва да облека същите дрехи! — възкликна ужасено Джейн, показвайки официалната си рокля, високите обувки и шала.

— О, Джорджи също има някакви дрехи там. Сигурен съм, че все нещо ще ти стане. Пък и тя е твоят размер. И няма да има нищо против, дори и да знаеше — увери я Дарси.

Джейн продължаваше да се колебае, а Елизабет забеляза как Дарси започва да се отчайва. Очевидно искаше тази нощ двамата да бъдат сами в къщата.

Елизабет дръпна сестра си настрани и изрече шепнешком:

— Джейн, не виждаш ли, че Уил иска да подари на Чарли една романтична нощ? Той много се радва за него! Позволи му да му направи този подарък! Пък и кога друг път ще имаш шанс да отседнеш в лондонския „Риц“?!

Ужасена от мисълта, че неволно може да застане между двамата приятели, Джейн автоматично се съгласи.

— Благодаря ти, Уил! — побърза да каже. — Много мило от твоя страна! А ако толкова много ми трябва нещо, може да си го купя.

Дарси веднага извади мобилния си телефон, за да уреди посрещането им в хотела. Джейн и Бингли се качиха в колата си, помахаха им и отпрашиха напред.

— Умно момиче — промърмори Дарси в ухото на Елизабет и я тупна по задника.

— Просто не познаваш Джейн. Единственото, което трябва да й подскажеш, е, че може да нарани нечии чувства. И тя ще направи всичко, което искаш от нея.

— Е, за мой голям късмет на мен се падна по-дръзката сестра! — промърмори той и хапна леко ухото й.

— О, не подценявай Джейн! И не си мисли, че Бингли не получава свирки на ставане и на лягане! — прошепна му в отговор тя. Той зяпна, автоматично представяйки си картинката.

— А между другото, защо не заведеш мен в този твой апартамент в „Риц“, а? — запита тя с престорено раздразнение.

— Това би било прекалено обидно за теб, скъпа! — отговори той и я придърпа към себе си, след което я целуна. — Освен това там всички ме познават — допълни вече по-сериозно. Елизабет веднага разбра — той не искаше да започнат да се носят слухове за него как си води разни жени за забавление посред бял ден.

На връщане двамата не спряха да си правят различни сексуални намеци, а когато стигнаха Пембърли, се втурнаха нагоре по стълбите със смях.

— Ще те чакам в билярдната зала! — подхвърли той, когато тя спря пред стаята си.

— И защо точно там?

— Защото там е музиката — ухили се той и се насочи към своята стая.

Обезумялото претърсване на куфара й завърши само с няколко бегло сексапилни неща — доста изрязан сутиен, дантелени прашки и чифт кожени панталони, които дори не си спомняше, че е сложила в куфара си. В съчетание с бяло потниче — и нищо друго — панталоните, макар и не напълно секси, все пак бяха доста близо до идеята. После тя тупира косата си, мацна малко гланц върху устните си и слезе боса към билярдната зала.

Надникна тихичко през отворената врата и веднага зърна Дарси, вдигнал крака върху ниското столче пред себе си. Беше облякъл панталоните и ботушите си за езда, за които тя му беше намекнала, и си играеше с нещо, което тя не можа да различи от това разстояние. Елизабет се ухили и тайничко му направи снимка с мобилния си телефон, преди да се появи игриво до него. Веднага се настани в скута му и прокара пръст по челюстта му.

— Много си готин — измърка.

Той постави ръка върху облеченото й с кожа бедро и я стисна.

— Много си секси! — И я целуна по шията. — Реших, че може би ще ти трябва и това — добави и извади камшика, с който си играеше, когато тя го видя. Прокара дръжката му по крака й и лекичко я шибна по задника.

— Хей, по-леко! Не съм чак толкова перверзна! — засмя се тя. — Засега.

— Чакам си шоуто! — подкачи я той, като я сръга в ребрата.

Елизабет се ухили и се изправи. Той отново я плесна по задника с камшика, което я накара да се разсмее и да подскочи към другия край на стаята.

Пусна си „Горещо маце“ по айпода и започна да подскача наоколо, предлагайки му едно комично повторение на изпълнението си от караоке бара. Към края и двамата не бяха в състояние да спрат да се хилят, а тя отново се сви в скута му.

— Мисля, че номерът ти се нуждае от повечко пляскане по дупето — промърмори Дарси и пак я плесна с камшика.

— Хей, това беше само за загрявка, за да раздвижа старите си кокали! — извика тя и се измъкна от него.

— Недей! И това беше достатъчно — запротестира той. Обаче тя само поклати глава и му се усмихна съблазнително, сякаш искаше да му каже: „Най-хубавото тепърва предстои.“

Този път тя танцува под звуците на едно много чувствено джаз парче. Опипваше с ръце тялото си, повдигаше леко потничето си, за да му покаже пъпа си, а после пак го смъкваше. Очите й нито за момент не се отклониха от очите на Дарси — нямаше никакво съмнение, че думите за възбуда, които се пееха в песента, бяха насочени право към него. В края на изпълнението си тя се завъртя с гръб към него и се отдалечи, поклащайки бедра в чувствения ритъм на музиката и повдигайки потничето си, за да му покаже гърба си.

Ала преди песента да беше приключила, Дарси вече беше зад нея. Притисна я към вратата, обърна я към себе си и впи устни в нейните. После я вдигна до кръста си и отново я притисна към вратата, обсипвайки врата й с целувки. Елизабет обви крака около кръста му, ръце — около шията му — и се притисна жадно о него. Ръцете му намериха гърдите й и започнаха да ги стискат над потничето, а после го дръпнаха нагоре, за да ги докоснат наистина.

После той прокара ръце по задника й, дръпна я от вратата и я отнесе към билярдната маса. Постави я на ръба и започна да я целуна неистово, докато смъкваше ципа на кожените й панталони.

— Нямам — целувка — търпение — целувка — да ти го — целувка — сложа! — целувка. — Толкова си красива! — целувка. Изрече на пресекулки, докато смъкваше кожените панталони от бедрата й. Тя се засмя изненадано и се приведе, за да му помогне. Най-сетне панталоните й се свлякоха на пода. Дарси не си направи труда да смъква своите. Само свали ципа си, постави си бързо презерватив и проникна в нея там, на масата за билярд.

Този път актът беше много бърз — той беше възбуден до абсурдна степен от изпълнението й. Свърши бързо и зарови лице в косата й.

— О, господи! Съжалявам! — простена.

— Няма проблеми — увери го тя и втъкна една къдрица зад ухото му.

Той я погледна с умоляващи, болни от любов очи.

— Лизи, какво направи с мен? — Тя се засмя тихичко, а той я притисна още по-силно до себе си и я целуна по устните. — Дай ми малко време и ще ти се реванширам! — промърмори, без да отваря очи. След миг опря чело о нейното и прошепна: — Искаш ли да те отнеса в леглото?

— С удоволствие — усмихна се тя.

Той я грабна на ръце и я отнесе в стаята си, където я постави на леглото и прави любов с нея, докато не я накара да крещи името му.