Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (25)

Двайсет и пета глава

— Какво искаш да кажеш с това, че сватбата се отменя? — извика Фани и пискливият й глас отекна в тавана на кухнята. — Не може да се отменя! Веднага се обади на Чарли и му кажи, че сватбата ще се състои!

— Мамо, моля те! Не виждаш ли, че Джейн е разстроена? — контрира я Елизабет, която бе прегърнала седналата до нея разплакана Джейн.

— Естествено, че виждам, че е разстроена, Лизи! Не съм идиот! Но съм сигурна, че ще се почувства много по-добре, ако се обади на Чарли и му каже, че сватбата ще се състои! — извика Фани и подчерта думите си, като забоде пръст в покривката на масата.

— Вече е прекалено късно! Не мога да му се обадя! — изви Джейн и от гърлото й отново се разнесе ридание.

— Божичко, аз съм виновна за всичко! — простена Елизабет. — Много съжалявам, Джейни!

— Ти си виновна ли? И как по-точно? — хвана се автоматично майката за думите на дъщеря си, нетърпелива да се сдобие с жертвен агнец, за да има кого да обвинява за провалилата се сватба, която бе чакала толкова дълго.

— Това е дълга история, мамо — въздъхна Елизабет.

— Нищо подобно! — намеси се Джейн. — Сестрата на Чарли се опита да открадне приятеля на Елизабет, а сега Чарли отказва да признае, че тя носи вина за това! Толкова! — Изтри очи и прочисти гърлото си. — И аз ще трябва да си търся работа в друга болница и да се примиря с факта, че сигурно ще си остана стара мома!

— И това ли е целият проблем?! — засмя се майка им. — Виж какво, Джейн, това изобщо не е причина да отменяш сватбата си! Господ ми е свидетел, че аз също мразех сестрата на баща ти, когато се оженихме!

— Мразила си сестра ми ли? — обади се възмутено Том, който тъкмо беше влязъл в кухнята и беше дочул само последното изречение на жена си.

— Разбира се, че не, Том! Хайде, връщай се при твоя хокей или каквото там гледаш! Аз тук си имам много по-важни неща, за които да се тревожа! — И Фани махна пренебрежително с ръка на съпруга си и се обърна отново към Джейн. — Та, както казвах, много мразех сестрата на баща ви, когато се оженихме!

Том Бенет изсумтя недоволно и се изнесе от кухнята с бира в ръка.

— Коя по-точно? — подсмръкна Джейн.

— Маделин.

— Леля Мади? И как е възможно да я мразиш? Тя е прекрасен човек! — провикна се Елизабет, шокирана да научи, че любимата й леля е в списъка на враговете на майка й.

— Именно! Тя е идеална във всяко едно отношение! Същинска Мери Попинз! Никога не пушеше хашиш, никога не пиеше бира, завърши колежа, без да пропуска година, и се превърна в идеалната съпруга! Ако трябва да бъда честна, случва ми се да я мразя и днес. Но важното в случая е друго — важното е, че аз не се омъжих за нея. Омъжих се за баща ви, когото обичах силно и когото обичам и до ден-днешен!

— Ама тогава ми каза, че харесваш сестра ми! — провикна се Том откъм дневната.

— О, Том, затвори си устата, ако обичаш! Джейн, обичаш ли Чарли?

— Да, разбира се, че го обичам!

— И това ли е единственото нещо, което ви разделя? Че той е защитил сестра си, която се е опитала да спи с приятеля на Лизи? Чакайте малко!… Лизи си има приятел? — Концентрираният мисловен поток на Фани излезе от релси от осъзнаването, че Елизабет най-сетне си е намерила някого. — И кога по-точно стана това?

— Мамо, сега говорим за Джейн, не за мен! За бога, мамо, фокусирай се! — примоли се Елизабет и демонстративно се обърна отново към сестра си.

— Джейн — каза й, — ние с Уил вече надживяхме случилото се с Каролайн! И продължихме напред! Мисля, че вие с Чарли също можете да го направите!

— Ти се срещаш с Уил! Кумът на Чарли? — изпищя Фани. — Онзи високият, с аристократичния акцент и очите, дето вечно те подканват в леглото?

— Мамо, моля те! Отвращаваш ме! — възкликна Елизабет, забелязала прималялото изражение на майка си. Ако нещо изобщо бе в състояние да я откаже от Дарси, то това бе да си го представи с майка си!

— Ама той не иска да признае, че тя е сгрешила! — нацупи се Джейн, привличайки обратно вниманието на сестра си.

— Всъщност, скъпа, тя наистина не е сгрешила! Ако съм разбрала правилно, единственото, което се е опитвала да направи, е да му помогне, като ме накара да ревнувам. И всъщност планът й сработи, защото ние вече отново сме заедно. Така че на теория тя изобщо не е сбъркала!

— Отново заедно ли?

Джейн и Елизабет дружно не обърнаха внимание на избухването на майка си.

— Но, Лизи, как можеш да бъдеш толкова равнодушна? Не се ли вбесяваш, когато си помислиш, че тя е крояла планове зад гърба ти? И че правеше всички ни на идиоти?

— Разбира се, че се вбесявам, но предпочитам да гледам голямата картина. Уил никога не я е харесвал по този начин, нямал е никаква представа какво прави тя, което пък ми отвори очите за истината и сега ние сме заедно! Сигурна съм, че тя никога повече няма да застане между нас, затова съм убедена, че и ти не трябва да й позволяваш да застава между теб и Чарли! Добре де, защитил сестра си. Какво толкова? Пък и не мислиш ли, че това е доста благородно от негова страна? Така де, той я обича безрезервно, точно както обича и теб!

Джейн се замисли за думите на сестра си.

— Кога стана тази работа с Уил? — попита шепнешком Фани.

— Мамо, моля те! Ще ти разправям по-късно! — просъска Елизабет.

— Като че ли не бях виждала нещата точно по този начин — изрече накрая Джейн. — Бях дотолкова концентрирана върху желанието си да го накарам да се извини за онова, което тя стори. Но пък това не е честно, нали? Така де, няма да тръгна да се извинявам на Уил за тези гащи, с които си тази вечер! Вината за тях пада изцяло върху твоите рамене!

— Че какво им е на гащите ми?! — възкликна Елизабет и сведе очи към камуфлажните си панталони. Едва тогава забеляза усмивката на Джейн. — Е, какво реши? Ще му се обадиш ли, за да се сдобрите?

— Мисля, че най-добре е да го направя лично!

— Окей. Ще те откарам дотам — ухили се Елизабет и двете станаха.

— Почакай малко, госпожице Лизи! Да не си напуснала тази къща, докато не ми разкажеш всичко за Уил!

— Мамо, дадох тържествен обет на Уил и смятам да го спазя — каквото става в Англия, си остава в Англия! — отсече Елизабет.

След което двете със сестра си напуснаха под ръка къщата на родителите си, оставяйки майка си да беснее в неведение.

* * *

Госпожа Бенет беше планирала за дъщеря си Джейн сватбата на мечтите си — и за нейно щастие усилията й не отидоха напразно. Сега, когато Джейн и Бингли бяха отново заедно, бяха успели да сведат броя на гостите само до двеста най-близки роднини и приятели. И дори за тази цифра се състоя истинска битка. Въоръжена с парите на Бингли, Фани Бенет беше надминала себе си. Но когато най-сетне дългоочакваният ден настъпи — последната събота на ноември, всички, които пристигнаха в катедралата „Грейс“ на Сан Франциско, бяха единодушни, че събитието действително е бляскаво.

Елизабет седеше до Джейн пред огледалото в гримьорната. Джейн — истинско ангелско видение с балната си рокля от падащ на дипли изящен сатен и дълъг три метра шлейф, оправи триетажния си тюлен воал за девети път. Майка й го върна в първоначалната позиция.

— Престани да се притесняваш, Джейн! — изрече нежно Фани. — Изглеждаш прекрасно, като Грейс Кели!

Отстъпи и се усмихна на Джейн. Докато двете с Елизабет наблюдаваха със сълзливо задоволство булката, на вратата се почука тихичко.

— Влез! — извика Елизабет.

Дарси надникна и каза:

— Госпожо Бенет, съпругът ви е изгубил нещо. Моли да отидете да му помогнете.

И влезе в стаята. Фани кимна, подсмръкна, изправи рамене и се запъти с горда крачка навън, за да се разправи с всеки, който смее да застраши така добре планираното от нея съвършенство на този ден.

Тъй като Елизабет бе прекарала предишната нощ при Джейн, все още не беше виждала Дарси. Той изглеждаше унищожително красив в смокинга си. Колкото и да не беше от хората, които се впечатляваха от подобни одежди, Елизабет не можеше да не му го признае. Дарси можеше да изглежда добре във всяко облекло, както и без никакво. Тя повдигна вежда, докато в главата й нахлуваха разни приятни картини.

— Какво? — попита Дарси и сведе критично поглед към смокинга си. — Да не би да имам прашинка на ревера си?

— Не, нищо нямаш — изкиска се тя.

— Лизи! Веднага ела тук!

В гласа на Фани се долавяше лек нюанс на паника. Елизабет видя как очите на Джейн се стрелкат към вратата и нейното собствено лице дава симптоми за паника. С успокояващ жест Елизабет се насочи към вратата.

— Как се чувстваш? — запита Дарси, като застана зад Джейн пред огледалото.

Тя се засмя, но смехът й прозвуча няколко идеи по-пискливо от обичайното.

— Чувствам се така, сякаш всеки момент ще се изправя пред взвода за разстрел — простена. — Направо не мога да повярвам колко хора ще има там и всичките ще ме гледат! Ами ако забравя думите от клетвата си? Ами ако се спъна, докато вървя към олтара? Ами ако майка ми си спомни как се държи обикновено?

Дарси се засмя тихо и постави ръце на раменете й, като по някакъв чудодеен начин не успя да стъпи върху огромната рокля, разстлана около нея.

— Джейн, помисли си — кое е най-лошото, което може да ти се случи днес?

— Ами може да изпуснат сватбената торта или някой да припадне, или роклята ми да се скъса… — започна тя, рецитирайки цял списък нещастия, подреден в съзнанието й през последните двайсет и четири часа.

— Не, Джейн! — усмихна се Дарси и стисна лекичко ръцете й. — Не! Най-лошото, което може да ти се случи, е да пропуснеш радостта от сватбения си ден заради глупави притеснения! Това е единственият ден от живота ти, в който ще се омъжиш за Чарли. Какви спомени искаш да имаш от него? Че не на всички маси е имало вазички ли? Или че това е един от най-щастливите дни в твоя живот?

Погледите им се срещнаха в огледалото и Джейн бавно издиша. После по лицето й се разля усмивка, а раменете й се отпуснаха.

— Ти си страхотен човек, Уил! — изрече тя, като стисна ръката му, поставена на рамото й. — Сега разбирам защо Чарли толкова много държи на теб!

В този момент в стаята влезе Елизабет и завари приятеля си и своята сестра, която скоро щеше да се омъжи, в почти нежна прегръдка.

— Хей, хора! — засмя се тя, докато затваряше вратата зад себе си. Дарси я погледна и се усмихна.

— Катастрофата предотвратена ли е? — попита той, като се отдръпна от Джейн.

Елизабет кимна и обясни:

— Липсваща бутониера. Не я открихме, но я заменихме с друга. Сватбата може да продължи.

Беше издърпала цвете от собствения си букет, за да направи нова бутониера на баща си.

Дарси я огледа внимателно за първи път през този ден.

— Изглеждаш прекрасно! — отбеляза с усмивка.

— Надявам се, иначе тази престъпно скъпа рокля не би си струвала! — подкачи го тя. Носеше дълга до земята шаферска рокля от сатен и тюл с цвят на червена боровинка, на чийто фон кремавата й кожа изпъкваше още повече. Миниатюрни пеперудки от скъпоценни камъни придържаха косата й на кок.

Дарси се приближи до нея и я целуна продължително и страстно зад ухото. После прошепна:

— Излъгах. Изглеждаш ослепително!

— А ти както винаги изглеждаш умопомрачително! — ухили му се тя. Той сви рамене, сякаш искаше да каже: „Е, такъв съм си“.

— Снощи ми липсваше — изрече в ухото й той. — Беше ми доста трудно да заспя без теб.

— Толкова ли съм отегчителна, че ме използваш като приспивателно средство?

— Напротив — твоите енергични физически упражнения са превъзходни като средство за изтощение. А след тях се спи по-лесно — контрира я тихо той и плъзна устни покрай нейните. — Гледай да не ти става навик да отсъстваш от леглото ми!

Едната му ръка се отпусна нежно върху рамото й и палецът му погали врата й. Другата му ръка се плъзна около кръста й и я придърпа по-близо до себе си.

— Уил, контролирай се! Това е сватбата на Джейн!

— И какво от това? Да не би аз да се женя за нея? Аз имам съвсем други намерения — отбеляза той и я целуна. Тя тъкмо обвиваше ръце около врата му, когато в стаята влетя госпожа Бенет.

— Аха, и вие двамата значи! Е, очевидно на хоризонта се задава още една сватба! Но, моля ви се, със сватбите една по една, една по една! Хайде, готови сме да започваме! — отсече, като се приближи към Джейн.

Дарси се отдръпна от Елизабет, но не и преди да я погледне многозначително. Но точно какво значение влагаше в погледа си, тя не беше сигурна. Може би беше: „Да, на хоризонта се задава още една сватба“ или „Майка ти си позволява твърде много“, или „Ще ми се точно сега да правехме секс“.

За нещастие, сватбената церемония беше изключително официална и дълга. Имаше няколко тура на клякане, ставане и декламиране на молитви и на английски, и на латински. Елизабет би предпочела нещо не чак толкова официално и по-романтично, но в крайна сметка това беше сватбата мечта на майка й, а не на Джейн. Погледът й се плъзна към Дарси, за да установи, че той вече я е фиксирал. Сърцето й претупа и докато слушаше обетите, тя си представи, че се омъжва за него, и се запита дали и той не си представя същото.

Най-накрая церемонията завърши и органът засвири. Елизабет хвана Дарси под ръка и двамата тръгнаха след младоженците по дългата пътека към хладния, но слънчев есенен ден. Следваше още един час, посветен на снимки и тотално объркване, и едва тогава успяха да се качат във взетия под наем ролс-ройс и да отидат до рецепцията на луксозния хотел, където бяха настанени повечето гости. Елизабет и Бингли помогнаха на Джейн да вкара в колата роклята си, цветята и булото, а през това време Дарси обсъждаше посоката с шофьора. Накрая пристигнаха в хотела и появата им беше тържествено обявена пред очакващата ги тълпа.

Елизабет и Дарси вдигнаха подред по един задушевен, остроумен тост, изтанцуваха задължителния първи танц и помогнаха при рязането на сватбената торта. Когато и последното от задълженията им беше изпълнено, те най-сетне успяха да отделят време и един за друг.

— Искаш ли да танцуваме? — попита Елизабет, като плъзна ръце около кръста му.

— Не, или май си забравила джаз клуба в Лондон? Не танцувам добре.

— И как иначе да притисна самотното си тяло до твоето? — подразни го тя.

— Ами като гледам косата ти, май е започнала да се отпуска. Какво ще кажеш да се качим горе в стаята си и да освежим прическата ти?

Тя кимна и с дяволит поглед го поведе към рецепцията, а оттам — към асансьора. И двамата се изчервиха, припомняйки си едновременно своето любовно приключение в един друг асансьор. Ала този тук беше прекалено претъпкан, за да повторят случката. Но щом се озоваха в стаята си, всички задръжки паднаха.

— Направо не мога да повярвам колко много ми липсваш, когато не си до мен! — промърмори той, докато целуваше врата й и същевременно смъкваше смокинга си. — Двайсет и четири часа без теб и ето че съм тотална развалина!

Тя се засмя, а ръцете им започнаха да се надпреварват да разсъбличат другия, докато накрая нейната рокля се свлече в боровинкова локвичка на пода. Изражението на Дарси обаче не издаваше никаква похот.

— И какво, за бога, е това страстоубийствено приспособление?! — извика възмутено той, оглеждайки притеснено корсажа й.

Тя се засмя, пое ръката му и започна да го насочва:

— Ето, първо тази кукичка. Така. А после този цип.

Стори му се невероятно секси, че тя му показваше как да съблече дреха, която би могла да бъде и на баба му.

— А това тук е последната закопчалка — изрече тя и поведе ръката му между краката си.

— Тя трябваше да бъде първа — ухили се дяволито той.

Тя поклати глава и отбеляза:

— Но тогава нямаше да бъда напълно гола, нали? — И свлече корсажа си.

— Напълно си права — издиша дълбоко Дарси. Бързо захвърли жилетката и ризата си и я притисна до себе си. — Може ли да ти спусна косата? — попита.

Тя поклати глава.

— Не. Все пак ще трябва пак да се върнем долу, нали? Постарай се да не ми разваляш прическата!

Целуна го и прокара пръсти по гърдите му, а той започна да гали гърба й. Издаде тихи стенещи звуци, когато пръстите й прелетяха през зърната му. Елизабет се усмихна, а после плъзна надолу глава, за да се погрижи за зърната му. Приближи отворената си уста до едно от тях и го затопли с дъха си. Целуна го нежно, после плъзна език по него. Той затвори очи и постави ръка на рамото й, като другата продължаваше да гали гърба й, проправяйки си път към задника й.

Тя пое зърното му в уста и го засмука. Той изръмжа и стисна задника й. Тя прокара диря с целувки през гърдите му чак до плоската повърхност на корема му. После го бутна да седне и приклекна пред него. Разтвори краката му, целуна вътрешната страна на бедрата му и го пое в уста.

Той сведе глава и се загледа в движещата й се глава. Пеперудките на главата й проблясваха под светлината на нощната лампа. Тъмната й коса подскачаше между бледите му бедра — гледка, която никога нямаше да му омръзне да гледа.

— Да! — прошепна той.

Затвори отново очи и се остави на усещанията, които тя събуждаше у него. Пръстите му се плъзнаха внимателно в косата й — необходимостта му да я води беше по-силна от загрижеността за прическата й. Мускулите на бедрата му се стегнаха, самоконтролът се опитваше да победи желанието. Обаче после тя направи нещо с език — нещо, което напълно го довърши, нещо, което породи такава силна еротична реакция, че той просто изгуби контрол над себе си — остави се на удоволствието с пръсти, вплетени в косата й. Една фиба се заби в пръста му и болката се втурна в тялото му в мига, в който той изригна и изпита неописуемото удоволствие да се изпразни в устата й.

— О… боже… мой — изкрещя Дарси.

На вратата се почука.

— Лизи, какво правиш там? Всички питат за теб! — достигна до тях гласът на майка й.

Елизабет отвори очи и погледна към Дарси, все така с неговия член в устата си. Дарси прочисти гърло и извика:

— Елизабет е в банята, Фани! Слизаме след малко. — Елизабет го възнагради с одобрително завъртане с език, което предизвика ново доволно изсумтяване от негова страна.

— Не се бавете много! — подвикна Фани и си тръгна.

— Няма начин — засмя се тихо Дарси. — Откъде, за бога, научи този малък номер?

— Давам ти само един гей шанс да отгатнеш!

— Лу? Лу ти е показал как да правиш сеизмична свирка?

— Да, и можеш да ми вярваш, работата не е никак лесна.

Дарси я вдигна в скута си и ръката му се плъзна между краката й, за да започне любимия си масаж.

— Жестът трябва да бъде върнат — рече.

— Обичам да събирам дълговете си — ухили се тя, когато той я повали на леглото. Тя тъкмо се наслаждаваше на дъха му по вътрешната част на бедрото си, когато на вратата пак се почука.

— Махай се! — изкрещяха отчаяно двамата в хор, а после се спогледаха ухилено.

— Елизабет, имаш десет минути, преди да вземем резервния ключ и да те довлечем долу! — достигна до тях гласът на Лу.

— Ако престанете да ме притеснявате, и пет ще ми свършат работа! — провикна се в отговор тя. Чуха отдалечаващия му се смях.

— Само пет минути значи! Е, това си е доста работа — промърмори Дарси и се гмурна между краката й.

— Имам ти пълно доверие, че ще се справиш достойно със задачата!

И той наистина я изпълни и издържа изпита с отличен резултат, както му беше подсказано от твърде силното дръпване на косата му, докато Елизабет издаваше вече добре познатия му стон на удоволствие. Отне им няколко минути, докато се успокоят, още една, за да полежат заедно с крака, преплетени в ленива прегръдка, и най-накрая станаха, за да се облекат и освежат.

Щом се появиха долу, Фани прати Елизабет на поредната свръхважна мисия, а Дарси се оказа сам на бара, седнал до Лу. В началото двамата не си размениха нито дума — само признаха присъствието на другия, като си кимнаха в отраженията си в огледалото зад бара.

— Мисля, че не ви прецених правилно, господин Хърст. Дължа ви извинение — изведнъж промърмори Дарси, втренчен в пространството право пред себе си. Лу не каза нищо. — Както и една кола — продължи Дарси. Забеляза, че ъгълчетата на устните на Лу се извиват в неохотна усмивка. — А може би и някакъв пенсионен фонд — заключи Дарси.

Тук вече Лу се засмя, отпи от питието си и отбеляза:

— Все пак тя пренебрегна някои от съветите ми.

— Мога да ви уверя, че изпълнението й беше перфектно — рече Дарси и отпи от своето питие.

Очите им се срещнаха в огледалото.

— Да, но би било далеч по-добро, ако ме беше послушала да си извади предните зъби! — изтъкна авторитетно Лу.

Дарси избухна в смях.