Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (18)

Осемнайсета глава

Съобщението за годежа на Джейн и Бингли в края на юли предостави на Елизабет перфектното извинение да се върне за малко в Меритън. Мечтаеше си да поговори с Джейн, да сподели с нея всичките си сърдечни болки и да научи всичко, което й бе възможно, за Дарси. Изпълнена със съмнения и колебания, тя не уведоми никого и импулсивно си купи билет за петък следобед — така че да пристигне навреме за вечеря. А когато си събра багажа, установи, че вече е твърде късно да се обажда на сестра си.

Когато таксито й спря пред къщата, която толкова години споделяше със сестра си, Елизабет бе невероятно изумена от носталгията, която разбра, че е изпитвала. Когато влезе в антрето, първата й работа беше да притисне изненаданата Джейн в топла прегръдка.

— Здравей, Джейни! — промърмори тя в рамото на сестра си. Джейн се засмя и й върна прегръдката.

Миг по-късно подсмърчащата Елизабет се отдръпна, изтри очи с опакото на дланта си и извика:

— Изненада! — Но едва сега забелязвайки горскозелената вечерна рокля, която се спускаше елегантно от раменете на Джейн, тя възкликна разочаровано: — Да не би да отиваш някъде?

— Не точно — отговори колебливо Джейн. — Поканила съм няколко приятели за вечеря. Вечеря по случай годежа ни.

— Вечеря за годежа ви ли? Не си ми казвала нищо! — извика Елизабет, обидена от липсата на внимание.

— Защото Уил ще идва — отговори Джейн и прехапа устни. — Не исках да те принуждавам да го виждаш. — Разтри ръцете й и допълни: — Ако искаш да присъстваш, добре си дошла! Ако държиш да се скриеш, няма да казвам, че си тук.

— Определено не смятам да се крия от него! — отсече решително Елизабет. — Нищо няма да ми стане да поседя в една стая с него за няколко часа! — отсече бодро. Ала изобщо не се чувстваше толкова самоуверена, колкото звучеше. Не беше сигурна дали е готова да види Дарси — дори при самата мисъл за това коремът й правеше салтомортале.

— Сигурна ли си? — попита Джейн. Елизабет кимна. — Тогава най-добре върви веднага да се преоблечеш! И помни — най-доброто отмъщение е да изглеждаш приказно! — Когато Елизабет пое нагоре по стълбите към стаята си, Джейн й подвикна: — Онзи черен сатен вероятно ще свърши работа!

Елизабет се засмя и поклати глава, но изобщо не постави под съмнение вкуса на Джейн. След като се освежи, тя облече безръкавната рокля от черен сатен с дълбокото деколте и гол гръб във формата на буквата „V“. Накичи врата си с дълга златна верижка с диаманти и започна да си търси подходящи обувки. Погледът й падна върху червените остри обувки с високия ток, които беше купила в Лондон, ала само болката от този спомен бе напълно достатъчна, за да ги замени с чифт високи златисти сандали с каишки. Никой не можеше да предскаже как ще мине вечерята, ала не желаеше да изглежда така, сякаш нарочно му напомня за връзката им.

Среса косата си и направи всичко по силите си да опитоми къдриците си в приемлива прическа. Очите й изглеждаха прекалено тъмни на фона на бледото й лице, затова бързо нанесе на бузите си малко бронзант, за да им придаде цвят. Едно последно мацване на червило и ето че беше готова. Пое си дълбоко дъх, призова целия си кураж и тръгна надолу по стълбите. С всяко следващо стъпало топката в стомаха й ставаше все по-голяма.

Зърна веднага Дарси — в другия край на дневната, макар и все още с гръб към нея. Разпозна го по широките му рамене и начина, по който му стоеше блейзерът. Падналата върху яката му коса се къдреше леко. Излъчваше същата небрежна, вродена елегантност, с която го бе запомнила в Пембърли. И всяко късче емоция, което през последните няколко седмици тя бе успяла да погребе дълбоко в себе си, си проправи път към повърхността под формата на ледени тръпки. Единственото, за което бе в състояние да мисли, бе, че все още го обича и не желае нищо друго на света, освен да бъде с него.

Поради което изпита шок и разочарование, когато видя висока, елегантна брюнетка в прекрасна шафранена рокля да го държи под ръка.

— Елизабет! — При звука на името си Елизабет се обърна точно навреме, за да избегне пронизващия поглед на Дарси. — Елизабет, толкова се радвам да те видя отново! — изрече Ричард Фицуилям, като се насочи към нея с широка усмивка. Прегърна я топло и я целуна по двете бузи.

— Опасявам се, че аз съм злощастният тринайсети гост — промърмори смутено тя, като си наложи да не гледа в посоката, където беше Дарси.

— Няма проблеми! Моята дама ме заряза. Така че тази вечер можеш да се правиш на Шарън — ухили се Ричард и я подхвана под лакътя. — Освен ако ти вече си нямаш кавалер, разбира се — добави с престорена тревожност. Тя поклати глава и му позволи да я отведе до масата за вечеря. Докато сядаха, Елизабет изпита огромна благодарност към Джейн, когато видя, че я е сложила колкото бе възможно по-далече от Дарси.

Ричард, за когото си спомняше, че бе непоправим флиртаджия, успешно защитаваше репутацията си. Докато разговаряха, той небрежно преметна ръка през стола й, не откъсваше очи от нея, а когато тя казваше нещо, се привеждаше максимално близо, за да я чуе. От време на време ръката му бръсваше рамото й, докато ръкомахаше. Някога, преди сякаш цяла вечност, Елизабет би оценила вниманието му. Ала сега всичко това я караше да се свива вътрешно, когато си представяше какво ли си мисли за нея Дарси.

И се оказа дотолкова затънала в терзанията за собствената си персона, че осъзна твърде късно, че Ричард разказва на цялата маса за караоке изпълнението й.

— И после се шляпна по задника! — извика, при което всички присъстващи се разсмяха.

Тоест всички, с изключение на Дарси, чийто пронизващ поглед тя усещаше в главата си, въпреки че примигваше по посока на човека точно срещу себе си, опитвайки се да се усмихва. „Възможно ли е да стане още по-зле?“ — каза си тя. Разбира се, че бе възможно.

Елегантната брюнетка, която Елизабет разпозна като жената от кафенето, но с която така и не се бе запознала, се приведе близко до ухото на Дарси и му прошепна нещо с дяволита усмивка. Миг по-късно се изправи, за да вдигне тост за годежа на младата двойка.

— За Чарлз и Джейн! Не познавам други двама души толкова еднакви по характер, идентични в своята щедрост и доброта. Те са точно от хората, които ти се иска да презираш — допълни тя и предизвика всеобщ смях. — Но, разбира се, не можеш да сториш нищо друго, освен да ги обичаш. Желая ви неизброимо много години съвместно щастие и, мисля, че говоря от името на всички присъстващи, като казвам, че всички ние ще се считаме за големи късметлии, ако имаме поне една десета от любовта, която вие храните един към друг! — Вдигна чаша и извика: — Дълъг и щастлив семеен живот!

— Благодаря ти, Каролайн! — кимна Бингли и вдигна чашата си към нея.

Каролайн! Каролайн Бингли, сестрата на Чарли и инцидентната любовница на Дарси. Елизабет ги погледна и усети как сърцето й се свива. Докато отпиваше от виното си, Каролайн бе поставила собственически ръка върху ръката на Дарси. А самият той бе стиснал челюст и се взираше в чинията си, в която нищо не беше докоснато.

И всички ирационални надежди за романтично повторно събиране, които бяха избуяли в сърцето на Елизабет, бяха споходени от нещастна смърт, когато видя как Каролайн се привежда и целува Дарси по бузата. Очите й се насълзиха и преди Ричард да е успял да ги забележи, тя се извини и излезе на чист въздух. Напусна къщата и излезе на тротоара. Започна да потрива голите си ръце, за да се стопли, и се опита да върне обратно сълзите си. Само миг по-късно обаче Дарси вече беше зад нея.

— За него ли беше представлението ти? — извика той с гневен и горчив глас.

— За кого? — попита с уморен глас тя.

— Братовчед ми.

— Братовчед ти ли?

— Да. Ричард Фицуилям, моят братовчед! Или не знаеше, а?

— И откъде да знам, че ти е братовчед? — възкликна тя, обидена от обвинителния му тон.

— Да бе, името Фицуилям се среща под път и над път! Хиляди такива се тълпят наоколо, за да излизат на срещи с теб!

— Извинявай. Следващия път, когато изляза на среща, ще направя справка с родословното ти дърво — сряза го тя през рамо. — Виждам, че и ти не си губиш времето да наваксваш със старите приятелки.

— Между мен и Каролайн няма нищо! — побърза да отговори той.

— Хубаво. Но най-добре е някой да го каже на нея.

— А на теб защо ти пука? Нали ми каза да не те чакам?

— Така беше. А ти очакваше ли аз да те чакам? — Едва успяваше да овладее юздите на ревността си, която, примесена с гняв, бе направо неудържима.

Дарси сграбчи ръката на Елизабет и я извърна към себе си точно в мига, в който Каролайн извика името му от верандата. Елизабет погледна многозначително към ръката му, която болезнено силно бе стиснала рамото й, след което вдигна очи към неговите. Ръката му падна настрани, ала юмрукът му продължи да се сгъва и разгъва.

— Тя е много хубава. Най-добре е веднага да се върнеш при нея иначе има опасност тази нощ да спиш сам!

И с тези думи Елизабет се шмугна покрай него. Докато вървеше към къщата, подреди лицето си в изражение на блажено задоволство. Промърмори едно тихо „Извинете“, докато минаваше покрай Каролайн, и се вмъкна в къщата, следвана плътно от Дарси.

— Коя е тази? — попита Каролайн, но преди Елизабет да се бе отдалечила достатъчно.

— Никоя.

Отговорът на Дарси възпламени още повече гнева на Елизабет. Значи била никоя, така ли? Нито дори „бивша приятелка“ или „сестрата на Джейн“? Ще го научи тя как така е никоя!

Върна се на масата при Ричард, плъзна ръка в неговата и прекара останалата част от вечерта в неистов флирт с него. Към края на вечерта той вече беше увлечен по нея. А Дарси беше бесен.

Когато компанията започна да се разваля и гостите да си тръгват, Ричард упорито продължи да стои до Елизабет, твърдо решен да си открадне поне момент насаме с нея. Ала Дарси имаше същите намерения, поради което също остана. Джейн и Бингли започнаха да се споглеждат тревожно, забелязвайки гнева на Дарси, подозренията на Каролайн, жлъчта на Елизабет и подхилването на Ричард.

— Нямаш ли някоя ранна среща утре? — подхвърли вбесено Дарси на Ричард.

— Дарси, познаваш ли моята чаровна дама за вечерта? Кой би могъл да иска да напусне подобна жена само заради някаква си ранна среща?! — засмя се Ричард и стисна ръката на Елизабет. Тя пък наклони глава към Дарси и се усмихна мило.

— Не мисля, че съм имала удоволствието да се запозная с вашата дама, съдия Дарси — изрече със сладък гласец.

— Каролайн, запознай се с Елизабет Бенет. Тя е сестрата на Джейн — изрече с официален тон той. — Елизабет, това е Каролайн, сестрата на Чарли. През следващите няколко месеца тя ще помага на Джейн с подготовката за сватбата. — Усмихна се лениво на Елизабет и плъзна ръка по кръста на Каролайн. — Елизабет е адвокатка, която съвсем доскоро пледираше пред мен. Но беше прехвърлена в офиса на фирмата им в Сан Диего.

С тази кратка реч Дарси на практика предупреди Елизабет, че през следващите месеци ще среща често Каролайн, а нея — не, подсказа на Ричард, че Елизабет не е леснодостъпна, и даде картбланш на Каролайн, уведомявайки я, че Елизабет е на стотици километри оттук.

Каролайн протегна ръка към Елизабет и изрече:

— За мен винаги е удоволствие да се запозная с някого от колегите на Дарси!

Ричард следеше неотлъчно размяната на реплики между тримата и като че ли бързо схвана нещата. Плъзна собственически ръка около кръста на Елизабет и я придърпа към себе си.

— Сан Диего не е много далече — само на два часа път със самолет. Да знаеш, че много скоро ще ти дойда на гости! — изрече топло. После я притегли още по-близо към себе си и я целуна звучно по устните.

Напълно втрещена, Елизабет му отвърна с доста целомъдрена целувка, а после изрече, останала без дъх:

— Нямам търпение!

Ричард се ухили широко. Дарси побесня и остана закован на мястото си.

— Няма ли да ме изпратиш до вратата, скъпа? — обърна се Ричард към Елизабет, като я дръпна леко напред. И далеч от обсега на Дарси.

— Ричард… — започна тя.

Докато закопчаваше сакото си, Ричард я погледна и изрече:

— Да знаеш, че Каролайн не е за подценяване! Щом тя е насреща, ще ти се наложи да се бориш със зъби и нокти, за да го имаш! — Елизабет го погледна изумено. Той се ухили и продължи: — Знаех си, че е твърде хубаво, за да бъде истина — пък и преди не беше толкова луда по мен. Но ще се справя, особено ако това означава да сваля, макар и с няколко милиметра, вирнатия нос на Уил! — Елизабет се засмя, а той плъзна ръка около кръста й и добави: — Понякога е такъв сноб, че чак ме вбесява! Затова при всяка предоставила ми се възможност се старая да му напомням колко безотговорен бохем съм! — И с тези думи той наведе рязко Елизабет назад и я целуна. Тя се изхили и през смях му върна целувката.

Ричард се измъкна, хвърляйки съзаклятнически поглед на Елизабет, а тя затвори след него. После прехапа устни и се насочи обратно към стаята, без да отлепва очи от пода.

— Мисля вече да си лягам — обяви.

— Да. И ние трябва да тръгваме. Нали, Уил? Лека нощ, госпожице Бенет! Лека нощ, Чарли, Джейн! — изрече с усмивка Каролайн. Прегърна Джейн и Бингли за довиждане, след което хвана Дарси под ръка. — Да се прибираме вкъщи, скъпи! — прошепна сладко.

Той стисна устни, ала нищо не каза. Позволи да бъде изведен през вратата. Ала час по-късно, когато Елизабет вече лежеше свита по пижама в леглото си и полагаше героични усилия да се бори с напиращите си сълзи, мобилният й телефон иззвъня. Побърза да избърше носа си и отговори:

— Ало?

— Аз съм. Забравих си палтото. Ще слезеш ли, за да ми отвориш? Не искам да притеснявам Бингли и Джейн. — Гласът на Дарси в другия край на линията отново накара стомахът й да се свие на топка. Вече започваше да се вбесява от факта с каква лекота той бе в състояние да манипулира емоциите й. Обаче си грабна гнева за приятел, тъй като само той бе в състояние да държи на разстояние нещастието.

— Не можеш да заблудиш никого, но все пак ще сляза — изрече с въздишка.

Когато отвори, той вече чакаше на вратата. Подаде му палтото. Косата й беше вдигната на върха на главата й, беше боса и облечена само по широки памучни панталони и блузка без сутиен.

— Може ли да вляза? — попита той, без да си взема палтото.

— Каролайн няма ли да бъде самотна?

Той завъртя очи и пристъпи напред, като бутна вратата. Тя отстъпи, за да го пусне, след което затвори вратата. И когато той продължаваше да не посяга към палтото си, тя притисна дрехата до гърдите си.

Дарси се обърна да я погледне. Беше такава, каквато най-много я обичаше — естествена, рошава, раздърпана. Въпреки гнева, който изпитваше в момента към нея, пулсът му пак се ускори и му се прииска да я целуне.

— Защо не ми каза, че ще идваш тук? — попита той.

— Решението ми беше напълно спонтанно — отговори тя.

— И колко време ще останеш?

— Утре вечер си тръгвам.

Той стесни с още една крачка разстоянието между тях и каза:

— Елизабет, това е пълен абсурд! Защо не ми се обади? Вече няма нищо, което да ни спре да бъдем заедно! — Пое палтото от ръцете й и го захвърли настрани. — Няма конфликти, няма скандали — нищо! — Обгърна кръста й с ръце. — Нищо — повтори и плъзна устни по нейните. Тя не отвърна на целувката му.

— Нищо, освен новата ти приятелка — отвърна тя.

Той отдръпна глава и промърмори:

— Каролайн не ми е приятелка.

— Хубаво. Тогава приятелка с привилегии — изломоти тя и се отдръпна от ръцете му.

— Много добре знаеш, че не съм такъв човек! — извика гневно той. — Между мен и Каролайн няма нищо! Което е много повече, отколкото мога да кажа за теб и Ричард! Спиш ли с него?

Тя го изгледа възмутено и възкликна:

— Как не те е срам!

— Падна в леглото ми доста бързо, тогава защо да не го направиш и с братовчед ми! — озъби се той. Ала в мига, в който тези думи излязоха от устата му, вече съжаляваше горчиво. Така надали можеше да си я върне.

— Мисля, че най-добре е да си тръгваш — изстреля тя, грабна палтото му и го захвърли към него. Той го хвана, но не помръдна от мястото си, опитвайки се да овладее гнева си.

— Искам да се оженя за теб — изрече внезапно той. Но какво, за бога, правеше? Как бе възможно думи, които изобщо не бяха минали през разумната част на мозъка му, да излизат от устата му?!

— Така ли? Колкото и да си мечтая за съпруг, който си мисли, че съм курва на повикване, налага се да откажа. Махай се оттук!

И отвори вратата. Той метна палтото си. Тя му посочи с палец улицата. А той, преценил, че е причинил достатъчно щети за една вечер, напусна дома й.

Докато шофираше към къщи, ръцете му трепереха. Беше изпълнен с гняв, угризения и главоболие. Но какъв, по дяволите, му беше проблемът? Защо не бе в състояние да се контролира, когато се намираше в близост до Елизабет? Върна се там с единственото намерение да я помоли да се видят, да му позволи да ходи всеки уикенд при нея, за да бъдат заедно. А не да й предлага брак и още по-малко — да я обижда.

Отключи вратата на огромния си апартамент и захвърли ключовете на плота. Седна на масата в тъмното, загледа се в града пред себе си и преповтори мислено всеки отделен миг с нея. После въздъхна треперливо и обори глава. След един продължителен момент на борба със самоконтрола си от гърдите му се изтръгна вопъл и сълзите потекоха. Не чу как Джорджи влиза в стаята, ала почувства ръцете й на раменете си. Обърна се към нея и й позволи да го успокои. След няколко минути изтри очи.

— Уил, никоя жена не заслужава подобни мъки — изрече тихо сестра му.

— Непрекъснато влошавам нещата — засмя се безрадостно той и поклати глава. — Всеки път, когато я видя, подхождам с добри намерения, а после нещо се случва и я отблъсквам.

А после накъсано и деликатно подтикван от Джорджи, той й разказа цялата история — от първата им среща до последната. По-пикантните моменти пропусна, но тя си състави достатъчно ясна представа и за тях. Въздъхна съчувствено и хвана ръката му.

— Аз съм пълен идиот! Сам си го причиних! — простена Дарси.

Сестра му кимна и отбеляза:

— Уил, ти никога не трябва да преследваш жена! За нищо на света! Ти си несигурен в себе си и това те кара да правиш необмислени неща. Иначе отлично разбирам какво преживяваш. И мога да ти кажа само две неща: първо, не позволявай на това чувство да те унищожи, не му позволявай да те промени и да те направи неузнаваем! И второ, опитай се да поправиш стореното, обаче не й се обаждай и не се срещай с нея! Когато си около нея, не можеш да се владееш. Напиши на Елизабет писмо, излей си чувствата в него и виж тогава какво ще стане. Може би не знаеш, но жените приемат писмата като невероятно романтичен жест!