Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (13)

Тринайсета глава

Както и можеше да се очаква, на следващата сутрин Елизабет се събуди скована. Цялото тяло я болеше. Лежеше и слушаше ритмичното дишане на Дарси, който спеше до нея. Снощи се бе погрижил много добре за нея — направи й няколко пъти масаж и й донесе големи количества аспирин. Сега сърце не й даваше да го събуди, затова лежеше тихо и го чакаше сам да се събуди.

Но скоро се отегчи. Взе мобилния му телефон от нощното шкафче и реши да провери какви номера има в телефонния си указател. Отвори го и забеляза, че не беше персонализирал дисплея си с абсолютно никакъв тапет. Импулсивно се сгуши до него, вдигна телефона пред тях, усмихна се и направи снимка. Не посмя да сложи точно тази снимка като тапет, но се надяваше той все пак да я види и да се засмее, преди да я изтрие.

Върна телефона на мястото му и взе часовника му. Беше тежък, изработен вероятно от никел — мъжки, изискан часовник. Главният му циферблат бе сверен по калифорнийско време, а по-малкият — по британско. Третият циферблат беше като че ли хронометър, обаче тя не знаеше как да го настрои. Сложи часовника на ръката си и го закопча, но дори и закопчан, той се изхлузи безпрепятствено от ръката й. Обърна го и прочете: „Честит рожден ден! От Джорджи.“

Часовникът също се върна на нощното шкафче. Следващият предмет, който си струваше да се разгледа, беше портфейлът му. Беше от кафява кожа, поизносен, в европейски стил — което означаваше, че се сгъваше на две, а не на три, както беше американският. Разгледа външните му повърхности за някакви знаци, че е подарък. После го отвори и погледна шофьорската му карта. „Боже, дори и на отвратителните полицейски снимки изглежда добре!“ — помисли си тя.

— Какво правиш? — обади се до нея той със сънен глас.

— Крада ти парите и кредитните карти — отговори тя, като продължи невъзмутимо да разглежда портфейла му. В едно от джобчетата имаше прецизно сгънат презерватив. Извади визитката му, огледа я и я върна на място. Той я наблюдаваше усмихнато, докато тя ровеше в останалите му визитки — едната на Бингли, другата на някакъв адвокат, а третата — на ателие за химическо чистене.

— Защо не държиш снимки в портфейла си? — попита тя.

— Ами, не знам.

Елизабет затвори портфейла и го върна на нощното шкафче.

— Как се чувстваш? — попита той, изпълнен с нежелание да променя удобното си положение.

— Малко съм схваната и ме боли, но предполагам, че след ден-два ще се оправя.

— Ако питаш мен, падането ти не изглеждаше никак леко. И смятам, че днес трябва да прекараш деня в леглото.

— Отлична идея! — усмихна се тя. — Смяташ ли, че госпожа Рейнолдс ще се съгласи да ни качи закуската тук? Мисля си за две яйца, по-твърдо сварени, препечена филийка и бекон. Да, повечко бекон, моля!

Той й се усмихна и въздъхна. Значи все пак щеше да му се наложи да се прости с удобното си положение в леглото. Нахлузи чифт панталонки, облече си тениска и слезе долу. Върна се след половин час със закуска за двама.

След един бърз преглед от доктор Бингли Елизабет чу присъдата си на неумираща, но беше посъветвана да не се претоварва. Напълно съгласни с добрия доктор, Дарси и Елизабет прекараха целия ден в леглото. Говореха си за тривиални неща, които незнайно защо им се сториха важни за споделяне с другия. Той разбра, че когато е била малка, е искала да става балерина. Той пък е искал да бъде пожарникар. Тя му показа белега на брадата си от шевовете след инцидента с хула танца, преживян на четиригодишна възраст. Той си призна, че в детската градина си е чупил една и съща ръка два пъти и двата пъти — в резултат от падане от едно и също дърво.

А когато той я попита за майка й, тя отговори:

— Майка ми е напълно луда! Ако знаеше за връзката ни, преди да преброиш до три, щеше да ни е регистрирала за брак в съвета! Внушила си е, че всичките й дъщери трябва да се омъжат за стабилни мъже и да се оттеглят от работата си, за да раждат деца, които после на свой ред също трябва да се оженят. Само да я беше чул как реагира за Бингли! „О, Джейн, хирург! Ще имаш много голяма къща!“ Сякаш и Джейн не е хирург!

— Моята майка беше прекрасен човек — топъл и забавен. Мисля, че в определени моменти ми напомняш за нея. Беше музикантка и двамата свирехме доста често заедно, преди да се разболее. Но всичко стана много бързо. През юни й поставиха диагнозата рак на гърдата, а през август вече я нямаше. След смъртта й станах за известно време много сериозен, обаче после отидох в колеж, където се запознах с Бингли. Установих, че той е забавен, че компанията му ми е много приятна и именно това като че ли успя да ме извади в крайна сметка от черупката ми. Той ми е най-добрият приятел — с него сме като братя.

А между разговорите се любеха. Когато слънцето се скри зад хоризонта, тя се отпусна върху ръката му и въздъхна блажено. И двамата бяха абсолютно изтощени физически.

След един доста продължителен период тишина тя вдигна очи към него и се засмя тихичко.

— Много си тих — рече. — Аз…

— Шшшт! — прошепна й той. — Просто се остави на мига.

Затвори очи и я притисна към себе си. В момента не му трябваше нищо друго, освен да я чувства в обятията си.

* * *

Дарси вече прекрасно разбираше, че е допуснал огромна грешка, въобразявайки си, че двуседмичният му флирт с Елизабет ще утоли жаждата му за нея. И си даваше сметка, че колкото и невероятно да звучи, е безумно влюбен в нея. Но как е възможно подобни чувства да се родят за толкова кратко време? Вярно, че той от месеци насам мислеше за нея, но все пак това беше пълна лудост! Как е възможно мъж като него само в рамките на две седмици да реши, че е готов да прекара целия си живот с нея?! Направи опит да анализира ситуацията, да разбере дали наистина е станал жертва на стрелите на любовта.

Тя беше умна, мила и забавна. Държеше се топло с приятелите и близките си и имаше склонността да флиртува кажи-речи с всеки срещнат. Беше отворена за нови неща, нови идеи, различни гледни точки. И макар че винаги имаше свое собствено мнение, никога не отхвърляше мнението на другите. Ако не знаеше нещо по даден въпрос, винаги беше готова да се учи. Именно интелигентността и остроумието й бяха качествата, които го бяха привлекли към нея. Ала откритостта и чувството й за хумор пък бяха факторите, които го бяха задържали.

Както и нейните невероятно топли, чувствени, засмени очи. Да, тя имаше прекрасно тяло, излъчващо мекота и топлина, когато се притиснеше до неговото. Да, тя имаше буйна грива неконтролируеми къдрици, които обикновено на някакъв етап завършваха в устата му. Да, тя беше щедра и страстна любовница. Ала очите й — очите й бяха онези неща, които го държаха вкопчен за нея.

„Господ да ми е на помощ, ала не искам това тук да свършва!“ — помисли си той.

Загледа се в заспалата до него жена на мечтите му. Беше едва четири сутринта, но него очевидно сън не го хващаше. Тя вече го познаваше изцяло, точно колкото и най-близките му хора на този свят, точно колкото и Бингли го познаваше. С нея се чувстваше удобно, чувстваше се в безопасност. Усещаше, че може да й каже абсолютно всичко — с изключение на истината за чувствата си към нея. Както и с изключение на факта, че искаше от нея да напусне работата си и да остане завинаги тук, с него. Ала не хранеше никакви илюзии. Знаеше, че това не е вълшебна приказка — това е реалността.

Но може пък за нея нещата да стояха по различен начин — може пък да отдава всичко на синдрома на отпуските, при който дори и най-скандалното поведение е извинено. Може би, когато слязат от самолета в Калифорния, тя ще го изреже. От тази мисъл в устата му загорча.

Стана от леглото и се запъти към седалката в нишата на прозореца, от който се разкриваше панорама към езерото. Навън все още цареше мрак. Дори луната не се виждаше никъде. Дарси приседна на покритата с възглавнички седалка и сви колене. Седеше и разсъждаваше върху ситуацията. Осъзна, че не само ще трябва да сложи край на връзката си с нея, но и да я пази в тайна от всички останали. И същевременно ще му се налага да я вижда всеки ден на работа — в сградата на съда, на паркинга, в стола. Без да се брои фактът, че отношенията между Джейн и Бингли определено се задълбочаваха, така че пътищата на Дарси и Елизабет със сигурност щяха да се пресичат в определени моменти. Да, очертаваше се невероятно трудна ситуация.

Как можа да се забърка в подобна каша?!

Чу някакво раздвижване и погледна към леглото. Елизабет беше седнала и се оглеждаше объркано.

— Тук съм — обади се тихо той.

Тя извърна глава към него. След няколко секунди стана от леглото, повлече едно одеяло и се приближи към него. Той се усмихна леко, когато тя напълно безсмислено метна одеялото на раменете му, след което се настани на седалката между краката му и притисна топлия си гръб о гърдите му. Той обгърна с одеялото и двама им, притискайки я плътно до себе си.

Седяха така, потънали в мълчание, докато първите проблясъци на слънцето не изпъстриха хоризонта. Той отпусна глава до врата й, а тя подпря своята на неговата. Той целуна леко врата й, след което насочи устни към ухото й и прошепна:

— Не искам това да свършва.

Питаше я, правеше й едно колебливо предложение нещата между тях да не свършват дотук.

— Не ми се говори по този въпрос — отвърна с нещастен тон тя.

Той се уплаши. Вярно, че беше упорит човек, ала за нищо на света не би разрушил последните два дена от ваканцията им, опитвайки се да я убеждава да продължат да се виждат и когато се върнат в Щатите. Реши да изчака.

Отпусна брадичка върху главата й и притвори очи. Все щеше да измисли нещо.

* * *

Що се отнася до Елизабет, тя вече бе обмислила надълго и нашироко вероятността да продължи връзката си с Дарси и я бе отхвърлила като невъзможна. Даже и ако по някакво чудо съумеят да избегнат етичния конфликт — трудна работа, особено предвид факта колко дълбоко бяха успели да навлязат в неприемлива територия, — тя не можеше да бъде сигурна дали самият Дарси би желал да продължи да се среща с нея.

Разбира се, че той не искаше „това да свършва“. И как ще иска? Преживяваха фантастичен флирт! Обаче това не означаваше, че той непременно желае да направи следващата стъпка — към открита, почтена, сериозна връзка. Тя въобще не беше в състояние да приеме, че неговите чувства може би съвпадат с нейните, че той може би я обича. Не можеше да повярва дори на собствените си чувства, които я караха да се съмнява в себе си и да се пита дали не е затънала прекалено сериозно в тази игра. Вероятно когато се върне в реалния свят, здравият й разум ще се събуди. Ала дотогава едно беше ясно — че си остава влюбена в него до болка.

Прекара деня, стараейки се да попива с пълни гърди и най-дребното усещане, което й се предоставяше. Изучаваше внимателно Дарси, за да запомни всеки отделен детайл от неговото тяло, да си спомня смеха му, вкуса на устните му, уханието на кожата му. Всяка нейна мисъл, всеки аромат, всеки звук по някакъв странен начин я връщаха обратно към него, заливайки душата й — и въпреки това пак не беше достатъчно. Денят премина твърде бързо и те се оттеглиха в стаята си рано, за да останат сами и отново да бъдат заедно.

Настъпи последният ден от почивката им — неповикан и непожелан. Елизабет се бе сгърчила от напрежение, а Дарси отсъстваше през по-голямата част от деня — трябваше да даде последни разпореждания на прислугата и да одобри различни дейности, които щяха да се проведат в отсъствието му до следващото му завръщане в имението.

Бингли потегли за Лондон по неизвестни причини, при което Джейн и Елизабет останаха съвсем сами за деня. От вниманието на Джейн не убягна фактът, че сестра й е необичайно тиха и замислена. Не реагираше нито на закачките, нито на въпросите на Джейн. Изглеждаше напълно потънала в себе си. Така Джейн заключи, че Елизабет очевидно е изпълнена със сериозни съмнения относно връзката си с Дарси — ала дали ставаше въпрос за съжаление или за желание това да продължи, или може би как да се освободи от него, Джейн не беше в състояние да каже. За първи път през живота си се оказа напълно безсилна да разгадае състоянието на сестра си. И за първи път прецени, че по-добре е изобщо да не се опитва да го прави.

Дарси се появи за кратко за обяд, когато всички разговаряха любезно, но във въздуха се усещаше напрежение. Джейн ги наблюдаваше много внимателно. Забеляза, че Елизабет го спря в коридора, преди Дарси да се върне отново в кабинета си, за да преглежда разни бумаги. Той нежно погали лицето на сестра й и я целуна с топлота, която можеше да означава само едно нещо — че наистина я обича. Елизабет му върна целувката със същата доза нежност. После той се отдръпна, хвана ръката на Елизабет и й каза, че много съжалявал и че щял да се присъедини към нея след няколко часа. Джейн видя как Елизабет кимна и сведе очи, но дали беше от свенливост или от тъга, не стана много ясно.

Бингли се прибра вкъщи за вечеря с Дарси, Джейн и Елизабет. Джейн веднага го дръпна настрани и му каза, че Елизабет и Дарси очевидно преживяват труден момент. Бингли кимна и двамата се съгласиха да им осигурят колкото е възможно повече спокойствие.

А после наблюдаваха Елизабет и Дарси как се преструват, че се хранят. Джейн ги видя как си разменят нещастни погледи, но никакви думи. Забеляза как Дарси разтрива притеснено тила си, а Елизабет — как извръща очи и примигва, очевидно опитвайки се да скрие сълзите си. А по-късно чу следната размяна на реплики:

— Сърдиш ли ми се? — попита Дарси.

Елизабет го погледна изненадано и възкликна:

— Разбира се, че не! От къде на къде?!

И докосна ръката му, поставена на масата. Той стисна нейната за момент, а после отдръпна ръката си. И отново потънаха в тягостното си мълчание, докато чиниите от вечерята не бяха раздигани. След това се качиха в стаята си, за да си съберат багажа.

Елизабет не обръщаше никакво внимание какво точно влиза в куфара й. Нямаше никакво съмнение, че й струваше огромно усилие на волята да запази самообладание, и не смееше да проговори от страх да не се разплаче.

Дарси подреждаше багажа си като робот. Искаше му се да протегне ръка и да я притисне към себе си за последен път, но тя като че ли вече не беше тук. Така ли щяха да прекарат последната си вечер заедно? В хладно мълчание? И дали изобщо тя щеше да остане при него?

— Елизабет — изрече зад нея той. При звука на гласа му тя се обърна. Стори му се крехка и уязвима, очите й бяха широко отворени и блестяха. — Ела тук! — прошепна той. Тя се приближи до него и той я взе в обятията си. Тя уви ръце около кръста му, а той целуна връхчето на главата й. — Нека не се държим като чужди през последната си нощ — промърмори в косата й той.

Тя вдигна очи към него и този път не успя да задържи сълзата, която се прокрадна между миглите й. Нито се разрида, нито се разплака — дори не усещаше сълзата си, докато Дарси не я изтри нежно с палец. Тя притвори очи и от тях се търколиха още две сълзи. Извърна лице към ръката му и я целуна.

Дарси хвана лицето й в ръцете си и целуна бузите й. Усети, че гърлото му се стяга, но категорично забрани на сълзите си да се показват. Нямаше намерение да се разпада пред нея.

По някакъв начин съблякоха дрехите си и телата им отново се сплетоха в леглото, ала нито един от двамата не изпитваше удоволствие от любенето. Актът им беше с горчиво-сладък привкус — отчаян опит за избягване на истината, че това е последният им път заедно. Накрая Дарси проникна в нея с нещо като горестно изхълцване. Зарови лице в косата й и стисна здраво тялото й с пръсти. Тя уви ръце около него като давеща се жена, сграбчила на живот и смърт ръба на спасителната лодка. Той проникна дълбоко в нея и тежко преглътна. В мига, в който се разля в нея, сърцето му се разтуптя неконтролируемо и той прошепна:

— Обичам те, Елизабет! Обичам те!