Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (21)

Двайсет и първа глава

Направи онова, което ти подскаже сърцето, и стискай палци всичко да се нареди. Такъв беше съветът на Лу. Но иронията във всичко бе, че в момента сърцето на Елизабет й подсказваше само едно — да се отърве от Каролайн Бингли и да изхвърли трупа й в залива на Сан Франциско.

— Не става — промърмори си на глас тя, докато шофираше към дома на Дарси. — Онези флотационни съоръжения на гърдите й няма да й позволят да потъне. Най-добре ще бъде да й завържа две павета на краката.

През последните двайсет и четири часа разнообразните методи за убийство бяха водещи в мислите на Елизабет.

Отдавна съжаляваше за решението си да не отиде с тях на вечеря предишната нощ. Така не само че бе предоставила на Каролайн допълнително време да си прави каквото си иска с Дарси, но и бе загубила възможността да изравни резултата. Само два часа след като се бяха разделили в бара, Елизабет бе звъннала на Дарси, за да потвърди плановете им за тази вечер — и най-вече, за да се увери, че Каролайн не го е придружила до дома му.

Ревността не беше изцяло ново чувство за Елизабет, ала силата на завистта, която усещаше, когато виждаше Дарси с Каролайн, бе не само нова, но и крайно стресираща за нея. Разумът й подсказваше, че Дарси изобщо не е от онези мъже, които спят с една жена, а преследват друга, ала зеленоокото чудовище в сърцето й нашепваше, че Каролайн не е от жените, които биха приели „не“ за отговор. Защо, о, защо бе толкова глупава, та да каже на Дарси да не я чака?!

Докато асансьорът я отнасяше към етажа на Дарси, Елизабет успя да се овладее. Знаеше, че трябва да се държи приятно, а не заядливо, да бъде слънчева, а не нацупена. В зависимост от начина, по който той щеше да я посрещне, сигурно щеше дори да го целуне. Плъзна ръка по полата си, извади едно конче от ръкава си, изправи рамене и тръгна с решителна крачка към вратата му.

Прецизната хореографска обработка на появата й беше осуетена от факта, че когато Дарси й отвори, говореше по телефона. Усмихна й се извинително, слушайки човека в другия край на линията.

— Да, ясно. Непременно — изрече в телефона. — Да, става. Разбирам! Да! — Погледна безсилно към Елизабет и забели очи, докато пускаше ключовете в джоба си. Накрая безцеремонно прекъсна гласа и изрече: — Каролайн, трябва да тръгвам! Утре ще поговорим за това!

Затвори телефона и го хвърли на близкия стол.

Елизабет прехапа устни, когато отново чу името на Каролайн. Тази жена беше като отровен бръшлян — достатъчно бе едно стъбло да се вкорени в основата на сградата и не след дълго цялата сграда ще рухне. Ала Елизабет бе твърдо решена за нищо на света да не й позволи да разруши връзката й с Дарси. Ако толкова се налагаше, и тя самата бе в състояние да го стори. При това не по-зле.

— Много си красива — изрече Дарси и пристъпи по-близо до нея. Елизабет потри горната част на ръцете си, с което издигна бариера между тях. Не беше в състояние да го целуне, когато името на Каролайн все още висеше на устните му. Доловил колебанието й, Дарси отстъпи, прочисти си гърлото и изрече: — Е, ще тръгваме ли?

Тя кимна.

Намериха си тихо ъгълче в един уютен ресторант с изглед към светлините на града и Елизабет се опита да забрави за Каролайн. Дарси й задаваше въпроси за напредъка на работата й в Сан Диего, а тя го разпитваше за новите клюки в съда. После проведоха една дълга дискусия относно една апелативна жалба, която тя съставяше, разменяйки идеи. Така че към момента, когато им сервираха кафето, тя отново се чувстваше в свои води.

— Кога пак ще идваш в града? — попита той, колебливо прокарвайки пръст по ръката й.

— Бих могла да дойда и следващия уикенд — предложи тя. — Стига да не си зает, разбира се.

Той направи гримаса и отговори:

— Всъщност, следващата събота съм зает. През целия ден.

— Така ли? Какво ще правиш?

— Каролайн успя да ме убеди да участвам в един благотворителен търг — отговори той, докато разбъркваше кафето си.

— Напоследък като че ли прекарваш доста време с тази Каролайн — отбеляза Елизабет и изтръгна ръката си изпод неговата. Той примигна изумено.

— Но ние сме приятели!

— Но преди сте били нещо много повече от приятели! — напомни му внимателно тя.

— Това си беше за преди. Сега си е за сега!

— Смяташ ли, че тя наистина вярва, че сте само приятели?

— Да, смятам.

Елизабет се изхили презрително и поклати глава.

— Уил, за човек, който обикновено е толкова проницателен, понякога можеш да бъдеш невероятно задръстен!

— А за човек, който обикновено е толкова широко скроен, понякога ти можеш да бъдеш прекалено мнителна!

— Много добре знам какво видях снощи!

— Какво видя?

— Видях жена, която пази територията си! Все едно се беше изпикала върху теб, за да те маркира!

— О, я стига, Елизабет! Това е пълен абсурд! — засмя се Дарси.

— Казвам ти — тази жена ти е хвърлила око!

— Да не би да искаш да ми кажеш, че няма да разбера кога Каролайн се опитва да ме прелъсти? Че някоя сутрин мога просто да се събудя и да установя, че цяла седмица съм я чукал, а не съм разбрал? Извинявай, скъпа, но подобни неща могат да ми се случат единствено с теб!

Раздразнението му беше повече от очевидно и Елизабет осъзна, че е навлязла в опасна територия. Започна тактическо отстъпление.

— Извинявай, Уил. Не съм казвала, че не ти вярвам. Единственото, което искам да кажа, е, че не вярвам на нея.

— Да не би да ме молиш да престана да бъда приятел с Каролайн? Няма проблеми. Веднага спирам да бъда приятел с Каролайн, ако ти прекъснеш приятелството си с Лу!

— Не е същото! Лу е гей!

— Напротив, все същото е! Защото, щом ми нямаш доверие, тогава какво друго ни остава?

— Не знам. Какво ни остава според теб?

— Ти питаш мен? — засмя се горчиво той. — И без това едва успях да те накарам да ми говориш, а какво остава да се опитвам да давам посока на връзката ни!

— Окей, добре. Не искам да се караме за това. Какво ще кажеш да проверим докъде сме с връзката си, преди да започнем с отсяването на приятелите си?

— Хубаво.

— Хубаво.

Десертът премина в тягостно мълчание, обратното пътуване до дома на Дарси — също. Когато паркира, той постави ръка върху ръката на Елизабет и изрече:

— Елизабет, съжалявам! Не искам да се караме!

Елизабет въздъхна и стисна лекичко ръката му.

— И аз съжалявам. Но не харесвам тази Каролайн! Само от мисълта за нея ме побиват тръпки!

— Наистина ли искаш от мен да скъсам приятелството си с нея?

— Не, само държа да определиш някакви граници. Защото тя няма никакви задръжки. Както и да е. Всъщност, сега това няма значение, тъй като все още не знаем докъде сме с връзката си. Имам точно толкова право да ти заповядвам да се отказваш от приятелите си, колкото и ти — да решаваш кариерата ми. Просто това е нещо, което и двамата трябва да изчистим.

— Предполагам, че нямам шанс да те очаквам горе за по едно питие? — изрече той.

Тя поклати глава и отговори:

— Не. Твърде скоро е за мен. Това ще влоши нещата още повече.

— Разбирам — кимна той. Замълча, а после предложи: — Хайде, ела! Ще те изпратя до колата ти.

Когато стигнаха до нейния мини купър, Дарси пое ръката й и притисна пръстите й към устните си.

— Мисля, че все пак отбелязахме известен напредък — каза.

— Да, не хвърлих нищо по теб — засмя се тя.

— Шофирай внимателно, става ли?

Елизабет кимна и се качи в колата си и в огледалото за задно виждане видя как Дарси й помахва.

* * *

— Но какво им става на жените?! — извика отвратено Дарси и рязко забоде парче кекс на вилицата си. — Все тези разговори за доверие!

Срещата с Каролайн, на която трябваше да уточнят последните детайли от неговата биография за търга, беше се отклонила от темата благодарение гадното настроение на Дарси.

— Поредната любовна кавга, а? — отбеляза съчувствено Каролайн.

— Имахме невероятно странен спор. Казах й, че с теб сме само приятели, обаче Елизабет настоява, че ти си огромна заплаха за нас!

— Е, крайно време беше! — възкликна доволно Каролайн.

— Какво? — застина той с вилица във въздуха.

— Непрекъснато й подавах подобни сигнали, та беше крайно време да включи тежката артилерия!

— Ама какви ги говориш, за бога?!

— Уил, вече ти казах! Тя трябваше да разбере, че ти няма просто да си седиш и да чезнеш по нея ден и нощ, нощ и ден. Затова ако мисли, че има съперница, няма начин да не направи решаващия си ход! Смятам, че дадох на нея и Джейн достатъчно поводи за размисъл.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че тя е била права? Че ти си ме маркирала като своя територия?

— Така е, но всичко беше на игра. Просто исках да я принудя да действа.

— Хиляди мълнии! — извика Дарси, изпусна вилицата си, която падна с трясък върху чинията му, и прокара пръсти през косата си. — Проклети жени!

— Е, сработи ли ми играта?

— Не в това е въпросът.

— Какво каза тя?

— Веднага ще престанеш с този абсурден маскарад, ясен ли съм?! — извика побеснял Дарси и се изправи. Хвърли няколко банкноти на масата и поклати глава. — А аз те мислех за мой приятел, Каролайн!

И се насочи бързо към изхода. Обаче тя го настигна навън и подвикна след него:

— Уил, аз наистина съм твой приятел! Почакай! Къде отиваш?

— У дома. И само да си посмяла да ми се обадиш! — изкрещя през рамо той.

Каролайн се загледа след него как върви надолу по тротоара, прегърбил рамене, за да се защити от острия вятър. И за първи път през живота си изпита съмнение дали е постъпила правилно.